Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
21.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1289 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), както и акцесорна
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
З. „Б.И.” АД твърди в исковата си молба, че на 01.04.2012 г. на път I – 4
21+300 настъпило ПТП между МПС – „Фиат Пунто“, с рег № *****, собственост на „Л.“ АД и МПС – „Ауди А4“, с
рег. № *****, собственост на „П.И.А.БГ“ ЕООД. Сочи, че съгласно съставения констативен
протокол за ПТП № 1875 от 14.05.2012 г. ПТП настъпило по вина на водача на „Фиат
Пунто“. Твърди още, че „Ауди А4“ е бил застрахован
при него със застраховка „Автокаско“ (полица №
Р1111008180990117728) и в следствие на настъпилите
от посоченото ПТП вреди било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
35 770 лева. Сочи, че „Фиат Пунто“ било
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „В.“ АД, (чийто
правоприемник е „Д.З.“ АД.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което ответникът „Д.З.“ АД да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 35 785 лева, представляваща
изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 35 770 лева и 15
лева ликвидационни разноски, законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сторените в производството
разноски.
Ответникът
„Д.З.“ АД е подал отговор на исковата
молба, като счита предявените искове за недопустими поради неспазена процедура
по чл. 498, вр. чл. 380 КЗ, съответно неоснователни.
Оспорва ги по основание и размер, прави възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че ищецът не е отправял претенция за заплащане на посочените в
исковата молба суми, поради което „Д.З.“ АД не е дало повод за предявяването на
исковете.
Оспорва
наличието на валидна застраховка „Автокаско“,
включително предвид липсата на регистрация на „Ауди А4“ на територията на
страната, механизма на ПТП, твърдението на ищеца, че единствено водачът на „Фиат
Пунто“ има вина за настъпването на ПТП, както и твърдението
на ищеца, че е изплатил посочената в исковата молба сума. Оспорва размера на претендираната вреда, както и начина на нейното формиране. Възразява,
че увреденият лек автомобил не е спрян от движение поради което не се е дължало
изплащане на на застрахователното обезщетение.
С
оглед на изложеното, моли съда да прекрати производството тъй като исковете са
недопустими, респективно да ги отхвърли като неоснователни. Претендира
разноски.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната искова
молба. Оспорва възраженията на ответника
като неоснователни. Допълва, че процесните събития
(сключването на застраховка „Каско“, ПТП и плащането
на застрахователното обезщетение) са се развили през 2012 г., поради което сега
действащата уредба на КЗ не намира приложение. Намира, че погасителната давност
за заплащане на процесната сума започва да тече от
встъпването в правата на увреденото лице (11.07.2012 г. - датата, на която е
изплатено застрахователното обезщетение), а не датата на ПТП - 01.04.2012 г.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа първоначалния си
отговор.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Установява
се от представената застрахователна полица № Р1111008180990117728, подписана на
24.10.2011 г. и добавък № 1 към нея, между „П.И.А.БГ“ ЕООД и „Б.И.“ АД,
че е сключена застраховка „Автокаско“, относно лек
автомобил Ауди А4, с рег. № ***** за
срок от 25.10.2011 г. до 24.10.2012 г, при застрахователна сума в размер на
51 100 лева.
На 03.04.2004 г. в „Б.И.“ АД е заведено
уведомление от „П.И.А.БГ“ ЕООД, за щета на Ауди А4, с рег. № *****. Посочено е, че застрахователното събитие е
настъпило на 01.04.2012 г. Водачът А. В.
пътувала от Велико Търново към София,
когато на разклона за с. Кирчево в нейното платно за движение навлязъл лек
автомобил Фиат Пунто
и двата автомобила се ударили.
Представен е Констативен протокол за ПТП № 1875 от
14.05.2012 г., съставен от Началника на РПУ – У.И.Ц., от който се установява,
че на 01.04.2012 г., около 14.00 ч. в път I – 4 21+300 е настъпило ПТП между
лек автомобил – Фиат Пунто, с рег
№ *****, собственост на „Л.“ АД, управляван от И.Л.В.и притежаващ валидно
сключена застраховка ГО в ЗД „В.“ АД и лек автомобил – „Ауди А4“, с рег. № *****,
управляван от А.В.В. собственост на „П.И.А.БГ“ ЕООД, притежаващ
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“ в „Б. И.“ АД. В обстоятелства и причини за ПТП е
посочено, че лекия автомобил „Фиат Пунто“ е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.
21, ал.1 от ЗДвП, като движейки се по главен път I-4, при км 21+300 с посока на
движение гр.Варна, навлязъл в насрещната лента и по непредпазливост причинил ПТП
с имуществени вреди на лек автомобил – „Ауди А4“, с рег. № *****. Посочено е,
че в резултат на удара „Фиат Пунто“ преминава
през оградата на пътя и попада в дере.
Като резултат от ПТП-то е
настъпила смъртта на водача на „Фиат Пунто“. Относно вредите за „Ауди А4“ са посочени – повреди
и деформации от челен удар, предна броня, фарове, мигачи, декоративна решетка,
предни калници и подкалници, преден капак, радиатор,
предно стъкло, задействани възглавници.
По
делото са представени Протокол за
извършен оглед на МПС /опис-заключение/ от 07.04.2012 г. /опис заключение/ от
09.04.2012 г. /опис заключение/ от
04.05.2012 г. /опис заключение/ от
08.05.2012 г. /опис заключение/ от 09.05.2012
г. и /опис
заключение/ от 10.05.2012 г. относно щетите по МПС „Ауди А4“, с рег. № *****,
съставени по щета 129900000319/03.04.2012 г., от които се установяват вредите и
необходимия ремонт на съответните части.
Въз
основа на изготвения опис на претенцията на застрахованото лице, от официалния
сервиз на „Ауди“ е изготвена проформа фактура от
15.05.2012 г. за прогнозната стойност на ремонта на застрахованият автомобил,
която възлиза на 50 032,22 лева.
Представено
е писмо с изх. № 56/14.05.2012 г. с което официалният сервиз на „Порше“ и „Ауди“ е уведомил ищеца, че купето на автомобила е
силно деформирано и в инструкциите на завода производител не се предвижда
ремонт на деформирано купе, а същото следва да бъде подменено.
Представено
е писмо от 07.06.2012 г., с което застрахованото лице е уведомено от ищеца, че от
представената проформа фактура с прогнозна стойност
на ремонта се надвишават 70% от застрахователната сума по полица № 11008180990117728
и съгласно VIII раЗ.ел на ОУ и КЗ застрахователят
обявява тотална щета.
Представена
е и справка от Комисия, извършила проверката по щетата, която е изготвила
становище, че съобразно описаните щети, щетата е изчислена за 50 032,22
лева и е налице икономически тотал, тъй като
застрахователната стойност, съгласно полица № 11008180990117728, е 51 100
лева. Посочено е, че след извършен
допълнителен анализ на щетата и предвид това, че автомобилът остава във
владение на собственика, стойността на запазените /неувредени/ части, агрегати
и системи, изчислени по „Шваке“ възлизат на
19 700 лв. и комисията е излязла с предложение да бъде изплатено
обезщетение в размер на 70 % от застрахователната стойност на автомобила,
равняващо се на 35 770 лв.
С
ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение от
19.06.2012 г. е удостоверено, че З. „Б.И.“
АД е определил обезщетение по застрахователна полица № № 11008180990117728, със
застрахован „П.И.А.БГ“ ЕООД, в размер на 35 770 лева по отношение на лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № *****. Върху ликвидационния акт е вписано последващо удостоверяване от главния счетоводител, че
определеното обезщетение е изплатено с платежно нареждане от 11.07.2012 г.
Представено е платежно нареждане от
11.07. 2012 г., с което „Б.И.“ АД е наредило в полза на „П.И.А.БГ“ ЕООД сумата
от 101 397,80 лева за общо 6 щети, по
една от които, с № 129900000319, е изплатена сума в размер на 35 770 лева.
