МОТИВИ към
решение № 2048/05.12.2018 год. по АНХ дело № 2356/2018 год. по описа на ВРС,
четиридесет и пети състав
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 28.05.2018
година е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Д.Ж.Й.
с ЕГН ********** ***,
за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б”б”, предл.2,вр.чл.342,ал.1 от НК и за
налагането на административно наказание
на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура се представлява
от прокурор Е. Кехецикян,който поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в обвинителния акт и същата
квалификация на деянието.Излага становище ,като счита обвинението за
доказано категорично . По отношение на реализацията на наказателната
отговорност предлага на обв. Й. за
извършеното престъпление да му се определи наказание ,което да бъде
в размер към средния предвиден в закона.
Обвиняемия Й. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Защитникът му адв.
Ж. Г., ВАК в съдебните прения излага
доводи за това ,че следва подзащитния му да бъде признат за невиновен и
оправдан. Посочва ,че причина за настъпването на транспортното
произшествие е липсата на светлини на мотоциклета, с оглед на което намира, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
От фактическа страна:
Съгласно
Постановлението на РП Варна, наказателното производство по ДП № 401/2016 г. по
описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР-Варна е образувано за престъпление по чл.343, ал.1,
б. "б", пр.2 от НК.В хода на разследването е установено, че на
03.10.2016 г., около 20.20 часа, обв. Д.Ж.Й. управлявал лек автомобил
„Шевролет" с per. № ***, като се намирал в паркинга на автомивка
„Рекар", находяща се на бул. „Христо Смирненски" в гр.Варна.Й. имал
намерение с управлявания от него автомобил да излезе от паркинга на
автомивката, да пресече по-близката му пътната лента на бул. „Христо
Смирненски", която водела от МБАЛ „Св.Марина" към ВМА МБАЛ-Варна,
след което да навлезе в насрещната пътна лента на булеварда по посока МБАЛ
„Св.Марина", да завие наляво по нея и да продължи напред. В пътната лента
по посока ВМА МБАЛ-Варна имало придвижваща се колона от автомобили, затова обв.Й.
изчакал автомобил от тази колона да спре и да му предостави път, за да
преминел. Когато това се случило, обв.Й. излязъл с управлявания от него
автомобил от паркинга на автомивката, пресякъл пътната лента по посока ВМА
МБАЛ-Варна, като спрял напречно с предната част на автомобила по средата на
пътното платно, преди единичната непрекъсната линия-М1, която разделяла двете
пътни ленти на бул. „Христо Смирненски". В същото време по булеварда - от
кръстовището с ул."Перуника", което се намирало вдясно от автомобила,
управляван от обвиняемия - се приближавал със скорост от около 68,98 км/ч и включени
къси светлини мотоциклет „Кавазаки" с per. № СА 1128 А, управляван от Й.В.В..
Обв.Й. имал възможност да види, че мотоциклетът на св.В.се приближава, тъй като
той се намирал на около 199,66
м. от дясната му страна, въпреки това обвиняемият не го
изчакал да премине, напротив, придвижил автомобила си от пътната лента по
посока ВМА МБАЛ-Варна в пътната лента по посока МБАЛ „Св.Марина", като
пресякъл единичната непрекъсната линия-М1, която разделяла двете пътни ленти на
бул. „Христо Смирненски". С навлизането си в пътната лента по посока МБАЛ
„Св.Марина", обв.Й. завил наляво и започнал да се придвижва по тази пътна
лента, като ускорил движението на автомобила, който управлявал, до 26,91 км/ч. Това
ускоряване на лекия автомобил „Шевролет" с per. № *** не било достатъчно,
за да се запази дистанция между него и приближаващия се зад него мотоциклет.
Поради тази причина св.В.предприел действие по аварийно спиране и отклонил леко
вдясно управлявания от него мотоциклет в опит да избегне сблъсък с автомобила
на обв.Й.. Въпреки това, след като управляваният от обвиняемия лек автомобил
„Шевролет" изминал 29
метра по пътната лента на булеварда по посока МБАЛ
„Св.Марина", мотоциклетът, управляван от св.В., се ударил челно в дясната
задна част на автомобила. В резултат на удара, св.В.претърпял телесна повреда,
изразяваща се в открито многофрагментирано счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост на лявата предмишница /в дисталната трета/, контузия на лявото
коляно, три разкъсно-контузни рани по лявата предмишница и лявото коляно. Г.Б.Б.,
който управлявал личния си автомобил, и бил свидетел на пътно-транспортното
произшествие, позвънил на тел. 112, тъй като установил, че св.В.бил пострадал.
В хода на
разследването е бил извършени оглед на местопроизшествие, били са разпитани
свидетели, приобщени са документи, изготвени са съдебно-медицински експертизи,
автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза,
оценителна-автотехническа експертиза и други.
От заключението по назначената съдебно-медицински
експертизи се установява, че в резултат на възникналото пътно-транспортно
произшествие на 03.10.2016 г. пострадалият Й.В.В. е получил следните
травматични увреждания: открито многофрагментно счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост на лявата предмишница (в дисталната трета), контузия
на лявото коляно, три разкъсно-контузни рани по лявата предмишница и лявото
коляно. Получените увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи и
ръбести предмети и е възможно да са причинени при блъсване на мотоциклетиста в
движещ се лек автомобил с последващо падане и удряне върху земната повърхност.
Посочено е, че многофрагментираното счупване на диафизите на лакътната и
лъчевата кост на лявата предмишница /в дисталната трета/ на пострадалия В.е
обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 5-6 месеца
при обичаен оздравителен процес, като останалите получени увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на
назначената АТЕ се установява, че мястото на удара между лек автомобил „ Шевролет Авео”с рег. № *** и мотоциклет „
КАВАЗАКИ КЛХ650“ с рег.№ *** е разположено около 10,80 метра преди т.А и
на около 5,60 метра
в дясно от т.А / ляв бродюр/ върху дясна пътна лента.
Скоростта на движение
на лекия автомобил непосредствено преди удара е 26,91 км/час.Скоростта на
мотоциклета непосредствено преди да е реагирал мотоциклета е 68,98 км/час.
Според вещото лице от
техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност
своевременно да възприеме приближаването на мотоциклетиста от разстояние 119,66 метра при
условие, че мотоциклетът е бил с включен фар поне на къса светлина, което би
позволило на водача на автомобила да не предприема маневра „ завой наляво” и
навлизане в траекторията на движение на мотоциклетиста.
След навлизане в
дясната лента, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
забележи, чрез огледалата за обратно виждане, приближаващия зад него
мотоциклетист, ако същия е бил с включен фар и да предприеме максимално
възможно ускоряване и престрояване плътно в дясно или в ляво на дясната пътна
лента, което би довело или до предотвратяване на сблъсъка или до
осъществяването му със значително по-малка относителна скорост.
Същия анализ дава
основание на експерта да приеме, че мотоциклетиста от техническа гледна точка е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост
68,98 км/час, както и със скорост 50 км/час.
Като причини за
настъпване на произшествието от техническа гледна точка експерта приема:
- предприетата
маневра от водача на лек автомобил „Шевролет" с рег.№ *** завой наляво,
довела до навлизане в „коридора на движение" на мотоциклета, въпреки
наличието на достатъчна зона на пряка видимост, осигуряваща му достатъчно време
и място за предотвратяване на маневрата;
- липсата на визуален
контрол от страна на водача на лек автомобил Шевролет Авео преди предприетата
маневра завой наляво и след навлизане в дясна лента през огледалата за обратно
виждане, което от техническа гледна точка е довело до липса на действия за
предотвратяване на ПТП;
- несвоевременния
визуален контрол и реакция на мотоциклетиста към мястото от което лекия
автомобил навлиза и в дясната лента и става опасност, въпреки, че от техническа
гледна точка е имал разстояние по-голямо от опасната зона на спиране.
В Допълнителна АТЕ
вещото лице дава заключения, че към момента в който лекия автомобил управляван
от Й. е предприел маневра завой на ляво по бул.Христо Смирненски в посока
кв.Виница в гр.Варна, разстоянието от него до мотоциклета е било около 119,66 метра; в конкретната
ситуация при движението на мотоциклета с изключен фар към мястото на удара,
водачът на лекия автомобил практически не би имал видимост към него;при
движение в тъмната част на денонощието, при ясно време / при липса на намалена
видимост/, при липса на ограничена видимост, светлините на пътепоказателите и
на фаровете / независимо на какви светлини/ са забележими на разстояние до 300 метра, което в
конкретния случай означава, че видимостта на водача на лекия автомобил към
идващия мотоциклет при включен фар на мотоциклета би била не по-малка от 119,66 метра.
В конкретния случай
мотоциклетистът в посоката му на движение би имал пряко осветяване пред себе си
при включени къси светлини на фара около 75 метра.Включените задни
габаритни светлини на процесния автомобил са били видими от момента в който той
е навлязъл в дясната пътна лента пред мотоциклетиста на разстояние около 119,66 метра. При
изключен фар на мотоциклета, мотоциклетиста би виждал освен включените
габаритни светлини на лекия автомобил, но и силует на автомобил от разстояние
около 119,66 метра.
Според експерта
водачът на лекия автомобил, когато е предприел навлизане в дясната лента на
бул.” Христо Смирненски” и е бил на разстояние около 119,66 метра от
приближаващия се зад него мотоциклет с изключен фар не би могъл да избегне
последващия удар,тъй като в тази ситуация няма физическа възможност да го
забележи и възприеме и съответно да реагира, чрез осигуряване на предимство или
действие с цел осигуряване на достатъчно широк коридор на изпреварване.
Водачът на лекия
автомобил е имал възможност своевременно да възприеме наближаването на
мотоциклета от разстояние 119,66
метра при условие, че мотоциклета е бил с включен фар
поне на къса светлина, което би позволило на водача на автомобила да предприеме
маневра „ завой на ляво” и навлизане в траекторията на движение на мотоциклета.
След навлизане в
дясната лента, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
забележи, чрез огледалата за обратно виждане приближаващия зад него мотоциклет,
ако същия е бил с включен фар и да предприеме максимално възможно ускоряване и
престрояване плътно в дясно или в ляво на дясната пътна лента, което би довело
или до предотвратяване на сблъсъка или до осъществяването му със значително
по-малка относителна скорост.
Мотоциклетистът е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при включен или изключен
фар, както и при движение със скорост 68,98 км/час, така и при движение със
скорост 50 км/час.Мотоциклетистът е могъл да предотврати настъпването на удара
с движещия се пред него лек автомобил, ако е предприел намаляване на скоростта
си от разстояние не по-малко от 51,26 метра преди да достигне задната му броня.
Горната фактическа
обстановка и формулираните въз основа на нея изводи от правна страна
се потвърждават и от съвпадащата се част от обясненията на обв.Й.,свидетелите –
В., Филипов, А., Бонев и Г. и от събраните по делото писмени доказателства по
реда на НПК- СМЕ, АТЕ и ДАТЕ, както и от приложените по делото
скици,фотоалбум,свидетелство за съдимост ,характеристична справка , прочетени и
приети по реда на чл.283 от НПК.
По доказателствата:
На първо място следва
да бъдат обсъдени свидетелските показания на свидетелите П.А.,Георги Г. ,Георги
Бонев, тъй като показанията им са от съществено значение за изясняване на
делото.
В показанията на
св.Бонев се установява, че на процесната дата е управлявал личния си автомобил,
като се е движил по бул.”Христо Смирненски” в посока МБАЛ „Св.Марина” към
ВМА.По време на движението си по бул.”Христо Смирненски” срещу автомивка „Рекар”,
твърди, че колоната от автомобили спряла.Водачът на движещия се пред него
автомобил спрял, за да пропусне друг лек автомобил, тъмен на цвят, който
извършил маневра ляв завой от паркинга на автомивка „Рекар”.Тъмния автомобил
прекосил лентата в която се движил свидетелят и продължил завиването си с цел
да навлезе в лентата за движение, която и в посока ВМА към МБАЛ” Св.Марина”. В
този момент свидетелят твърди, че е забелязал как в близост до тротоара, който
е откъм страната на срещуположно движещите се за него автомобили се разхвърчали
парчета от неясен материал и се чул силен пукот. Впоследствие забелязал, че
автомобила се е сблъскал с мотоциклет. Твърди, че мястото на произшествието не
било осветено, не видял мотоциклета да се
приближава в насрещното движение, както и не забелязал мотоциклета да е бил с
включени светлини, или мотоциклетиста да е бил със светлоотразителна жилетка.Свидетелят
твърди, че видимостта била силно затруднена, тъй като движещите се автомобили
заслепявали с фаровете си в тъмния участък на бул.Христо Смирненски.
В показанията си св. П.А.
посочва, че на процесната дата обв.Й. и св. Г. с управлявания от обвиняемия
автомобил я завели на автомивка „Рекар”. Тя се качила в автомобила си. Д.
управлявал своя, а св.Г. пътувал в автомобила на Й.. Първи от автомивката
потеглил с автомобила си обв.Й., след него се движила свидетелката. На изхода
на автомивката имало поставен знак „Стоп”. Според свидетелката, Й. спрял и
изчакал на знак „ Стоп”.Движението по бул.”Христо Смирненски” било
натоварено.Било се стъмнило и уличното осветление се било включило.
Свидетелката потвърждава, че колоната от автомобили в ляво на тяхното положение
спряла движението си, като това било за да се направи път на автомобила
управляван от обв.Й.. Твърди, че Й. потеглил, спрял по средата на пътното
платно, през което време и тя се изнесла до знака „ Стоп” и спряла за да
погледне на дясно. Видяла, че обвиняемия потегля.В същото време тя погледнала
на ляво колоната от автомобили, която продължавала да е спряла, за да може и тя
да се изтегли, за да извърши ляв завой в посока кв.”Виница”.Тръгнала спряла по
средата погледната надясно, видяла, че няма други автомобили и тогава си
завъртяла главата на ляво и видяла, че отзад на автомобила на обвиняемия има черно петно.Първоначално помислила че е
боклук, тъй като не се виждали никакви светлини. По-късно видяла, че това е
мотоциклет, като мотоциклетистът бил с тъмно кожено яке е работен гащиризон.
Твърди, че е помогнала на пострадалия да си махне ръкавицата от ръката.
От показанията на св.Г.
се установява, че е пътувал с обвиняемия и св.А., за да може последната да си
вземе автомобила от автомивка „Рекар”. След това Й. е потеглил, спрял на знака
„ Стоп” разположен на изхода на автомивката. Колоната която се движела от кв.”Виница”,
в посока ВМА спряла и им дала предимство. Твърди, че Й., а и той самият са
погледнали в посоката от ВМА, и е категоричен, че от тази посока не е видял да
идват моторни-превозни средства. След като обвиняемият се е убедил, че към него
от дясно не се приближават автомобили потеглил, като не били изминали и 15 метра, когато
свидетелят твърди, че почувствал удар в дясно на автомобила. Тогава видял, че
зад автомобила на около 5-6
метра на платното паднал мотоциклет, а до него
мотористът. Твърди, че мотористът се изправил сам.
Съдът кредитира с
доверие свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, като намира
същите за систематични и взаимно допълващи се. Същите са подробни, с ясна
конкретика за фактите относно предмета на доказване. Действително свидетелите
са близки с обвиняемия, но съдът не
намира основание да ги приеме за предубедени, тъй като показанията им кореспондират
и със заключенията и разясненията направени от вещото лице по двете АТЕ.
Съдът кредитира и показанията на св. Стилян Филипов, полицай
сектор ПП ОД МВР Варна, който посочва, че на място е установил, мотоциклет „Кавазаки“,
поставен в изправено положение със степенка на десния тротоар в посока кв.“Виница“
с загасен фар.Показанията на св.Филипов, макар и косвено потвърждават факта на
произшествието ,като не допринасят за изясняване на
спорните въпроси по делото,поради обективен факт, а именно ,че същия не ги е
възприел.
