РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500422 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по две жалби: 1.Въззивна жалба от „Лъки инвест-***“ ЕООД, ЕИК***,
представлявано от *** Й.Б.К., чрез адв. Т. Н.К. против Решение № 595/ 18.11.2024г.
постановено по гр.д.№ 398/ 2024г. по описа на АРС, с което са уважени предявенитe от
ищците Е. Г. Б., същата за себе си и като законен представител на малолетните деца К. К.Б. и
Й. К.Б. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева,
частично предявени от пълния размер от 181 097,88 лева, както и на К. В. Б. –в размер на 70
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на К.П. Б., настъпила при трудова злополука на ***г. в *** ***, ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането ***г. до окончателното
им изплащане. С петитума на жалбата се иска отмяна на обжалваното решение на АРС и
отхвърляне на предявените искове, алтернативно намаляване на присъдените обезщетения
на четиримата ответника, ведно със законните последици от това, както и приспадане на
присъдените суми, изплатени застрахователни обезщетения в размер на 206 706,36 лв ,
който районният съд не е отчел при постановяване на решението. В тази насока се изтъкват
доводи и оплаквания, свързани с начина на интерпретация на събраните гласни
доказателства - свидетелските показания на разпитаните лица от районния съд, както и
обстоятелства относно поведението на ищците – съпруга и малолетни низходящи при
1
загубата на техния съпруг и баща, за което се намира да не съответства на описаното в
исковата молба относно степента на причинените болки и страдания от близкия родственик,
вкл. поради неползване на отпуск от страна на ищцата Е. Б., както и непроменения начин на
живот на членовете на семейството на пострадалия при трудовата злополука техен
наследодател К. Б., преди и след неговата загуба. В тази насока е извършен от
жалбоподателя чрез проц.си представител допълнителен анализ на св.показания по делото,
вкл. при оспорване на присъдения размер на тези ищци като несъответен на критерия по
чл.52 ЗЗД. Постановеното решение по отношение на четвъртата ищца К. В.Б. се оспорва с
доводите от една страна, че същата няма качеството на законен наследник на починалото
лице, както неправилно приетото от РС, че тази ищца била възрастна и нямала подкрепа, на
която да разчита след смъртта на сина си К.. Излагат се съображения също така и за
необсъждане на обстоятелствата от съда, свързани това, че от ищците е била получена от
застрахователното дружество от всеки от тях сумата по 68 902,12 лв като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на загубата на техния съпруг и баща.
Постъпил е ОВЖ от ищците Е. Г. Б., лично за себе си и като законен представител на
малолетните деца К. и Й. К. Б. и К. В. Б., представлявани от адв.А. М., САК, в който
отговор оспорват жалбата в частта на оплакванията относно мотивите на обжалваното
решение като недопустима, а в останалата част, като неоснователна, по изложени доводи и
съображения в отговор на повдигнатите от жалбоподателя спорни фактически и правни
въпроси пред въззивната инстанция. Иска се жалбата да се остави без уважение и се
потвърди обжалваното решение като се присъди АВ на основание чл.38, ал.2 ЗА за
настоящата инстанция.
2. Налице е и частна жалба от адв.А. М., САК, като пълномощник на ищците в
първоинстанционното производство против Определение № 5305/ 27.12.2024г. по делото, с
което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на
постановеното решение в частта на разноските, като същото не е увеличено за оказаната
безплатна правна помощ на ищците. В тази насока се излагат съображения, основани на
решението на СЕС - по дело С-438/22г., като се сочи, че постановеното определение не е в
съответствие с това решение на СЕС съобразно изискващата се преценка за: вида на спора,
интереса, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Сочи се практика и на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното
определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК чрез присъждане на АВ за оказана
безплатна правна помощ за първите ищци в размер на 10 250 лв, а за К. В.Б. – в размер на 6
250 лв.
По ЧЖ е постъпил отговор от „Лъки инвест-***“ ЕООД, ЕИК***, представлявано от ***
Й.Б.К., чрез адв. Т. Н.К., с който се оспорва частната жалба като недопустима и
неоснователна, като същата се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение
на АРС по чл.248, ал.1 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства намери следното:
Жалбите изхождат от надлежни страни, подадени са против подлежащи на обжалване
2
съдебни актове, в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално
допустими подлежат на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.200 КТ и чл.86 и ЗЗД от
ищците Е. Г. Б., същата за себе си и като законен представител на малолетните деца К. К.Б. и
Й. К.Б. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лева,
частично предявени от пълния размер от 181 097,88 лева, както и на К. В. Б. – в размер на 70
000 лева, претендирани обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на К.П. Б. / съпруг на първата ищца , баща на ненавършилите
пълнолетие деца К. К. и Й. К. Б. и син на ищцата К. Б./, която смърт настъпила при трудова
злополука на ***г. в *** ***, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на
увреждането ***г. до окончателното им изплащане.
С ОИМ ответният работодател по аналогични в настоящата въззивна жалба възражения е
оспорил претендираните размери на определеното обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на наследодателя К. Б. от неговите законни наследници - съпруга Е. Г. Б. и децата
му К. К. и Й. К. Б., както и поддържано е оспорването както по основание, така и по размер
претендираното обезщетение за неимуществени вреди на майката на починалия К. Б. – К. Б.,
вкл. с възражението, че същата не се явява законен наследник на починалото лице.
По делото са безспорни фактите, че починалият е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжността „***“ на пълен работен ден с място на работа *** ***,
като на датата ***г. при изпълнение на трудовите си функции и задължения около 20-20.30ч.
при получило се изръсване и пропадане на скален материал, Б. бил затрупан и му било
причинено такова увреждане, което е несъвместимо с живота, в резултата на което същият е
починал. Безспорно е също така, че декларираната от работодателя злополука е призната за
трудова злополука по административен ред с влязъл в сила надлежен АКТ на ТП на НОИ –
гр.*** – Разпореждане № ***/***г. на основание чл.55, ал.1 КСО, в каквато насока са
представените по делото писмени доказателства. Тези безспорни между страните
юридически факти, както и качествата на страните - съпруга Е. Г. Б. и деца К. К. и Й. К. Б., в
качеството им на законни наследници, както и качеството на ищцата К. Б. като майка на
починалия, са безспорни факти по делото, като такива са отчетени и от районния съд в
първоинстанционното производство.
Обстоятелствата, на които ищците-законни наследници Е. Г. Б. и деца К. К. и Й. К. Б.,
основават причинените им неимуществени вреди от загубата на починалия им наследодател,
обосноваващи претендираните от тях размери на обезщетенията за ангажиране
имуществената отговорност на работодателя на основание чл.200, ал.4 КТ , се свързват с
освен с близката родствена връзка с техния наследодател като член от семейството на
ищците, отношенията между които били изключително топли, обичали се, а загубата на К.
се отразила изключително тежко на Е. Б., изпаднала в шок от новината за починалия си
съпруг, първоначално изпаднала в паника, въпреки което се опитала да се сдържи пред
децата, но после рухнала. Организираното погребение на К. Б. на ***г. се провело при
затворен ковчег поради тежките наранявания на тялото му. Мъката на съпругата му
3
продължила и след това, неприемайки случилото се в действителността и това, че К. го няма
след съвместен живот 22 години, който й осигурявал спокойствие, подкрепа, не само
финансова, но и емоционална, съвместната им грижа за децата, който следвало да растат без
баща им, а ищцата Е. Б. – самотен родител. В резултата на това съпругата се затворила в
себе си, не искала да излиза навън поради това, че съчувствието на хората я връщали към
трагичната действителност, която действителност приемала изключително трудно, получила
тревожни разстройства, както и проблеми със съня. Децата Й. и К. също много тежко
приемали загубата на баща си, с който имали силна връзка, тъй като прекарвали голяма част
от свободното си време заедно, обичали да ходят на риба. По отношение на детето К.,
р.***г. , загубата на баща му отворила празнина, станал по-затворен, по-раздразнителен , не
споделя с майка си какво чувства и преживява, предпочитал да стои вкъщи, вместо да
прекарва време с приятелите си. Детето Й., р.***г. , много често говорила за баща си и
изразявала липсата му, както и детето К., която много им тежала, карала ги да се чувстват
различни, непълноценни. За репарация на причинените на тези ищци неимуществени вреди
същите са обосновали претендиран размер от по 250 000 лева за всеки от тях.