Изслушано е заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Л.З., неоспорено от
страните, от което, се установява, че по сметка на „П.И.А.БГ“ ЕООД в Райфайзенбанк на 11.07.2012 г. е постъпила
сумата 101 397,80 лв. от клиент З. „Б.И.“ АД, като според приложения опис
към платежното нареждане, изходящо от З. „Б.И.“ АД е посочено, че сумата
35 770 лева са по щета № 129900000319. Същата е осчетоводена по дебита на
сметка 503 „Разплащателна сметка“. От получената сума, по щета № 129900000319 в
„П.И.А.БГ“ ЕООД е отразена счетоводна
операция по дебита на сметка 503„Разплащателна сметка“ и по кредита на сметка
4951 „Обезщетения по транспортни щети“ със сумата 35 770 лева.
Представено
е разрешение за временно движение на лек автомобил „Ауди А4“ с транзитен № *****
с рама *****, цвят черен, на името на „П.И.БГ“ ЕООД, като в него е посочено, че
важи за движение в страната без ограничение. Представено е и удостоверение от
МВР, ПП КАТ СДВР от 14.06.2012 г., че лек автомобил „Ауди А4 с рег. № ***** е
собственост на „П.И.А.БГ“ ЕООД.
Видно
от Общите условия на ЗД „Б.И.“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства
„Автокаско“, Раздел 2, Клауза Р, покрит риск п отази застраховка е и ПТП при сблъскване или удар на МПС
помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети. В раЗ.ел
VIII
„Застрахователно обезщетение“ е посочено, че размерът на щетите се установява
при оглед на МПС от застрахователя в присъствието на застрахования. Попълва се
уведомление за щета и се представят документи по списък. Според т. 4 размерът
на обезщетението се определя по цени на части, труд и материали към деня на
настъпване на застрахователното събитие по експертна оценка. Според т. 7
застрахователят обявява тотална загуба на МПС в няколко случаи, между които и
случай, в който разходите за възстановяване на щетата надхвърлят 70% от
застрахователната сума. Според т. 8 застрахователят изплаща застрахователното
обезщетение, намалено със стойността на запазените детайли на МПС по експертна
оценка.
Представена
е полица № 15112000015004 по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена между „Л.“ АД и ЗД „В.“ АД относно лек автомобил
„Фиат Пунто“ с
рег. № *****, валидна за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г.
По
делото е разпитана като свидетел водачът на лек автомобил „Ауди А4“ към момента
на ПТП - А.В. Теодосиева, която сочи, че на 01.04.2012 г. управлявала автомобил
„Ауди А4“ и пътувала по пътя от Велико Търново към София. Малко преди разклона
за Кирчево друга кола навлязла в нейното платно и се ударили. Насрещната кола
загубила управление и навлязла перпендикулярно на нейното платно. Свидетелката
я ударила странично, от дясната страна на автомобила, по-скоро отзад, в задната
врата. Било през деня, към 14.00 ч. Валял дъжд, но не бил пороен. Тя пътувала с
90 км/ч. Имало много лек завой в нейната посока вдясно. През цялото време
виждала, че оттам идва кола, но нищо не предсказвало, че ще навлезе в нейното
платно. Ударът настъпил изцяло в нейната лента на движение. След удара другата
кола прескочила мантинелата и паднала в дерето
отстрани. Спомня си само как натиснала спирачка и останала на платното на
нейната лента за движение. Имашло трафик, нормален за
неделен ден. Отворили се еърбеците на колата. Нямало
сняг наоколо. Прехвърчало между дъжд и
сняг, но сняг отстрани и на пътната настилка нямало. Температурата
предполага, че била 6-7 градуса. Последният пътен знак, който видяла бил
ограничение на скоростта 50 км/ч. със снежинка, който не важал в случая, защото
не валял сняг. Тя карала с 90 км/ч. Натиснала спирачката и се опитала да
избегна удара, но за съжаление това било невъзможно.
По
делото са събрани писмени доказателства, съставени в образуваното по случая
досъдебно производство – протокол за оглед, скица и фотоалбум на
местопроизшествието, писмо от 19.05.2012 г. от хидрометеорологича
обсерватория – Ловеч, писмо от Областно пътно управление – Ловеч от 08.05.2015
г., писмо от хидрометеорологичната обсерватория в Ловеч от 09.02.2017 г.
Според
огледния протокол огледът е започнал около 15.30 ч.
при облачно време с добра видимост. Посоката на огледа е към гр. Варна. За
ориентир е приет пътен знак в дясно от пътното платно за ограничение до 50 км.
при зимни условия. Пътната настилка е асфалтова, без повреди, мокра от валеж на сняг, примесен с дъжд.
Платното се състои от две ленти за движение, по една във всяка посока. В посока
София също е намерена ограничителна табела за 50 км. при зимни условия. Лек
автомобил Ауди А4 е намерен в лявата лента за движение (посока София). Задният
мост на „Фиат Пунто“ е намерен в същата лента, а
самият автомобил „Фиат Пунто“ - извън нея отстрани на пътя. Подробно е
описано отстоянието на всичко намерено на
местопроизшествието спрямо избрания ориентир.
От
писмото от 19.05.2012 г. от Хидрометеорологича
обсерватория – Ловеч, се установява, че на 01.04.2012 г. за периода от 12 ч. до
14.30 ч. на главен път София – Варна при разклона за с. Кирчево е валял дъжд примесен с мокър сняг.
От
писмото на Хидрометеорологичната обсерватория в Ловеч от 09.02.2017 г. се
установява, че на 01.04.2012 г. за периода от 12 ч. до 14.30 ч. на главен път
София – Варна при разклона за с. Кирчево е валял дъжд.
Представено
е и писмо от Националния И.титут по метеорология и
хидрология, филиал Плевен, в което е посочено, че на 01.04.2012 г. в периода от
12 ч. до 16 ч. на пътя София-Варна в близост до разклона за с. Кирчево е било
предимно облачно с валежи от дъжд, а в планинските райони от сняг. Най.близката
валежомерна станция е регистрирала валежи от дъжд, а
привечер дъждът преминава в сняг. Снежна покривка не се е образувала.
По
делото е изслушано заключение на Съдебно авто-техническата
експертиза, изготвено от инж. А.М., неоспорени от страните. Същото е изготвено
при съобразяване на събраните по делото писмени доказателства и от него се
установява, че ПТП има следния механизъм: на участък от пътя с двупосочно
движение и с по една лента за движение в едно направление в Т-образно
кръстовище, на мокро пътно платно при силен дъжд и лек мокър снеговалеж,
водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, който се движи
в посока гр. Варна, при висока скорост се опитва да намали скоростта на движение
в завоя и се завърта с предни колела наляво и след блокиране на колелата,
същият се завърта наляво в посока обратна на часовниковата стрелка. След
ротация на автомобила около вертикалната ос, същият се отклонява наляво в
посока на насрещното пътно платно, като се завърта и остава с предна дясна част
на автомобила напред. В насрещното платно се движи лек автомобил Ауди А4 в
посока към София. „Фиат Пунто“ продължава да се върти
и се удря косо със задна дясна странична част челно в „Ауди А4“. При косия удар „Фиат Пунто“ се плъзга
към лявата мантинела в посока на неговото движение
като се завърта на 90 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка. „Фиат Пунто“ увеличава скоростта си на движение, защото е
отхвърлен назад и при завъртането задната му част добива кинетична енергия,
която се удря в мантинелата, откъсва я, автомобилът
минава през откъснатата мантинела и пада в ската на
банкета вляво и се установява на 6.30 м. от пътното платно. Поради силния удар
се откъсва задния му мост и остава на пътното платно. След удара лек автомобил „Ауди
А4“ продължава напред в дясно, удря се в мантинелата
в дясно на 19 м. от местоудара, след което
автомобилът се установява в покой на 23.5 м. от местоудара.
Инж. М. е изчислил, че преди удара лек автомобил Ауди А4 се е движел с 98 км./ч.,
при удара също е 98 км./ч., а след удара с 52 км./ч. Лек автомобил „Фиат Пунто“ се е движел преди удара с 88-90 км./ч., при удара
скоростта е била 46 км./ч., а след удара – с 55 км./ч. посочил е още, че ри
скорост от 98 км./ч. опасната зона за спиране е 129 м., а при 90 км./ч. – 122
м. При скорост от 50 км./ч. опасната зона за спиране е 43 м. съответно е
посочил, че при надлъжна дистанция между двата автомобила от 251 м. при скорост
от 98 км./ч. на Ауди, ударът е предотвратим , при 50 км./ч. – при дистанция –
165 м. Ако и двете МПС реагират за предотвратяване на удара, необходима е
дистанция от 86 м. Изчислил е, че ударът е бил предотвратим за водача на „Ауди
А4“ при скорост до 70 км./ч.
Като
причини за ПТП са посочени: а) движението на „Фиат Пунто“
със скорост от около 88 км./ч. при ограничение преди кръстовището 70 км./ч. и
загуба управлението над автомобила при висока скорост, мокро пътно платно и
износени гуми; б) преминаване на „Фиат Пунто“ в
насрещната лента за движение и в) движението на „Ауди А4“ с превишена скорост
от 98 км./ч. вместо с допустимата 50 км./ч.
Инж.
М. е заключил още, че всички увреждания, отразени в описа на застрахователя се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
събитие и отговарят на челен удар за „Ауди А4“. Според вещото лице инж. М. стойността, необходима за възстановяване на „Ауди
А4“, с рег. № *****, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 34 492,50
лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Действителната стойност на
автомобила, определен на база пазарни цени към датата на застрахователното
събитие е 49 990 лева, а като нов – 57 697 лева. Автомобилът е закупен
от „П.И.А.“ ЕООД за 51 100 лева. Посочено, е че стойността на ремонта на
автомобила към датата на ПТП е
50 032.22 лв., равно на 100 процента от стойността му, поради което
вещото лице е приел тотална щета на автомобила. Според вещото лице
действителната стойност на автомобила, при условията на тотална щета и след
приспадане стойността на запазените части 11 497.50 лева /75%/ е 34 492.50
лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По възражението за недопустимост на
иска:
Ответникът
е направил възражение за недопустимост на иска, тъй като ищецът не е спазил
процедурата по чл. 380 КЗ за извънсъдебно предявяване на претенция за изплащане
на обезщетение и поради което и съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ искът е недопустим. По
посоченото възражение съдът намира следното:
На 01.01.2016 г. влезе в сила нов КЗ (обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г.), който отмени действащия до този момент КЗ (обн. ДВ 103/2005 г.), като
с § 22 от ПЗР на КЗ законодателят изрично регламентира
приложимостта на отменения КЗ, Част ІV по отношение на застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на новия кодекс. Правните норми, регулиращи
възникването, изменението и прекратяването на договорните правоотношения, се
определят от действащия към сключването на договора нормативен акт. Правните
норми, регулиращи правото на застрахователно обезщетение, се определят от
действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт. В
случая както застрахователния договор с ответника, така и процесното
ПТП, представляващо застрахователно събитие, са настъпили през 2012 г. при
действието на КЗ (отм.) КЗ (отм.) е следователно приложим както при преценката на
действителността на договора, респ. правата и задълженията на страните по
него, така и по отношение на правото на застрахователно обезщетение,
включително правото на застрахователя по застраховка Каско,
който се суброгира в правата на пострадалото лице
срещу застрахователя на делинкветна по застраховка
„Гражданска отговорност“. Действително, процесуалните правни норми имат
незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения, но само доколкото
законът не предвижда нещо друго. В настоящата хипотеза законодателят е
предвидил нещо друго, т.е. с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ изрично е изключено приложението
на новия закон по отношение на застрахователните договори, сключени преди 01.01.2016 г., с едно изключение- ако страните изрично
договорят обратното. С оглед изложеното и макар да няма доказателства поделото,
че ищецът е поискал от ответника извънсъдебно да му бъде заплатено регресното вземане, предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на иска.
Съгласно
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по
"Гражданска отговорност".
Нормата
на чл. 213 КЗ (отм.) урежда регресно и суброгационно право на застрахователя по имуществена
застраховка, което възниква по силата на закона в момента на плащане на
застрахователното обезщетение.
За
да бъде основателен предявеният регресен суброгационен иск на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско”, какъвто в случая е ЗК „Б.И.” АД,
същият следва да докаже главно и пълно по делото наличието на валидно
имуществено застрахователно правоотношение между него и увредения по
застраховка "Каско"; вида и размера на
вредите на застрахования по имуществената застраховка (т.е., настъпването на
застрахователното събитие - увреждане на осигуреното имущество); възстановяване
на вредите от застрахователя; противоправно поведение
на трето лице и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника-застраховател и виновния причинител на
вредите.
От
събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица № полица №
Р1111008180990117728, се установи валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско” между ЗК „Б.И.” АД и „П.И.А.БГ“
ЕООД“ ЕООД, покриваща увреждания по лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № *****. Неоснователно е възражението на ответника, че автомобилът
не е бил надлежно регистриран в страната – установи се, че същият е имал
разрешение за временно движение и т.нар. транзитен регистрационен номер. Към 01.04.2012
г. имуществените вреди от ПТП са представлявали покрит риск по полицата, видно
от Общите условия към него и дефинираната в тях Клауза Р.
Установи
се и наличие на валидно застрахователно правоотношение „Гражданска отговорност”
между ЗД „В.” АД, (чийто универсален правоприемник е ответното дружество, видно
от вписванията в търговския регистър) и собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“, за което е представена застрахователна полица №
15112000015004.
Установи
се посредством писмени доказателства и заключение на ССЕ, че сума в размер на
35 785 лева е реално изплатена от ищеца на застрахованото лице „П.И.А.БГ“ ЕООД по
застраховка Автокаско за лек автомобил „Ауди А4“ на
11.07.2012 г. чрез банков превод.
Установи
се още, че на 01.04.202 г. е настъпило застрахователно събитие – увреди по лек
автомобил „Ауди А4“, получени вследствие ПТП, настъпило около 14.00 ч. на пътя.
София-Варна, при 21+300 км. Настъпването на ПТП е удостоверено с Протокол от
ПТП, който съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно
обстоятелствата, които съставителят е възприел лично. Макар той да не е
възприел самото ПТП в момента на настъпването му и неговия механизъм, той лично
е възприел разположението на автомобилите на пътното платно след ПТП, както и
видимите повреди по катастрофиралите автомобили, като за „Ауди А4“ са посочени
– повреди и деформации от челен удар, предна броня, фарове, мигачи, декоративна
решетка, предни калници и подкалници, преден капак,
радиатор, предно стъкло, задействани възглавници., които увреди и
местоположението им съответстват на челен удар.
Съгласно чл. 273, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, като
обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие
с Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, представляваща Приложение № 1
на Наредба № 24/2006 г. за задължителното З. (сега отм. , но действала към
датата на ПТП), която урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели
имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка по чл. 249, т. 1 КЗ отм. (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката), както и в случаите,
когато друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на
основание чл. 213 КЗ (чл. 3, ал. 2 от Методиката). Изрично в чл. 4 от Методиката е предвидено, че тя се прилага само
като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
По
настоящото дело се установи се посредством писмени доказателства (протокол за
ПТП, описи след оглед на застрахователя, опис по проформа
фактура от специализиран сервиз ) и заключения на САТЕ, какви са увредите,
причинната им връзка с ПТП, както и че стойността на тези увреди по средни
пазарни цени към 01.04.2012 г. е в размер на 34 492.50 лева. Дължимото обезщетение за увредения автомобил е
определена съответно на раздел VIII
от Общите условия на ЗД „Б.И.“ АД като от пазарната цена на автомобила е
извадена стойността на запазените части, като така определеното обезщетение е
изключително близко до размер до изплатеното от ищеца, поради което е
неоснователно възражението на ответника за неправилно определен размер на
обезщетението по застраховка Автокаско.
Доколкото
отговорността на застрахователя е за действителните вреди, а такива в процеса
се оказаха платени над посочения размер, като в същото време те са по-малки от
застрахователната сума, която е 51 100 лева, вредите подлежат на
обезщетяване до размер на определените от вещото лице 34 492.50 лева.
