№ 147
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216652 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. Д. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление № 20- 4332- 015214 от 27.08.2020 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
законосъобразно. Същият не оспорва фактическите констатации в акта за
установяване на административно нарушение, но твърди, че на пътното
платно пред него в ляво се е движил друг автомобил, който е бил без
включени светлини и е предприел изпреварване. При така създалата се
ситуация на пътя жалбоподателят сочи, че той самият не е разбрал за кого се
отнася подадения от контролните органи сигнал за спиране, като си е
1
помислил, че е предназначен за превозното средство, което го изпреварва.
След като видял, че въпросният автомобил не спира, жалбоподателят твърди,
че е намалил скоростта си на движение, подминал е автомобилите, които били
паркирани пред заведенията и спрял в аварийната лента в най-дясната част на
платното за движение.
Въззиваемата страна- Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.
№475013 от 18.08.2020г., съставен от Р. И. В. на длъжност младши
автоконтрольор при ОПП- СДВР е установено, че на същата дата
/18.08.2020г./, около 16:30 часа по АМ Тракия с посока на движение от
гр.София към гр.Пловдив жалб.П. В. Д. управлява личния си лек автомобил
„БМВ“ 330 И с рег. №/рег. номер/, като при километър „0” не спира плавно на
указаното от контролния орган място при подаден сигнал с палка по образец
на МВР, който сигнал бил ясно възприет от водача. Водачът е спрян на км 2,5
на АМ Тракия. При извършената проверка от контролните органи е
установено, че водачът е сам в автомобила си.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Запознавайки се със съдържанието на акта, жалбоподателят посочил, че си
помислил, че спират другия автомобил. С тези обяснения същият подписал
така съставения му на място АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта за установяване на
административно нарушение не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН е издадено процесното Наказателно
постановление № 20- 4332- 015214 от 27.08.2020 г. на Началник Група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
2
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. И. В. и С. В. С., които съдът кредитира като последователни,
логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетелите – очевидци Р. В. и С. С., съдът намира, че безспорно се
установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. На
процесната дата и място жалб.П. Д. е управлявал лек автомобил „БМВ“ 330 И
с рег. №/рег. номер/, по АМ Тракия с посока на движение от гр.София към
гр.Пловдив, като при километър „0” при подаден сигнал с палка по образец на
МВР, ясно възприет от него, не е спрял на указаното от контролния орган
място. Жалбоподателят е спрян от служителите на ОПП –СДВР, които са го
последвали със служебен автомобил и са използвали светлинна и звукова
сигнализация, едва на км 2,5 на АМ Тракия. С това свое поведение
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
нарушение.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно с пряк
3
умисъл. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява,
че жалбоподателят е възприел подадения му сигнал за спиране от
контролните органи, което не се оспорва и от него, но въпреки това не се е
подчинил. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че първоначално
не е разбрал, че подаденият сигнал за спиране се отнася за него, както и че
след като е видял, че водачът на изпреварилия го автомобил не се подчинил,
той самият е намалил скоростта си на движени е и спрял в аварийната лента.
Същите се опровергават от събраните по делото доказателства, в частност
показанията на свидетеля В., който категорично посочва, че със служебния
автомобил са догонили жалбоподателя и със светлинен и звуков сигнал са го
спрели. Нещо повече, пред служителите на пътен контрол жалбоподателят е
заявил, че не е имало причина да спират точно него.
Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С
атакуваното наказателно постановление на жалб.Д. е наложена „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, които са в пределите на
предвидения за този вид нарушение законов размер. Така наложените
наказания са съобразени и с предходни нарушения по ЗДвП, съгласно
представения картон на водача, за които жалбоподателят вече е бил наказван.
Съдът намира така наложените наказания в настоящия случай за адекватни и
кореспондиращи на целите на наказанията, визирани в разпоредбата на чл.12
от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление са съобразени
изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението
4
и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на
жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да
организира защитата си. Липсва и противоречие между посочените в акта и в
постановлението законови разпоредби, както и несъответствие между
фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 4332- 015214 от
27.08.2020 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя П. В. Д. с ЕГН – ********** с
адрес /адрес/ на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5