№ 53
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Венцислав Ст. Маратилов
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260155 от 05.11.2020г.
постановено по гр.д.№620/2019г. по описа на същия съд, е осъдено на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД, гр.С., п.к.№1408,
ул.“Т.В.“ №10, с ЕИК-*********, представляван от А.И.П., да заплати на
ищците ИВ. Н. Б. от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5, ИВ. В. Б., от гр.П. ул.“Х.“ №23, ет.3,
ап.4, ИЗ. ФР. М. от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5 и А.. Н. Б. от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5,
общо за всички сумата от 25000лв, представляваща обезщетение за
лишаването на ищците от ползване на поземлен имот с идентификатор
06207.501.1862, с площ от 5735 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-за хранително-
вкусова промишленост, който е част от УПИ VI-фабрика за бутилиране на
минерална вода, в кв.111 по плана на гр.Б. за периода от 18.05.2017г. до
30.08.2018г. и разноски в размер на 2381.25лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
1
чл.259 ал.1 от ГПК от ответника „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД чрез адв. С.С.
от САК, вх.№260300 от 19.01.2021г. с доводи за порочност като неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. На първо място се поддържа довод за
неистинност на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, като
се повдига въпроса за родовата подсъдност на иска предвид посочената от
ищците цена на иска от 25500лв и при водено и приключило производство
без участието на ответника. Твърди се, че постъпилата по делото молба след
обявяване на делото за решаване, за намаляване размера на претенцията е
недопустима тъй като води до промяна на подсъдността и не е налице
хипотезата на чл.214 от ГПК, като до този момент делото е било подсъдно на
Пазарджишки ОС и че Районен съд-Пещера не е отстранил този недостатък
по реда на чл.129 от ГПК. Като друго нарушение на съда жалбоподателят
сочи, че не се е съобразил с местната подсъдност прогласена в чл.105 от ГПК,
която предвид седалището на ответното дружество в гр.С. при което спорът е
следвало да бъде разгледан от Софийски градски съд, като в случая не
намирало приложение нормата на чл.109 от ГПК относно местонахождението
на недвижимия имот, като по този начин ответното дружество е лишено от
право на защита. Възразява се и относно призоваването на дружеството при
условията на чл. 50 и чл.47 от ГПК при неизпълнени в пълен обем
задължения на съда по призоваването, като се излага и факт, че в началото на
2020г. е извършена промяна на управлението на АД с посочен същия телефон
за контакти и адрес на електронна поща, приложени по делото като е
променен адреса и ново лице за контакти, като тези обстоятелства са били
публично известни. Затова счита, че се е провел недопустим процес и без
редовно конституирана и призована ответна страна, като по същия начин
ответникът е призоваван и през 2020г. без да е направена служебна проверка
в Търговския регистър за настъпили промени. Коментира се нередовното
призоваване поради не поет ангажимент от посочените в призовките лица да
ги предадат на адресата. Излагат се факти и обстоятелства, вписани в
Търговския регистър /ТР/ относно лицето за контакт с дружеството, адреса
му, като съдът не бил събрал от останалите публични институции
информация досежно длъжностните лица, адресите и телефоните за връзка с
дружеството. Поддържа, че по делото са приложени други водени между
страните дела с посочени дА.и за ответника, неговия процесуален
2
представител и телефон за връзка. Счита, че допуснатите процесуални
нарушения по призоваването на ответника са толкова съществени, че водят до
обезсилване на решението. Оспорва се установената по делото фактическа
обстановка относно правото на собственост на имота, строежа на сградите в
него, тълкуването от съда на постановените по-рано съдебни решения. Като
необоснована се квалифицира изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ която не била съобразена с дА.ите по делото като експертът
дал завишена наемна цена. Твърди се, че ответното дружество не е
собственик на имота, възбранен е от 14.10. 2015г. и е продаден от ЧСИ С.,
което обстоятелство било известно на ищците по делото и че през процесния
период дружеството не е владяло, ползвало и не е имало право да се
разпорежда с имота, като му е бил ограничен достъпа до него поради
направени описи на недвижимо имущество, намиращо се там. Признава, че
дружеството се явява формален собственик и не може да се обогати за сметка
на ищците след като обективно не е ползвал същия и че претенциите си
ищците следва да предявят пред ЧСИ, който да им осигури достъп. Моли да
се обезсили решението, а при условията на евентуалност да бъде отменено
като неправилно и необосновано и да бъде върнато за разглеждане от друг
състав на съда при местна и родова подсъдност на СГС. Ангажирани са
писмени доказателства по съществото на спора по реда на чл.266 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна чрез адв.И.Б., в който
жалбата се квалифицира като неоснователна. Счита, че няма допуснати
нарушения на процесуалните норми от съда относно призоваването на
ответника по делото. По отношение корекцията на цената на иска, се
поддържа че същата е коригирана още със завеждането на делото. Коментира
се собствеността на ищците придобита върху имота, за което през 2018г. е
съставен нотариален акт, че ответното дружество го владее както и
намиращите се в имота сгради. Счита, че определената наемна цена на имота
от експерта не е завишена, както и че съдът не е нарушил местната и родова
подсъдност на спора. Подробно обсъжда заключението на експерта и
направените от него констатации и изводи във връзка с определяне на
размера на претендираното обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Моли да се
потвърди решението.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
3
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
„Ф.Ф.“ АД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са три субективно съединени искове с правно основание
в чл.59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ответника „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД,
гр.С., ул.“Т.В.“ №10, ЕИК *********, представлявано от Председателя на СД
А.И.П.-гр.С., ищците ИВ. Н. Б., ЕГН-********** от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5, ИВ.
В. Б., ЕГН-**********, гр.П. ул.“Х.“№23, ет.3, ап.4, ИЗ. ФР. М., ЕГН-
********** от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5 и А.. Н. Б., ЕГН-**********, със същия
адрес твърдят, че са собственици в режим на съсобственост при равни права
върху поземлен имот с идентификатор 06207.501.1862, находящ се в гр.Б.
общ. Б. обл.Пазарджик, по КККР, одобрени със заповед РД-18-43 от
19.10.2012г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ -гр.Б. п.к.4579, местност “С.Т.“, с
площ от 5735 кв.м., с трайно предназначение на територията-Урбанизирана,
начин за трайно ползване- за хранително-вкусова промишленост, стар
идентификатор 06207.501.1829, номер по предходен план 1519, кв.111, част
от УПИ VI-фабрика за бутилиране на минерална вода, при съседи-ПИ с
идентификатори 06207.501.1861; 06207.501.1891; 06207.501.1833;
06207.501.576; 06207.501.577, придобит от ищците като наследници на И.Т.
Б., б.ж. на гр.Пловдив по земеделска реституция, с влязло в сила решение №8-
ТСУ от 25.07.2011г., издадено от общинска служба „Земеделие“-гр.Пещера,
на овощна градина с площ от 6.089дка, землище гр.Б. м.“С.Т.“, като в
последствие на ищците е издаден нотариален акт №101, том III ,рег.№4742,
дело №485/2018г. на нотариус при РС-Пещера издаден въз основа на
решение №400 от 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г. по описа на Окръжен
Съд Пазарджик, влязло в сила на 18.05.2017г. и вписано в СВ към РС-Пещера
под акт №44, т.1, вх. рег. №400 от 03.04.2018г. и протокол за извършен въвод
във владение на имота от 30.08.2018г. Твърди се, че реституираният имот е
загубил земеделския си характер с включването му в регулацията на грБ.
през 1967г., като реституционното решение е влязло в сила през 2011г., но
правоимащите ищци били възпрепятствани от ответното дружество да влязат
във владение на собствения си имот, последното владеещо имота при липса
правно основание, поради което ищците предявили срещу дружеството
ревандикационен иск за собственост и предаване на владението по чл.108 от
ЗС. С окончателен съдебен акт и след проведена процедура по отмяна пред
4
ВКС на РБ , ищците били признати за собственици и въведени във владение
след трасирането на имота по КККР на града. Твърди се, че от приключване
на процедурата по реституция на имота през 2011г. ответното дружество
владее имота при липса на правно основание, с лишаване на ищците от права
на владение, разпореждане и получаване на блага-наеми и пропуснати ползи
от инвестиране и получаване на доходи от същия. Твърди се, че съгласно
издадена скица от СГКК-Пазарджик №15-135725 от 06.03.2018г., в имота на
ищците попадат-сграда 06207.501.1862.1, със застроена площ от 418 кв.м.,
брой етажи-1, предназначение-сграда за енергопроизводство, и сграда с
идентификатор 06207.501.1862.2 със застроена площ от 61кв.м.; брой етажи
1; предназначение- складова база-склад, със запис без опис за вещни права,
построени след 2003г. в чужд имот без съгласие и липса на правно основание.
Твърди се, че от 2011г. до влизането на ищците във владение на имота на
30.08. 2018г. чрез въвод по изпълнително дело №0238/2018г. по описа на
ЧСИ, рег.№889, с район на действие ОС-Пазарджик и протокол за трасиране
от 30.08.2018г., имотът се е владял от ответното дружество без правно
основание като собствениците -ищци били лишени от възможността да го
ползват и да събират необходимите плодове като за сметка на тях, ответникът
при публичната продан на сградите, находящи се в имота на ищците
погасявал свои задължения, представляващо форма на обогатяване чрез
увеличаване актива на имуществото за сметка на други лица съгласно чл.59
ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че обогатяване е налице не само при увеличаване
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице, като в случая собственикът бил лишен от
ползване на имота, а друго лице го ползва без правно основание. Считат, че
за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД е достатъчно липсата на правно
основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност
за спестяване на наема, който би заплащал ответника за ползването на имота.
Молят ищците да се приеме за установено че, ответникът се е обогатил за
сметка на ищците на основание чл.236 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД и
се осъди да заплати обезщетение от 8500лв на ищеца ИВ. В. Б., на ищците
ИВ. Н. Б. и А.. Н. Б. общо на двамата 8500лв и за ищцата И.Ф. М. 8.500лв или
общо сумата от 25500лв с която неоснователно се е обогатил ответника,
представляваща пропуснати ползи от ползване на имота на извъндоговорно
основание, с упражняване на фактическата власт без правно основание за
5
период от 5г.-от 30.08.2013г. до 30.08.2018г.
По повод оставянето на исковата молба без движение ищците с
допълнителна молба вх.№6106/2019г. /л.41/ са уточнили период,а за който
претендират обезщетението за неоснователно ползване на имота им, а
именно това е периода след влизане в сила на решението по
ревандикационния иск-18.05.2017г. до датата на въвеждане на ищците във
владение от ЧСИ-30.08.2018г.
Няма постъпил писмен отговор на исковата молба от дружеството
ответник по исковете „Фърст Файненшъл“ АД в срока и по реда на
чл.131 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Във връзка с възраженията по призоваването по делото на ответното
дружество „Фърст Файненшъл“ АД, ЕИК- ********* следва да се посочи
следното:
Същото е призовавано на последния адрес, вписан и посочен в
Търговския регистър / ТР/, а именно, гр.С. ,ул.“Т.В.“ №10, като от
посещението на адреса връчителят-В.И. е установил, че това е къща,
собственост на брата на управителя на фирмата А.П.; че на този адрес въобще
не пребивава управителя и че няма индикации, че има фирма на този адрес.
Информацията отразена в съобщението от връчителя е получена от съседи
като констатацията е на дата 17.06.2019г. /л.27/. В резултат на извършена
справка в ТР на дата 09.07.2019г. /л.28/ е установено, че фирмата е
регистрирана със същото седалище и адрес на управление посетено по-рано
от връчителя. По разпореждане от съда е залепено уведомление по чл.47 ал.1
от ГПК на дата 29.07.2019г., /л.31/като в предвидения от закона 14-дневен
срок не се е явил представител на фирмата да получи документите, които му
са изпратени от съда. В друго съобщение до адресата от 10.07.2019г. /л.32/,
връчителят е посочил информация, предоставена му от собственика на
къщата Т.И., според която процесната фирма “Фърст Файненшъл“ АД се
води на името на брат му А.И., но че на адреса няма регистрация на фирмата,
няма служители нито упълномощено лице които да приемат съобщението и
да се подпише, че има такава фирма на адреса /л.32/. Направен е последващ
опит за връчване на ИМ и приложенията на ответната фирма на същия адрес
6
на 05.11.2019г. /л.43/, като връчителят е вписал в невръченото съобщение
информация, предоставена му от съсед Г.В., че в посочената къща и адрес
№10 на ул.“Т.В.“ гр.С. няма служители, няма и индикация, че там има фирма,
че там живее братът на управителя на фирмата А.П. които управител не е
идвал от години в къщата“.
За първото по делото открито съдебно заседание насрочено за
04.02.2020г. ответното дружество отново е призовавано на същия адрес, като
констатацията на призовкаря е същата-по сведения на живущ в къщата Г.В.,
където живее и брата на управителя на фирмата Т.П., на адреса няма
пълномощник на фирмата, няма служители на фирмата на адреса, няма
индикации за налична фирма на адреса, при което съдът при условията на
чл.50 във връзка с чл.47 ал.1 от ГПК е приел, че дружеството е надлежно
призовано за съдебното заседание. Към момента на развитието на
производството, в ГПК не е предвидено съдебно връчване на книжа на
електронен адрес на страната. Промените в ГПК с предвидено такова
връчване са в сила от 30.06.2021г. /виж д.в.бр.110/2020г./, към която дата
производството пред първата инстанция по делото е вече окончателно
приключило. В хода на производството отново е изпращано съобщение за
насрочено заседание за 08.07.2020г. на същия адрес на фирмата, като
призовката е върната в цялост със същите констатации-няма индикации за
фирма, за пълномощници или за нейни служители на място и че това е имот
на брата на управителя на ответното дружество, като информацията е
подадена от Г.В../л.61/. Постановеното първоинстанционно решение е
връчено на фирмата чрез същото седалище и адрес на управление на дата
16.11.2020г. като е допълнено, че фирмата формално е регистрирана на този
адрес, но няма на място нито служители, нито индикация че управителя
живее на този адрес, като информацията е дадено от съсед Г.В./л.84/.
Извършена е повторна служебна проверка в Търговския регистър на фирмата
към 04.12.2020г., като според дА.ите вписани в регистъра, седалището и
адреса на управление на фирмата е в гр.С., п.к.1113, ж.к. Изгрев, ул.“В.Р. №4,
вх.“А“, ап.14, с посочена електронна поща като вписването в регистъра е
извършено на дата 23.03.2020г.
Към процесната дата с оглед изчерпването на процедурата по чл.47 ал.1
от ГПК, съдът е постановил призоваване на страна по реда на чл.50 ал.4 от
ГПК- фирмата е регистрирана на този адрес/ гр.С. ,ул.“Т.В.“ №10,/ но на него
7
няма служители или работници или пълномощник който да получи
документите, тоест липсват изрични дА.и, а и длъжностното лице -връчител
изрично не съобщава такива, събрани от съседи на адреса или от собственика
на къщата където е посочено седалището и адреса на управление на тази
фирма в ТР, че фирмата-ответника „Фърст Файненшъл“ АД да е напуснала
адреса на който е регистрирана или че е в регистъра е вписан нов такъв, тоест
съдът в съответствие с процесуалните правила е разпоредил призоваване по
чл.47 ал.1 от ГПК и е приложил призоваването регламентирано в чл.50 ал.4
от ГПК-залепване на уведомление поради липса на достъп до канцеларията на
фирмата или не намиране на лице, което е съгласно да получи съобщението.
Уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК е поставено на адреса на фирмата,
регистриран в ТР-гр.С., ул „Т.В.“ №10 на 29.07.2019г., като новият адрес и
седалище на фирмата, са вписани както се посочи на 23.03.2020г.
Прилагането на този ред за призоваване /на новия вписан адрес и седалище/,
е считано от 04.12.2020г. /след нова справка в ТР/ който изключва
възможността след това да се изпращат нови съобщения на адресата, на
стария му адрес.
Следователно след изтичане на срока за уведомяване на търговеца по
чл.50 ал.4 във връзка с чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление
/двуседмичен/, и при невръчване на книжата, при което се приема, че
съобщението е редовно връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината чл.41 ал.5 от ГПК, или считано от
13.08.2019г. съдът следва да прилага съобщенията до този търговец по делото
и същите да се считат за редовно връчени. В тази връзка е и практиката на
Върховния касационен съд на РБ -решение №134 от 05.11.2010г. на ВКС по
т.д.№489/2010г., Първо т.о.; решение №803 от 13.01.2011г. на ВКС по гр.д.
№1236/2010г., трето г.о.; решение №178 от 15.12.2011г. на ВКС по т.д.
№835/2011г., Първо т.о; решение №167 от 19.07.2012г. на ВКС по гр.д.№358
/2012г.,трето г.о.; решение №47 от 26.02.2018г. на ВКС по гр.д.№69/2018г.,
четвърто г.о.; решение №36 от 06.07.2010г. на ВКС, по т.д.№262/10г.-второ
т.о.; решение №7 от 23.04.2019г. на ВКС по гр.д.№1391/2018г.,трето г.о.;
решение №155 от 22.12. 2011г. на ВКС по т.д.№577/2011г., първо т.о.;
решение №16 от 05.02.2015г. на ВКС по т.д.№3197/2014г., първо т.о.;
решение №253 от 13.12. 2016г. на ВКС по т.д.№ 1606/2016г., първо т.о.;
решение №546 от 13.01.2012г. на ВКС по гр.д.№508/2011г., четвърто г.о. и
8
други. Налага се категоричният извод, че призоваването на ответното
дружество „Фърст Файненшъл“ АД, ЕИК *********, в производството от
първоинстанционния съд е надлежно, редовно е и е съответно на
процесуалните правила.
Установява се от доказателствата по делото, че ищците са наследници по
закон на И.Т. Б., б.ж. на гр.П. роден на 01.05.1884г. и починал на
06.03.1952г., като ищецът ИВ. Н. Б. и ищцата А.. Н. Б., са внуци на общия
наследодател по коляното на сина му Н.И. Б.; ищецът ИВ. В. Б., е внук на
общия наследодател по коляното на сина му В.И. Б.; а ищцата ИЗ. ФР. М. е
внучка по коляното на дъщеря му М.И.Т.. На наследниците на общия
наследодател И.Т. Б. е реституиран земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ с
решение на ОбСЗ-гр.Пещера №8-ТСУ от 25.07.2011г. по заявление вх.№191
от 04.09.1991г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
овощна градина от 6.089дка в землището на гр.Б. в местността “С.Т.“, при
граници и съседи подробно посочени в диспозитива на решението на
службата, като същият е нанесен в кадастралния план на грБ. като имот пл.
№1519 в кв.111, с акт за непълноти и грешки от 03.02.2011г., одобрен със
заповед № РД-142 от 13.04.2011г. при съседи-УПИ-ХХХI-озеленяване,
УПИ-IV, УПИ III, УПИ VI -Фабрика за бутилиране на минерална вода и път,
обслужващ река „Умишка“. За същия имот и въз основа на реституционното
решение, на ищците е издаден и констативен нотариален акт /КНА/ за
собственост №101, том III, рег.№4742,дело №485/2018г. от дата 20.12. 2018г.,
с който същите поименно са признати за собственици на имота, като към
момента на издаването на КНА имотът представлява поземлен имот с
идентификатор 06207.501.1862, находящ се в гр.Б. обл.Пазарджик, по КККР ,
одобрени със заповед РД-18-43 от 19.10.2012г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота в гр.Б. п.к.№4579, местност “С.Т.“ с площ от 5735кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за
хранително-вкусова промишленост, стар идентификатор 06207.501.1829,с
номер по предходен план-1519,кв.111, парцел част от УПИ VI-фабрика за
бутилиране на минерална вода, при съседи-ПИ с идентификатори-
06207.501.1861; 06207.501.1891; 06207.501.1833; 06207.501.576 и
06207.501.577, за който имот собствениците са въведени във владение на
основание решение №400 от 10.10.2016г. по гр.д.№620/ 2016г. на Окръжен
съд Пазарджик, влязло в законна сила на 18.05.2017г., за който въвод във
9
владение е съставен протокол за въвод във владение от 30.08.2018г. по изп.д.
№ 20188890400238 на ЧСИ Д.С. и протокол за трасиране от същата дата на
„Геопойнт“ ЕООД.
Установява се, че с влязло в законна сила решение на Пазарджишки
окръжен съд постановено на 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г. по описа на
същия съд, след като е отменено решението на Пещерски РС №234 от
18.04.2016г. по гр.д.№458/ 2013г., е постановено ново решение с което по
иска ИВ. В. Б., ИВ. Н. Б., А.. Н. Б. и И.Ф. М. против „Фърст Файненшъл“ АД,
ЕИК *********, е прието за установено, че ищците са собственици на
земеделска земя с площ от 5.735дка, находяща се в землището на грБ. и
попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829, целия с площ от
13860кв.м., с отреден УПИ-VI-Фабрика за бутилиране на минерална вода, при
граници и съседи на УПИ-имот с идентификатор 06207.501.1894; имот с
идентификатор 06207.501.579; имот с идентификатор 06207.501.577; имот с
идентификатор 06207.501.576; имот с идентификатор 06207.507.1891; имот с
идентификатор 06207.501.1893; имот с идентификатор 06207.503.9535; имот с
идентификатор 06207.501.578 и имот с идентификатор 06207.501.9534 и
дружеството-ответник „Фърст Файненшъл“ АД, е осъдено да предаде на
ищците владението върху имота. Това въззивно решение не е допуснато до
касационно обжалване с влязло в сила на 18.05.2017г. определение на ВКС на
РБ ,Първо гражданско отделение, №298 от 18.05.2017г. по гр.д.№197/2017г.,
тоест считано от тази дата решението е влязло окончателно в законна сила,
съгласно чл.288 във връзка с чл.296 т.3 предл.първо от ГПК.
Влязлото в сила въззивно решение по уважения ревандикационен иск на
ищците срещу ответното дружество е било предмет на искане за отмяна по
реда по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като с решение №100 от 05.07.2018г. на ВКС,
Първо гражданско отделение по гр.д.№1687/2018г. е оставена без уважение
молбата на „Фърст Файненшъл“ АД за отмяна на влязлото в сила решение
№400 от 10.10.2016 по в.гр.д.№620/2016г. на Окръжен съд Пазарджик.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението
по която, изготвено от експерта Л.Ц., въззивната инстанция възприема изцяло
като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което
се установява, че процесният ПИ с идентификатор 06207.501.1862 в м.“С.Т.“
с площ от 5735кв.м., представляващ част от УПИ VI-фабрика за бутилиране
10
на минерална вода, е застроен с две сгради-едната с площ от 418кв.м.-за
енергопроизводство и сграда от 61кв.м.-складова база. При определяне на
пазарния наем, отчетено е от експерта, че имотът се намира в края на гр.Б. в
регулацията на града както и че е електро и водоснабден. Експертът е
изчислил дължимото обезщетение на база наемни цени, приети с решение на
ОбС-Б. №76 от 31.03.2016г., с което е приета Тарифа за определяне на
минимални месечни наемни цени за 1кв.м. отдаване под наем на общинско
имущество, съгласно която са определени наемни цени на общински имоти за
производство и услуги, като свободните парцели в регулация са от
0.60лв./кв.м., при което за незастроената част от процесния парцел от на
ищците от 5256 кв.м. х 0.60лв се равнява на сумата от 3154лв месечно, а
застроената част от парцела наемната месечна цена е равна на 527лв или
обща наемна месечна цена от 3681.10лв или за периода от 10.10.2016г. до
30.08.2018г. или за 22 месеца и 20дни се следва за обща наемна цена от
83357лв.
С оглед уточнението на исковата молба на периода за който се
претендира обезщетение, съизмеримо с размера на наемна цена, което е за
времето от 18.05.2017г. до 30.08.2018г. или за 15месеца и 12дни,
обезщетението се равнява общо на 48571.60лв /3154лв х15месеца +12дни х
/3154лв :30дни =105.13лв на ден/.
При тези дА.и Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищците да претендират
обезщетение за неоснователно ползване на имота им от ответното дружество ,
което се е обогатило без основание за сметка на ищците, и им дължи
връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, за
периода след окончателното влизане в сила на съдебното решение с което е
уважен ревандикационния иск на ищците против ответното дружество с
правно основание в чл.108 от ЗС и до момента на реалното предаване на
владението на ищците, извършено по принудителен ред чрез ЧСИ.
Както се посочи ответното дружество „Фърст Файненшъл“ АД, ЕИК
*********, е осъдено да предаде владението върху процесния поземлен имот
11
с идентификатор 06207.501.1862, намиращ се в гр.Б. обл.Пазарджик, в
чертите на населеното място, на собствениците му /настоящите ищци/
признати по надлежния ред за такива. Установява се, че след влизане на
решението в сила 18.05.2017г. същото не е изпълнено от дружеството и
последното доброволно не е предало владението на имота на собствениците и
е продължило да го ползва без основание въпреки постановеното осъдително
съдебно решение. Ползването е продължило до момента на реално
извършения въвод във владение на присъдения в полза на ищците
/взискателите/ имот осъществено по принудителен ред чрез завеждане на
изпълнително дело пред ЧСИ Д.С. с район Окръжен съд-Пазарджик /ИД
№20188890400238/ и изпълнение на процедурата по чл.522 и следващите от
ГПК -отстраняване на досегашния владелец от имота и въвеждане във
владение на правоимащия собственик -взискател, и за който принудителен
въвод е съставен от ЧСИ надлежен протокол за въвод във владение на
30.08.2018г., което обстоятелство е надлежно констатирано и възпроизведено
в съставения по-късно, на 20.12.2018г. Констативен нотариален акт за
собственост №101, том III, рег.№ 4742, дело №485/2018г. на нотариус Г.В. с
район РС-Пещера.
Липсват дА.и процесния имот да е бил освободен и предаден от
ответното дружество и в полза на ищците преди извършването на
принудителния въвод във владение чрез ЧСИ.
Дружеството „Фърст Файненшъл“ АД не е подало отговор на исковата
молба по чл.131 от ГПК и не е изложило убедителни възражения, че не се е
намирало в имота както към момента постановяване на окончателното
съдебно ревандикационно решение, респективно да е възразило пред ЧСИ,
който ще извърши въвода, че не се намира в имота, освободило го е от
владение и не го ползва.
В този смисъл исковите субективно съединени парични претенции са
основателни по същество.
Ответното дружеството се е обогатило с размера на спестения
минимален наем който би дължал на ищците за сметка на обедняването на
ищците със същия размер на наема тъй като същите са лишени от
възможността да ползват имота, респективно да могат да го отдават под наем
и да реализират доход от това.
12
Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба
на ответника по исковете „Фърст Файненшъл“ АД, както и счита, че
представените с жалбата доказателства не променят така формираните
фактически и правни изводи на съда. Твърденията на дружеството, че с
исковата молба ищците недобросъвестно претендират настъпило
неоснователно обогатяване на ответника които твърдения не са подкрепени с
никакви доказателства, са неоснователни. Претендираният период на
упражнявано владение без правно основание от страна дружеството по
отношение на имота, собственост на ищците, представляващо
неоснователното му ползване е точно и ясно фиксирано, а именно това е
времето от влизане в сила на решението на въззивната инстанция по иска по
чл.108 от ЗС с което се признава наличие на такова неправомерно действие-
ползване без основание на чужд имот-18.05.2017г. до датата на фактическото
предаване на владението от ответника на правоимащите ищци в резултат на
извършен принудителен въвод във владение срещу длъжника-ответното
дружество, чрез способите на съдебното изпълнение от ЧСИ С., надлежно
констатирано в нарочно съставен протокол за въвод във владение,
възпроизведен в последващ по време писмен документ-съставен констативен
нотариален акт за собственост на ищците от нотариус Г.В. с район РС-
Пещера на 20.12.2018г. Жалбоподателят твърди, че фактите изложени в
исковата молба не отговарят на истината, но не ги конкретизира, мотивира и
детайлизира, поради което този довод е бланкетен и няма как да бъде
обсъждан. Обстоятелството, че имотът междувременно е бил продаден на
публична продан също не променя извода, че ответното дружество го владее
без основание до отстраняването му от имота или при доброволно напускане,
за което е и надлежно осъдено да го предаде на действителните собственици
така както същите са надлежно посочени с влязлото в сила въззивно съдебно
решение №400 от 10.10. 2016г. по в.гр.д.№620/2016г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик, което със сила на присъдено нещо установява между
страните, че настоящите ищци са единствените собственици на процесния
имот; че имотът към момента на приключване на исковото производство пред
всички съдебни инстанции се владее от дружеството без основание и че то е
осъдено да предаде владението именно на тези собственици, а не на някой
друг. Състоянието на имота и правата и задълженията върху него са запазени
във вида си такива каквото ги постановява въззивното съдебното решение и
13
към момента на извършения принудителен въвод във владение в полза на
правоимащите ищци чрез ЧСИ. Ищците нямат изпълнителен титул срещу
друг неоснователно ползващ и без основание имота им правен субект и че
ЧСИ е отстранил от имота въвеждайки във владение ищците, именно
ответното дружество „Фърст Файненшъл“ АД срещу което е издаден
изпълнителния лист. В хипотеза на ненамиране на този ответник във
владение на имота, то въвода във владение чрез ЧСИ се обезсмисля, тъй като
няма правен субект срещу който да се изпълнява постановеното осъдително
съдебно решение, доколкото същото е изпълнено доброволно от последния и
за ищците липсва правен интерес. Твърдението, че ответното дружество не е
собственик на имота поради продажбата му не е основание да не се изпълнява
съдебното решение по предявения срещу продавача ревандикационен иск,
доколкото за този имот е признато, че е собственост на конкретни физически
лица и че ответника е осъден да предаде владението му тъй като го ползва без
основание, дори примерно и поради това че вече както се твърди в жалбата от
дружеството, че то не е собственик на имота поради неговата продажба.
Неоснователен е довода, че цената на предявените три иска е в размер на над
25000лв поради което родово компетентния съд като първа инстанция по иска
е съответния Окръжен съд съгласно чл.104 т.4 от ГПК. В случая, както се
посочи, са предявени три субективно съединени самостоятелни парични
искове, всеки от които е на стойност от 8500лв, тоест заявените искови
претенции са три на обща стойност от 25500лв, /виж петитума на исковата
молба/. Посочването и на общата претендирана сума не променя броя на
предявените от различни физически лица исковете съгласно петитума, който
както се посочи се отнася до три субективно съединени иска, всеки от който
е на стойност от 8500лв. Следователно родово компетентен като първа
инстанция е съответния районен съд поради което правилно исковете са
разгледани и решени като първа инстанция от Пещерски районен съд.
Предвид изложеното неоснователен е довода, че в случая родово
компетентния съд като първа инстанция е или Окръжен съд Пазарджик или
Софийски градски съд. В случая както се посочи съдът се е произнесъл общо
за сумата от 25000лв, което не променя както наличието на субективно
съединяване на три еднакви по размер искови претенции всяка на стойност от
8500лв., или по-точно по 8333.33лв за всеки отделен иск. Липсва надлежно
направено изменение на претенциите по чл.214 от ГПК с намаляването им в
14
размер на 25000лв, като в случая съдът не се е произнесъл по цялото искане
за размера над 25000 и до 25500лв, но в случая няма инициирано
производство по чл.250 от ГПК за допълване на решението. Не е имало
основание за оставяне на ИМ без движение тъй като обстоятелствата и
петитума са ясни и конкретни и не създават неяснота или им липсва
конкретика относно предмета на спора, предявените множество субективно
съединени искови претенции, еднаквия размер на всяка една от претенциите
и обстоятелствата на които се основава. Не е нарушена местната подсъдност
за предявяването на исковете. Вярно е, че ответното дружество има седалище
и адрес на управление в гр.С., но че същото е бил редовно уведомено за
образувания исков процес пред Пещерски районен съд чрез многократно
изпращани на адреса на управление на фирмата призовки и съобщения, и при
надлежно залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК в мястото на
седалището и адреса на управление престояло минимум 14/четиринадесет/
календарни дни, в хипотеза, че липсват дА.и търговеца да е напуснал адреса
си и да не е съобщил и вписал новият си адрес в ТР, при което е приложена
разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК тъй като търговецът не е осигурил
възможност и достъп на връчителя до канцеларията на фирмата или на място
да са налице работници или други служители, които са съгласни да получат
призовката с книжата предназначени за фирмата. Освен това възражението за
отвод на местна подсъдност на Пещерски РС е следвало да се заяви по
правилата на чл.119 ал.4 във връзка с чл.105 от ГПК или най-късно с отговора
на исковата молба, който срок в случая е изтекъл-на 12.09.2019г.-четвъртък,
присъствен ден /започнал е да тече от 12.08. 2019г.-след изтичане на
14дневния срок по чл.47 ал.2 от ГПК от залепване на уведомлението -
29.07.2019г./.В този смисъл възражението за неподсъдност е просрочено и не
може да бъде предмет на обсъждане тъй като местната подсъдност вече се е
стабилизирала и Пещерския районен съд е местно компетентния
първоинстанционен съд, който да разгледа и реши спора по така предявените
три субективно съединени парични искови претенции с правно основание в
чл.59 от ЗЗД.
По въпроса за лишаване на ответното дружество, настоящ въззивник
„Фърст Файненшъл“ АД от право на защита, следва да се отбележи, че не
отговаря на истината твърдението в жалбата за формално изпълнение от
първоинстанционния съд на задълженията си по редовно призоваване на
15
ответното дружество по чл.50 и чл.47 от ГПК като се повтарят от
дружеството констатациите на длъжностното лице връчител, вписани в
приложените призовки и съобщения и посочени по-горе, както и
постановеното разпореждане на съда №1180 от 09.07.2019г. за призоваване на
дружеството при условията на чл.50 и на чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване на
уведомление и че с това съдът е изчерпал възможностите ответникът да бъде
призован за участие в процеса. Признава се от дружеството извършена едва в
началото на 2020г. промяна на управлението на АД, с посочен телефон за
контакти, електронна поща и промяна на адреса-на ул.“В.Р.4 №4,вх.“А“, ет.5
ап.14 и ново лице за контакт Е.Я. В тази връзка следва да се отбележи, че
след като съдът е изпълнил коректно процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.50 от ГПК, за него отпада задължението за следващите
призовавания и връчвания на книжа на страната да се извършва отново чрез
залепване на уведомление /Виж и цитираната по-горе съдебна практика на
ВКС/. Разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК е императивна тя задължава съдът
да не залепва повторно уведомление по чл.47 ал.1, тоест документите се
прилагат по делото и се считат за връчени на страната. Нещо повече, в случая
всички предназначени за дружеството книжа и документи, призовки и
съобщения, изпращани след изпълнената процедура по чл.47 ал.1 от ГПК, са
изпращани на адреса и след като са били оформени като неполучени породи
отсъствие на фирма, на работници или служители на същата или липса на
някакви индикации за наличието на адресата, са връщани обратно и
прилагани в цялост по делото при условията на чл.50 ал.2 или ал.4 от ГПК.
Следва да се отбележи и това че след приключване на процедурата по чл.47
ал.1 от ГПК от 29.07.2019г. предхождана от проверка в ТР на 09.07.2019г. за
последния вписан в ТР седалище и адрес на управление на адресата и при
невръчени в последствие призовки на дружеството, поради същите
обстоятелства-отсъствие или напуснала фирма, липса на достъп до офиса й
или на работници или служители, които са съгласни да получат книжата за
фирмата и други, съдът не е длъжен по закон да извършва нова проверка в ТР
за актуалния адрес на търговеца, тъй като той е изпълнил надлежно
процесуалните си задължения съгласно чл.50 ал.2 и чл.50 ал.4 във връзка с
чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК, като няма задължение да залепва последващо второ
уведомление, респективно в тази връзка да прави нова справка в ТР, а само
прилага документите по делото и същите се считат за редовно връчени на
16
страната. Затова исковият съд не е нарушил процесуалните си задължения
неизвършвайки нови справки в ТР за адреса на фирмата по повод връчваните
две призовки от 27.05.2020г. и от 16.11.2020г., изпратени на първоначалния
адрес на фирмата известен на съда от ТР /гр.С., ул.“Т.В.“ №10/, и оформени
по същия начин както предходните, защото такава задължения съдът няма.
Както се посочи съдът по време на висящността на делото и след
приключилата процедура по чл.47 ал.1 от ГПК не е имал задължението да
направи повторна справка в ТР за седалището и адреса на управление, и да
изпраща съобщения и призовки на евентуално новия вписан такъв още по-
малко да има по закон задължение да взисква такава информация от
Агенцията по вписванията, от Националната агенция по приходите и
Националния осигурителен институт, така както твърди жалбоподателя
„Фърст Файненшъл“ АД, който посочва, че тази информация била публична.
Следва да се отбележи, че ГПК е рамкирал и лимитирал изискуемата се
проверка, извършвана от съда по отношение седалището и адреса на
управление на търговеца на който да се извърши връчването на книжата и
съобщенията да се съсредоточи само и единствено по отношение проверка на
актуалните дА.и на фирмата такива каквито са записани само в Търговския
регистър. В случая това е сторено надлежно от Пещерския районен съд.
Доводът на дружеството, че предвид другите водени между страните дела в
които същите са участвали с пълномощници адвокати, и поради тази
причина, е следвало дружеството и за това дело да бъде уведомявано чрез
адвоката си С.С. в кантората му или на телефона му, дори да няма
пълномощно по делото е несъстоятелен. Противната страна-ищците нямат по
закон процесуално задължение да се грижат за правата и за защитата на
насрещната страна и да предполагат дали последната ще участва в процеса
или ако участва дали ще се защитава с адвокат, участвал и защитавал я в
предходни съдебни спорове между страните или няма, и да иска от тази
гледна точка уведомяване на неговия пълномощник без надлежно учредена
представителна власт. Жалбоподателят коментира възможността за връчване
на призовки и съобщения на адвокат, пълномощник на страната, който няма
право да откаже получаването им освен при оттеглени пълномощия по чл.35
от ГПК или по чл.36 от ГПК, но не посочва да е упълномощил изрично такъв
адвокат, който да получава предназначените за него призовки и съобщения по
настоящото дело.
17
Жалбоподателят поддържа, че възможността на ответното дружество да
бъде уведомявано чрез адвокат е съществувала от подаването на исковата
молба, но че съдът не е извършил призоваване на дружеството чрез адвокат
доколкото на състава на Пещерски районен съд бил ноторно известен факта
по упълномощаването на адвоката по всички дела. И този довод въззивният
съд намира за несъстоятелен тъй като съдът не е длъжен да гадае дали е
налице упълномощаване и за какво на адвокат от съответната страна, като
представителната власт за да е надлежно учредена същата трябва да е
конкретизирана в нарочен писмен документ- пълномощно, който страната
или пълномощника да приложи по висящото дело или поне
упълномощаването да е изрично записано като изявление на страната в
съдебния протокол с очертаване на представителната власт и за кои
инстанции в процеса се отнася. Съдът няма задължение да прави справки от
публични информационни масиви на различни институции за намиране на
дА.и за физическо лице което да бъде призовано, освен ако лично то не е
страна по спора. В хипотеза когато се касае за страна-търговско дружество,
имащо конкретно физическо лице за управител или качеството на законен
представител, правилата на чл.50 от ГПК повеляват, че следва да се призове
страната-в случая търговеца на посочения в търговския регистър седалище и
адрес на управление, доколкото управителят може във всеки един момент да
бъде сменен, тоест водещо е адресът на фирмата според ТР, а не адресът на
управителя като физическо лице. Съдът няма задължение да изисква и
проверява цялата налична публична информация за едно физическо лице,
което изпълнява функциите на управител на търговско дружество-страна в
процеса, доколкото водещо за призоваването е седалището и адреса на
управление на дружеството така както е записано и е актуално в Търговския
регистър, доколкото призоваването на търговеца повелява да се извърши по
реда на чл.50 от ГПК-мястото на връчване на търговеца или юридическото
лице, което е вписано в търговския регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, като връчването става в канцелариите им и може да се
извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме,
като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и
длъжностното лице на получателя/чл.50 ал.1 и ал.3 от ГПК/. Нормите са
кратки, ясни и недвусмислени и не дават възможност за различно тълкуване
от точния смисъл вложен в тях, тоест, съдът няма задължение да издирва
18
адреса и телефона за връзка на управителя на дружеството защото редовно
призоваване на фирмата ще е налице и когато връчването е осъществено на
всеки един от служителите или работниците на фирмата, съгласен да получи
документите, тоест връчването само на управителя не е предвидено като
единствено валидно връчване на книжа и документи, предназначени за
фирмата. По въпроса за призоваване на електронната поща, въззивният съд е
изложил по-горе обстоятелства за липса на задължителен характер на този
начин на уведомяване на страната. Освен това следва да се отбележи, че
различните начини на призоваване на страните са напълно равностойни един
на друг ако са извършени при спазването на предвидената за тях процедура.
Процесуалният закон не задължава съда вместо страната да уведоми
пълномощника й освен ако страната изрично не го е посочила за съдебен
адресат и на който да се връчват всички книжа, предназначени за нея. Съдът
няма задължение да призовава страната непременно по телефона, в хипотеза,
че същата е посочила адрес за призоваване, но не е посочила, че е съгласна да
бъде призовавана по телефона. Освен това призоваването по телефон е
предвидено по изключение и в случаите, съгласно чл.42 ал.3 от ГПК, тоест,
всеки един от способите за призоваване е равнозначен на останалите и след
като страната е надлежно уведомена, дори и чрез залепване на уведомление
по чл.47 ал.1 от ГПК, съдът не е длъжен в последствие да променя способа за
уведомяване ако не е налице изрично искане за това от страната по спора
примерно при промяна на адреса си или посочване на съдебен адресат ако
замине за чужбина за срок повече от 30дни или промени адреса си на който е
живяла за също такъв в продължителен срок.
Исковият съд е сезиран с напълно редовна исковата молба. Периодът
през който дружеството неоснователно се е обогатило от ползването без
основание на имота собственост на ищците, както се посочи е надлежно
контретизиран-начало-влизане в сила на решението на ОС-Пазарджик по
уважения ревандикационен иск /18.05.2017г./ до момента на реалното
въвеждане на ищците във владение на имота на 30.08.2018г. чрез ЧСИ. И че
през този период имотът е ползван от ответното дружество без основание и се
е обогатило с размера на спестения пазарен наем, който в случая е
сравнително по-нисък доколкото се касае за нормативно определен такъв от
Община Пещера за наем на общинско имущество. Експертизата е обективна,
обоснована, професионално и компетентно изготвена от експерта Црънчев и
19
отразява действителното правно положение и наемни цени в региона, като е
отчетено местоположението на имота-в края на населеното място, електро и
водоснабден, застроен и се намира в промишлена зона -Фабрика за
бутилиране на минерална вода като претендираният наем като парично
обезщетение касае незастроената част от имота. Обстоятелството, че
първоначално определения експерт си е направил отвод поради липса на
норматив за наема не означава, че изобщо не може да се намери измерител за
наема включително и по реда на сравнителния анализ на подобни наемни в
същия регион, включително и чрез съпоставки доколкото, в случая
изчисленията са на база минимално предвидени за региона и то не за частни
имоти, а за отдаване под наем на общинско имущество, наемните
правоотношения за които са регламентирани от общината и важат за цялата
община, тоест не само за гр.Б. но и за всички околни населени места
включени в чертите на община Б. на територията на която се намира отдавано
под наем общинско имущество. Следователно отдаваните под наем общински
имущества от подобно естество за посочените наемни цени, са напълно
приемливи, съвместими и минималните им стойности въз основа на които да
може да се определи такъм размер на претендираното обезщетение по чл.59
от ЗЗД за имоти, които са частна собственост и с по-висока себестойност.
Претендираният размер на обезщетението по трите иска се покрива от
стойностите на наемните цени, в общ размер на 25000лв така както е приел
съда. Тази стойност е почти равна на годишната данъчна оценка за имота за
цялата 2019г. от 24660.50лв, видно от приложеното удостоверение за данъчна
оценка, тоест наемът като основание за обезщетение по чл.59 от ЗЗД има
съпоставимост с тази данъчна оценка. Следва да се отбележи и това, че
обезщетението се претендира за наемен период не от 18.10.2001г., а от
18.05.2017г. и до 30.08.2018г. поради което размера на наемната цена следва
да се определи именно такава каквато е била през този исков период от време,
а не за предходен с повече от 16г. назад период, посочен в жалбата. Експертът
е отчел коректно както актуалните дА.и за наемните цени и ги е съобразил с
фактическото състояние на имота, като е отнесъл приетите Общината наеми
за общинско имущество, което е в достатъчна степен измерител на пазарните
наеми за региона. Заключението е прието без възражения от страните по
делото. Въведените възражения на ответното дружество във въззивната
жалба са неоснователни тъй като от една страна са преклудирани, но и по
20
същество са неоснователни по изложените по-горе съображения. Не е налице
произнасяне на съда свръх петитум. Периода от време предмет на изследване
и през който се твърди от ищците, че ответното дружество реално
неоснователно се е обогатило поради ползване без основание на имота на
ищците както се посочи е ясно определен. Претенциите са три субективно
предявени иска всеки с парична стойност от 8500лв или трите на обща
стойност 25500лв, като съдът се е произнесъл по искове на обща стойност
25000лв. Произнасянето в случая по еднородни парични искове като обща
сума, а не поотделно не е процесуално нарушение и не променя факта, че
исковете са три и страните по тях са ясни, така както е прието от съда в
мотивите, като не се променя и формираната и изразена воля на съда-уважени
три субективно съединени иска на обща стойност от 25000лв.
Твърдяното обстоятелство, че дружеството не е собственик на имота
поради това, че е бил продаден на публична продан, не променя извода на
съда, че последното фактическо е владяло имота през исковия период от
време. Фактът на владение се установява и от протокола за въвод във
владение на ЧСИ С. , според който ответното дружество е отстранено от
имота на дата 30.08.2018г., тоест до този момент ответникът се е намирал в
имота или в него са се намирали знаци, вещи или други символизиращи
ползването на имота от страна на „Фърст Файненшъл“ АД. Твърденията за
обратното изложени във въззивната жалба в тази връзка са преклудирани, а и
по същество неоснователни защото липсват категорични дА.и, че
дружеството е напуснало преждевременно имота и не го е владяло или
ползвало без основание за исковия период.
Приложените към въззивната жалба документи също не променят
фактите и обстоятелствата установени по делото. По делото са събрани
доказателства, че дружеството е вписало новото си седалище и адреса си на
управление едва на 23.03.2020г., тоест след като съдът вече е приложил
надлежно процедурата по уведомяване на търговското дружество по реда на
чл.50 и чл.47 ал.1 от ГПК на стария му и актуален към този момент адрес на
управление. По отношение на представените документи от НАП-ПТ С., лична
карта на управителя, договори за продажба на общински недвижим имот от
2001г.,заповед за определяне н купувач на Кмета на Общината от
18.10.2001г., споразумение за продажба от 20.01.1995г.; отстъпено право на
строеж със заповед на кмета на ОбщинаБ. №74 от 15.04.1993г., разрешение за
21
строеж №5 от 22.04.1993г. и договор за отстъпено право на строеж от
15.04.1993г., н.а. №28 от 30.01.1995г.,постановление за възбрана на ЧСИ С. от
14.10.2015г и постановление за възлагане от 22.03.2019г. на ЧСИ С., касаят
факти и обстоятелства по които страна е било ответното дружество преди
влизане в сила на съдебното решение, признало със сила на присъдено нещо
спрямо „Фърст Файненшъл“ АД, че ищците са съсобственици на процесния
имот с окончателен съдебен акт-18.05.2017г., като последващото изнасяне на
публична продан на имота и продажбата му за дълг на несобственика „Фърст
Файненшъл“ АД, въпреки знанието на длъжника, че не е негов собственик , е
достатъчна индиция за намерението на ответника да увреди колко се може
повече действителните собственици на имота, използвайки формално, че има
фигурата на длъжник по ИД №20178850400267, като чрез продажбата на
чужд имот несобственика „Фърст Файненшъл“ АД, погасява свое парично
задължение към друг кредитор, което е проява на липса на добросъвестност
от негова страна.
Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и по
същество правилно и като такова следва да се потвърди изцяло. Не са налице
пороци на същото визирани във въззивната жалба на дружеството.
Съдът споделя и мотивите на Пещерски районен съд постановени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях с
уточнението и акцента от въззивната инстанция за броя на предявените
субективно съединени искове и цената на всеки един от трите иска.
При този изход на делото в полза на ищците ще следва да се присъдят
разноски в общ размер на 400лв заплатени в брой като адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция за което е представено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие №001194 от 01.02.2022г.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260155 от
05.11.2020г. постановено по гр.д.№620/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД, с ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление -гр.С., Община Столична, район „Изгрев“,
22
ж.к. Изгрев, ул.“В.Р.“ №4, вх.“А“, ап.14, представлявано от А.И.П., да
заплати на ищците ИВ. Н. Б., ЕГН-**********, от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5, ИВ. В.
Б., ЕГН-**********, от гр.П. ул.“Х.“ №23, ет.3, ап.4, ИЗ. ФР. М., ЕГН-
**********, от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5 и А.. Н. Б., ЕГН-**********, от гр. П.
ул.“Д.Б.“ №5, общо за всички сумата от 400лв/четиристотин лева/
представляващи сторените по делото разноски като адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23