Решение по дело №880/2018 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20187060700880
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 50
гр. Велико Търново, 28.
02.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 880 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с по чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

 

Образувано е по жалба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий“ № 72, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-1727/ 19.11.2018 г., издадена от директора на Районна здравносигурителна каса /РЗОК/ - гр. В. Търново. С оспорената заповед на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД са наложени два броя санкции „финансова неустойка“: 1. На основание чл. 405, ал. 3 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. /НРД за МД 2017/, вр. с § 10 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., за извършено нарушение на чл. 288, т. 8 от НРД за МД 2017, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, относно история на заболяването № 8846/ 2017 г. – 200,00 лв.; 2. На основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД 2017, вр. с § 10 от НРД за МД 2018 г., за извършено нарушение на чл. 289, ал. 6 от НРД за МД 2017, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, относно история на заболяването № 8846/ 2017 г. – 200,00 лева. Като фактически основания за налагането на санкцията са посочени невписването в епикризата на резултатите от направеното хистологично изследване и нарушаване на критериите за дехоспитализация по клинична пътека № 163. Посочено е и че е недопустимо НЗОК да заплаща двукратно хоспитализации, което е предпоставка за нарушаване параметрите на разходите по бюджета на касата. От оспорващото лице се твърди незаконосъобразност на акта поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква се, че в епикризата изрично е вписано прилагането на копие от резултата от хистологично изследване, каквото безспорно е извършено, като се излагат доводи за липсата на необходимост данните да бъдат преписвани в самата епикриза и риск от възможни грешки при такова преписване. Освен това счита, че от административния орган е посочена като нарушена материалноправна норма, нямаща общо със словесно описаното деяние. По отношение на второто сочено от административния орган нарушение се твърди, че същото не е безспорно установено, а е обосновано единствено с обстоятелството, че същата пациентка след 10 дни е хоспитализирана по същата клинична пътека в друго лечебно заведение. Сочи се липсата на сравнителен анализ между леченията, проведени в двете лечебни заведения, като се изразяват и съмнения в компетентността на извършилите проверката контролни органи да извършат преценка относно наличието на критериите за хоспитализация. С тези доводи от съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена в обжалваните й части, претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения за законосъобразността на оспорвания акт в хода на устните състезания. Претендира разноски.

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – гр. Велико Търново и оспорващото дружество е сключен Договор № 040459/ 15.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който изпълнителят МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по клиничните пътеки, посочени в приложение № 9 към член 1 на Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено съответно в приложение № 16 от НРД за МД за 2017 г., като в чл. 1, ал. 1 от договора,  възложителят - НЗОК се е задължил да заплаща тези дейности на изпълнителя.

 

 

 

 

Със Заповед № РД 09 - 612/ 16.05.2018 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК – Велико Търново е наредил да бъде извършена тематична проверка на лечебно заведение за болнична помощ МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД, като конкретните задачи са проверка по уведомления за предсрочно напуснали пациенти и проверка по справки. В заповедта е посочено, че проверката следва да се осъществи от ***Н.К.К., В.С.Д.и С.Г.Н. - контрольори.

 

 

 

 

В резултат на извършената проверка е съставен Констативен протокол БП № 8/ 17.05.2018 година. В точка 2 на протокола са направени общо 2 констатации по КП № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи с ИЗ № 8846/ 2017 г. и основна диагноза по МКБ 10 -  N92.4 „Метропатия хеморагика климактерика“. Според проверяващите са нарушени изискванията на чл. 288, т. 8 и чл. 289, ал. 6 от НРД за МД 2017, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за здравното осигуряване. За да обоснове този извод, екипът от контрольори е приел, че се касае за 50 годишна пациентка, която постъпва в ОАГ на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД по повод на кървене от два дни, с различна интензивност. На пациентката са назначени и извършени основните изискуеми процедури, като оперативна процедура е извършена такава с код 69.09 – друга дилатация и кюретаж на матка, диагностични дилатация и кюретаж.  Приложен е в ИЗ оперативен протокол № 400 от извършеното на 24.11.2017 г. абразио пробатория. Изпратен е материал за хистологично изследване. Резултатът от него е получен на 13.12.2017 г. и е приложен в ИЗ. Поради факта, че в издадената на пациента епикриза от 26.11.2017 г. не е вписан резултат от хистологично изследване, а е упоменато, че се прилага копие от хистологичен резултат, проверяващите са приели, че в нарушение на чл. 289, ал. 6 от НРД за МД за 2017 г., резултатът от хистологията не е вписан в епикризата, издавана при/след дехоспитализация.

В пункт втори от точка 2 е отбелязано, че обективното оплакване на болната – кървене, продължава и при изписването, което е предпоставка за нова хоспитализация по същата клинична пътека, след десет дни, в друго лечебно заведение. В анамнезата при постъпването във второто лечебно заведение, било записано, че кървенето продължава повече от 10 дни и е в резултат на кюретаж. Освен това, пациентката имала болки и тазов дискомфорт. Въз основа на тези данни, контрольорите са стигнали до заключението, че лечебното заведение е нарушило критериите за дехоспитализация, записани в алгоритъма на КП № 163, което е наложило и нова хоспитализация по същата КП, в срок до 30 дни, в друго лечебно заведение.  Протоколът е връчен на управителя на медицинското заведение на 22.05.2018 година.

 

 

 

 

Във връзка с този протокол е издаден и Протокол за неоснователно получени суми ПНС № 9/ 17.05.2018 г. от посочените финансови инспектори, при което позовавайки се на по-горе описания констативен протокол, те са приели, че изпълнителят на болнична медицинска помощ следва да възстанови сума общо в размер на 2 007,00 лева. На 22.05.2018 г. този протокол е връчен на жалбоподателя.

Със Заповед за налагане на санкции № РД-09-1727/ 19.11.2018 г. на Директора на РЗОК – Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 2, вр. с чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД са били наложени две санкции - „финансова неустойка“ общо в размер на 400,00 лева, както следва:

 

 

 

 

- по Констативен протокол БП № 8/ 17.05.2018 г., относно ИЗ № 8846/2017 – финансова неустойка от 200,00 лева на основание чл. 288, т. 8 от НРД за МД 2017 във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, което осъществява състава на нарушение по смисъла на чл. 405, ал. 3 от НРД 2017 за медицинските дейности;

 

 

 

 

 

 

 

 

-по Констативен протокол БП № 8/ 17.05.2018 г., относно ИЗ № 8846/2017  – финансова неустойка от 200,00 лева на основание чл. 289, ал. 6 от НРД 2017 за медицинските дейности, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, което осъществява състава на нарушение по смисъла на чл. 403, ал. 3 от НРД 2017 за медицинските дейности.

Заповедта е връчена на дружеството чрез писмо с обратна разписка на 21.11.2018 година. Жалба срещу тази заповед е подадена от лечебното заведение, чрез ответника, на 03.12.2018 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по седалището на жалбоподателя и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършената служебна провека на основание чл. 168, ал. 1 от АПК се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 421, ал. 1, пр. второ от НРД 2017 г. и при спазване на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването му, съдържа ясна разпоредителна част и е мотивиран.

При издаването на заповедта и в хода на развилото се административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат крайния административен акт и да са основание за неговата отмяна. Производството е инициирано въз основа на заповед на директора на РЗОК – В. Търново за извършване на тематична проверка на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД. Направената проверка е в съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, като извършените действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица. За резултатите от проверката е издаден медицински протокол БП № 8/17.05.2018 г., който отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и е връчен на проверяваното лечебно заведение.  Поради това съдът приема, че съставеният протокол отговаря на изискванията по Приложение № 1 – неразделна част от Инструкция № РД-16-31/ 23.06.2016 г. и е със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Инструкцията.

 

Спорът между страните се свежда до следното: следва ли в епикризата да се отрази дословно резултатът от направеното хистологично изследване или същия може да бъде отделно приложен, като по пункт втори от заповедта, въпросът е - изпълнени ли са от лечебното заведение изискванията, заложени в медицинските критерии за дехоспитализация на клиничната пътека /КП/ № 163.

 

Изводът на административния орган за наличие на основания по чл. 289, ал. 6 от НРД за 2017 за медицинските дейности във вр. с чл. 55, ал. 2, т .5 от ЗЗО за налагане на санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., съдът счита за неправилен.

Между страните по делото не е спорно от фактическа страна, че на пациентката Б.Д.е издадена епикриза с дата 26.11.2017 г., както и че е изпратен материал за хистологично изследване, като резултатът от него е получен на 13.12.2017 г. и е приложен в ИЗ. Спорът се свежда до обстоятелството, следва ли да се счита за изпълнено задължението на лечебното заведение, за вписване в епикризата на резултатът от хистологичното изследване, при условие, че данните от него не са възпроизведени дословно, а в полето „Съпровождащи епикризата други документи“ е записано „Копие от хистологичен резултат“ и същият е приложен.

Съгласно алгоритъма на КП 163 – отстранените при операцията тъкани задължително подлежат на хистологично изследване /процедура с код 91.49 от Приложение № 24/. Резултатът от хистологичното изследване задължително се вписва в епикризата, издавана при/след дехоспитализация. В конкретния случай хистологично изследване е назначено и е извършено, съгласно алгоритъма на КП 163. Действително в изготвената от лечебното заведение епикриза, не е пренесен дословно резултатът от направеният хистологичен анализ, а е направено отбелязване, което препраща към документ, материализиращ данните от проведеното изследване. Независимо от това, не би могло да се приеме, че МБАЛ „Св. Иван Рилски - Горна Оряховица“ не е спазило алгоритъма на КП 163, доколкото от направеното вписване, ясно личи, че е взет материал, както и какъв е крайният резултат. В контекста на изложеното, съдът приема, че смисълът на самото вписване на извършените изследвания и техният резултат е свързано с констатиране на подобряване на състоянието на пациента, липса на непосредствена опасност за здравето и живота му при преустановяване на медицинските процедури и изписването му от лечебното заведение. Несъмнено, в настоящата хипотеза, лечебното заведение е положило усилия да проведе нужните изследвания и да отрази резултата от тях по начин, че той да е достъпен за узнаване и ясен за всяко трето лице. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че предприетият от РЗОК – Велико Търново формалистичен подход е в пряко противоречие с целта на ЗЗО и с добрата медицинска практика, което налага и отмяната на оспорената заповед, в тази й част.

 

По отношение на наложената на осн. чл. 288, т. 8 от НРД за МД 2017, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО санкция „финансова неустойка“ в размер на 200,00 лв., съдът счита изводът на административния орган за правилен.

Съгласно т. ІІ.4 на клинична пътека №163 – „Дехоспитализация и определяне на следболничен режим“ контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и медицинските критерии за дехоспитализация са:

- коректно попълнен фиш “Клинико- лабораторен минимум”;

- добро общо състояние;

- липса на фебрилитет (над 37.5 градуса) през последните 48 часа;

- липса на значими субективни оплаквания;

- липса на патологични процеси в областта на операцията;

- възстановена микция и дефекация.

Констатациите на административния орган относно случаят по ИЗ № 8846, касаещ лицето Б.Д., са че обективното оплакване на болната – кървене, продължава и при изписването, което става предпоставка за нова хоспитализация по същата клинична пътека, след десет дни, в друго лечебно заведение, на което контролният екип също е извършил проверка и е изискал медицинската документация за пролежаването на пациентката. В оспорваният административен акт е отбелязано, че Драгостинова постъпва в ГО за първи път по повод на продължаващо след кюретаж кървене повече от десет дни. Такъв е правен през последната седмица на ноември, а след него е имало болки и тазов дискомфорт. Тъмното кървене от матката се е засилило с ясна кръв, като лицето не се е повлияло от приложеното антибиотично лечение и кръвоспиращи лекарства. Органът е приел, че МБАЛ „Св. Иван Рилски – Горна Оряховица“ ЕООД е нарушило критериите за дехоспитализация записани в алгоритъма на КП № 163 и изискванията на чл. 288, т. 8 от НРД за МД 2017.

Оспорваният в настоящото производство административен акт е обоснован с данните от анамнезата на пациентката при последвалата, втора хоспитализация в друго болнично заведение. Именно от повторното постъпване на Б.Д.за пролежаване се установява, че оплакванията – продължаващо кървене, датира от времето на първата и хоспитализация по КП № 163 и продължава до деня на изписването и /в издадената епикриза е отбелязано – екс утеро – слабо кърви/, а очевидно и след това. Безспорно, гарантираните от закона здравно-осигурителни права на пациента биха били спазени, съответно не биха настъпили увреждащи здравето и качеството на живот усложнения, единствено при точното спазване на критериите за дехоспитализация. В този смисъл, дехоспитализирането на пациентката, без да са били налице обективни данни за стабилизиране на състоянието и, което всъщност е наложило и последвалата втора хоспитализация, представлява нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 163 във връзка с критериите за дехоспитализация по т. ІІ.4 на клинична пътека № 163.

С оглед на това, съдът намира наложената санкция по пункт 2 от процесната заповед за правилно наложена, тъй като е налице извършено нарушение, поради което административният орган е наложил санкция „Финансова неустойка“ за нарушение на чл. 288, т. 8 от НРД за 2017 г. Правилно е определен и размера на санкцията, като са взети предвид ясни и обективни критерии, в това число липсата на данни за наложени спрямо жалбоподателя други санкции за същото по вид нарушение, поради което правилно е определен минималния размер, предвиден по чл. 403, ал.3 от НРД за 2017 година.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалните представители и на двете страни, на същите следва да се присъдят направените от тях разноски, съобразно с уважената, респ. отхвърлената част на жалбата. За жалбоподателя са направени и доказани в процеса разноски – държавна такса в размер на 50 лв. и платено юрисконултско възнаграждение в размер на 200 лв., а за ответника възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в претендирания размер от 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Или в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 125,00 лв., определени съгласно заявената претенция и уважената част от жалбата. На ответника – РЗОК – Велико Търново, следва да се заплатят разноски – юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 100,00 лв., определен съгласно разпоредбата на съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ и отхвърлената част от жалбата.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий“ № 72, Заповед за налагане на санкции № РД-09-1727/ 19.11.2018 г., издадена от директора на Районна здравносигурителна каса - гр. В. Търново, в частта, с която на основание чл. 289, ал. 6 от НРД за 2017 за медицинските дейности, вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД е наложена санкция в размер на 200,00 лева.

Отхвърля жалбата на МБАЛ Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД – гр. Горна Оряховица, срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-1727/ 19.11.2018 г. на директора на Районна здравносигурителна каса - гр. В. Търново, в останалата й част.

 

Осъжда Районна здравносигурителна каса - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Ивайло“ № 2, да заплати на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД с ЕИК *********, разноски по делото, в размер на 125,00 /сто двадесет и пет/ лева.

 

Осъжда МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий“ № 72да заплати на Районна здравносигурителна каса - гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто лева/

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

           

                             

 

                                                                      

Административен съдия: