Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 377/11.07.2013 г. по гр. д. № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено по отношение на “Е. П.” , ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. В. ........., район В. В., В. Т. – Г, бул. ”В. В.” № 2., че И. Д. И., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2 не му дължи сумата от 3 681.99 (три хиляди шестстотин осемдесет и един лева деветдесет и девет стотинки) лева, начислена по партида с клиентски № * и абонатен № * за периода от 23.08.2012 г. до 01.02.2013 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за недоставена и непотребена ел. енергия на адрес гр. Г. О., ул.”Ч. В.” № 5, .2. С решението е осъдено “Е. П.” , ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление гр. В. ........, район В. В., В. Т. – Г, бул. ”В. В.” № 2. да заплати на И. Д. И., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2, сумата от 147.28 (сто четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляващи съдебни разноски за заплатена държавна такса и сумата от 980.00 (деветстотин и осемдесет) лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Със същото решение е отхвърлена претенцията на “Е. П.” , ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр. В. ......., район В. В., В. Т. – Г, бул. ”В. В.” № 2., за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, като неоснователна. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Е. П.” , ЕИК ................, със седалище и адрес на управление - гр. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г против Решение № 377/11.07.2013 г. по гр. д. № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е недопустимо, и алтернативно – неправилно и незаконосъобразно. Недопустимостта на решението се обосновава с постановяване на същото по недопустим иск, поради изначална липса на право на иск, обосновано с недоказан правен интерес от съдебна защита. Излага се, че в хода на първоинстанционното производство, от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че не било налице спор относно процесното вземане. Така, на 28.02.2013 год. в резултат на извършена контролна проверка на електромер с № *435259 било издадено дебитно известие № *, за дължима сума за потребена, но неизмерена електроенергия на стойност 3 681.99 лв. На 19.03.2013 год. абонатът (ищец в първоинстанционното производство) подал жалба до „Е. П." и „Е. М." . Съгласно чл. 15, т. 8 от ОУ на ДПЕЕ, „Е. П." било длъжно да отговори на всяка подадена жалба в 30 дневен срок или в конкретния случай до 19.04.2013 год. Аналогична била клаузата и на чл. 14, т. 10 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като и в двата случая неизпълнението от страна на доставчика било скрепено със санкция. На 22.03.2013 год. (три дни след подаване на жалбите) и без да съобразява предоставения по договора срок, абонатът подавал искова молба за вземането. Следвало да се отбележи, че на същата дата „Е. П." много преди изтичането на уговорения срок за отговор сторнирало издаденото дебитно известие с нарочно кредитно известие № */22.03.2013 год. Сумата била определена за недължима и била извадена от задълженията на потребителя. Дължимото по договора поведение от страна на абоната предполагало съобразяване на 30 дневния срок за отговор по подадената жалба. Два били юридическите факти, които пораждали в полза на потребителя право на иск за вземането, а именно изрично изявление от страна на „Е. П." за отхвърляне на жалбата, преди да бил изтекъл уговорения в негова полза срок и самия факт на изтичане на срок без изрично произнасяне по жалбата. Подаването на исковата молба три дни след входиране на жалбата сочело на злоупотреба с права от страна на абоната, още повече, че спор относно вземането към датата на подаването не съществувал. Следвало да бъде съобразен и факта, че нарочно уведомление относно недължимостта на вземането бил изпратен до потребителя на 29.03.2013 год. Индиция за надлежното му получаване било позоваването на същия този документ от страна на абоната във воденото от него съдебно производство № 670/2013 год. по описа на Районен съд - Г. О.. Излагат се съображения и за неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага се още, че по правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело първоинстанционният съд се бил произнесъл, възприемайки без резерви съображенията по: Решение № 165/19.11.2009 г., постановено по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 104/05.07.2010 г., постановено по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 26/04.