По отношение на ищцата К. Б., майка на починалия си син К., живееща в семейната си къща
в ***, към момента на инцидента, като чула просто замлъкнала, притеснила се, че е
възможно да получи инсулт или инфаркт, при повторното й позвъняване била силно
разстроена, започнала да се вайка и оплаква сина си, която загуба била поредна след загубата
на съпруга й, като трябвало да преживее най-тежкото си изпитание за една майка – загуба на
дете, с което приживе имала силна връзка. Братът на К. живее в чужбина от дълго време,
поради което основно К. полагал грижи за нея, вкл. ежеседмично я посещавал в *** и й
помагал за работа по къщата. За репарация на причинените на тази ищца неимуществени
вреди същата е обосновала претендиран размер от 70 000 лева.
Признати са от ищците обстоятелствата, както и съобразно представените в тази насока по
делото писмени доказателства за това, че на Е., К. и Й. Б. е изплатено обезщетение от
Дженерали застраховане АД по застраховка „Трудова злополука“ в размер на по 68 902,12
лв за всеки от тях, съобразно чл.200, ал.4 КТ , поради което претенциите при намаление на
полученото по застраховката е поддържана в размерите от по още 181 097,88 лева за всеки
от първите ищци, като разлика между претендираното и изплатено от застрахователя
обезщетение от Дженерали застраховане АД, частично предявени в размера от по 100 000
лева в настоящия процес.
При уважаване на предявените искове РС е отчел обвързващата сила на влезлия в сила
административния акт – Разпореждането на ТП на НОИ № ***/***г, с която процесната
злополука е приета за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО, както и материално правната
легитимация на ищците, съпругата на починалия работник и неговата съпруга, както и
неговата майка, да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на своя
родственик чрез ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на неговия
работодател. Материално правната легитимация на ищците Е., К. и Й. Б. не се оспорва от
ответника, като с настоящата ВЖ се поддържа оспорването относно материално правната
4
легитимация на майката на починалото лице – К. Б. поради с оглед правилата на ЗН,
доколкото съгласно чл.6 ЗН наследниците съпруга и деца изключват наследниците от
възходяща степен като наследници по закон. При преценка относно легитимацията на ищеца
К. Б. за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди като майка на
починалото лице не е достатъчен формалният критерий по смисъла на Закона за
наследството, доколкото съдебната практика, вкл. по реда на чл.290 ГПК преди
постановяване на тълкувателното решение, съобразно която практика родителите на
починалия са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като правилата за наследяване по ЗН са непряко относими, доколкото претенцията не се
основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта
на пострадалия от трудовата злополука. Това е така, тъй като се касае за ангажиране на
обективна и безвиновна отговорност за обезщетение за вреди на работодателя, но която
почива принципно на правилата на деликтната отговорност. Така съобразно т.2 от
Постановление №4/ 25.05.1961 на Пленум на ВС на РБ , при смърт на пострадалия при
непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост, без оглед на наследствените им права, а родителите на
починалия, като най-близки негови родственици имат право на обезщетение за преживените
морални страдания. В тази насока са и първоначално решенията по чл.290 ГПК - Решение №
499/09.01.2012 по гр.д.№ 1577/ 2010г на ВКС – ГК, Решение № 140/ 24.07.2013г. по гр.д.№
1328/ 2012г. на ВКС – ГК и др. родственици имат право на обезщетение за преживените
морални страдания, в както се възприе и с актуалното ТР №1/ 21.06.2018г. по тълк. дело
№1/ 2016г. на ВКС, ОСГТК.
По отношение на приетите и присъдени размери на претендираните обезщетения от ищците,
районният съд е отчел показанията на близките родственици на ищците – св.М.Ц. и св.В.Г.,
които първата в качеството на майка на ищцата Е. Б. и баба на децата , а втората сестра на
Е. Б. и леля на децата, имат преки и непосредствени впечатления от преживяното от
загубата на най-близък от семейството в тесен смисъл – съпруг и родител, вкл. с оглед
близостта им с починалия съпруг и родител по непосредствени впечатления за целия период
на брачен живот с ищцата Е. и родителството по отношение на малолетните деца,
депозираните обстоятелства съответстват на житейската логика и не са налице основания за
некредитиране на техните показания, независимо от близката родствена връзка с тези ищци,
съобразно процесуалната норма на чл. 172 ГПК. Тези показания се подкрепят и от
разпитания св. О. Б., брат на починалия работник, не се опровергават и от ангажираните от
работодателя св.Й. С.В. и св.Х. М.Б., работници в ответното дружество, депозиращи
показания относно случилото се към момента на трагичното събитие, последното което е
безспорно установено с влезлия в сила административен акт. Свидетелят О. Б. установява и
предизвиканите от трагичния инцидент душевни и морални страдания от страна на тяхната
майка от загубата на своя син, която е поддържала интензивни контакти с него вкл. в дома, в
който се е установила да живее в ***.
От показанията на така посочените свидетели се установяват заявените с исковата молба
5
изпитани силни чувства на угнетеност, душевни страдания и усещането за липса на един от
най-близките им хора в живота след трагичния инцидент на ищците в качеството си на най-
близки родственици на починалия работник.
При отчитане на тези факти и обстоятелства районният съд е определил съобразно критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД е уважил предявените частични искове в рамките на
определеното общо обезщетение в размер на по 181 097,88 лева за всеки от ищците – Е., К.
и Й. Б., както и в размер на 70 000 лева за майката на починалия – К. Б.. От определения
общ размер от 181 097,88 лева е извършено, вкл. приспадане на полученото от съпругата и
малолетните деца на починалия К. Б. застрахователно обезщетение като са присъдени
частичните претендирани размери от по 100 000 лева, както и първоначално претендраната
сума от ищцата К. Б. в размер на 70 000 лева. Така посоченият в жалбата довод относно
получената от ищците – съпруга и деца обезщетение в размер на 206 706,36 лв е общият
размер на полученото от тях обезщетение, което в поединичните им размери е съотнесено
към определеното от районния съд обезщетение по справедливост, поради което основание
за прекомерност въз основа на това обстоятелство не може да се намери, вкл. изхождайки от
обществения критерий за справедливост.
Поради това въззивният съд не намира оплакването на жалбоподателя, свързани с начина на
интерпретация на гласните доказателства – свидетелските показания за несъответен на
цялостното им съдържание, доколкото от районния съд са отчетени правно релевантните
депозирани от свидетелите факти и обстоятелства в насока на засегнатото от трагичния
инцидент психоемоционално и душевно състояние на членовете на семейството и близките
на починалия работник, външната изява чрез демонстрация на драматичното преживяване у
тези лица което не е задължително условие за да се приеме, че такова липсва или е в
незначителна степен, така както се обосновава от защитата на жалбоподателя във въззивната
жалба. Що се касае до възражението във ВЖ, свързано с обстоятелството, че на низходящите
на починалия е опредЕ. и отпусната наследствена пенсия , за което по делото са представени
писмени доказателства, е несъотносимо към предмета на настоящата претенция на ищците
по чл.200, ал.4 КТ – претендирани неимуществени вреди, доколкото този вид пенсия е с
имуществен характер, относима принципно към претенция за имуществени вреди, каквато
по настоящото дело не е предмет на разглеждане.
По частната жалба.
С обжалваното решение искането на проц.представител на ищците по чл.38, ал.1 ЗА е
уважено чрез определяне на размер от по 2 000 лева, съответно в размер на общо 8000 лева,
дължимо от работодателя на починалото лице, за оказаната безплатна правна помощ по
делото при условията на чл.38, ал.1, т.1 ЗА. Частният жалбоподател е поискал увеличение на
така определения размер на адвокатското възнаграждение за поетата безплатна правна
помощ спрямо ищците на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА, което е поискано да се определи на
база материалния интерес въз основа на размера на уважените претенции за всяко от лицата,
като увеличението да е в размер на по 10 250 лв за исковете на Е., Й. и К. Б. и 6 250 лв за К.
Б.. Районният съд е мотивирал, че делото по предявените искове по чл.200 КТ , не се
6
отличава с висока фактическа и правна сложност, а по делото е проведено едно съдебно
заседание. Частният жалбоподател с доводите си в частната жалба относно занижения
размер на присъденото адв. възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА се е основал на съдебната
практика на СЕС по дело С-438/22 г. относно несъответствие на постановеното определение
с тази съдебна практика. Въззивният съд по повод аналогични спорове за претендирани
възнаграждения по чл.38, ал.1 ЗА е приемал в досегашната си практика, че
възнагражденията по чл.38, ал.1 ЗА за оказване на безплатна правна помощ на лицата в
предвидените хипотези, в случая поради затруднено материално положение, следва да
отчитат и характера на така оказаната безплатна правна помощ на тези лица, преценката за
която при поемане от адвоката е именно затруднението на тези лица, поради което
единственият критерий при тази преценка не би следвало да е само претендираният
материален интерес по делото. Отделно от това следва да се отчете, че в настоящия случай
по отношение на тримата ищци – съпругата Е. Б. и малолетните деца К. и Й., фактическият
състав за реализиране на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.4 КТ е
идентичен, с известна специфика по отношение на претенцията на ищцата К. Б. с оглед
оспорване на материално-правната й легитимация от другата страна, в насока на което обаче
е налице утвърдена и задължителна съдебна практика, съобразена от РС. На тази база се
възприема от настоящата инстанция, че е отчетена не висока фактическа и правна сложност
на делото, по което е проведено едно съдебно заседание, както и се намира, че
доказателственият процес е облекчен поради наличието на влязъл в сила административен
акт относно характера на вредоносното събитие спрямо починалия работник, рефлектиращо
в житейската и правна сфера на настоящите ищци. В тази насока имуществената репарация
в неимуществената сфера на ищците от трагичния инцидент следва да намери приоритет
като предоставен с обезщетителен характер финансов ресурс на увредените лица и
определящ степента на финансовата тежест спрямо работодателя за обезвреда на
пострадалите от загубата на близък родственик.
С оглед на това частната жалба се намира за неоснователна, като обжалваното определение
ще се потвърди като правилно.
На основание чл.38, ал.1, т.1 ЗА на процесуалния представител на въззиваемите за ОВЖ
следва да се определи размер на възнаграждение от 2000 лева, по съображения , аналогични
на тези във връзка с обсъждане на доводите по частната жалба по настоящото дело.
По така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. I и чл.278, ал.4 ГПК
обжалваните актове на районния съд ще се потвърдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 595/ 18.11.2024г. постановено по гр.д.№ 398/ 2024г. по
описа на РС – Асеновград- III гр.с., с което ”Лъки инвест - ***” ЕООД, ЕИК *** със
7
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Б.К. е осъдено да заплати на Е. Г.
Б., ЕГН ********** от ***, сумата от 100 000 лева, частично от пълен размер от 181 097,88
лева , на К. К. Б., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Б., ЕГН
********** и двамата от ***, сумата от 100 000 лева, частично от пълен размер от 181
097,88 лева, на Й. К. Б., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Е. Г. Б.,
ЕГН ********** и двете от ***, сумата от 100 000 лева, частично от пълен размер от 181
097,88 лева, на К. В. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 70 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени от смъртта на К.П. Б., настъпила при трудова злополука на ***г. в *** ***, ведно
със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането ***г. до окончателното
им изплащане,както и в частта на разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5305/ 27.12.2024г постановено по гр. д.№ 398/ 2024г. по
описа на РС – Асеновград- III гр.с., с което е отхвърлено искането на адв А. М. –
пълномощник на Е. Г. Б., действаща лично за себе си и в качеството на законен представител
на малолетните К. К. Б. ЕГН ********** и Й. К. Б. ЕГН ********** , и тримата с постоянен
адрес ***, и К. В. Б. с постоянен адрес ***, за изменение на Решение № 595/18,11,2024г в
частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 10
250лв за оказана безплатна правна помощ на Е. Б., К. Б. и Й. Б. и 6 250лв адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. Б..
ОСЪЖДА „Лъки Инвест – ***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат А. Г. М., САК, с
адрес: *** сумата 2000 лева / две хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.1 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8