О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 03.07.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на трети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1204 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на З.Ж.Щ. срещу Решение № 56 от 09.04.2019г. по гр.д. № 131/2018г. по
описа на ДРС, II-ри
състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 108 от ЗС по
предявения от Т.Ж.В. с ЕГН ********** иск е прието за установено в отношенията
между страните, че Т.Ж.В. е собственик на реална
част от недвижим имот, находящ се в
землището на с. Метличина, община Вълчи дол, в м. "Инчукур",
представляващ ПИ с идентификатор
47874.50.4, с площ на целия имот от 6311 кв.м. и при граници на целия: имоти
с ид. №№ 47874.50.3; 47874.50.8; 47874.50.5 и 47874.50.1, с площ на реалната
част от 1 000 кв.м. и при
граници на частта: от запад – имот ид. 47874.50.3; от север и от изток – останалите
части от имот ид. 47874.50.4 и от юг – имот ид. 47874.50.8, която реална част е
оцветена с червен щрих на скицата, приложена на л. 113 от делото, неразделна
част от решението и въззивникът е осъден да предаде на Т.Ж.В. владението върху
така описаната реална част от мота, както и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД същият е осъден да заплати на Т.Ж.В.
сумата 156.66 лева, представляваща
обезщетение за ползването без основание на собствената на ищеца реална част от
имот ид. 47874.50.4, с площ от 1000 кв.м. за периода от 09.02.2015г. до
09.02.2018г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност на решението в обжалваните части, като постановено в
противоречие на задължителна съдебна практика по ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК
на ВКС. Поддържа довод, че и след съставяне на протокола от 15.05.2017г.
въззивникът продължил да упражнява фактическа власт върху спорната реална част,
а владението му е било непрекъснато. Протоколът от 15.05.2017г. не е подписан
от него и изявленията, обективирани в същия не могат да му се противопоставят.
Фактът на непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, в продължение на
повече от 10 години е установен по делото от свидетелските показания. Доколкото
съгласно цитираното ТР, при наличие на позоваване, правните последици на
давността се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок и
позоваването от негова страна с отговора на исковата молба, то придобиването на
правото от въззивника е станало преди предявяване на иска и преди съставяне на
констативния протокол от 2017г. С последния Щ. не е бил отстранен от имота,
поради което и давността не е била прекъсната. Необоснован е на следващо място
изводът, че процесната реална част не е годен обект на правото на собственост,
доколкото не отговаря на минималните изисквания за самостоятелен обект по
смисъла на чл. 72 от ЗН вр. чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Установено е по делото, че
реалната част се владее от ответника като част от съседен имот с ид. 47874.50.3
с по-голяма площ. Ето защо ограничението за минимални площи е неприложимо в
случая. Обезщетението за ползване по чл. 59 от ЗЗД от друга страна е присъдено
на несобственик. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното решение бъде отменено в тези части, а предявените искове – бъдат
отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата, Т.Ж.В. оспорва
изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че жалбата е допустима. Депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата, както и отговора й не са обективирани
искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
02.09.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.