Решение по дело №807/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  1296                                     27.09.2021 година                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

На тринадесети септември               две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 807 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 129, ал. 7 и чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Булгарлизинг“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 38/39, представлявано от управителя Д. Н. Т., против акт за прихващане или възстановяване № 6671/28.01.2021 г., издаден от С. Г. Г. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7073-(1)/15.03.2021 г. на кмета на Община Бургас.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че са налице предпоставките за възстановяване на недължимо платени суми, тъй като жалбоподателят не е собственик, както и няма законово основание да се легитимира като такъв, на обектите, за които са заплатени ТБО и ДНИ, чието възстановяване се иска. Иска се отмяна на оспорения акт за прихващане и възстановяване.

В съдебното заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е направен частичен отказ от жалбата в частта, с която е отказано възстановяване на сумата от 3840.45 лева, представляваща платен данък и ТБО на Община Бургас „Местни данъци и такси“ за самостоятелен обект - сграда с идентификатор 07079.620.135.1.67 по кадастралната карта на гр. Бургас с предназначение склад – търговски, с квадратура 166.21 кв. м. и е прекратено производството по адм. дело № 807/2021 г. в тази му част. В останалата за част процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и иска оспореният акт да бъде отменен за сумата от 1294,86 лева. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от страна имаща правен интерес от оспорването му и е подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК - жалбата е подадена на 05.04.2021 г. чрез кмета на Община Бургас, а решението на кмета на Община Бургас, с което е потвърден оспореният акт за прихващане и възстановяване е връчено на жалбоподателя на 19.03.2021 г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 8000 02F9OP S, поради което се явява допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оглед предприетите действия от страна на жалбоподателя „Булгарлизинг“ АД за признаването му за собственик по давностно владение на два търговски обекта, с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 39, ет. „-2“, представляващи складове с площ от 166.21 кв.м. и 56.35 кв.м. са поискани и са издадени от СГКК- Бургас схема-проект № 15-271803/19.03.2020 г. относно склад с площ от 56.35 кв.м. с проектен идентификатор 07079.620.135.1.68 и схема-проект № 15-271793/19.03.2020 г. относно склад с площ от 166.21 кв.м. с проектен идентификатор 07079.620.135.1.67. Обектите са вписани в инвентарната книга на жалбоподателя, с датата на придобиване 01.01.2020 г. Чрез кмета на Община Бургас е подадена и молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка.

За извършване на услугата по заверка на молбата-декларация от общинската администрация е указано на жалбоподателя да поде декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В изпълнение на дадените указания, на 29.04.2020 г. от жалбоподателя „Булгарлизинг“ АД е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********, относно два търговски обекта, с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 39, ет. „-2“, представляващи складове с площ от 166.21 кв.м. и 56.35 кв.м., изградени през 1991 г. В декларацията е посочено, че имотът е придобит през 1997 г., а като начин на придобиване на търговските обекти е посочено „давностно владение“ и „нотариален акт № 182, том ХІХ, дело № 12088/1997 г.“. Вписано е още, че имотът е придобит от Община Бургас с акт № 10503. Видно от посочения нотариален акт, „Булгарлизинг“ АД е обявен за собственик на магазин, находящ се в ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 38-39, вх. 3, партер с РЗП 155.50 кв.м., като към представените документи за изготвяне на констативния акт е представен и акт № 10503 от 15.07.1991 г. за държавна собственост. На същата дата – 29.04.2020 г., относно декларираните обекти, от жалбоподателя са заплатени ДНИ и ТБО, ведно с дължимите лихви, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., в общ размер на 5 135.31 лева, видно от представената приходна квитанция, а съгласно представената разписка за извършено плащане на POS-терминал жалбоподателят е заплатил 5 145.31 лева. Молбата-декларация е заверена от Община Бургас с изходящ № 70-00-3146/12/11.01.2021 г., като в същата е отбелязано и подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с извършена заверка от 13.05.2020 г. от служител на общината.

На 13.01.2021 г., след като е отказано признаване право на собственост по давностно владение върху посочените обекти, жалбоподателят е подал заявление до кмета на Община Бургас за възстановяване на заплатената сума за ТБО и ДНИ и лихви към тях в размер на 5 145.31 лева, определени въз основа на подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ. След извършена проверка в информационния масив, главен експерт в дирекция „МПДТР“ към Община Бургас е издал оспорения АПВ № 6671/28.01.2021 г., с който е отказано възстановяването на заплатената от „Булгарлизинг“ АД  сума в размер на 5 135.31 лева, начислени за ТБО и ДНИ за двата търговски обекта. В обстоятелствената част на акта е посочено, че обектите са вписани в инвентарната книга (приложена към декларацията по чл. 14 от ЗМДТ), поради което е направен извод, че дружеството владее и ползва същите, респективно се явява задължено лице за ДНИ и ТБО. Посочено е още, че недовършването на процедурата по снабдяване с документ за собственост не е основание за възстановяване на заплатените задължения. АПВ е връчен на представител на дружеството на 02.02.2021 г., видно то ИД PS 8000 02F9PU Y.

Издаденият АПВ е потвърден с решение с изх. № 70-00-1073-(1)/15.03.2021 г. на кмета на Община Бургас. В мотивите на решението е посочено, че с факта на деклариране на обектите с декларация по чл. 14 от ЗМДТ лицето се е заявило като собственик, а административният орган няма правомощие да извършва преценка и да признава или не правото на собственост. Според решаващият орган, компетентността на приходните органи се свежда до проверка дали в декларацията са вписани необходимите данни, но не и дали същите са верни, и въз основа на тях да извърши съответните действия по изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО. Прието е, че след като лицето е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ и собственоръчно е посочило като година на придобиване на обектите 1997 г., то същото се явява данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО от този момент, поради което правилно на жалбоподателя е отказано възстановяване на заплатените суми. Решението е връчено на жалбоподателя на 19.03.2021 г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 8000 02F9OP S.

В хода на съдебното производство е изискана и постъпила информация от Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас, с писмо с вх. № 5421/21.05.2021 г. по описа на АС- Бургас, в което е посочено, че към 19.05.2021 г. в КККР няма нанесени обекти с идентификатори 07079.620.135.1.67 и 0709.620.135.1.68. За същите са изготвени схеми-проекти, във връзка с инициирано производство за изменение на КККР, но същото не е приключило.

В хода на съдебното производство е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която процесните недвижими имоти не са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството, не са включени в инвентарните книги и не им са начислявани амортизационни отчисления. Този извод вещото лице е направило въз основа на информация от счетоводството на дружеството. Експертът е изчислил, че заплатените от жалбоподателя суми за ТБО, ДНИ и лихви са в общ размер на 3 840.45 лева за имот с проектен идент. 07079.620.135.1.67 и в общ размер на 1 294.86 лева за имот с проектен идент. 07079.620.135.1.68. В заключението подробно са описани конкретните задължения за всеки един от периодите и респективно дължимата лихва, определени за всеки имот поотделно.

По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че имот с проектен идентификатор 0709.620.135.1.68 по скица проект №15-271803 от 19.03.2020г., находящ се в сграда с идентификатор 0709.620.135.1 по КККР на гр.Бургас представлява абонатна станция и е обща част на жилищен блок 39, к-с „Братя Миладинови“, гр.Бургас.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, следователно възстановяването на недължимо внесени местни такси и данъци се осъществява по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК, доколкото процесните задължения са публични по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК. В нормата на чл. 128 от ДОПК е посочено, че прихващане и възстановяване се осъществява от органи по приходите, а в чл. 129, ал. 7 от ДОПК, че актовете за прихващане или възстановяване, съответно отказите, подлежат на обжалване по реда на ревизионните актове. Според чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ права и задължения на орган по приходите имат служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, доколкото със заповед № 1681/01.07.2014 г. кметът на Община Бургас е определил служителите от отдел „Контрол и принудително събиране“ в дирекция „МПДТР“ да имат права и задължения на орган по приходите, а съгласно приложеното удостоверение от 10.11.2014 г. С. Г. е назначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТР“ при Община Бургас. Оспорването по административен ред също се е провело пред компетентния орган – кмета на общината, имащ функциите на решаващ орган.

Оспореният акт е издадена в изискуемата писмена форма, като не се констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред, които да водят от неговата отмяна. Производството е започнало по инициатива на жалбоподателя чрез подаване на искане за възстановяване на недължимо платени суми. На основание чл. 129, ал. 2, т. 1 от ДОПК е извършена проверка, въз основа на резултатите от която е издаден и оспореният АПВ.

Актът е издаден в съответствие с материалния закон.

Производството е проведено по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК въз основа на отправено искане от жалбоподателя за възстановяване или прихващане на недължимо платена от него сума. Съгласно цитираните разпоредби на възстановяване подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. За да се възстанови дадена сума постъпила по сметка на НАП следва същата да е внесена без правно основание, т.е. недължимо платена, както и да липсват непогасени задължения за данъци.

В чл. 10 от ЗМДТ е посочено, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, а в чл. 64 от ЗМДТ е посочено най-общо, че ТБО се дължи за имоти на територията на общината. Данъчно- задължени лица за данък недвижими имоти съгласно чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собствениците на сгради, построени върху държавен или общински поземлен имот; ползвателите при учредено право на ползване; концесионерите при предоставяне на концесия; лицата, на които държавен или общински имот е предоставен за управление. Тези лица са и задължени лица за такса битови отпадъци, съобразно разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ.

В производството по чл. 129 от ДОПК приходният орган има правомощие да провери дали исканата за възстановяване сума действително е платена и дали същата е платена на валидно правно основание – възникнало задължение за заплащане на данъци. Облагането с данъци възниква на различни правни основания от възникването на правото на собственост или ползване. За целите на данъчното облагане, в частност ДНИ и ТБО, от значение е обектът на облагане, като за него винаги се дължат съответните данъци и такси. Променливите обстоятелства в случая касаят платеца на задълженията, при настъпване на определени обстоятелства.

В случай, че едно лице счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, на основание чл. 14 от ЗМДТ, същото има задължение да подаде декларация пред съответния административен орган – общината. В нормата на чл. 99, ал. 5 от ДОПК е предвидено, че съответният административен орган може да откаже да приеме декларация само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация. В този случай органът няма правомощие да проверява верността на заявените в декларацията данни, в това число и обстоятелството дали лицето действително е собственик на декларирания имот. Самото подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ е поставено в зависимост от волята на подателя, като с нея той сам се легитимира през административния орган като собственик на обекта на облагане, независимо от начина на възникване на правата му на собственик или ползвател. Следователно чрез подаване на декларацията се поражда правоотношение между подателя и общината, като от този момент подателят на декларацията се счита за задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Доколкото административният орган няма компетентността да извърши проверка дали това лице действително е собственик, то за целите на облагане с местен данък е релевантен фактът на самото деклариране. Декларирането е правопораждащият факт, от който възниква задължението за заплащане на ДНИ и ТБО. Както правилно е посочено в потвърдителното решение, правомощие да се произнесе по въпроса дали едно лице е собственик или не има съдът. Наред с това, посоченото правомощие касае проведено оспорване на издаден акт за установяване на задължения или на ревизионен акт, какъвто настоящия случай не е. В производството по чл. 129 от ДОПК е недопустимо да се извършва проверка за обстоятелството дали едно лице е собственик на декларирания имот, а релевантно е дали заплащането на процесните задължения е осъществено въз основа на валидно възникнало данъчно правоотношение между платеца и общината, т.е. дали са заплатени по подадена от платеца декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В случая, от данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 29.04.2020 г., въз основа на която е открита партида 5202F125941 по отношение на процесните два склада. С подаването на декларацията е възникнало данъчно правоотношение между него и общината за заплащане на ДНИ и ТБО за декларираните имоти. Според въведените от жалбоподателя данни в декларацията правото на собственост е възникнало още през 1997 г., т.е. заявено е право на собственост за 5 години преди датата на подаване на декларация. Именно въз основа на подадената декларация са определени задълженията за ДНИ и ТБО в размер на 5 1435.31 лева и същите са заплатени от „Булгарлизинг“ АД. Следователно не са налице изискуемите предпоставки за възстановяване на платената сума – данъчното задължение е възникнало по повод на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, респективно същото е дължимо платено. В случай, че жалбоподателят счита, че не дължи заплатените суми, тъй като не е собственик, то същият има право да поиска определяне на задължения с АУЗД или ревизионен акт, но това възражение е неотносимо в настоящото производство. Ето защо, съдът приема, че с оспорения АПВ правилно е отказано възстановяване на заплатена сума в размер на 5 145.31 лева, представляваща определени ДНИ и ТБО, ведно с лихвите, за периода 2015 г. – 2020 г., относно двете складови помещения. С определение в съдебно заседание, поради отказ от жалбата производството е прекратено в частта за сумата над 1294,86 лева, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена за сумата от 1294,86 лв., представляваща определени ДНИ и ТБО, ведно с лихвите, за периода 2015 г. – 2020 г. за имот склад с площ от 56.35 кв.м. с проектен идентификатор 07079.620.135.1.68. 

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.161 ДОПК, следва да се присъдят разноски по делото на ответната страна, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 321 лева, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд -Бургас, двадесет и втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, в частта за сумата от 1294,86 лева на „Булгарлизинг“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл. 38/39, представлявано от управителя Д. Н. Т., против акт за прихващане или възстановяване № 6671/28.01.2021 г., издаден от С. Г. Г. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7073-(1)/15.03.2021 г. на кмета на Община Бургас.

ОСЪЖДА „Булгарлизинг“ АД с ЕИК ********* да заплати на Община Бургас сумата от 321 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                             СЪДИЯ: