Определение по дело №888/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4840
Дата: 27 октомври 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200500888
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 606

Номер

606

Година

12.2.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.01

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

ЛИЛИЯ МАСЕВА АНЕТА ИЛИНСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Лилия Масева

дело

номер

20131200500221

по описа за

2013

година

Намери за установено следното:

Въззивното производство е образувано по повод подадена въззивна жалба от адв. А.Б., в качеството й на пълномощник на М. Д. А., ЕГН *, П. Д. А., ЕГН *, М. Б. С., ЕГН *, и Б. М. С., ЕГН *, всички със съдебен адрес гр.Б., ул.Т. А. № . Жалбата е насочена против решение № 9280 от 26.11.2012 г. на Районен съд Б., постановено по гр.д. № 4132/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск против Д. А. Д. и И. Т. Д. за признаване за установено по отношение на ответниците Диневи, че всички ищци са съсобственици общо на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, построен от ответника Д. извън учреденото му право на строеж по силата на нотариален акт за отстъпване право на строеж № ., том II, peг.№ ., дело № 266/2007 г. на нотариус И. К., представляващ масивна сграда, изградена в североизточната част на УПИ ІІІ-. в квартал 37 по плана на гр.С., одобрен със заповеди с № 142/1951 г., 143/1951 г. и 51/2002 г., при граници (съседи): североизток - улица, югозапад - УПИ VII-182, северозапад - УПИ IІ-180, югоизток - УПИ ІV-186 и 187, и УПИ V-185. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от РС решение. По същество се иска неговата отмяна, с постановяването на ново такова, с което да бъде уважена предявената искова претенция като основателна и доказана такава.

В срока 263, ал.1 от ГПК въззиваемите не са подали писмен отговор по въззивната жалба.

В съдебно заседание пред окръжен съд, въззиваемите, чрез процесуалният си представител са изразили становище за потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба и писмения отговор, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на районен съд Б. е валиден и допустим. Въззивната жалба са процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна е установено следното :

Видно от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че страните по делото са съсобственици на УПИ - III / трети /, с пл. № 181 / сто осемдесет и едно /, в квартал 37 / тридесет и седми / по плана на гр. С., община С., област Б., одобрена със Заповеди № 142 / 1951г.; № 143 /1951 г. и Заповед № 51 / 19.03.2002г. на кмета на община Симитли, при съседи на урегулирания поземлен имот : улица; УПИ - IV - 186, 187; УПИ V -185; УПИ VIII - 182; УПИ XII 182; УПИ II - 180, като след проведена процедура от гореописаният недвижим имот са се обособили два самостоятелни урегулирани поземлени имота, а именно : УПИ III/ трети /. с пл.№ 181 / сто осемдесет и едно /, с площ на имота от 409.50 кв.м., при съседи : улица; УПИ XIII -181; УПИ XII 182; УПИ II - 180 и УПИ XIII / тринадесети /, с пл. № 181, с площ на имота от 409.50 кв.м., при съседи : улица; УПИ - IV - 186; УПИ V - 185; УПИ VIII - 182; УПИ III - 181.3а посоченото обособяване на двете УПИ - та е издадена Заповед № 320 / 06.07.2007г. на кмета на община С., по силата на която е одобрено изменение на ПУП на УПИ III - 181, кв. 37 по плана на гр. С., както следва : разделя УПИ III - 181 на два самостоятелни УПИ III - 181 и УПИ XIII - 181.Поради липса на възражения посочената заповед е влязла в сила на 24.07.2007r.3a да стане факт обособяването на два самостоятелни УПИ - та, на 15.06.2007г. страните по делото сключват предварителен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, с нотариално удостоверяване на подписите с per-N° . от.г. от И. К.- Нотариус с per. № ., с район на действие - PC -Б.. Окончателен договор, по силата на който да настъпи прекратяване на съсобствеността върху гореописаните два новообразувани урегулирани поземлени имота, страните не са подписвали.

На 05.04.2007г., страните по делото подписват Нотариален акт за отстъпено право на строеж № ., том 11, per. № ., дело № 266 / 2007г. на И. К. -Нотариус с per. № 241 в Нотариалната камара, с район на действие - PC - Б., по силата на който ищците отстъпват на ответника Д. право да построи непосредствено до съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда, от северната й страна, собствена ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 65.83 кв.м., първия етаж от която е предназначен за магазин за промишлени стоки, който е със същата застроена плош. разположен на кота + - 0.00 / плюс минус нула цяло и нула метра /, с директен вход на търговската част от улицата, а втория етаж - зa еднофамилно жилище на две нива със застроена площ 80.15 кв.м.. която сграда ще бъде изградена в североизточната част на УПИ III / трети /,с пл.№ 181 / сто осемдесет и едно / ,в кв. 37 / тридесет и седми / по плана на гр. С., одобрен със Заповеди № 142 / 1951г.; № 143 / 1951г. и Заповед № 51 / 19.03.2002г., при съседи : североизток - улица; югозапад - УПИ - VII - 182; северозапад - УПИ II - 180; югоизток - УПИ - IV - 186 и 187; УПИ V - 185.

Видно от събрания доказателствен материал одобрен архитектурен проект е наличен от дата 24.04.2007г., като същия не съответства на учреденият обем на право на строеж на ответника Д. Д.. Няма данни по делото, ищците да са с инвестиционният проект, или пък с по - късно одобрения архитектурен проект.

След издаване на Разрешение за строеж № .г. , поради настъпила промяна на инвестиционните намерения на ответника Д. по време на строителството, е изготвен и внесен с молба с В.№ 639 / 02.11.2007г. за одобрение нов инвестиционен проект по част „Архитектура " и част „ Конструкции ". Искането касае да се допусне преустройство на таван в тавански обитаем етаж и завишаване на кота корниз до 10,00м. съгласно действаш ПУП. Безспорно е установено по делото от събрания доказателствен материал в това число и от експертното заключение, че за това изменение няма извършена оценка за съответствие на инвестиционните проекти, което е нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.б, т. 1 от ЗУТ, а както и че ищците не са били уведомени за издадената забележка. Отделно от изложеното, във връзка с посоченото изменение липсват нотариално заверени декларации на заинтересованите лица по чл.154, ал.5 от ЗУТ.

Основното в случая е, че видно от Нотариален акт за отстъпено право на строеж № ., том II, рег. № ., дело № 266 / 2007г. ищците не са учредявали на ответника право на строеж за постояване на тавански обитаем етаж. А в.л. на място са констатирали, че ответникът Д. е изградил на таванският етаж както следва :

- стая за индивидуална творческа дейност - 9.70 кв.м.;

- един брой таванска стая - 11.25 кв.м.;

- тоалетна - 1.85 кв.м.; коридор / без вписана площ/;

- вътрешна стълба - 17 бр. ст.;

- тераса към улицата - 16.55кв.м.;

- тераса към дъното на имота - 13.50 кв.м. Застроената площ на този етаж е 81.60кв.м.

В заключението е посочено, че изброените помещения са със светла височина 2.55м., както и пред вид разпоредбата на чл.72, ал.З от Наредба № 7 за правила и нормативи на отделните видове територии и устройствени зони, вложителят на строежа - Д. е декларирал, че е съгласен светлата височина да бъде по - малка от 2.60м.. т.е по този начин таванският етаж има статут на обитаем етаж за живеене.

На следващо място - в Нотариалния акт за отстъпено право на строеж № . от 2007г. ясно е очертан обема на отстъпеното от ищците на ответниците право на стоеж, а именно – ищците отстъпват на ответника Д. право да построи ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 65.83 кв.м. по одобрен архитектурен проект, първия етаж от която е предназначен за магазин за промишлени стоки, който е със същата застроена площ, разположен на кота + - 0.00 / плюс минус нула цяло и нула метра /, а втория етаж - за еднофамилно жилище на две нива със застроена площ от 80.15 кв.м.

В.л.установяват в процеса, че реално ответниците са построили сграда както следва :

- Първи етаж със ЗП - 65.83 кв.м., от които : първи етаж - магазин за промишлени стоки със ЗП - 43.84кв.м. и стълби - о.ч. - 21.99кв.м.;

- Втори етаж - жилище първо ниво - със ЗП - 80.60 кв.м.

- Трети етаж - жилище второ ниво - със ЗП - 80.60 кв.м.;

- Обитаем тавански етаж - със ЗП - 82.00 кв.м.

В заключението си експертите сочат, че в случая е изградено едно жилище с два надземни етажа - втори надземен етаж / жилище на първо етажно ниво / и трети надземен етаж / жилище на второ етажно ниво / и тавански обитаем етаж. Т.е. в случая жилището има два етажа и един обитаем таван. Както в.л. сочат Застроена площ на жилище / или на друг обект, разположено на повече от един етаж, е сборът от застроените площи на отделните му етажи, вкл. площта на стълбищата в тях. С нотариалният акт е учредено жилище на две нива със застроена площ от 80.15 кв.м., т.е. волята на учредителите е била двата жилищни етажа, които ще се построят да бъдат общо със застроената площ от 80.15кв.м. А на място сградата е изградена : всеки един от двата жилищни етажа с площ от 80.60кв.м. и тавански обитаем етаж от 82.00 кв.м. Отново видно от заключението в.л. сочат, че в нотариалният акт № 100/ 2007г. жилището е посочено като еднофамилно жилище на две нива/ така както е посочено и в обяснителната записка към проекта /, но в проекта еднофамилното жилище е на два етажа - II и III етаж, съответно на коти +3.35 и +6.10. със застроена площ на всеки етаж по 80.15кв.м., което изрично не е вписано в нотариалния акт. Според настоящия състав, ако волята на страните, и конкретно на ищците, при учредяване на правото на строеж е била различна, то е следвало в НА № .г. изрично да се запише, че ищците учредяват на ответниците да постоят ЗП по 80.15кв.м. на всеки един от двете жилищни нива, а такъв запис в НА липсва. Приемателят / Д. /по договора за суперфиция се е съгласил и е приел обем на право на строеж какъвто е записан в НА № .г.В тази връзка е и констатацията на в.л., че в НА не е изрично записано, че ЗП на всеки етаж е по 80.15 кв.м.

Следователно, безспорно ответникът на място е изградил повече от учреденото му право на строеж. Изграденото в повече касае всички етажи с изключение на първи етаж - магазин за промишлени стоки, така както е посочено в исковата молба.

Предвид констатираното до тук, се поставя основния въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящето производство, а именно - чия собственост е изграденото в повече от учредения обем на право на строеж- на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж. Настоящия състав, споделя принципното решение, според практиката на ВКС, според която изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не /когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект- то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС/. В този смисъл е и постановената вече задължителна практика на ВКС- решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 291 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 778 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 1096 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, чиито мотиви настоящия състав на БлОС освен, че споделя е и длъжен да се съобрази. Принципът на приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми. Строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж, когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект е приращение и се придобива в собственост от собственика на терена. Когато извършеното строителство не представлява такъв обект, се прилага нормата на чл. 97 ЗС, съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено. Такова е разрешението на въпроса, застъпено в трайната и последователна, а вече и задължителна, практика на ВКС.

Когато изграденото надхвърля обема на учреденото право на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. В случаите, когато построеното в повече има характеристиката на самостоятелен обект, то правото на собственост по отношение на този обект преминава изцяло в патримониума на собственика на терена, като по отношение на тях не намират приложение постигнатите договорености между страните по договора за отстъпване право на строеж. Последните уреждат отношенията между договарящите страни единствено по отношение на обема, за който е учредена суперфицията. Същите нямат действие спрямо построените в повече самостоятелни обекти, които както вече бе посочено, по силата на чл.92 от ЗС стават изцяло собствени на собственика на терена. В процесния случай е установено безспорно, че претендиранцията от ищците касае обекти /дори квадратура досежно жилищната площ/, които са извън обема на учредената суперфиция, но същите нямат самостоятелен статут, за да бъдат придобити по приращение. Така, квадратурата, надхвърляща учредената такава за втория жилищен етаж, на две нива, не може да обособи самостоятелно съществуване, тъй като двете нива са функционално свързани и формират и изпълват общо нормите за жилище, като нито едно от двете нива (етажи) поотделно няма самостоятелно техническо съществуване и поради това не може да бъде обект на приращение по чл.92 от ЗС. По аналогичен начин стои въпроса и за таванското помещение. Предвид на изложеното, съдът счита, че са неоснователни възраженията на въззивниците за неправилност на решението на РС. Съдът се е съобразил с действащия устройствен закон и подзаконовите актове, както и с понятията "обект" и "тавански етаж" в разпоредбите на § 5, т. 39 и т.51от ДР ЗУТ. Следва да се отбележи, че в тези текстове на закона са дадени легални дефиниции на понятията "обект" и "тавански етаж". "Обект" представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, а "тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. От значение обаче за настоящия спор е установяване на обстоятелството, дали, той да има самостоятелен правен статут или не. Доколкото от посочените по- горе технически експертизи се установява, че спорния тавански етаж няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ, то той не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Действително, таванското помещение също е построено извън обема на учредената суперфиция, но и то няма самостоятелно техническо съществуване, и поради това не може да бъде обект на приращение по чл.92 от ЗС. Затова, по-скоро следва да се приеме, че построеното над учреденото право на строеж има характера на принадлежност, която следва главната вещ. Нормата на чл. 92 ЗС ще намери приложение когато постройката, респ. построеното представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза възниква, именно когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ.

С оглед на изложеното съдът счита, че ищците по силата на приращението не са придобили идеални части от собствеността на процесните обекти – жилищен етаж на две нива и тавански етаж, поради което като е отхвърлил иска в тази част районен съд е постановил законосъобразно решение. По този начин и след като законосъобразно и правилно се е произнесъл първостепенния съд, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не се дължат разноски доколкото липсва списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, БлОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9280 от 26.11.2012г. на районен съд Б. постановено по гр.д.№ 4132/2011г. по описа на същия съд

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.