Съдът
възприема механизма на ПТП, определен от инж. М., като напълно съответстващ на
събраните писмени доказателства, а същият установява настъпване на ПТП в
лентата за движение на лек автомобил „Ауди А4“, където лек автомобил „Фиат Пунто“ навлиза след изгубване управлението на неговия
автомобил при движение с висока скорост от 90 км.¢ч. в завой, мокра
настилка и с износени гуми. Водачът на „Фиат Пунто“ е
нарушил правилата за движение по пътищата най-напред като е шофирал с превишена
скорост (при разрешена 70 км./ч., той е шофирал с 88-90 км./ч. според САТЕ) –
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради което и мокрия път в завоя е изгубил
управление на автомобила – нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗдВП
и е навлязъл в насрещното платно за движение – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Не са събрани доказателства, оборващи презумпцията за виновно поведение
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, предвид установеното виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, той, съответно, застрахователят по „Гражданска
отговорност” „Д.З.” АД, носят пълна отговорност към увредения, съответно – при
условията на чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ (отм.), „Д.З.” АД носи
отговорност към застрахователя по имуществената застраховка на увредения, който
е обезщетил вредите, за пълния размер на действителните вреди (чл. 208, ал. 3 КЗ) до размер на застрахователната сума.
Изложеното
обосновава възникване на регресно право на „Б.И.” АД
– изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка КАСКО срещу
застрахователя на делинквента – „Д.З.” АД по
застраховка „Гражданска отговорност, както и суброгационно
право до размер на изплатеното обезщетение и нормалните разноски по
определянето му. Макар да липсват доказателства относно точните разноски,
сумата от 15 лева е в рамките на обичайните разноски, като се има предвид, че е
ползван оценител, чието възнаграждение е по-високо.
В
същото време обаче съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ПТП от водача на лек автомобил
„Ауди А4“. Съпричиняване е налице, ако с поведението
си този водач обективно е допринесъл за настъпване на ПТП, съотв.
– за вредите от него. В случая се установи, че преди ПТП лек автомобил „Ауди
А4“ се е движел със скорост от 98 км./ч. след като преди мястото на удара е
имало знак В26 – ограничение на скоростта до 50 км./ч. и табела Т-14 – движение
при сняг и зимни условия. От протокола за оглед, от показанията на свидетелката
А. Теодосиева и писмото от 2012 г. на Хидрометеорологича обсерватория – Ловеч се установи, че към
момента на ПТП е валял дъжд, примесен със сняг, макар да не се е образувала
снежна покривка. Това означава, че са били налице сняг и зимни условия, макар
сезонът да не е бил зимен. Следователно, водачът на „Ауди А4“ е била длъжна да
спази ограничението от 50 км./ч., но не го е сторила, с което е нарушила чл. 21,
ал. 2 ЗДвП. Поведението й е противоправно и в
причинна връзка с ПТП, тъй като се установи, че при избраната от нея скорост
ударът е бил непредотвратим, а при скорост под 70 км./ч. ударът е бил
предотвратим. Следователно, при скорост от 50 км./ч. тя би избегнала удара. Не
са събрани доказателства, оборващи презумпцията за виновно поведение по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Относно
размера на съпричиняването настоящият състав намира,
че същото следва да се определи на 1/3 от страна на водача на лек автомобил
„Ауди А4“ и 2/3 от страна на водача на „Фиат Пунто“,
тъй като нарушенията на последния са по-многобройни, по-тежки и слагат началото
на причинната връзка с ПТП.
Дори
да приемем, че не са били налице зимни условия и ограничението от 50 км./ч. не
е било валидно, то водачът на „Ауди А4“ пак е допуснала нарушение на правилата
на ЗДвП и по-конкретно на чл. 20, ал. 2 З.вП, което е
в причинна връзка с ПТП, като същата, не само че се е движела с превишаваща 90
км./ч. скорост, но не е съобразила и пътните и атмосферни условия и не е
намалила скоростта си в съответствие с тях, за да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Не може да се приеме, че навлизането на насрещно движещ
се автомобил н нейната лента е непредвидимо препятствие, тъй като, видно от
описаното в огледния протокол, осевата линия на
мястото на ПТП е била прекъсната за движещите се в посока Варна, какъвто е бил
и „Фиат Пунто“, поради което същият е можело да
навлезе в насрещната лента, за да изпреварва друг автомобил например. А.
Теодосиева е следвало да съобрази скоростта си с мокрото платно, удължения
спирачен път в тази ситуация и възможното навлизане на друг автомобил в нейното
платно и да намали скоростта си до съобразените 70 км./ч., които биха й дали
възможност да спре своевременно.
Предвид
изложеното, от ответника се дължи изплатеното обезщетение, намалено с 1/3, или
22 995 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или общо 23 010
лева.
Неоснователно
е възражението за ответника, че увреденият лек автомобил не е спрян от движение
като причина за недължимост на застрахователното
обезщетение. Законът не поставя изискване за спиране на увреденото МПС от
движение като условие за изплащане на застрахователното обезщетение.
Съдът
намира възражението на ответника за настъпила погасителна давност в срока по чл. 110 ЗЗД
за неоснователно, предвид следното:
Според чл. 197 КЗ (отм.) правата по договора за застраховка се
погасяват с тригодишна давност, а по застраховка "Гражданска отговорност"
- с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното
събитие. В случая, обаче правото на застрахователя, изплатил обезщетението на правоимащото лице по силата на застраховката, да иска
платеното от деликвента, представлява регресно право, а правото да встъпи във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице е суброгационно
право, т.е. несъщинско застрахователно право. Основанието за регресните суброгационни искове,
които застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по
силата на застраховката и на произтичащото от закона право на регрес - чл. 213, ал. 1 КЗ. Поради това не се прилага
специалната давност, с начало настъпване на застрахователното събитие, а
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗ., която тече от възникването и изискуемостта на суброгационното вземане, считано от изплащане на
застрахователното обезщетение. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
напр. ПП на ВС № 7/1977 г., т. 14, Решение № 173/30.10.2009 г. по
т.д.455/09 г., ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д.356/08 г., ВКС,
I т.о. и др.
Ищецът, в качество на застраховател, е заплатил
обезщетение на застрахованото лице в размер на сумата от 35 770 лева на
11.07.2012 година и от тази дата започва да тече погасителната давност.
Исковата молба е подадена на 03.04.2017 г., срокът се счита прекъснат на
посочената дата, поради което възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
Тъй
като е основателен искът за главното вземане до посочените размери, основателна
е и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, която лихва е законна последица от
уважаването на главния иск.
По разноските:
При такъв краен изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от исковете. Доказани са разноски в общ
размер на 4786.40 лева (без 50 лева депозит за свидетел, който не е използван),
от които 2500 лева са за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно – съобразно
критериите на закона по чл. 78, ал. 5 ГПК -
фактическата и правна сложност на спора, броя на заседанията и извършените
процесуални действия, както и при съобразяване минималния размер на
адвокатското възнаграждение спрямо цената на исковете, съобразно чл. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение – 1603.55 лева,
то адвокатско възнаграждение не достигащо дори двойния минимален размер не е
прекомерно.
Дължими
на ищеца от ответника са 3 077.66 лева.
Ответникът
има право на разноски, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е доказал такива
в размер на 457 лева. Бил е защитаван от юрисконсулт, поради което и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определея при условията
на чл. 78, ал. 8 ГПК на 300 лева. Намалени пропорционално с отхвърлената част
от иска, дължими на ответника са разноски в размер на 270.25 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД
(правоприемник на ЗД „В.“ АД), ЕИК *****, гр. София, бул. „*****да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ***
следните суми: 1. Сумата от 23 010 лева (двадесет и три хиляди и десет лева) – включващо 22 995 лева -
част от изплатено на 11.07.2012 г. обезщетение за имуществени вреди по
застраховка АВТОКАСКО на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *****, собственост
на „П.И.А.БГ“ ЕООД, причинени при ПТП на 01.04.2012 г. от водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег № ***** и 15
лева – ликвидационни разноски по щета № 100100001380, на основание чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
от датата на исковата молба – 03.04.2017 г. до окончателното му изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 35 785 лева, като неоснователен и 2. Сумата 3 077.66 лева (три
хиляди седемдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД,
***, да заплати на „Д.З.“ АД (правоприемник
на ЗД „В.“ АД), ЕИК *****, гр. София, бул. „***********, сумата 270.25 лева (двеста и седемдесет лева и двадесет и пет
стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: