№ 141
гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500038 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд
Плевен е отхвърлен предявения от К. Г. Т. против Окръжен съд Велико Търново иск по чл.
2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата
35 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 770/2022
година на Окръжен съд Велико Търново, като неоснователен.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение №
564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд Плевен. В жалбата се
излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за дисбаланс
при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на всички доводи,
възражения на страните и доказателства, приравнено на липса на мотиви; нищожност на
решението на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК (не са изложени мотиви по всеки един от
елементите от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди); неправилно определяне на правната квалификация на иска. Изтъква се
1
липсата на акт за конституиране на Прокуратурата на Република България като
контролираща страна по чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Цитират се норми от Закона за хората с увреждания, Конвенцията за правата на хората
с увреждания, практика на ЕСПЧ. Посочва се, че решението е постановено от лице, по
отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата, регламентирана в чл. 22, ал.
1, точка 6 от ГПК.
Отправено е искане да се обезсили, респективно отмени Решение №
564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд Плевен и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Окръжен съд Велико Търново, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Окръжен съд Велико Търново иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. д. № 770/2022 година
на Окръжен съд Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Окръжен съд Велико Търново, в който се излагат доводи за неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна
прокуратура Плевен изразява становище за неоснователност на иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо.
Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, извън
пределите на правораздавателната власт на съда, не е обективирано в писмена форма, не е
подписано, волята на съда е неясна до такава степен, че не може да се установи дори и при
тълкуване. В случая не е налице нито една от изброените хипотези. Доводите на
2
жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение поради липса на мотиви са
несъстоятелни.
Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269,
изречение второ от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от К. Г. Т. против Окръжен съд Велико Търново иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в
процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като
страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените
вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на
установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за
задълженията и договорите.
Към момента на депозиране на исковата молба (вх. № 8077/21.08.2023 година)
производството по гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново съобразно
твърденията на К. Г. Т. е висящо – допустимостта на иска не е обусловена от изискванията
на чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – изчерпване на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от Закона
за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Същевременно пред Окръжен
съд Плевен К. Г. Т. е представил препис от писмо на Министерство на правосъдието, с което
е уведомен, че процедурата по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт във връзка с гр.
д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново се смята за изчерпана. Към писмото е
приложен Констативен протокол от 6.11.2024 година на Инспектората към Висшия съдебен
съвет, с който не е установена прекомерна продължителност на производството по
посоченото дело пред Окръжен съд Велико Търново.
Настоящият състав намира, че оплакванията на К. Г. Т. за неправилно определяне
3
на правната квалификация на претенцията от първостепенния съд са несъстоятелни. В
случая не е предявен иск по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, както е отразено във въззивната жалба във връзка с оплакванията за
нищожност на атакуваното решение поради липса на мотиви.
Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.
В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините
за вреди в производството пред Окръжен съд Плевен е обезпечено участието на прокурор. С
Определение № 1452/15.10.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд Плевен
е конституирана като контролираща страна Окръжна прокуратура Плевен.
В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания кои доводи и доказателства не са
взети предвид от състава на Окръжен съд Плевен при постановяване на обжалваното
решение.
Фактът, че съдията докладчик, постановил обжалваното решение, се е произнасял
по други спорове, по които страна е бил К. Г. Т., само по себе си не е обстоятелство, което да
поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие по смисъла на чл. 22, ал. 1 точка
6 от ГПК и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.
Същевременно съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК в хипотезата на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК
отвеждането се извършва по искане на страната по делото, каквото не е направено от К. Г. Т.
пред първостепенния съд, а съдията няма задължение сам да се отстрани от разглеждане на
делото в този случай.
Във въззивната жалба се цитират разпоредби от Закона за хората с увреждания,
Конвенцията за правата на хората с увреждания, практика на ЕСПЧ, но не се излагат
оплаквания, релевантни за конкретния правен спор.
Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на иска. С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната
предпоставка за уважаване иска срещу Окръжен съд Велико Търново по чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответника
нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на разглеждане
и решаване в разумен срок на гр. д. № 770/2022 година на Окръжен съд Велико Търново,
което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на К. Г. Т. против Окръжен съд
Велико Търново като неоснователна и недоказана. Настоящият състав споделя мотивите,
изложени от първостепенния съд, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година на Окръжен съд Плевен
е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съставът на Окръжен съд Плевен е обсъдил установените релевантни факти поотделно и в
съвкупност и е направил обосновани правни изводи.
4
Разноски не се претендират от ответника по жалбата, а и такива не са сторени,
поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 564/27.12.2024 година по гр. д. № 746/2024 година
на Окръжен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5