РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261782/15.12.2020г, постановено по гр.д.№ 6567/2018г по описа на
СГС, I ГО, 6 с-в, е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С. Й. В. с ЕГН **********, сумата от 100 000 лв. /сто
хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на баща му Й. Б. В., настъпила в пряка причинна връзка с
ПТП, реализирано на 24.09.2015 г. на пътя Варна-Бургас в близост до с. Старо Оряхово,
виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ***, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс” АД
със застрахователна полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-24.09.2015 г. до
окончателното издължаване, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от
100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.С. Ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 318 лв. с ДДС /три хиляди триста и осемнадесет лв./. Осъдено
е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000 лв.
/четири хиляди лв./, както и 200 лв. /двеста лв./ заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица. Посочено е, че решението е постановено при участието на
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника ЗД „Бул Инс” АД.
1
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв.Ал.И., с доводи,
че е неправилно. Сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен. Поддържа, че не се установяват настъпили вреди, тъй като ангажираните гласни
доказателства са от заинтересовани лица, без да е съобразено откъде за узнали за фактите.
Сочи, че ищецът е пълнолетно лице без необходимост от ежедневни грижи и издръжка, че
ищецът и баща му не са живели в едно домакинство, а ищецът е имал свое собствено
семейство. Не е изслушана съдебно психологическа експертиза за установяване състоянието
на ищеца. Възразява, че съдът не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, както и, че не е съобразена извършената цесия на вземането
относно легитимацията на ищеца.
Ответната страна по въззивната жалба-С. Й. В., представляван от адв.С. Ч. от САК, е
оспорила същата с доводи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не е
завишено по размер, че са неоснователни възраженията във връзка с извършената цесия, тъй
като съгл. чл.226 ГПК делото продължава своя ход между първоначалните страни.
Решението е обжалвано и от С. Й. В., представляван от адв.С. Ч. от САК, в частта му,
с която исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлена за разликата от 100 000лв. до 200 000лв. Сочи, че не е отчетено психическото
състояние на ищеца след смъртта на баща му, че двамата са имали силна връзка,
хармонични отношения и са си оказвали подкрепа. Позовава се на свидетелските показания.
Излага доводи, че не е съобразен критерият на справедливост, икономическата конюктура и
нивата на застрахователно покритие.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът по делото- С. Й. В., представляван от адв.С. Ч. от САК, е посочил в исковата
молба, че при ПТП, настъпило на 24.09.2015 г., е била причинена смъртта на баща му- Й. Б.
В., вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди. На посочената дата М. Б.
Ш. е управлявал л.а. „Фолксваген“ с ДК № *** по пътя Варна-Бургас. В близост до с. Старо
Оряхово водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, предприел
неправомерна маневра изпреварване в условията на десен завой и забраняваща маневрата
хоризонтална пътна маркировка, вследствие на което загубил контрол над управляваното от
него МПС и се блъснал в движещия се срещуположно на него ТИР „МАН“. Във връзка с
ПТП е образувано ДП № 1060/2015 г. по описа на ІV РУ Полиция-Варна, пр. пр. № 1798/15
г. ОП-Варна, което е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство. Загубата оставила траен отпечатък в съзнанието на ищеца,
който страдал силно и се чувствал обезверен. Липсата на баща му никога не може да бъде
преодоляна. Изживял е стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в
отношенията с другите и живота като цяло. Към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115000922963, валидна от
30.03.2015 г. до 29.03.2016 г. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.09.2015г до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото- ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв. А.И. от САК, е
оспорил исковата претенция с доводи, че е неоснователна, тъй като ищецът не е претърпял
вреда. Изложил е доводи, че ПТП е причинено от поведението и на другите участници в
2
ПТП, поради което е направил възражение за съизвършителство.
Третото лице помагач-ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, представлявано от юрисконсулт
Д., е оспорило исковата претенция.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва от
24.09.2015г до окончателното изплащане, като е отхвърлил същата до разликата от
200 000лв. Приел е, че възражението за съизвършителство е неоснователно.
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и е
следната:
От протокол за оглед на ПТП от 24.09.2015 г и заключението на тройна САТЕ, се
установява, че на 24.09.2015 г. около 07,10 часа по главен път I-9, Бургас-Варна, в района на
км 144+300 м, между с. Старо Оряхово и с. Рудник, на около 2 км след с. Старо Оряхово в
посока от с. Рудник, в условия на десен завой посока гр. Варна, са се движили три
автомобила: товарна композиция от седлови влекач „МАН“ с рег. № ***, с
полуремарке „Шмиц СУС27“ с рег.№ *** в посока гр. Бургас, в дясната пътна лента, със
скорост в диапазона 50-60 км/ч., лекотоварен автомобил-пътнически бус „Форд Транзит“ с
рег. № *** със седем пътника, в дясната пътна лента в посока гр. Варна, със скорост от
порядъка на 70 км/ч, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс” АД със
застрахователна полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 г. до 29.03.2016 г., с
трима пътника, в посока гр. Варна, движейки се зад лекотоварния автомобил. Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ е предприел изпреварване при наличие на
непрекъсната осова линия, разделяща лява и средна пътни ленти, като е навлязъл в средната
пътна лента в зона на десен завой. В момента, който л.а. „Фолксваген Голф“ се е намирал на
едно ниво с предната си част, успоредно с предната си част на лекотоварния бус „Форт
Транзит“, водачът на лекия автомобил е предприел маневра отклоняване в дясно, като е
навлязъл в пътната лента на буса и е настъпил страничен удар между двата автомобила. За
л.а. „Фолксваген Голф“ ударът е бил в зоната на предна дясна врата, а за автомобил „Форд
Транзит“ ударът е бил в зоната на преден ляв калник и предно ляво колело. Вследствие на
този контакт, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е изгубил управление, след което
автомобилът се е насочил напред и на ляво и е започнал безконтролно движение по мократа
пътна настилка на средна пътна лента, на разстояние от товарен автомобил „МАН” около
18.70м. След като лекият автомобил „Фолксваген голф“ е навлязъл в пътната лента, по която
се движел товарния автомобил МАН, е настъпил челен кос удар между двата автомобила
изцяло в зоната на дясна пътна лента. Следствие на сумарната скорост на удара и огромната
разлика между масата на състава от ППС и л.а. „Фолксваген Голф“, последният след
деформациите е отхвърлен назад по посока на движение на състава от ППС и на дясно.
Следствие косия удар се е появил въртящ момент, който е предизвикал едновременно
ротация на л.а. „Фолксваген Голф“ около вертикалната му ос и транслация. Когато лекият
3
автомобил се е намирал на границата на средната пътна лента и пътната лента, по която се е
движил „Форд Транзит“, е настъпил втори удар между купетата на двата автомобила, като
ударът за лекия автомобил е бил в предната част, а за пътническия бус в зоната на преден
ляв фар, предна броня и преден капак, челен кос. Следствие на този удар, лекият автомобил
се е отклонил на дясно към лентата, по която е продължил да се движи съставът от ППС и
е настъпил последен четвърти удар между лекия автомобил и състава от ППС, който е бил в
зоната на задните леви колела на полуремаркето и изцяло в зоната на дясна пътна лента.
От заключението на тройната САТЕ се установява, че единствена причина за
настъпване на процесното ПТП са само действията на водача на л.а.„Фолксваген Голф“,
което е довело до настъпването на първоначалния страничен удар между него и
лекотоварния бус, и ако не е прездизвикал страничен контакт с „Фард Транзит” технически
е могъл да завърши изпреварването по средна пътна лента и с достатъчна надлъжна
дистанция е могъл да се прибере на свое дясно, т.е. в пътната лента, по която се е движил
автомобил „Форт Транзит“ и да не настъпви удар с товарния автомобил. Допълнителна,
съпътстваща причина за навлизане в лентата за движения на товарния автомобил, са
състоянието на протекторите на външните гуми на лекия автомобил, под границата на
допустимите норми 0 мм и при наличие на мокра пътна настилка. Въз основа на изложеното
въззивният съд приема, че не е налице съизвършителство между останалите водачи,
участици в ПТП, а следва да се приеме, че противоправното поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил е причина за настъпване на ПТП.
От заключението на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка
от процесното ПТП Й. В. е получил съчетана травма глава, гърди, корем крайници, като
несъвместими с живота са уврежданията на главен мозък, сърце и черен дроб и е причина за
неговата смърт.
Поради изложеното въззивният съд приема, че са налице условията за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество.
По възражението, че вземането на ищеца е било цедирано и ответникът не
следва да отговаря спрямо него, съдът приема, че същото е неоснователно. Съгласно чл. 226,
ал. 1 ГПК процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни,
като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК приобретателят може да замести своя
праводател само със съгласието на всички страни и на лицето, което встъпва като страна по
делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието
на първоначалните страни, като прехвърлителят участва в процеса като процесуален
субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон.
Независимо, че по делото е представен договор за цесия от 28.09.2018 г., по силата на който
ищецът е прехвърлил спорното вземане в полза на третото лице „Ню Лего” ЕООД, съгласно
чл. 226, ал. 1 от ГПК производството продължава между първоначалните страни.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
може да иска обезщетение пряко от застрахователя, като от изложеното по-горе се
установява, че са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество. По отношение на размера на обезщетенията съдът съобрази т.ІІ на ППВС
4
№4/1968г., съгласно които от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелят Н. С.
Р. е дал показания, че ищецът е живял в едно домакинство с баща си до неговата смърт.
Имали много добри отношения, събирали се по празници. Ищецът е приел много тежко
новината за смъртта на баща си-плакал и припаднал. На погребението бил много зле,
постоянно плачел. След това продължил да скърби, като свидетелят често го придружавал
до гробища. Станал унил и продължавал да посещава гроба често. Свидетелят С.С. К. е дал
показания, че ищецът е живеел заедно с баща си, че отношенията в семейството били много
добри. Ищецът тежко преживял загубата на баща си, често плачел, споделял, че имали общи
планове с баща му, но пропаднали. Постоянно посещавал гроба на баща си и правил курбан.
Много обичал баща си и станал необщителен, не можел да превъзмогне загубата.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът и баща му
са имали близки отношения, живели са в едно домакинство, имали са топли и близки
отношения на обич и взаимопомощ. Възраженията на въззивника-застраховател, че
свидетелските показания не са безпристрастни не са доказани, а и няма други ангажирани
такива, които да ги разколебават. Неоснователни са доводите, че ищецът и баща му не са
живеели в едно семейство и че ищецът не е преживял болки и страдания от загубата. За
установяване на настъпилите вреди не е необходимо да се изслушва съдебно-
психологическа експертиза, тъй като в исковата молба не е имало такива твърдения, за да е
необходимо допускането на същата. Следва да съобрази, че ищецът е бил на 28 години към
момента на смъртта на баща си, но са живеели заедно, че бащата е бил на 52 години. При
съобразяване на лимитите на застрахователните обезщетения, икономическата обстановка
към момента на настъпване на ПТП, въззивният съд приема, че следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв, ведно със законната лихва
върху сумата от 24.09.2015г до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗД
„Бул Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати на адвокат С. С. Ч. с ЕГН ********** сумата от
4 236 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.3 ГПК С. Й. В. с ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 3 900лв. с вкл. ДДС за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Възраженията на двете страни за прекомерност на адвокатските възнаграждения по
чл.78, ал.5 ГПК са неоснователни, при съобразяване минималните размери на същите по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261782/15.12.2020г, постановено по гр.д.№ 6567/2018г
по описа на СГС, I ГО, 6 с-в, с което е осъдено ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК *********, да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С. Й. В. с ЕГН **********,
сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на баща му Й. Б. В., настъпила в
пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 24.09.2015 г. на пътя Варна-Бургас в близост
5
до с. Старо Оряхово, виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ***, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗД „Бул Инс” АД със застрахователна полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015
г. до 29.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-24.09.2015 г. до окончателното издължаване, и е отхвърлен предявеният иск за
разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., с което е
осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
адвокат С.С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв. с ДДС /три хиляди триста и
осемнадесет лв./, с което е осъдено е ЗД „Бул Инс” АД да заплати на основание чл.78, ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв./, както и 200 лв. /двеста лв./ заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. Ч. с ЕГН ********** сумата от 4 236 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК С. Й. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„Бул Инс” АД, с ЕИК ********* сумата от 3 900лв. с ДДС за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция
Решението е постановено при участието на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс” АД.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6