В показанията си свидетеля
В.твърди, че на процесната дата се прибирал към домът на съпругата си в кв.“Виница“
, като се качил да управлява личния си мотоциклет „Кавазаки“. Твърди, че си бил
поставил защитна каска със светлоотразителни ленти,бил обут с работен гащиризон
със светлоотразителни ленти на краката и ръкавици за мотоциклет.Твърди, че
мотоциклета бил с включени къси светлини. Посочва, че движението в неговата посока не било
натоварено, докато в другата имало колона от автомобили. В района на ВМА имало
поставена светофарна секция, като той спрял на червен сигнал и бил първи.След
като му светнал зелен сигнал той потеглил на първа предавка, след което включил
на втора предавка и се движел с около 40 км/час. Твърди, че в насрещната пътна лента имало колона от
автомобили, като изведнъж от тази колона излязъл един автомобил и с мръсна газ
без да спре и да се огледа извършил ляв завой. Пострадалия видял този автомобил
на около 10-15 метра
пред себе си, задействал спирачната система, задното му колело блокирало и той
завил леко на дясно, автомобила се изправил и той се ударил в задната му част, след което паднал на
платното за движение.Твърди, че момчета
са вдигнали мотоциклета му и са го качили на тротоара. Той бил откаран в
болницата, като оставил документите си на водача на автомобила с който станало
произшествието.
Съдът намира, че показанията на св.В.за заинтересовани, тъй
като не намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал
- показанията на останалите свидетели и
заключенията на АТЕ.
Обясненията на обв. Й.
също се ползват с доказателствена сила по делото ,не са само и
единствено средство на защита.Съдът счита същите за ясни ,точни и в този
смисъл ги възприема и кредитира. Й. посочва, че управлявал лекия автомобил „Шевролет
Авео“, до него на дясната седалка стоял св.Г.. Тръгнал да излиза от
автомивката, като спрял на знака „Стоп“. Спрял за да изчака движещите се по
бул.“Христо Смирненски“. Времето се било стъмнило и уличното осветление било
включено. Бил подал сигнал, че ще извършва ляв завой посока кв.Виница. Един от
автомобилите който се движел от кв.“Виница“ в посока ВМА спрял и му дал сигнал
за да мине. Той излязъл напред, спрял по средата на пътното платно, за да се
огледа дали идват автомобили от обратната посока. Твърди, че автомобили е
нямало и забелязал, че светофарната уредба свети червено.Тръгнал и включил на
втора скоростна предавка,като бил изминал около десетина метра когато отзад в
дясната част на автомобила усетил удар.Спрял, включил аварийни светлини и
излязъл от автомобила. Видял, че на платното за движение бил паднал мотоциклет.
Твърди, че моториста помолил да му преместят мотора и той и други хора, които
били на мястото качили мотора на тротоара, като в този момент забелязал, че
мотора нямал включени светлини.
Съдът кредитира
изготвените по ДП СМЕ, допълнителна СМЕ и химическите експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, като намира, че
заключенията им са задълбочени и мотивирани и съдът ги цени като правилни и
законосъобразни.
Състава на съда
кредитира и изготвените ценова АТЕ, АТЕ и допълнителна АТЕ.Тези експертизи от
досъдебното производство са приети по делото от страните ,като същите не са
оспорени ,като вещото лице е отговорило на поставените му въпроси ,като е
направило разяснения в съдебна фаза и в резултат на това
заключенията са възприети като професионално изготвени.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.
343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на деянието
препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон
ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде
запълнен само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен
резултат.
Като такива по
обвинителния акт на обв. Й. са вменени чл.25, ал.1 от ЗДвП: "Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат сред него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение", както и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП:
„Единична непрекъсната линия - Ml. На пътните превозни средства е забранено да
я застъпват"
Безспорни по
делото са фактите относно участниците в ПТП-то, датата на самото произшествие,
приблизителното време на настъпване на същото, движението на всеки един от
участниците в произшествието, скоростите на МПС-а, разположението на всеки един
от участниците в произшествието непосредствено преди, по време и след
произшествието, съобразно описаното в протокола за оглед на местопроизшествие,
деформациите по тях, както и това, че пострадал по делото е св.В., тъй като
същия е получил травматични увреждания, които по смисъла на чл.129 от НК имат
характер на средни телесни повреди.
Основният и спорен
момент по делото е коя е причината за настъпилото ПТП.
В заключенията и на
АТЕ и на допълнителната автотехническа експертиза вещото лице приема, че
причини за настъпване на произшествието от техническа гледна са:
- предприетата
маневра от водача на лек автомобил „Шевролет" с рег.№ *** завой наляво,
довела до навлизане в „коридора на движение" на мотоциклета, въпреки
наличието на достатъчна зона на пряка видимост, осигуряваща му достатъчно време
и място за предотвратяване на маневрата;
- липсата на визуален
контрол от страна на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ преди предприетата
маневра завой наляво и след навлизане в дясна лента през огледалата за обратно
виждане, което от техническа гледна точка е довело до липса на действия за
предотвратяване на ПТП;
- несвоевременния
визуален контрол и реакция на мотоциклетиста към мястото от което лекия
автомобил навлиза и в дясната лента и става опасност, въпреки, че от техническа
гледна точка е имал разстояние по-голямо от опасната зона на спиране.
Вещото лице обаче
прави забележката, че заключенията му са
валидни при условие, че мотоциклета КАВАЗАКИ КЛХ650 е бил с включен фар, поне
на къса светлина. Със същата забележка са и дадените заключения по
допълнителната АТЕ.
При описаната по-горе фактическа
обстановка според състава на съда не се доказва по категоричен начин правния
извод, направен от РП-Варна в обвинителния акт , а и поддържан в съдебно
заседание, че с поведението си обективно и субективно обв. Й. е нарушил
посочените правила по ЗДП и това е в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП.
В отговорите си в
съдебно заседание експерта уточнява, че
зоната на пряка видимост на водача на автомобила е била 148,66 метра -
разстоянието от мотоциклетиста до мястото на удара, което включва
изминатите около 29 метра от автомобила от
момента, в който става опасност до мястото на удара. Според експерта в
конкретния случай е от огромно значение
дали е бил включен фарът на мотоциклета, тъй като нощно време при включен мигач или стоп, той е
забележим при ясно време без ограничена видимост, до 300 метра / коментирано и
на стр.7 от втората експертиза/. Ако пострадалия е имал светлоотразителни
елементи само по крачолите на гащеризона от значение за неговата видимост биха
имали данните за това дали е бил с прибрани зад спойлерите крака, защото
практически тези елементи стават невидими.
По отношение на
якето, с което е бил облечен пострадалия към момента на произшествието от
показанията на св.А. се установява, че е било
черно кожено яке. Не се установява по него да е имало светлоотразителни
елементи.
Разясненията на
експерта в съдебно заседание дават още едно основание на състава на съда да
кредитира напълно показанията на св.Г. и обясненията на обвиняемия, тъй като и
двамата посочват, че са видели светофарната уредба да свети, което както и
вещото лице отбелязва означава, че 119 метра , на каквото разстояние са се
намирали те са били видими, т.е. фарът на мотоциклета би бил видим, защото е
по-силен от светофарната уредба.
Базирайки се на опита
си вещото лице посочва, че макар и с периферно зрение човек може да възприеме, че нещо се придвижва бързо. И в
следващия момент това бързо придвижване приключва с удар някъде. В конкретния
случай според вещото лице свидетелите са възприели мотоциклета след удара, като
цитира показанията на св.А. която казва: „аз видях едно тъмно петно отзад на
автомобила“ и след това е установила, че това е мотоциклетистът.
Изхождайки от
изложеното съставът на съда намира, че обв.Й. не е нарушил и разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е спазил всички изисквания на закона, по повод
предприетата маневра, тъй като не се доказа категорично, че пострадалия е
управлявал мотоциклета с включени светлини.
Липсват категорични
доказателства, че обвиняемият е имал обективна възможност да види приближаващия
мотоциклет от разстояние около 119,66 метра, тъй като не се доказва, че
мотоциклета е бил с включени светлини. Липсата на светлини на мотоциклета води
до обективна невъзможност обвиняемия да
възприеме превозното средство, с което би настъпил конфликт, ако навлезе в
лентата му за движение и да не предприема тази маневра или да спре преди
мястото на удара.
Що се касае до
нарушението на нормата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, съдържаща забрана пътните
превозни средства да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия, съдът
намира, че и по отношение на нея не са събрани доказателства, че е налице
пряка причинна връзка между допуснато
нарушение на ЗДвП и възникналото ПТП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 303 от НПК. „(1) Присъдата не може да почива на
предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.“
Приемайки,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин и имайки предвид разпоредбата на
чл. 103 от НПК, съгласно, която тежестта да се докаже обвинението по дела от
общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи,съдът на основание чл. 304 НПК оправда обв. Д.Ж.Й. по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343,ал.1,б”б”,
предл.2,вр.чл.342,ал.1 от НК .
По
изложените съображения Съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РС ВАРНА: