№ 3941
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100102063 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Р. С. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр. София, ж.к ****, срещу Прокуратура на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение по досъдебно производство №51/2018г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№16988/2022г.
на СГП, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано на 15.03.2011г. и
първоначално е водено под №15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, а впоследствие под
№51/2018г. по описа на ГДБОП и пр.пр.№16988/2022г. по описа на СГП.
На 12.04.2011г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване в
присъствието на цялото му семейство. На същият ден е извършено претърсване и на
управлявания от него лек автомобил.
С Постановление от 13.04.2011г. наблюдаващият прокурор от СГП е постановила
привличане като обвиняем на Р. С. и постановява задържане на същия за срок от 72 часа.
С постановление от 14.04.2011г. разследващ полицай по делото е постановил
Р. С. да бъде обявен за общодържавно издирване.
С постановление от 01.09.2011г. за възлагане на действия по разследването,
разследващият полицай е възложил на полицейските органи при 05 РУ СДВР да
установят и задържат обвиняемия Р. С..
1
На 18.04.2013г. е предявено на Р. С. постановление от 13.04.2011г., с което е
привлечен в качеството на обвиняем по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК. На тази дата е разпитан и в качеството си на обвиняем.
На 29.01.2014г. в присъствието на назначен служебен защитник е предявено
ново обвинение на ищеца и отново е разпитан като обвиняем.
На 27.05.2014г. са предявени материалите от разследването на С. и служебния му
защитник.
На 17.04.2015г. е предявено ново обвинение на Р. С. и назначения
му служебен защитник. Отново е проведен разпит на обвиняем.
На 08.06.2015г. на ищеца и защитника му са предявени за пореден път материалите от
разследването по ДП.
На 11.11.2015г. на С. и защитника му отново са предявени материалите по
разследването.
На 21.12.2016г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от
разследването.
С Постановление от 12.09.2022г. на прокурор от СГП делото е прието по
компетентност от СГП и е регистрирано с №16988/22г.
На 31.10.2.023г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от
ДП. На това предявяване е направено искане за прекратяване на наказателното производство
спрямо С., поради недоказаност.
С Постановление от 23.11.2023г. СГП е прекратил ДП№51/2018г. по описа на ГДБОП
и пр.пр.№16988/2022г. на СГП с мотива, че извършеното от обвиняемите, вкл. и Р. С. не
съставлява престъпление. Същото постановлението е връчено на С. на 11.12.2023г. и е
влязло в законна сила на 08.03.2024г.
Твърди, че по наказателното производство в интервала от 18.04.2013г.(повдигането
на обвинението) до 08.03.2024г., т.е период от 10(десет) години 10(десет) месеца и
20(двадесет) дена ищецът е търпял всички несгоди и ограничения, свързани с неправомерно
повдигнатото му обвинение от ПРБ. През цялото това време процесуалното поведение на С.
е било безупречно. Отзовавал се е на всяка получена призовка на ДП и нито един път не е
ставал причина за отлагане на ПСД, въпреки фактът, че през 2017г. е работил в далечен
Китай, но се е явявал винаги пред разследващите органи.
Преживял силен стрес, отрицателни емоции, душевни болки и страдания.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва
иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Не са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените
морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма
2
доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на
Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размера на 40 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право
е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от
дадената от страните правна квалификация. Ищецът твърди, че е предявил иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ. В процесния случай съдът намира, че e предявен
един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е
оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.
По основателността:
Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че
досъдебното производство е образувано на 15.03.2011г. и първоначално е водено под
№15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, а впоследствие под №51/2018г. по описа на ГДБОП
и пр.пр.№16988/2022г. по описа на СГП.
На 12.04.2011г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване в
присъствието на цялото му семейство. На същият ден е извършено претърсване и на
управлявания от него лек автомобил.
С Постановление от 13.04.2011г. наблюдаващият прокурор от СГП е постановила
привличане като обвиняем на Р. С. и постановява задържане на същия за срок от 72 часа.
С постановление от 14.04.2011г. разследващ полицай по делото е постановил
Р. С. да бъде обявен за общодържавно издирване.
С постановление от 01.09.2011г. за възлагане на действия по разследването,
разследващият полицай е възложил на полицейските органи при 05 РУ СДВР да
установят и задържат обвиняемия Р. С..
На 18.04.2013г. е предявено на Р. С. постановление от 13.04.2011г., с което е
привлечен в качеството на обвиняем по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК. На тази дата е разпитан и в качеството му на обвиняем.
На 29.01.2014г. в присъствието на назначен служебен защитник е предявено ново
обвинение на ищеца и отново е разпитан като обвиняем.
3
На 27.05.2014г. са предявени материалите от разследването на Р. С. и служебния му
защитник.
На 17.04.2015г. е предявено ново обвинение на Р. С. и назначения му
служебен защитник. Отново е проведен разпит на обвиняем.
На 08.06.2015г. на ищеца и защитника му са предявени за пореден път материалите от
разследването по ДП.
На 11.11.2015г. на С. и защитника му отново са предявени материалите по
разследването.
На 21.12.2016г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от
разследването.
С Постановление от 12.09.2022г. на прокурор от СГП делото е прието по
компетентност от СГП и е регистрирано с №16988/22г.
На 31.10.2.023г. на С. и защитника му отново са предявени материалите от
ДП. На това предявяване е направено искане за прекратяване на наказателното производство
спрямо С., поради недоказаност.
С Постановление от 23.11.2023г. СГП е прекратил ДП№51/2018г. по описа на ГДБОП
и пр.пр.№16988/2022г. на СГП с мотива, че извършеното от обвиняемите, вкл. и Р. С. не
съставлява престъпление. Същото постановлението е връчено на Р. С. на 11.12.2023г. и е
влязло в законна сила на 08.03.2024г.
По делото са разпитани и двама свидетели: С.В.К. и В. С. С. /брат на ищеца/. Видно
от показанията и на двамата свидетели процесното наказателно дело променило съществено
живота на ищеца, като същият не можел да започне работа като водач на таксиметров
автомобил, тъй като се искало документ, че срещу него нямало образувано досъдебно
производство. Видно от свидетелските показания наказателното производство се отразило
тежко върху психическото състояние на ищеца. Затворил се в себе си, започнал лесно да се
изнервя, не му се говорело, не му се правело нищо.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на
престъпление по досъдебно производство №51/2018г. по описа на ГДБОП, пр.пр.
№16988/2022г. на СГП, което било прекратено с постановление от 23.11.2023г. , което е
влязло в сила на 08.03.2024г.
Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като
обвиняем на 18.04.2013г.(повдигането на обвинението) до 08.03.2024г., т.е период от
10(десет) години 10(десет) месеца и 20(двадесет) дни.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
4
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
В процесния случай както от свидетелските показания, така и от писмените
доказателства е безспорно установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е
претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето
основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (повече от десет години), че спрямо ищеца е имало
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, което е наказуемо с лишаване от
свобода. Съдът съобрази, че спрямо ищеца е постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за 72 часа или три дни. Съдът съобрази още и младата възраст на ищеца, както
и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение естествено води до
накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго.
В същото време не е установено по наказателното производство спрямо ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално- следствени действия.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план, ищецът
е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от
извършваните процесуално следствени действия и наложената му мярка за процесуална
принуда. Същият е търпял ограничение в личната си свобода и правото си на придвижване в
пространството, включително социална изолация. В същото време наказателното
производство не е станало достояние на широк кръг лица.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната
практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около
1000 лв. на година. В този смисъл са Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
5
3528/2018 г., III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021г.,
IV г. о., ГК, Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г., III г. о., ГК,
и др.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 10 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 40 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца
извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са настъпили
трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.
Постоянната съдебната практика приема, че при определени професии – напр.
полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По
общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в
извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация.
В процесния случай по делото няма събрани доказателства за отражение на незаконното
обвинение върху професионалната реализация на ищеца.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само
по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от 08.07.2019 г.
по гр. д. № 2682/2018 г., ІV г. о. на ВКС).
В съответствие с диспозитивното начало и на основание чл.86 ЗЗД следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-
20.02.2025г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Видно от договор за правна защита и съдействие с адв. Б. /лист 9 от делото/ ищецът е
представляван от адв. Б. безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА. С оглед изхода на делото
и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на
ищеца.
6
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР е в размер на 3850лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. Не е налице
фактическа и правна сложност, като делото е приключило в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
адв. Б. сумата от 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38
от Закона за адвокатурата в съответствие с уважената част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Р. С. С., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ж.к ****, на
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство
№51/2018г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№16988/2022г. на СГП, което е било прекратено,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до
пълния предявен размер на иска от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Р. С. С., с ЕГН:********** и адрес:гр. София, ж.к ****, сумата от 10лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на адв. А. Б., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 500,00 лева, – адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на
ищеца в съответствие с уважената част от иска.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8