Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 03.12.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осми ноември Година две хиляди
двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2613 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. М. заявява, че
за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски
револвиращ кредит № *** в общ размер на 697.46 лева, от които 513.44 лева - главница по договора
за кредит, 123.59 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 г., 60.43 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Сочи, че вземането на ищеца се основава на сключен на 13.10.2017 г. между „БНП",
като кредитор и М.И.П., като кредитополучател договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***.
Твърди, че съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е
електронен платежен инструмент и представлява персонализирана пластмасова
карта, върху която е записана електронна информация. Персонализацията на
платежната карта представлява изписването на необходимите данни, свързани с
оправомощения ползвател на платежната карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на
Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя
и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ
кредитен лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне
да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да
заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством
предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на
разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да
погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не
изцяло. Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се
захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки
клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила,
като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в размер на 700 лева.
Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за
покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на разположение
по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита.
Картата позволява
чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомата (АТМ), плащания чрез
терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Съгласно
договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва
съответно от услугата „Превод на пари по сметка" и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4). Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След
издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е
длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ
тип са налице две възможности за изпълнение на задължението: - посредством
пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато
картодържателят погаси цялата използвана сума; - частично погасяване на
задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или
по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Сочи, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен
адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на
извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска (чл. 12).
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и
се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. В чл. 16 от
договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по
собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността
на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга
посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез
предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има
разполагаем лимит по кредитната карта.
Заявява, че на 13.10.2017 г. ответникът се е възползвал от предвидената в
чл. 4 от договора възможност и било извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването СREX-15362523 за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен
на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги" за срок от 9 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 01.08.2018 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дата на месечните погасителни вноски.
Договорено било кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 9 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 51.13 лева. За ползването на услугата по чл.
4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от
процесния договор в поле „Параметри и условия", като била посочена и
общата стойност на плащанията.
Падежът по кредита
бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна
вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направел плащане на тази вноска на
съответния падеж, тя следвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и
олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия
кредит се трансферирала от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от
деня на извършването ѝ с годишен лихвен процент, както тегленето на суми
на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди, че М.И.П. е преустановила
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на *** г., към която
дата било и последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, предвид което на 08.04.2019 г. на длъжникът била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за
изискуем.
Сочи, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по
револвиращия кредит, отпуснат на М.И.П. е в общ размер на 697.46 лева, като на ***
г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е била блокирана и от страна на кредитора било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -К. за следните дължими суми по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** както следва: - 513.44 лева - главница; - 123.59 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 г.; - 60.43 лева - мораторна лихва за периода от
04.04.2019 г. до 16.07.2020 г.; - законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че в полза на „БНП" С.А. чрез „БНП" С.А., клон Б.
съществува вземането по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на
Районен съд - К. а именно: 513.44 лева - главница; 123.59 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 година; 60.43
лева - мораторна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието,
че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Сочи банкова сметка: ***: ***, BIC/***, БНП Париба С.А. - клон С..
В случай че „БНП" С.А. с адрес на управление *** чрез „БНП" С.А.,
клон Б. няма възможност да осигури процесуален представител, който да вземе
участие в първото открито заседание по делото, моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, като от името на ищеца заявява, че поддържа исковата молба и
ще се ползва от всички представени с нея доказателства. В случай, че е налице хипотезата
на чл. 238, ал.1 от ГПК, моли съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника. В случай че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на
разноските в полза на ищеца по съразмерност и след компенсации.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Б., в
качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява следното:
Относно предявения иск/ове/ от ищцовото дружество – така
както е/са формулиран/и/ в исковата молба е/са неразбираем/и, а петитума неясен
и е правно и процесуално недопустим за разглеждане от съда по реда на нормата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Поради което счита, че тази искова молба следва да
бъде върната на подателя ѝ, а производството по разглеждането на
предявените с нея искове прекратено поради недопустимост на предявените искове,
съобразно правилото на чл.130 от ГПК, защото в тази искова молба формулираните
искове не съответстват на допустими за разглеждане искове от съда, съобразно
нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По повод на това заявяват следното:
- иска/овете/ така както е/са формулиран/и в посочената
искова молба на ищцовото дружество спрямо ответницата е/са правно и процесуално
недопустим/и за разглеждане, поради което на основание нормата на чл. 130 от ГПК съдът следва да прекрати производството по разглеждането му/им и върне
исковата молба на подателя ѝ, като присъди на ответника извършените
съдебно деловодни разноски.
Алтернативно – иска/овете, формулиран/и в исковата молба,
подадена от страна на ищеца е/са изцяло неоснователен/ни, поради това от страна
на ответника го/ги/ оспорват изцяло.
В тази връзка в случай, че съдът не прекрати производството
по разглеждане на предявените искове, формулирани в посочената искова молба на
ищеца, то молят съда да ги отхвърли като неоснователни, поради липса на
основание за установяване и присъждане на нещо, което е недължимо от ответника.
Заявява, че петитумът на исковата молба не съответства на
заявеното искане, формулирано в заявление по реда на чл. 410 от ГПК по повод на
което е образувано ЧГД № 1573/2020 г. по описа на РС – К.. Нито в това
заявление, нито в исковата молба има ясно и точно формулирано до съда искане от
страна на ищцовото дружество защо и на какво правно основание иска ответницата
да бъде осъдена да му плати записаните парични суми. Това заявление не съдържа
задължителните реквизити, съобразно нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, защото в
него няма конкретно ясно и точно формулирано искане до съда защо и на какво
основание се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и
против кого. Утвърденият образец и бланкова форма не отменят задължението на
заявителя да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК. Само бланкетно
извършения запис в това заявление, не е основание за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от съда.
Сочи, че ответницата няма никакви отношения с ищцовото
дружество и това е така защото ответницата не е сключвала договор и не е
получавала нищо от това точно дружество.
Заявява, че реално няма доказателствени искания в исковата
молба, защото няма формулирано и отправено към съда и годно за уважаване
доказателствено искане. В тази връзка счита, че и не следва да бъде уважавано
липсващо доказателствено искане. Искането за приемане на незаверени надлежно
ксероксни копия от документи не следва да бъде уважавано от съда, защото
поставения щемпел вярно с оригинала и поставянето на някакъв писмен символ
наподобяващ подпис от неизвестно лице върху страниците от приложените към
исковата молба ксероксни копия не съставлява никаква заверка на документи, още
по-малко надлежна такава заверка. Недопустимо е на съда от страна на ищцовото
дружество да се предоставят по този начин ксероксни копия от документи и да се
иска те да бъдат приемани без да се формулира искане защо и на какво основание
се иска тяхното приемане.
По повод на това възразяват против искането сложените към
исковата молба ксерокопия от документи, които не са надлежно заверени от
страната, която ги е предоставила на съда и същите не съставляват годни
доказателствени средства, които да могат да бъдат приемани и ценени от съда,
тези копия да бъдат приемани от съда и ценени. Щемпел и писмен символ поставен от неизвестно лице поставени върху тези
копия от документи находящи се на листи от № 11 до № 28 включително от
свързаните с кориците на ГД № 2613/2020 г. по описа на РС К. не съставляват
заверка за истинност и достоверност. По тази причина и нито едно от тези
копия не следва да бъде приемано и ценено от съда в качеството му на писмено
доказателствено средство, и защото няма формулирано такова от страна на ищеца
искане до съда.
Предвид изложеното считат, че предявените от ищеца против
ответницата иск/ове следва да бъдат отхвърлени, като правно недопустими,
алтернативно като неоснователен/ни и изцяло недоказани. .Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат С. Б., заявява, че
предявената искова молба е процесуално недопустима и моли съда да прекрати
производството.. Алернативно моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
частно гражданско дело № 1573/2020 г. по описа на Районен съд – К., на
основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №849/27.07.2020 г. в полза на
кредитора „БНП“ ЕАД – С. срещу длъжника М.И.П.
за изпълнение на парично задължение, за сумите: 513.44 лева главница; 123.59 лева
- възнаградителна лихва от ***г. до 04.04.2019г.; 60.43 лева- мораторна лихва от 04.04.2019г. до
16.07.2020г.; законна лихва от 24.07.2020г. до окончателното изплащане на
вземането; както и 75.00 лева разноски, от които 25.00 лева държавна такса и
50.00 лева. юрисконсултско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за
потребителски кредит №***.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника М.И.П., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1573/2020г
г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като
компетентно и добросъвестно изготвено. Размерът на задължението по договор за
потребителски паричен кредит №*** от 13.10.2017г. към датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК е : главница – 513.44 лева,
123.59 лева, мораторна лихва 66.89 лева. От заключението се установява, че вещото
лице е работило върху информация и документация от счетоводството на „БНП“ ЕАД.
Съдът извърши
служебна справка в Търговския регистър и констатира, че посоченият в договора
кредитор „БНП“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от
31.01.2018 г. на основание чл.13 от Директива
2005/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП“ АД, регистрирано
във Ф., със седалище гр.П. и „БНП“ ЕАД, регистрирано в Б., със седалище ***.
Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, БНП
упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец- БНП
С. А., клон Б..
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи
В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането и неговия размер по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищеца носи
доказателствената тежест по така предявения
иск, да докаже, сключването на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 13.10.2017г. както и че е изпълнил задалжението си
по същия да предостави кредитния лимит.
Представен
е договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** от 13.10.2017г.
който ищецът не представя в заверен вид или в оригинал, а в незаверен вид. С определението по реда на
чл.140 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 от съдът е указал на ищеца
най – късно в насроченото съдебно заседание да завери представените документи.
Въпреки
указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада на делото и дадената му
възможност с определението по чл. 140 ГПК и по реда на чл. 146, ал. 3 ГПК, ищеца не завери и не представи в
оригинал или в официално заверен препис представените с иска документи При това
положение съдът не може да обсъжда тези копия, защото в този им вид те не са
годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК). Този извод е последователно
застъпван в трайната практика на ВКС, според която, за да бъде годно
доказателство по делото, документът трябва да е представен в оригинал или в
заверен от страната или официално препис. В противен случай се изключва като
доказателство по делото (чл. 183 ГПК). Ксероксните копия от документи не
са писмени доказателства по ГПК, освен ако са заверени от страната преписи (Р
166-2014-I г. о. на ВКС). Поради това и съдът не може да основе решението си на
тях и да преценя дали те са от съществено значение за делото.
Съдът намира, че следва да отбележи, че
представените от ищеца документи по правния си характер представляват частни
свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила. По принцип
частните документи по силата на чл.180
от ГПК са доказателство, че изявлението,
което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е подписало, но не
представляват доказателство за верността на това изявление. Частният
свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си
факти. Този документ представлява извънсъдебно
писмено твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай
позоваването на изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни
такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод,
че отразените в тях обстоятелства са верни /Решение
№30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д №284¢2010г., II т.о., ТК/. Този извод на съда не се
променя и от допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, тъй ката
вещото лице изрично е посочило, че заключението е изготвено, въз основа на
издадените от ищеца документи.
Ищецът
не е изпълнил указанията на съда поради
което писмените документи приложени към делото не могат да породят правни
последици доказваща исковата претенция.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове за установяване съществуването
на вземания с правно основание чл.422,
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на ответника
разноски са в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските.
В настоящия случай и ищецът е представил
списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422
предявените от „БНП“ С.А., чрез „БНП“ С.А., клон Б., град С.,
, представлявано от Д. Т.Д. против М.И.П., ЕГН **********, с адрес *** искове за
установяване съществуването на вземане за
сумите: 513.44 лева главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 13.10.2017г., 123.59 лева възнаградителна лихва за периода
от ***г. до 04.04.2019г., 60.43 лева-
мораторна лихва за периода от 04.04.2019г. до 16.07.2020г., ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от 24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед №849/27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №1573/2020 г. по
описа на Районен съд – К. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „БНП“ С.А., чрез „БНП“ С.А., клон Б., град
С., , представлявано от Д. Т.Д. да заплати на М.И.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара
Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :