Решение по дело №509/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Б. срещу Решение №11/25.01.2024 г. по анд № 325 по описа за 2023 г. на Районен съд - Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление №23-0281-000345/18.04.2023 г., издадено от началника на РУ – Карлово към ОДМВР [населено място], с което на касатора на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са му отнети 24 контролни точки.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилно кредитиране на свидетелските показания, тъй като не е извършен анализ поотделно на всяко едно от показанията. Счита, че съдът неправилно е приел за липсата на съществено нарушение при изготвяне на АУАН. Поддържа, че това нарушение не може да се санира с НП, като допълнително пояснява за промяна на първоначалния текст на нарушената норма, чрез задраскване. Отделно от това поддържа за използвани съкращения в АУАН, което ограничава правото на касатора да разбере за какво нарушение е обвинен.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа направените оплаквания в жалбата, за което развива съответните съображения.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 14.01.2023 г. служители на РУ на МВР – Карлово (М. и Б.), изпълнявайки специализирана полицейска операция, се намирали в полицейски автомобил на [улица]до кръстовището с [улица]. Двамата забелязали по булеварда да се движи товарен автомобил БМВ Х6, рег. № ****, управляван от Х. Г. Б., а на пасажерската седалка до водача имало друго лице. Служителите на реда последвали автомобила с жалбоподателя, който се отклонил наляво по [улица]и ускорил скоростта, за което полицаите пуснали светлинен сигнал. Автомобилът с жалбоподателя продължил движение, ускорявайки скоростта, към намиращия се в близост паркинг. Тогава свидетелят Б. слязъл от полицейския автомобил и побегнал напряко към паркинга, а свидетелят М. продължил с автомобила, спирайки на паркинга, подобно на жалбоподателя. Двамата свидетели видели, че жалбоподателят слиза от шофьорското място на автомобила, който следвали. Допълнително установили да слизат още две лица – Б. и К.. Тогава полицейските служители поискали документите на водача и на автомобила, но Б. заявил, че се движи пеш и отрекъл да е бил с автомобила. Жалбоподателят бил транспортиран до полицейското управление, а свидетелите установили, че същият бил видимо употребил алкохол, тъй като имал мирис на такъв. Било му предложено да бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и с тест за наркотични вещества, на което жалбоподателят отказал, заявявайки, че не е управлявал автомобил. Заявил също, че не желае да дава кръвна проба. Съставени били талони за изследване, като екземпляр от тях бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Районният съд приел, че е съставен АУАН, в който нарушенията били квалифицирани по чл. 173, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, за това, че на 14.01.2023 г., около 21/:50 ч., в [населено място], [улица]жалбоподателят управлявал товарен автомобил БМВ Х6, рег. № ****, за което отказва да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или упойващи вещества и техните аналози. Издаден е талон за изследване № 0148026, с който отказва да даде проба на доказателствен анализатор и медицинско химическо изследване, установяващи употребата на алкохол. Също бил издаден талон изследване № 0148027, с който отказва да даде проба за химико – токсилогично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Впоследствие било издадено НП от началника на РУ на МВР – Карлово, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са му отнети 24 контролни точки. В НП е отразено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, установяващи концентрацията на алкохол в кръвта. Отразено е още, че жалбоподателят е отказал проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Районният съд е обосновал изводи, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че кредитора показанията на свидетелите М. и Б., както и че не дава вяра на свидетелите Б., К. и К.. Районният съд е счел, че жалбоподателят е осъществил визираните в НП административни нарушения и въз основа на това е потвърдено наказателното постановление.

Решението е правилно.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Съдът е обърнал внимание на данните, изведени от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, които подробно е обсъдил и анализирал. Крайните изводи за поведението на жалбоподателя са основани на обективна и логически издържана оценка на комплекса събрани по делото доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушение при оценката и анализа на доказателствата, кредитирайки показанията на част от свидетелите (полицейските служители), които ги е съпоставил с показанията на другите свидетели, като е изложил ясни мотиви за това. В тази връзка полицейските служители пряко са наблюдавали ситуацията, а именно управляваното на автомобила от жалбоподателя и слизането му от шофьорското място, както и че впоследствие са слезнали другите трима свидетели. Не са допуснати нарушения при оценката на показанията на Б., К. и К., тъй като съдът се е позовал на приятелските отношения на тези свидетели с жалбоподателя. Следва да се посочи, че показанията им са житейски нелогични, доколкото с оглед близките им отношения, ако единият от тях (в случая свид. Б.) е управлявал МПС-то, то при проверката същите биха уведомили полицаите за това, а не да се мълчи. Именно тази нелогичност в показанията е опитана да се „оправдае“ с твърдения за непрофесионално поведение на служителите на реда. Наред с това по отношение на полицейските служители не се констатираха никакви данни за заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка не се споделят възраженията в жалбата за допуснати нарушения при установяване на фактическата обстановка, свързани с преценката на свидетелските показания.

Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и противоречието на дадената в него правна квалификация на нарушенията с тази, посочена в НП. Съществени процесуални нарушения са само тези, които ограничават правото на защита. Вярно, че в АУАН е посочено нарушение на чл. 173, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, което е несъответствие с посочена в НП разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, но това не е съществено нарушение, тъй като в АУАН е налице пълно и ясно словесно описание на нарушенията. По този начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение му е съставен АУАН, а това означава, че не е нарушено правото му на защита. Следва да се отбележи, че впоследствие е нарушено впоследствие в НП правилно е отразена правилната правна квалификация.

Липсват и твърдените нарушения за посочване на нормативния акт със съкращения. В АУАН ясно е изписано цялото наименование, а и следва да се посочи, че е допустимо отразяването на нормативния акт с общоприети съкращения.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

В настоящия случай жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което е нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят също е отказал да му се извърши проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

В тази връзка правилно за всяко нарушение са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/25.01.2024 г. по анд № 325 по описа за 2023 г. на Районен съд – Карлово.

Решението не подлежи на обжалване и протест.