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 189/11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/11.05.2011 г., постановено по т. д. № 582/2011 г. на ВКС, II т. о. Тези съображения се свеждат до следното: в действащото обективно право не съществувала законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия; чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ противоречал на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 от ЗЗД; чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ била неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. Тя нарушавала основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия и била нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП. Поддържат становището, че практиката на ВКС, II т. о. по горе цитираните съдебни решения: 1. не съставлявала задължително тълкуване по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС; 2. по същество била неправилна; 3. не била съобразена с новонастъпили в правната действителност факти, които еднозначно налагали ревизията й. Ето защо, позоваваÚки се в решаващите си мотиви единствено и само на нея, съставът на първоинстанционният съд бил постановил незаконосъобразно решение. Излага се, че касационната практика, поради противоречивия си характер не можела да представлява задължително тълкуване по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съображенията, които дават основание на жалбоподателя да поддържа становище, че практиката на ВКС, II т. о. не била съобразена както с действащите към момента на формирането й нормативни разпоредби, така и с правната характеристика на корекционния механизъм, били следните: не било безусловно необходимо възможността за последваща промяна на сметките на потребителите (когато те остойностяват по-малко от действително доставеното количество ел. енергия) да е нормативно установена щом не съществувал нормативен факт на изричната им недопустимост в Закона за енергетиката, текстовете в Общите договорни условия, уреждащи право на енергийното предприятие да извършва корекция на сметки за минало време и методиката (начин) за корекцията, били по принцип действителни. Достатъчен бил юридическият факт на одобряването им от държавния регулаторен орган, за да придобият те правно задължителна сила от договорен тип, освен публикуването им; към момента, в който били се развили процесиите отношения била налична предвидена в нормативен акт възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия, като съответната норма не била взета предвид и обсъдена от съда. Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, в първоначалната й редакция (Обн. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявало съгласно норми, предвидени в „правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване...". Приемането на тези правила била в компетентността на ДКЕВР. Принципите на измерване били регламентирани от ДКЕВР в Раздел II от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение № П -1 от 10.04.2007 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г., чийто чл. 2, ал. 3 гласял, че:„ За целите на уреждане на взаимоотношенията по сделките с електрическа енергия и валидиране на информацията при отпадане на средства за търговско и контролно измерване се допуска друг начин за допълване на данните." Корекционният механизъм позволявал на електроразпределителното предприятие да реализира вземането си за доставена електрическа енергия, чрез отчитане на количеството й по изчислителен начин при обективна невъзможност то да се осъществи по измервателен начин (при отпадане на средства за търговско измерване). Макар и ненаименуван, той бил изрично позволен от закона (ПИКЕЕ). А не можело да се приеме, че извършването на изчислителен отчет уврежда добрите нрави, без да се докаже, че съществува по-обективен и справедлив начин за определяне количеството доставена и консумирана през минал период електрическа енергия за заместване на „отпадналия" измервателен (когато е установено, че СТИ не отчита или не отчита точно). Излага се, че по своята правна характеристика вземанията по дебитните известия, съставяни на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, били такива по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Корекционният механизъм уреждал начин за допълване на данните относно потреблението в минал период, когато се установяло неизмерване или неточно измерване от СТИ, за да бъде събрана цената на доставеното количество електрическа енергия. „Отпадането" на СТИ било единствено и обективно основание за привеждането му в действие. Излага се, че тъй като възможността за използване на корекционен механизъм по отношение на сметките за потребена електрическа енергия била нормативно установена (чл. 2, ал. 3, чл. 39, ал. 4 от ПИКЕЕ, чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. б от ЗЕ ), относно нея важала дерогацията на преценката за неравноправност по ЗЗП по чл. 1, § 2 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно цитираната разпоредба от Директивата, „договорни условия, които отразявали задължителни законови или подзаконови разпоредби" били извън приложното й поле. Обосновката на така възприетото разрешение било разписано в преамбюла (съображение тринадесето) на Директивата и тя билÓ следната: „законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки, определящи пряко или непряко условията в потребителски договори, се предполага да не съдържат неравноправни клаузи; следователно не е необходимо да се включват условия, които отразяват задължителни нормативни или административни разпоредби, както и принципите или разпоредбите на международни конвенции, по които държавите - членки или Общността са страна". Поддържа се становище, че чл. 1, § 2 от Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в отклонение от дефиницията на чл. 288, §3 от ДФЕС, била разпоредба с хоризонтален директен ефект, т. е. частноправен субект можел да се позове на нея, за да търси правата си срещу друг такъв субект. Съображенията били следните: 1. разпоредбата удовлетворявала изискванията към правната норма с пряк ефект, обобщени в становището на Генералния адвокат van Gerven по дело С - 128/92 - „яснотата, точността, безусловният характер, пълнотата или перфектността на нормата или нейната независимост от последвали мерки по приложението й са само отделни аспекти на един и същ характерен белег, който тази норма трябва да притежава, а именно - да бъде годна съдът да я приложи в конкретно дело"; 2. разпоредбата вече била тълкувана от Съда на ЕС в производство по преюдициално запитване, с оглед прилагането й за разрешаване на спор между частноправни субекти - с Решение от 21.03.2013 г., постановено по дело С - 92/11. В обобщение се излага, че през времевия период, обхванат от процесната корекция, са действени правни норми - чл. 2, ал. 3, чл. 39, ал. 4 от ПИКЕЕ, чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, допускащи възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия - когато СТИ не измерва или измерва неточно потреблението. Преценката за неравноправност била дерогирана касателно от самия факт на установяване на корекционен механизъм в ОУ на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ. Конкретният начин за определяне на количеството доставена електрическа енергия, уреден в чл. 38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ като алтернатива на измерването, безспорно не бил нормативно установен. Затова съдът не само можел, но и бил длъжен да го подложи на преценка за неравноправност по смисъла на ЗЗП. Отделен бил въпросът, как следва да бъде извършена тази преценка. Счита се, че договорният регламент (чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ) осигурявал адекватен баланс между правата и задълженията на доставчика и потребителя на ел. енергия. В случай че съдът формулирал различен извод относно някой от компонентите на Корекционния механизъм (продължителност на периода на корекцията или конкретна величина, зададена за нуждите на изчислителния отчет), следвало да намери приложение правилото на чл. 162 от ГПК. Излага се, че изменение на Закона за енергетиката, ДВ бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., конкретно засегнало чл. 83, ал. 1, т. 6 и разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от същия закон. След това изменение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ добива следната редакция: „Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във: правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване". Граматическото тълкуване на изменителния закон недвусмислено сочело, че същият има тълкувателен характер. С използването на наречието „включително", означаващо „заедно със"; „като се смята и"; „в това число и", за редактиране текста на разпоредбата, законодателят бил пояснил, че изработването на правила за „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия" изначално попадало в предметния обхват на законовата делегация към ДКЕВР. На законодателя безспорно е било известно съдържанието на ПИКЕЕ - конкретно чл. 45, като изменителната разпоредба имала целенасочеността да отстрани всякакво съмнение относно наличието на нормотворческа компетентност за регулатора касателно уреждането на корекционния механизъм. Същото се отнасяло и за разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, с която, предвиждайки като част от задължителното съдържание на ОУ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, законодателят санкционирал вече установената корекционна практика като правомерно явление. В аналогичен смисъл е налично произнасяне на състав на ВОС, чието решение е добило окончателност. Възприемат се изцяло изложените в мотивите му аргументи относно тълкувателния характер на законовото изменение, които добавят към гореизложените:„... от самия характер на цитираните разпоредби следва, че не е въведена нова уредба на обществените отношения, а е попълнено с изрична воля на законодателя възприето и преди разрешение, чието уреждане е било пропуснато, като същевременно е изравнено третирането на сходни обществени отношения. Изменението, с оглед на тълкувателния си характер, било приложимо и към настоящия спор (чл. 50, ал. 1 от ЗНА). Излага се, че при съпоставка на новоустановеното тълкуване на нормативната рамка на обществената доставка се налагал изводът, че законодателят изрично допускал разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, (при който наличието на каквато и да е вина на която и да е от страните е без значение), чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за изминал вече период на консумация на грешно отчетена енергия. Съответно определянето на конкретното съдържание на този метод било делегирано на регулатора на пазара, на когото било възложено да следи за закрила на интереса на потребителите. Нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 препращала към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който уреждал законова делегация за изработване на ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия, които в своя чл. 45 предписвали при установяване на грешка над 1,5 пъти, отчетеното количество електрическа енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия. Съответно в конкретния случай за такъв договор следвало да се приемат именно Общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ - 060 от 07.11.2007 г., и изменени и допълнени с Решение на ДКЕВР ОУ - 004 от 06.04.2009 г. Регулаторният орган изрично бил изложил и мотивите си относно възприемането на тази методика на изчисляване на пренесено, съответно използвано от потребител, но неотчетено с измерващо средство реално доставено количество енергия, като мярка с положителен ефект в полза на всички потребители и насочена срещу неоснователно обогатяване, което би възникнало при поемане на загубите от неотчетени количества само от лицензиантите - доставчици. При одобряването на предложените от лицензиантите общи условия, включващи корекционните уговорки, компетентният административен орган ДКЕВР бил пренебрегнал балансирано интереса на отделния потребител (ползващ неотчетена енергия), именно за да избегне несправедливост по отношение на потребителите като цяло. Без възможност за корекция, абонатите, чийто измервателни уреди отчитат изцяло потреблението, общо биха понесли неоснователно тежестта на повишените разходи по доставка на ел. енергия, произтичащи от несъбраните вземания на лицензиантите за потребени, но неотчетени количества, доставени до абонати с неизправни уреди или при обективно осуетено измерване. На основание чл. 17, ал. 2 ГПК следвало да се зачете като законосъобразен административният акт, с който е установена липсата на застрашаване на интереса на потребителя в конкретния случай поради приложение на уговорката от общите условия, която допускала корекции в показанията, но не за да се обогати неоснователно, а за да компенсира обективно неточно отчетената и съответно незаплатена енергия." Анализът на нормативната уредба недвусмислено сочел, че - за привеждане в действие на корекционния механизъм по чл. 38, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ, бил необходим и достатъчен обективният факт на неизмерване или на неточно измерване на доставяната електрическа енергия от СТИ. Пряк аргумент в полза на това разбиране бил изводим от разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, която санкционирала правомерността на корекционния механизъм в полза на крайния снабдител в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3, а не на доказано с влязла в сила присъда престъпно посегателство по чл. 216а или 234в от НК. Освен това при установяване на виновна съпричастност на потребителя към конкретното неправомерно въздействие нямало никакво основание отговорността му за причинени вреди да бъде лимитирана в 6 - месечния срок, предхождащ откриването на неточността в отчета. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от И. Д. И. от гр. Г. О. против „Е. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 3 681.99 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 23.08.2012 г. – 01.02.2013 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, намиращ се в гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2 като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. Твърди, че проверявайки сметката си за ел. енергия на официалната страница на дружеството в интернет установил, че освен текущата сметка за ел. енергия за месеца дължал и допълнителна сума в размер на 266.42 лв. По повод начислената сума била подадена от ищеца жалба от 20.03.2013 г., на която с уведомително писмо от 10.07.2012 г., заедно с приложена справка № 23950/13.06.2012 г. за корекция при неточно измерване на ел. енергия, като основание за корекцията в справката се сочел КП № АУ-12-47/21.02.2013 г., а корекцията била направена за срок от 163 дни. Корекцията според приложената справка била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ДПЕЕЕМ и била начислена допълнително процесната сума от 3 681.99 лв. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, отказал е да я заплати и я е оспорил изрично с писмена жалба до ответника. Заявява, че не бил присъствал при отваряне на ел. таблото, нито при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП, като копие от протокола не бил предоставен на потребителя, дори не бил уведомяван, че е извършвана проверка. Твърди, че чл. 24 от ОУ предвиждал пораждане на правото на ответника да извърши корекция на сметките при извършена проверка по реда на чл. 61 от ОУ, който ред в случая не бил спазен. Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Заявява, че в Закона за енергетиката не е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че аналогичното правило, на което ще се позове ответника, прието в Общите условия на ответника, и правилото, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ,,Е. М.", са нищожни и противоречат на правните норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, а освен това противоречат на интереса на потребителя. За ищеца не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи процесната сума. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Твърди, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблениÕто на ел. енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Счита, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и употребена. Твърди, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на ,,корекционни суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се основава на нищожни правни норми. Излага съображения, че съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, действала към датата на влиза в сила на евентуалните ОУ на ответника неравноправна клауза в договор сключван със потребител, била уговорка във вреда на потребителя. Същата норма била преповторена и в чл. 143, т. 6 от сега действащия ЗЗП. Нищожна била разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ, тъй като по същността си била санкция, предвидена от единия съконтрахент по отношение на другия при наличие на договорна връзка. Излага се, че предвиждането на обективна отговорност е изключение, тъй като ангажирането на отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, е правомощие единствено на законодателя. Твърди, че ако се приеме обратното, заявява, че на този адрес не е потребена ел. енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Счита, че от потребителя не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 3 681.99 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 23.08.2012 г. – 01.02.2013 г. по фактура № */28.02.2013 г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Заявява, че искът е недопустим за разликата над 97.27 лв. По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът И. Д. И. от гр. Г. О. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2. От представения по делото копие от констативен протокол № 0492614/01.02.2013 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е.М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ............ При същата било установено, че държавните пломби са манипулирани, което налагало подмяната на СТИ и предоставянето му за експертиза в БИМ. Проверката е извършена и констативния протокол е съставен в присъствието на К. М. К., която е подписала протокола от името на присъствал на проверката/демонтажа. СТИ било изпратено за метрологична експертиза, която видно от констативен протокол № АУ-12-047 от 21.02.2012 г. е дала заключение, че е установена неправомерна намеса в устройството на електромера (направено допълнително късо (шунт) с припой на първа система). Констатациите от външния оглед на СТИ преди експертизата са: „Няма външни видими механични повреди и увреждания. Налични пломби от завода производител MPS/11 и метрологична пломба от първоначална проверка BG 06501/11 г.. Електромерът представен в запечатана найлонова торба – 176783”. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 23.08.2012 г. – 01.02.2013 г., общо 163 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. П.” е съставил фактура № */28.02.2013 г., на стойност 3 681.99 лв. с ДДС. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че не е възможно чрез процесното СТИ да бъде измервана цялата потребена от ищеца-абонат ел.енергия в периода 23.08.2012 г. до 01.02.2013 г., като съобразно констатациите по КП за техническа проверка от 01.02.2013 г. не може категорично да се установи, че абонатът е потребил 0.0001 квтч ел.енергия, която не е била отчетена от СТИ за времето на проверката. Според заключението налице са данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ – направено допълнително късо (шунт) с припой на куплунг, свързващ електронната платка с токов датчик на първа система от страна на платката, при което електромерът не отчита цялото количество консумирана ел.енергия по тази фаза. Според вещото лице не е възможно констатациите в констативния протокол от извършената проверка да са следствие на производствен дефект на СТИ или на експлоатацията му и е налице точен измерител на грешката в измерването – 33.08 %. Според заключението изчисленията по определяне на допълнително начислената крайна цена са аритметично точни, но неправилно са приложени параметрите при изчисляване на количеството ел. енергия, поради което дължимата сума за доплащане следвало да бъде 97.27 лв. Коригираното количество на ел. енергия на база средно дневна консумация за аналогичен период през последните две години, изчислено за 163 дни, е 3010 квтч на стойност 642.11 лв., а коригираното количество на ел.енергия на база номиналните параметри на присъединителните съоръжения за период от 180 дни е 5 280 квтч на стойност 1 126.35 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 377/11.07.2013 г. по гр. д. № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно направеното възражение за недопустимост на иска, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на (отм.) въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа. Съставеният констативен протокол от 01.02.2013 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 01.02.2013 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 01.02.2013 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъства на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал ищеца, а проверката е извършена с участието на свидетел, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката (обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (), поради което и предявеният срещу „Е. Б.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 377/11.07.2013 г. по гр. д. № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд ”Е. П.” , ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.” № 2., В. Т., следва да заплати на ищеца И. Д. И., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2 направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 980 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377/11.07.2013 г. по гр. д. № 463/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА ”Е. П.” , ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “В. В.” № 2., В. Т., да заплати на И. Д. И., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. ”Ч. В.” № 5, . 2 направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |