Решение по дело №1137/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260195
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20205140101137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 14.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:                            

 

            Председател: Дарина Байданова

 

при участието на секретаря Марияна Суркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1137 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника, за дължима главница и обезщетение за забава, по договор за потребителски кредит, задълженията по който са обявени за предрочно изискуеми и по който кредиторът с договор за цесия е прехвърлил вземанията си на ищеца.  

Ищецът претендира установяване по отношение на ответника дължимостта на 1395,27лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., сключен между „ОББ“АД, като кредитор и ответника като кредитополучател, 213,98лв. - обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 06.06.2018г. до 12.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед № 306/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 725/2020г. по описа на КРС. Сочи в исковата молба, че по силата на договора за кредит кредиторът предоставил кредит в размер на 1520,00лв. за покриване на потребителски нужди, която сума била преведена по сметка на кредитополучателя със задължение за връщане заедно с договорните лихви в срока и условията по договора при годишен лихвен процент 11,643% и ГПР 19,03%. Ответникът се задължил да погаси 72 бр. анюитетни вноски всяка в размер на 29,37лв. с краен срок на кредита 07.03.2023г., включващи в себе си част от главницата, възнаградителна лихва и застрахователни премии. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията и останало непогасено задължение 1395,27лв. - за главница и 213,98лв. - обезщетение за забава /мораторна лихва/ и на осн. чл.19 от договора /поради пълно или частично неплащане на две погасителни вноски/ кредитът станал предсрочно изискуем, като на длъжника било връчено уведомление за предсрочна изискуемост на 21.01.2020г. Извежда процесуалната си легитимация на кредитор от сключен на 25.06.2019г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания  /цесия/ между заемодателя „ОББ“ АД и ищеца, по силата на който задължението по процесния договор било изкупено от ищеца и на 21.01.2020г. длъжникът бил уведомен за цесията, както и че новият кредитор е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като ищецът е изрично упълномощен от цедента – „ОББ“ АД да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Сочи и че с връчване на препис от ИМ и приложенията ответникът получил уведомлението, изходящо от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, при което бил уведомен за втори път, което следвало да се зачете от съда по силата на чл.235, ал.3 от ГПК. Сочи и че срещу издадената ЗИ длъжникът подал възражение, че не дължи, като до завеждане на иска не осъществил погасяване на задължението по договора. Счита, че поради изложеното има правен интерес от предявяване на установителния иск за установяване на вземането по посочения договор за потребителски кредит. Претендира разноски в заповедното и исково производство. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие и в писмено становище поддържа иска и оспорва съображенията, изложени в отговора на исковата молба, като моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.   

Ответникът чрез представител по пълномощие в срока по чл.131 от ГПК оспорва изцяло исковете, като неоснователни, като сочи,че ответникът не дължи на ищеца процесните суми. Оспорва сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г. между „ОББ“АД и ответника. Не оспорва сключения договор за цесия между кредитора и ищеца от 25.06.2019г., но оспорва уведомяването на ответника за извършената цесия. Не оспорва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед № 306/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 725/2020г. по описа на КРС, срещу която е подадено възражение за недължимост на претендираните суми. Заявява,че сключвал договор с „ОББ“ АД, но през 2007г., след което не бил ползвал услугите на тази банка. Счита,че договорът за прехвърляне на вземането в полза на ищеца  не е породил правните си последици, тъй като длъжникът не бил уведомен за извършената цесия. Освен това, дори съдът да приеме, че е сключил договора за кредит, сочи, че същият не е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва истинността на Договора за кредит, погасителния план към него и известие за доставяне № 9100023476465. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.В съдебно заседание чрез адвокат-пълномощник оспорва исковете и поддържа отговора.         

В настоящото производство е открито производство по оспорване истинността, в частност автентичността на положените за ответника подписи в Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., Погасителен план и  Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с номер на товарителница 9100023476465.

 Признато е за безспорно по делото, че на 25.06.2019г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания  /цесия/ между кредитора „ОББ“ АД и ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на който паричното задължение, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., сключен между „ОББ“АД, като кредитор и ответника като кредитополучател, е изкупено от ищеца.   

