Р Е
Ш Е Н И Е № 2922
гр. Пловдив, 20.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 12.06.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1080 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от В.Н.М., ЕГН: **********,*** против
БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. Московска № 19, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че
В.Н.М. не дължи на БАНКА ДСК ЕАД, като погасени по давност, сумата от 9164,85 лв. –
главница, сумата от 310,56 лв.– обезщетение за забава за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., сумата от
189,51 лв. – присъдени деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от
11.07.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3487/2005г. по описана ПРС.
Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист против него за сумите, посочени по – горе. Въз основа на него е
образувано изпълнително дело ***, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 25.02.2014 г. Впоследствие е образувано второ изпълнително дело, а
именно: изпълнително дело ***, прекратено на 21.06.2017 г. на същото основание.
След прекратяване на второто изпълнително дело е образувано трето изпълнително
дело – изп. дело ***, по което на ищеца е връчено съобщение на 03.01.2018 г., в
което освен горепосочената главница се
сочи, че се дължи и законна лихва в размер от 13 066, 61 лв. за периода от
11.07.2005 г. до 02.01.2018 г., такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ или общ размер на задължението 24845,73 лв. В
съобщението било отразено, че по делото са предприети и наложени обезпечителни
мерки: запор на вземания за трудово възнаграждение, запор на банкови сметки и
възбрана на имот. Ищецът сочи, че по първото образувано изпълнително дело не е
уведомявана за извършвани изпълнителни действия, които да са довели до
прекъсване на срока на погасителната давност, като отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист не касаят извършени от нея плащания, като последното
посочено действие е с дата 30.09.2010 г., което се оспорва да е извършвано.
Сочи, че на гърба на изпълнителния лист е посочено, че е получила покана за
доброволно изпълнение на 15.03.2006 г., като не става ясно на коя дата е
образувано делото. По отношение на второто образувано изпълнително дело се
сочи, че също не са извършвани действия, поради и което същото е прекратено. С
оглед изложеното се посочва, че най – късно от датата на връчване на покана за
доброволно изпълнение – 15.03.2006 г. е изтекла погасителната давност по
отношение на претендираните вземания, както по отношение на главницата, така и
по отношение на законната лихва. Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като недопустима или
неоснователна.
На първо място твърди, че исковете са недопустими, тъй като погасяването по
давност на вземаното го прави естествено право, а не обуславя недължимостта му.
Твърди се, че установяването на факта на погасяване по давност на вземане не е
сред изброените в закона.
При условията на евентуалност се твърди, че исковете са неоснователни,
като сочи, че сочи, че погасителната
давност е била неколкократно прекъсвана и предвидения в закона давностен срок
към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.
Посочва се, че на *** против ищеца, Н.К., Д.П. и Е.А. при условията на
солидарна отговорност е издаден изпълнителен лист. Образувано е първото посочено от ищеца
изпълнително дело, по което на ищеца, като кредитополучател е връчена призовка
за доброволно изпълнение на 15.03.2006 г., както и е наложен запор на
възнаграждението на длъжника и адм. мярка по ЗБДС. Не се спори, че това дело е
прекратено, както и по отношение на посочените от ищеца второ и трето
изпълнително дело. Посочено е обаче, че по второто изпълнително дело е искано
да бъдат наложени запори на възнагражденията и възбрани на всички длъжници по ***,
катона 04.04.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца в ***,
насрочен е опис на движими вещи и е осъществено проучване на имущественото
състояние на ищеца. Последното
изпълнително действие, предприето от ответната банка се сочи, че е на 11.10.2017
г., от който момент срокът на погасителната давност е прекъснат и към датата на
депозиране на исковата молба не е изтекъл. Цитира се съдебна практика. Твърди
се, че искът е недопустим и на основание друг ред за защита на длъжника – ищец
по делото, а именно: подаване на възражение пред съдебния изпълнител. С оглед изложеното се моли производството да
се прекрати или исковете да се отхвърлят. Оспорва се претенцията за разноски,
като се сочи, че ответната банка не е дала повод за завеждане на делото. Претендират се разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото и от представения изпълнителен лист от 15.07.2005 г., издаден
по ч.гр.д. № 3487/2005г. по описана ПРС се установява, че ищецът солидарно с още три
физически лица е осъдена да заплати на ответника сумата от 9164,85 лв. –
главница, сумата от 310,56 лв.– обезщетение за забава за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., сумата от
189,51 лв. – присъдени деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от
11.07.2005 г. до окончателното изплащане на вземането.
На 09.02.2006 г. ответникът е подал молба за
образуване на изпълнително производство въз основа на горния изпълнителен лист,
като е образувано изпълнително дело ***. С молбата е поискано да се направят
справки за имущественото състояние на длъжниците и да се предприемат действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в запор на трудовото възнаграждение,
както се установи след справка от РУСО. Поискано е налагане на ограничение
върху задграничните паспорти на лицата по ЗБДС.
От приложеното по делото в копие изпълнително дело ***
се установява, че в периода от образуване на изпълнителното дело до датата на
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК по
отношение на ищеца са извършвани следните действия, а именно: изискани са справки
за наличие на публични задължения, за наличие на банкови сметки, движими и
недвижими вещи и др., касаещи проучване на имущественото състояние на ищеца. На
27.02.2006 г. е изпратено съобщение до ответника – взискател за отстраняване на
нередовности на искането за налагане на ограничение върху задграничните
паспорти на лицата, като е поискано представяне на доказателства, че нямат
имущество, което да покрива задължението към банката. Съобщението е връчено на представител на
банката, но липсват доказателства за налагане на така поисканата мярка.
На 13.03.2006 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на Е.А.А. – един от солидарните длъжници.
На 15.03.2006 г. на ищеца е връчена призовка за
доброволно изпълнение, като в нея не е отразено, че е наложен запор върху
трудовото й възнаграждение и липсват доказателства такъв да е наложен. Налице е
такова уведомително писмо единствено по отношение на Е.А.А..
На 11.05.2010 г. ответникът в качеството си на
взискател по изпълнително дело № *** е депозирал молба за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като същата е
оставена без уважение от съдебния изпълнител, поради липса на настъпили
предпоставки за прекратяване на делото на основание перемпция, тъй като по
изпълнителното дело постоянно са удържани суми по наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Е.А.А. до 27.04.2010 г. Производството е прекратено
с постановление на основание чл. 433, т. 8 ГПК на 25.02.2014 г. На гърба на приетия по делото като
доказателство препис от изпълнителния лист е отразено, че последното изпълнително действие от 30.09.2010 г. Видно
от приложените платежни документи, отразените на гърба на изпълнителния лист
действия по събиране на суми са вследствие на наложения запор на трудовото
възнаграждение на Е.А. Липсват доказателства по изпълнителното дело за
получавани от ищеца суми.
На 17.03.2014 г. ответникът е поискал да му бъде
върнат оригинала на изпълнителния лист.
На 09.04.2014 г. ответникът е депозирал молба пред ***
за образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочения изпълнителен
лист. Образувано е изпълнително дело ***.
С молбата е възложено извършване на определени действия по принудително
изпълнение. По делото е установено, че ищецът В.М. е в трудови правоотношения с
***, като е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, за което тя е уведомена на 16.04.2014 г. На 21.06.2017 г. *** е констатирал
прекратяването на изпълнителното производство, поради налице на обстоятелствата
по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С молба от 11.10.2017 г. ответникът е поискал връщане на оригинала на
горепосочения изпълнителен лист. На същата дата с молба до *** е образувано
изпълнително производство *** като е възложено извършване на действия по
принудително изпълнение. Извършено е
проучване на имущественото състояние на солидарно осъдените длъжници,
включително и на ищеца, като на 19.12.2017 г. са изпратени съобщения за
наложени запори на вземанията на ищеца по банкови сметки в отразените в справка
от ТД на НАП банки. На същата дата е поискано и вписване на възбрана на имот,
собственост на ищеца, както и запор на получаваното от ищеца трудово
възнаграждение. На 03.01.2018 г. на ищеца е връчено съобщение за така
предприетите спрямо нея действия по принудително изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че
предявените искове са допустими.
Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Безспорна е съдебната практика, че когато длъжникът се позовава на давност,
предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на
давността.
Правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш
взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи,с
оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,вкл. спрямо
трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.Дори такива да не
биха били заявени,обаче, както не настоящия случай, в който са налице
предприети действия по принудително изпълнение, достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия
следва да предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на
евентуален отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му
сфера. (В този смисъл Определение по ч.т.д. № 1660 / 2016 год. на 1-во т.о. на ВКС).
С
оглед допустимостта на предявените искове, то следва да се разгледа доколко
същите са основателни.
В случая не се спори, че по отношение на вземането за
главница е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД по
отношение на вземането за главница. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК
При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е
приложим общият петгодишен давностен срок. Относно претендираната
възнаградителна лихва и обезщетение за забава е приложим тригодишния срок на
погасителната давност, а вземанията за разноски представляват акцесорни
вземания и се считат погасени с погасяване на главното задължение.
При преценката дали е изтекъл
срока на погасителната давност по отношение на ищеца за претендираните от
ответника суми по изпълнителен лист, следва да се вземе предвид дали са налице
обстоятелства, които да прекъснат течението на срока.
По въпроса от кога започва да
тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е постановено ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.10 от ТР е дадено разрешение на поставения
въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със
своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се
вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за
прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването
на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането (чл.116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач
и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз
основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната
давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на
кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
От приетите по делото доказателства се установява,
че погасителната давност е прекъсната с
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и искане за
предприемане на действия по принудително изпълнение по отношение на ищеца т.е. давността е
прекъсната на 09.02.2006 г. След тази дата са извършени редица справки за имуществото
на длъжника и е връчена призовка за доброволно изпълнение на 15.03.2006 г.,
като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния
фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. /съобразно задължителните разяснения по т.10
на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС /. Това се отнася и за
изпратената до ищеца покана за доброволно изпълнение, връчена й на 15.03.2006 г. Не представляват изпълните действия, водещи
по прекъсване на давността установените по делото справки на имущественото
състояние . Налагането на мярка по чл.76, т.3 ЗБДС, не само че не се доказа да
е извършена, но и не представлява валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, доколкото посочената мярка за забрана за напускане на
страната има административен характер и не е от типа действия, предприемани за
удовлетворяване на кредитора
Не представлява действие прекъсващо давността по
отношение на ищеца, налагането на запор на трудовото възнаграждение на Е.А.и
постъпването на суми въз основа на така наложения запор. Предвид отделните
изпълнителни правоотношения, които възникват между кредитора и всеки един от
длъжниците, както и предвид възможността взискателят да избере срещу кой от
солидарните длъжници да насочи изпълнението и с оглед разпоредбата на чл. 125, ал.1 ЗЗД, извършването на изпълнителни действия по
отношение на един солидарен длъжник, обуславящи прекъсване на погасителната
давност, няма действия по отношение на останалите.
Считано от датата на образуване на изпълнителното производство и
възлагане извършване на действия по принудително изпълнение по отношение на
ищеца – *** в период от повече от две години не са поискани от взискателя и/или
предприети изпълнителни действия, поради което въз основа на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК изпълнителното дело се счита прекратено по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. При прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. (В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.).
Новата погасителна давност по отношение на вземанията,
предмет на изпълнителния лист, която е петгодишна по отношение на главницата и
тригодишна по отношение на възнаградителната лихва, съгласно т. 10 от
цитираното тълкувателно решение е започнала да тече, считано от датата на
последното валидно изпълнително действие – 09.02.2006 г. и е изтекла на
09.02.2011 г. т.е. преди съдебният изпълнител да констатира перемиране на
изпълнителното производство с постановление от 25.02.2014 г. В тази връзка следва
да се посочи, че изрично в т.10 от цитираното тълкувателно решение е посочено,
че прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на
закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител.
Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен характер,
а не конститутивен.
Ответникът при разпределената му доказателствена
тежест за това не доказа, че са налице основания, обуславящи спиране или
прекъсване на срока на погасителна давност .Не се доказа, че по образуваното
изпълнително дело през 2006 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищеца, така както се твърди в отговора исковата молба. Последващите действия по
принудително изпълнение, предприети спрямо В.М., с оглед факта, че вземането е
погасено по давност, считано от 10.02.2011 г., не представляват действия, имащи
за ефект прекъсване на срока на погасителната давност.
На основание изложените
съображения искът за установяване на недължимост на сумите по изпълнителен лист
от 15.07.2005 г. се явява основателен и доказан следва да
се уважи.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е
приет списък с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане адвокатски хонорар в размер на 900 лв., който следва да се присъди изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 386,60 лв.
– държавна такса върху уважените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че В.Н.М., ЕГН: **********,*** не дължи на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул.
Московска № 19, като погасени по давност, сумата от 9164,85 лв. –
главница, сумата от 310,56 лв.– обезщетение за забава за периода от 28.05.2005 г. до 11.07.2005 г., сумата от
189,51 лв. – присъдени деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от
11.07.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3487/2005г. по описана ПРС.
ОСЪЖДА
БАНКА
ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. Московска № 19 да заплати на В.Н.М., ЕГН: **********,***
разноските по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА
БАНКА
ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. Московска № 19 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС обща сума в размер от 386,60 лв.- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