Решение по дело №3480/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 254
Дата: 18 февруари 2020 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050703480
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………………………………..2020 г., гр. Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на  шести февруари 2020г., в следния състав:

 

Председател:  КРАСИМИР  КИПРОВ

Членове: ЙОВА  ПРОДАНОВА

 МАРИЯНА  БАХЧЕВАН

 

при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно  дело № 3480 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба на  Областния отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна срещу решение №2039/13.11.2019 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 4473/2019 г., с което е отменено наказателното постановление (НП) № 23-0000423 от 01.08.2019 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/  на „Джи Ти Ай Спед“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.91в т.1 от ЗАвПр.

Касаторът оспорва решението като неправилно при нарушение на материалния закон. Изтъква, че се касае за непълно непредставяне на тахографските листи, поради което правилно дружеството е било наказано по реда на чл.104 ал.7 от ЗАвПр. Ако не беше спазен срока за представяне на тахографските листи, тогава би могло да се приеме, че е налице нарушение на чл.12 ал.5 от Наредба №Н-14/27.08.2009г. на МТ, за което би следвало да се наложи наказание по чл.105 ал.1 от ЗАвПр. Иска отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът „Джи Ти Ай Спед“ ЕООД, представляван от управителя Ж.К.С. чрез адв. Чаушев оспорва касационната жалба като неоснователна. Подчертава, че в поканата към дружеството-превозвач е било указано, че ако не представи тахографските листи ще бъде наказано по чл.97 ал.1 от ЗАвПр, а в АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.91в т.1 от същия закон. Намира обжалваното решение на ВРС за правилно и постановено при в съответствие с материалния  и процесуалния закон. Иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, и не са налице претендираните в жалбата основания за отмяната му.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи  нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството е наказано за това, че в качеството си на превозвач не е спазил законоустановения 7-дневен срок, изтичащ на 29.03.2019г. за представяне за проверка от контролните органи на всички тахографски листи, изискани с покана с рег. №80-00-10-127/20.03.2019г., връчена на 22.03.2019г. До приключване на проверката не са били представени тахографските листи за липсващите 14 030 изминати километри в периода от 11.07.2018г. до 13.12.2018г.

Варненският районен съд е отменил наказателното постановление като е приел, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочена формата на изпълнителното деяние, което се явява съставомерен признак на нарушението,  доколкото в чл.104 ал.7 от ЗАвПр се предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период от 365 дни или  отказва да представи за проверка тахографските листи , т.е. сред възможните форми на изпълнително деяние липсва описаното от наказващия орган: „не е спазил законоустановение срок да представи за проверка всички тахографски листи, изискани с покана“. Въззивният съд е отбелязал, че за да е налице отказ за представяне на информация следва същата да е съществувала и да е била съхранявана от превозвача, като в тази посока не са изложени факти и обстоятелства нито в АУАН, нито в НП.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като касационната инстанция излага допълнително следните съображения:

Посочената като нарушена разпоредбата на 91в т.1 от ЗАвПр, гласи: „Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи.“

Изпълнителните деяния според приложената санкционна норма на чл.104 ал.7 от ЗАвПр са превозвач, който не съхранява тахографските листи за период 365 дни или отказва да ги предостави  за проверка от контролните органи. Действително, в АУАН и в НП е описано, че превозвачът не е представил в определения с поканата 7-дневен срок поисканите документи в т.ч. и тахографски листи. При внимателен прочит на разпоредбата на чл.91в  т.1 от ЗАвПр е видно, че законодателят е изброил в логична последователност действията за съхраняване и представяне за проверка от контролните органи на тахографските листи, което обосновава извода, че за да е налице отказ за представяне на документи, контролните органи трябва да са установили тяхното съхранение, което не е сторено видно от констатациите, отразени в констативен протокол за извършена комплексна проверка с рег. №80-00-10-127/12.06.2019г., съставен след изтичане на срока за представянето до 29.03.2019г. 

Ако органите на „Автомобилна администрация“ бяха установили, че превозвача не съхранява тахографските листи  най-малко една година след тяхното приключване, тогава за неизпълнение на задължението му по чл.91в т.1 от ЗАвПр можеха да го накажат  по чл.104 ал.7 от ЗАвПр.

  Непредставянето в срока, посочен в поканата  на поисканите тахографски лист е нарушение на задължението на превозвачите по чл.91б  т.1 от ЗАвПр, за чието неспазване органите на „Автомобилната администрация“ могат да налагат наказание по чл.97 ал.1 от ЗАвПр.

В случая, посоченото изпълнително деяние „не е спазил законоустановения  седем дневен срок да предостави за проверка от контролните органи“ се явява несъставомерно съгласно чл.104 ал.7 от ЗАвПр, което обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление, което правилно е било отменено.

С оглед изхода на делото, ответникът има право да му бъдат присъдени, сторените в касационното производство съдебни разноски на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.4 от АПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение, според приложения договор за правна защита и съдействие №37/29.01.2020г. в размер на 600 лева, който е двоен в сравнение с посочения минимален по чл.18 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е бил оспорен като прекомерен от касатора. Възстановяването на разноските трябва да бъде сторено от бюджета на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съгласно чл.2 ал.1 от нейния устройствен правилник.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2039/13.11.2019 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 4473/2019 г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Джи Ти Ай Спед“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.К.С. съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.