Установява се в производствоно, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 13.08.2020г., пощенско клеймо 12.08.2020г. , е образувано ч.гр.д. 725/2020г. по описа на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 306 от 10.09.2020г., с която е разпоредено длъжникът М.Р.М. да заплати на кредитора "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, сумата 1395,27лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., от които 465,68лв. - изискуема главница по месечни погасителни вноски с падежи от м.02.2018г. до м.01.2020г. и 929,59лв.- предсрочно изискуема главница, сумата 213,98лв. - обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 06.06.2018г. до 12.08.2020г., от които 133,01лв., дължими върху главницата 1395,27лв. за периода от 21.02.2020г. до 12.08.2020г. и 80,97лв., дължими върху главницата 465,68лв. за просрочени месечни вноски за периода от 06.06.2018г. до 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и разноски за държавна такса в размер на 32,19лв. В  срока по чл.415,ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради подадено възражение от длъжника в срок.

От ангажираните по делото доказателства се установява,че между праводателя на ищеца - „Обединена българска банка“ АД, от една страна и ответника, от друга страна, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., по силата на който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 1520,00лв. срещу задължението на кредитополучателя да погаси  паричния си дълг на 72 месечни анюитетни вноски с общо дължима сума в размер на 2329,46лв. с краен срок за погасяване – 07.03.2023г., като кредиторът е изпълнил задължението си и предоставил договорения паричен ресурс.Страните се договорили издължаването да се извършва с падеж на 7-мо число от месеца, при ГПР 19,03 % и възнаградителна лихва от 11,643 % годишно,  съгласно чл.4, ал.2 от договора,а съгласно чл.7,ал.1 при забава на плащането на главница по кредита се начислява и наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия,съгласно договореното в чл.4 ,лихвен процент. А съгласно чл.19 от договора банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.   

Вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от заемодателя „Обединена българска банка“ АД на заявителя "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.06.2019г. и изготвеното към него Приложение №1А, с включено под № 3319 вземането към ответника по процесния договор, описано и индивидуализирано по вид и размер, за което прехвърляне и обявена предсрочна изискуемост на кредита на осн. чл.19 от Договора за кредит,а именно, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски от кредитополучателя, последният изрично е уведомен от новия кредитор, надлежно оправомощен от банката-цедент, с писмо – Уведомление, получено лично от ответника на 21.01.2020г. на адреса ,посочен в договора за кредит, с Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с номер на товарителница 9100023476465. Със съобщаването на цесията на длъжника е предоставен 15- дневен срок за доброволно изпълнение.

От неоспореното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г.на ответника е преведена предоставената по договора сума в размер на 1520,00лв.на датата на сключване на договора, по банкова сметка ***,открита в ОББ АД, по кредита са заплатени суми от длъжника в размер на 250,37лв.,с които са погасени: главница – 124,73лв. за периода от 07.04.2017г. до 07.11.2017г. вкл., договорна лихва в размер на 123,79лв. за периода от 07.04.2017г. до 07.12.2017г. вкл. и застраховка от 1,85лв. за 07.04.2017г. ,като остатъчното задължение към датата на продажбата на вземанията към ответника на ищеца – 25.06.2019г. възлиза на сума в размер на 1659,25лв.,от които 1395,27лв. – главница и 263,98лв. – лихва,включваща договорна лихва в размер на 215,88лв. за периода от 07.01.2018г. до 07.06.2019г. и застраховка в размер на 48,10лв. /26 вноски х 1,85лв./ за периода от 07.04.2017г. до 07.06.2019г., а след датата на цесия са постъпили суми за погасяване на кредита в размер на 50,00лв.,с която е погасена част от лихвата,след което остатъчното задължение за лихви е в размер на 213,98лв. Вещото лице установява, че е допусната забава в плащанията на главницата, считано от 07.12.2017г.,а по отношение на застраховката – забавата е от 07.05.2017г. Или, изчислен е размерът на дълга към датата на изготвяне на заключението  - общо 1609,25лв., от които 1395,27лв. – главница и213,98лв. -  лихва,включваща 184,38лв. - договорна лихва за периода от 07.03.2018г. до 07.06.2019г. и 29,60лв. - застраховка за периода от 06.06.2018г. до 13.03.2020г. Експертът допълва в съдебно заседание, че към датата на съобщаване на прехвърляне на вземането и предсрочната изискуемост на ответника – 21.02.2020г. – са просрочени 26 вноски от погасителния план с обща сума на просрочието 811,72лв., включваща 465,70лв. – главница, 297,92лв. – договорна лихва и 48,10лв. – застраховка.

В случая, ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на кредита на длъжника на осн. чл.19 от Договора за кредит, поради пълно неплащане на повече от две погасителни вноски преди цедирането му на ищеца. Съдът намира, че в случая са настъпили последиците от обявяване на  предсрочната изискуемост на дълга, тъй като бе установено от приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, че към момента на обявяваното ѝ на длъжника – 21.01.2020г., не са незаплатени 26 бр. вноски от погасителния план, въпреки извършеното частично плащане, при което длъжникът сам се е лишил от преимуществото на срока и е обосновал иницииране на действия срещу него. Установено бе надлежното прехвърляне на вземането на ищеца, което не се оспорва от ответника, като по отношение на съобщаването на цесията от новия кредитор е представено категорично доказателство с необорена доказателствена сила - Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с номер на товарителница 9100023476465, с което лично на длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост и едновременно с това уведомление за извършената цесия. Освен това, на основание чл.99 от ЗЗД цедентът писмено - с нотариална заверка на подписа - потвърдил цесията и писмено го упълномощил да го представлява по цесията от 25.06.2019г. като изготвя, подписва и предприема действия по връчване на уведомления за извършеното прехвърляне на вземанията по договора, в т.ч. да преупълномощава с тези права адвокати и/или адвокатски дружества, както и трети юридически и физически лица за уведомяване на длъжниците на основание чл.99 от ЗЗД. В тази връзка, съдебната практика е категорична, че с връчване на препис на исковата молба и приложенията от нея по делото, включително уведомлението на стария кредитор за извършеното прехвърляне на вземането му към длъжника, последният се счита за повторно уведомен за извършената цесия и този факт следва да се зачете от съда по чл.235, ал.3 от ГПК. Съществуването на валидна облигационна връзка по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, която ответникът оспорва, не бе надлежно оборена от същия, от една страна, а от друга, бе установена и от изслушаното по делото заключение на ССчЕ, с което бе изяснено, че по същия договор са извършвани частични плащания от ответника - както на стария кредитор, така и на новия, което следва да се приеме за признание от негова страна на облигационната обвързаност между кредитора и кредитополучателя, изпълненото задължение на кредитора да предостави договорените парични средства за ползване от кредитополучателя, при което е възникнало насрещното задължение на последния да изплаща погасителните вноски при договорените условия и размери.         

Или, претенцията на ищеца е доказана  по основание и размер, а  оспорването истинността, в частност  автентичността на положените за ответника подписи в Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., Погасителен план и Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с номер на товарителница 9100023476465, възложено в тежест на оспорващия  - ответника, не бе проведено в настоящото производство, при което обвързващата доказателствена сила на същите не е опровергана. Още повече, че същият не противопоставя и не твърди, че е изпълнил изцяло или отчасти на предишния кредитор-цедент, в какъвто смисъл съдебната практика е категорична, че същият може правнорелевантно да възразява, а напротив, установено бе,че е извършил частично плащане на новия кредитор - ищеца.  

На последно място, установява се идентичност на претендираното с исковата молба парично вземане и това, за което е издадена заповед 306 от 10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 725/2020г. на КРС. Установени бяха при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за заем, предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя, прехвърляне на задълженията към ответника на ищеца и съобщаване извършването на цесия на длъжника,както упражненото право на предсрочна изискуемост на кредитора, надлежно обявена на длъжника и на последно място, липсата на плащане от страна на заемателя. Изпълнение на паричното задължение не се твърди от ответника.

С оглед изложеното, искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК 306 от 10.09.2020г. по ч.гр.д.№ 725/2020г. на КРС следва да уважи в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно:  в настоящото производство са направени разноски за държавна такса  - 73,62 лв. и възнаграждение на вещо лице по ССчЕ – 210,00лв., общо 283,62лв., а в заповедното производство – 32,19лв. за държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответника.

С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на М.Р.М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че същият дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, следните суми: 1 .сумата от 1395,27лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.03.2017г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, с ЕИК *********, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане; 2.сумата 213,98лв. - обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на законната лихва за периода от 06.06.2018г. до 12.08.2020г., за което вземане е издадена Заповед 306 от 10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 725/2020г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на  „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6, направените по делото разноски в исковото производство в размер на 283,62лв. и в размер на 32,19лв.  – разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       Съдия: