Р
Е Ш Е Н И Е № 1154 / 18.8.2020г.
гр.
П., 17.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шести август две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2985
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу И. С. М.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът И. С. М. дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 1 118,83 лева, представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 156,28 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.05.2016 г. до 21.02.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1477/2019 г. по
описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 28.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът навежда доводи за нередовност на процесната
искова молба. Оспорва да е собственик, респ. размера на правото на собственост
и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е
изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца
облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е
открита на негово име, доколкото до този момент отговорността за задълженията
за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Твърди, че не е изпаднал в
забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото
дружество за размера на задълженията си. През исковия период в абонатната
станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били
сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя
постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С
тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване
на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности,
евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на
процесуална легитимация на ответника да отговаря по исковете, съответно за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба, като заявява, че не оспорва
обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия на сочената от ищеца
стойност през процесния период, а единствено обстоятелството ответникът да се
явява потребител на топлинна енергия.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение от 05.09.2019 г.,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът се е произнесъл по релевираните от ответника доводи за нередовност на исковата
молба, като е приел, че същите са неоснователни, тъй като в съответствие с
изискванията на чл. 127 ГПК в исковата молба са наведени твърдения за всички
съществени елементи от твърдяното облигационно правоотношение с ответника.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се
дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на
ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008
г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна
енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. П.. В конкретния случай, отношенията то така действащите
общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност,
което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
приетия по делото доклад. Спорно между страните е единствено обстоятелството
дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.
Съгласно представения препис-извлечение
от акт за сключен граждански брак, ответникът се намира в брачно правоотношение
с Д.О.М. по силата на сключен на ***г. граждански брак.
От представения договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.12.1990
г. се установява, че ответникът И. С. М. е придобил процесния
апартамент № *, находящ се в гр. П., ул. „***. Възмездната
транслативна сделка е осъществена през времето, в
което И.М. вече се е намирал в граждански брак с Д.М., поради което и имотът
представлява съпружеска имуществена общност (арг. чл.
13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./, вр. чл. 19, ал. 1 и §
4 от СК от 1985 г. /отм/.
и § 4, ал. 1 СК).
Видно от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх.
№ ***г. за облагане с данък върху недвижим имот ответникът И. С.М., ЕГН **********
е декларирал за целите на данъчното облагане правото си на собственост върху
процесния недвижим имот, като в декларацията е отразено, че имотът е съсобствен
с трето лице – съпругата му Д.О.М., при режим на съпружеска имуществена
общност, с посочено основание издадения
от Община П. договор от 04.12.1990 г. Тази декларация има характера на подписан
/което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК,
ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е
лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответникът е собственик на апартамента, придобит в режим на бездялова СИО, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от останалите гореописани
доказателства.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период процесният
имот е бил в режим на съсобственост между ответника и неговата съпруга – трето,
неучастващо по делото лице. За прецизност следва да се отбележи, че съгласно
чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито
са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до
съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за
заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
При тези обективни данни, по делото
безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните –
възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
Неоснователни са доводите в пункт VIII.1 от отговора на исковата молба за
недължимост на претенциите, поради липса на сключвани договори с фирма за
дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до
отделните абонати в етажната собственост, доколкото такива споразумения са
налице, видно от приложените копия от Договор № 76/2017 г. и Договор №
97/30.11.2011 г., сключен между ищцовото дружество и ФДР
„Директ“ ЕООД. На основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в
сграда – етажна собственост, избират лицензирано лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Неизпълнението на
това им задължение обаче не може да доведе отпадане на отговорността за
заплащане на потребената топлинна енергия. Аргумент в
посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба №
16-334/2007 г. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен,
съгласно посоченото правило, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сградата се извършва от самото топлопреносно предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението към Наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия. Още повече, че
в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че не
оспорва факта на доставка на топлинна енергия, както и начина на изчисление на
доставената ТЕ, които обстоятелства са отделени като ненуждаещи се от
доказване.
От представените по делото писмени
доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, че за процесния период
дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. В
случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от
1183,83 лева. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението
за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Неоснователни са доводите на ответника
за изтекла погасителна давност, доколкото началото на исковия период е
01.03.2016 г., а заявлението по чл. 410 ГПК, прекъсващо давността за вземането,
е депозирано на 27.02.2019 г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен
срок, с който съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват периодичните плащания,
какъвто е процесният случай.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 45,50 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 150,00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да
бъде уважено в минимален размер от 100,00 лева и което следва да бъде
присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 145,50 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу И. С. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за сумата
в размер на 1 118,83 лева,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 156,28 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.05.2016 г. до 21.02.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1477/2019 г. по
описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК от 28.02.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 И. С. М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 145,50
лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата
от 75,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________