Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на пети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6418 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред *** е депозирана искова молба от ***, чрез юрк. В. В., против С.С.П.,
ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 608,83лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2015г. до
31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 61,69 лв. за
периода от 02.02.2016г. до 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
3148/2018г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.12.2015г. до 31.03.2018г.
не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана
топлинна енергия възлизала в размер на 608,83лв. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата
дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 61,69 лв. за периода от
02.02.2016г. до 02.05.2018г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№3148/2018г. по описа на ***, в което била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за следните суми: 608,83 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2015г. до 31.03.2018г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 61,69лв. за периода от 02.02.2016
г. до 02.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 3148/2018г. на *** до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.С.П., чрез назначения му особен представител адв. З.Т. ангажира
становище, според което не оспорва исковете, с оглед събраните в производството
по делото доказателства.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са допустими.
Установява се от приложеното копие
на молба, изходяща от ответника С.П., че е уведомил топлопреносното
предприятие, че е закупил на 17.03.1993г. процесния имот в ***и е поискал да бъде открита на негово име
партида за плащане на отопление и топла вода, считано от 01.09.2001г.
Не се твърди и не се установява
ответника да се е разпоредил с имота след датата, на която е била открита
партидата по негово искане.
От представения препис-извлечение по същата
партида, водена под абонатен №11603 и справка-извлечение по пера е видно, че за процесния период от 01.12.2015г. до 31.03.2018г. са били начислени суми в общ размер на 608,83лв., от които
за отопление без ИРУ в размер на 299,73лв.; за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в размер на 232,74лв. и за услуга дялово разпределение в общ
размер на 77,24лв.
Видно е от счетоводното извлечение,
че при съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 61,69лв.
за периода от 02.02.2016г. до 02.05.2018г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид установения по делото факт,
че ответника С.С.П. е собственик на процесния имот в ***, който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна
енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното
предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата –
етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между
отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна
енергия, по утвърдени правила. Ответникът
дължи определената по тези правила цена на топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация. Дължи съответно и стойността на топлинната енергия,
отдадена от намиращите се в имота отоплителни уреди без ИРУ и за услуга дялово
разпределение.
Поради горното, съдът счита, че ответника С.П.
дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от 01.12.2015г. до 31.03.2018г. и начислени суми за услуга дялово разпределение,
изчислявани в общ размер на 608,83лв.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от обсъдените доказателства, че тази лихва се изчислява в
общ размер на 61,69лв. за процесния период от 02.02.2016г. до 02.05.2018г.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на
100лв., за възнаграждение за особен представител в размер на 300лв. или общо 425лв.
Така сторените в заповедното и исковото производство са изцяло дължими от
ответника, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.С.П. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 608,83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2015г. до 31.03.2018г. и сумата от 61,69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.02.2016г.
до 02.05.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №2058 от 11.05.2018г. по ч.гр.д.№3148/2018г. по описа на ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 425лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: