Решение по дело №2568/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Орхи“ ЕООД -гр.София срещу Заповед № ДК-02-ВН-07/03.09.2021г. на Началника на РДНСК – Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, 4, 6 и 7 от ЗУТ и чл. 57а, ал.3 от ЗУТ на дружеството е наредено да премахне собствения си преместваем обект „Заведение за бързо обслужване”, находящ се в ПИ 10135.5103.519 по КККР на землището на гр. Варна представляващ морски плаж „Хижа Черноморец – юг“ - изключителна държавна собственост.

В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Твърди се невръчване по установения ред на Констативен акт №39/01.07.2021г. Той бил връчен със заповедта за премахване. КА с който започнало производството бил съставен на база констатации на длъжностни лица на район „Аспарухово“ при друга проверка на място, които не притежавали компетентност да установяват обстоятелства по поставяне и премахване на обекти върху морските плажове. Неправилно заради върнатото в цялост писмо с КА било предприето връчване чрез залепване на съобщение на таблото в сградите на РДНСК и на Район „Аспарухово“. незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на материалните разпоредби. Развити са доводи за материална незаконосъобразност на заповедта. В заповедта било посочено, че на мястото на преместваем обект №15 по одобрената схема на 09.04.2021г. от Министъра на туризма било изпълнено заведение за бързо обслужване с размери 18,60/9,30м и площ около 173кв.м без издадено разрешение за поставяне от гл. архитект, като същата заповед на страница 2 било отразено, че за обекта е представено разрешение за поставяне №16/06.07.2021г. издадено от гл. архитект на Община Варна, за което РДНСК-Варна е уведомена. Въпреки това заповедта за премахване била издадена, тъй като органа счел, че разрешението за поставяне е в отклонение на нормите на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Заради липсата на одобрена проектна документация включваща инженерно-техническа част или конструктивно становище не можело да се прецени дали обекта отговаря на изискванията на чл.169, ал.1, т.1,2,3,4,5 и ал.3, т.1 от ЗУТ, а и за временните връзки било прието, че е необходимо разрешение за строеж. Жалботодателят оспорва правилността на тези изводи в заповедта, като твърди, че съгласно чл.13, ал.3 от ЗУЧК, който е специален спрямо ЗУТ поставянето на преместваемите обекти се разрешавало въз основа на схема одобрена от Министъра на туризма и нямало изискване за представяне на проектна документация. Поради това Гл. архитект нямал основание да поставя други условия извън посочените в ЗУЧК за да издаде разрешението за поставяне и нямал основание да се позовава на ограничения, които са поставени с Наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Монтажът на обекта започнал въз основа на схемата одобрена от МК, но завършил след като е издадено разрешението за поставяне №16/06.07.2021г. и той започнал работа на 17.07.2021г. Освен това в дайстващата Наредба по чл.56 от ЗУТ на Общ. съвет–Варна не били поставени изисквания за конкретния вид и предназначение на обекта да се представят инженерно-технческа част или конструктивно становище. Поради това неоснователно в заповедта било прието, че разрешението за поставяне е формално издадено, а и началникът на РДНСК-Варна не бил оправомощен да упражнява контрол върху издаденото разрешение за поставяне. Твърди се, че обектът е с необходимата носимоспособност и санитарно разрешително, че монтажът на място съответствал на изискванията на чл.169, ал.1, т.1 и т.4 от ЗУТ във вр. с чл.57а, ал.1, т.4 от ЗУТ за което се представя конструктивно становище от правоспособен проектант. До издаване на заповедта не били констатирани от проверка на място факти обекта да нарушава изисквания, за да са налице основанията по чл.57а, ал.1, т.4 от ЗУТ. С оглед посочените в заповедта правни основания за издаването й - чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ се твърди неяснота на мотивите й. Във връзка с посочения чл.57а, ал.7 от ЗУТ се твърди липса на издадена Наредба на МРРБ и на МТ за реда за принудително изпълнение на заповедта за премахване на обекта. Оспорва се приетото в заповедта, че временните връзки се изграждат на основание разрешение за строеж, предвид представения проект по част „ВиК“. Те не представлявали „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и в частонст съоръжение на техническата инфраструктура. Сочи се, че свързването на преместваемия обект с връзките следвало издаването на разрешението за поставяне на обекта, поради което за поставянето им не било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Претендира се отмяна на Заповедта. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Иска отмяна на заповедта на основание чл.146 т.3 и т.4 от АПК. В нея не било посочено конкретното правно основание за премахване на обекта. Моли на основание чл.142, ал.2 от АПК да бъде отчетено издаденото преди заповедта Разрешение за поставяне на обекта и одобреното от гл. архитект конструктивно становище, съдържащо информация за начина на изпълнение на обекта. Счита за доказано от приетото заключение на експертизата, че обектът на място отговаря на одобреното конструктивно становище и на изискванията за преместваем обект в §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Позовава се на приетото в съдебната практика, че временните връзки не представляват строеж по §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че в случая не била налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Депозира подробни писмени бележи.

Ответникът – Началникът на РДНСК-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В съпроводителното писмо подробно излага доводи за неоснователност и недоказаност на оплакванията в жалбата. Твърди се спазване на процедурните правила при връчване на КА и правилност и законосъобразност на изводите в заповедта. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание юрисконсулта счита, че безпротиворечивото заключение на експертизата не променя обстоятелствата, при които е издадена заповедта че преместваемия обект е изпълнен не по законовоопределения ред. Представената в последствие проекта документация, изискуема по чл.56, ал.2 от ЗУТ, опровергавала тезата на жалбоподателя, че такава не е необходима. Моли решението да бъде постановено съобразно чл.142, ал.1 от ЗУТ, който предвижда съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Поддържа, че Заповедта е издадена от компетентен орган в изпълнение на служебните му задължения и моли за произнасяне в този смисъл.

След извършена преценка на оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът установи следното от фактическа страна:

По повод постъпили в район „Аспарухово“ при Община Варна множество сигнали за извършване на строителство на морски плаж в непосредствена близост до „Хижа Черноморец-юг“ на 02.06.2021г. служители на районното кметство извършили проверка при която констатирали изпълнение на преместваем обект. Положени били в пясъка бетонови блокове с размери 80/40/60см. върху които била монтирана лека конструкция от дървени елементи с приблизителна площ около 200кв.м, в обхвата на която имало изграден метален фургон с приблизителни размери 4/10м. При проверката им била представена схема за поставяне на преместваеми обекти по чл.10, ал.8 от ЗУЧК. По повод оставена покана до „ОРХИ“ЕООД на следващия ден – 03.06.2021г. упълномощено от дружеството лице предоставило в районното кметство: пълномощно, схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения по чл.10, ал.8 от ЗУЧК за отделна част от морски плаж „Хижа Черноморец-юг“, Община Варна и договор за концесия на тази част от плажа. Тези материали били като преписка били изпратени на Началника на РДНСК-Варна по компетентност с писмо от 09.06.2021г./л.75 от преписката/.

На 25.06.2021г. работна група от инспектори от РДНСК-Варна извършили проверка по повод материалите в преписката в присъствието на представител на „ОРХИ“ЕООД, при която установили, че за част от територията на морски плаж „Хижа Черноморец-юг“ има одобрена схема от Министъра на туризма на 09.04.2021г., по която схема процесния обект бил с позиция №15 и вкл. допълнителна търговска площ, но за него нямало издадено Разрешение за поставяне от гл. архитект на община Варна. За имота в който е обекта инспекторите установили, че е ПИ с ид. 10135.5103.519 по КККР в землището на гр.Варна - изключителна държавна собственост, за част от който морски плаж имало сключен договор за концесия от 11.03.2021г. между Министерски съвет и „Орхи“ЕООД-София. В одобрената схема от Министъра на туризма на 09.04.2021г. за поставяне на преместваеми обекти било предвидено разполагане на три преместваеми обекта със статут на заведения за бързо обслужване с №14, №15 и №16.

Проверяващите констатирали, че на мястото на обекта с позиция №15 по схемата се изпълнявало заведение за бързо обслужване с приблизителни размери 18,60м/9,30м с площ около 173кв.м, което включвало метален павилион с термопанели с приблизителни размери от 3.10м/9.30м и конструкция от дървени колони с височина от около 3м и дървена покривна конструкция. Пред павилиона бил оформен бар с дървени плоскости. Въз основа на констативния протокол от районното кметство инспекторите установили, че преместваемия обект е монтиран върху бетонови блокове с размери 80/40/60см, които били положени в пясъка. По време на проверката се довършвала подова дървена скара, покрита с дъски.

На 29.06.2021г. пълномощник на дружеството подал молба в РДНСК с приложени договора за концесия и схемата за разполагане на преместваемите обекти.

На 01.07.2021г. инспекторите от РДНСК-Варна, които извършили на 25.06.2021г. проверка на място и съставили констативния протокол издали Констативен акт №39, с който поставили начало на производство по издаване на заповед за премахване на обекта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, вр. чл.13, ал.6 от ЗУЧК. В КА №39/2021г. отразили всички констатации от протокола от 25.06.2021г.: че ПИ 10135.5103.519 по КККР представлява морски плаж „Хижа Черноморец-юг“ – изключителна държавна собственост съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗДС, във вр. чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.6, ал.3 от ЗУЧК, за част от който има сключен договор за концесия между МС и „Орхи“ЕООД-София, зя която част имало одобрена на 09.04.2021г. схема от Министъра на туризма, съгласно която се предвиждал преместваем обект „заведение за бързо обслужване“ на позиция №15, какъвто се изграждал на място. Отразено е установеното към 25.06.2021г., че върху бетонови блокове с размери 80/40/60см., които са положени в пясъка е монтиран обект с приблизителни размери 18.60м/9.30м и площ около 173кв.м, който включвал метален павилион с термопанели с приблизителни размери от 3.10м/9.30м и конструкция от дървени колони с височина от около 3м и дървена покривна конструкция, пред който павилион бил оформен бар с дървени плоскости, като пода на обекта от дървена скара покрита с дъски бил в процес на довършване. Инспекторите посочили в КА, че за преместваемия обект няма издадено разрешение за поставяне от гл. архитект на община Варна, поради което намерили, че е налице нарушение на чл.13, ал.3 от ЗУЧК и поради това поставили начало на производство по издаване на заповед за премахването му по реда на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.13, ал.6 от ЗУЧК.

Констативният акт №39/01.07.2021г. е съставен в отсъствието на представител на извършителя и собственик на обекта - „Орхи“ЕООД-София. Същият е изпратен с писмо изх.№ВН-376-00-560/05.07.2021г. /л.64 от преписката/ на адреса на управление на дружеството в град ***, район ***, ул.“А.“,бл.**, ет.*, ап.*, от където се е върнало в цялост на 28.07.2021г. с отбелязване, че не е потърсено /л.62 от преписката/. Поради това е предприето съобщаване на КА по реда разписан в §4, ал.2 от ЗУТ – със залепяне на съобщение за изготвянето му на обекта и на таблото за съобщения. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че не е спазен точно реда в §4, ал.2 от ЗУТ. В преписката липсва удостоверяване с подписите на две длъжностни лица, че „Орхи“ЕООД-гр.София не е намерено на посочения от него адрес. Преди съставянето на КА на 29.06.2021г. от пълномощник на дружествотоС. Х. С.  е подадена по преписката молба, с която са представени пълномощно, договора за концесията на морския плаж и схемата за поставянето на преместваемите обекти. В тази молба пълномощникът на дружеството е посочил адреса си в град Варна и телефонен номер, на които няма данни да е бил търсен.

Изготвено е съобщение №6/12.08.2021г. до „Орхи“ЕООД-гр.София по реда на §4 от ДР на ЗУТ с информация за съставения КА №39/01.07.2021г.и започналото производство по издаване на заповед за премахване на обекта, с указания за възможност за възражения срещу него в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване в интернет страницата на ДНСК.

Същият ден - 12.08.2021г. инспектори от РДНСК предприели посещение на обекта за поставяне на съобщението, при което пълномощник на „Орхи“ЕООД-София им представил Разрешение за поставяне /РП/№16/06.07.2021г. издадено от гл. архитект на община Варна, с което се разрешавало разполагане на 13 преместваеми обекта съгласно схемата одобрена от Министъра на туризма, което обстоятелство е отразено в констативен протокол /л.58/. Длъжностните лица от РДНСК-Варна съставили служебна бележка, в която отразили поставянето на копие на съобщение №6/12.08.2021г. на обекта и на таблата за съобщения в РДНСК-Варна и в Район „Аспарухово“-Община Варна.

По повод съобщението на 17.08.2021г. в РДНСК-Варна е подадено заявление от „Орхи“ЕООД, с което е представено Разрешение за поставяне /РП/ №16/06.07.2021г. издадено от Главния архитект на община Варна.

По повод представеното разрешение за поставяне с писмо от 18.08.2021г. началникът на РДНСК-Варна изискал от гл. архитект на Община Варна да представи в 3-дневен срок копие на цялата преписка по издаването на РП №16/06.07.2021г. Писмото е получено в общината на 20.08.2021г./л.54 от преписката/.

На 18.08.2021г. служителите на РДНСК-Варна съставили констативен протокол /л.53 от преписката/, в който отразили, че КА №39/01.07.2021г. е обявен на дружеството със съобщение №6/12.08.2021г. по реда на §4 от ДР на ЗУТ и срещу него в РДНСК-Варна не е постъпило възражение.

На 25.08.2021г. в РДНСК-Варна постъпило писмо от Община Варна с което приложено са изпратени документите по заявленията на „Орхи“ЕООД от 10.06.2021г. - във връзка със схемата по чл.56 от ЗУТ и от 02.07.2021г. – във връзка с разрешението за поставяне /л.9- л.52 от преписката/.

На 03.09.2021г. Началникът на РДНСК-Варна се произнесъл по преписката със Заповед № ДК-02-ВН-07/03.09.2021г., с която на основание чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ и правомощията предоставени му със Заповед №РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК разпоредил на „Орхи“ЕООД-гр.София да бъде премахнат собствения си преместваем обект „Заведение за бързо обслужване”, находящ се в ПИ 10135.5103.519 по КККР на землището на гр.Варна, представляващ морски плаж „Хижа Черноморец – юг“ изключителна държавна собственост съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗДС, във вр. чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.6, ал.3 от ЗУЧК. Мотивите за издаване на Заповедта за премахване са, че издаденото в последствие РП№16/06.07.2021г. за обекта е формално и в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ, тъй като:

- за обекта нямало одобрена от главния архитект на община Варна проектна документация, която е необходима за издаване на разрешение за поставяне;

-поради липсата на проектна документация – инженерно-техническа част или конструктивно становище, не можело да се определи изпълнени ли са условията на чл.57а, ал.1, т.4 от ЗУТ, т.е. отговаря ли на изискванията на чл.169, ал.1, т.1,2,3,4,5 и ал.3, т.1 от ЗУТ;

-по представения проект по част „ВиК“ обекта се захранвал от съществуващия сондаж С1х-„Черноморец“, общ. Варна и липсвало проектно решение за отвеждане на отходните води на обекта към централната канализация или локална система за съхранение на отпадните води;

-временните връзки се изграждани на основание издадено разрешение за строеж.

Заповедта с указания за срока за доброволно изпълнение, респ. за принудително такова и за реда и сроковете за обжалването й е изпратена по пощата с обратна разписка на адреса на „Орхи“ЕООД-гр.София, от където се върнало писмото непотърсено. В последствие на 01.11.2021г. копие на заповедта е връчено на пълномощник на адресата й - „Орхи“ЕООД-гр.София, което я оспорило в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство.

С подадената на 15.11.2021г. чрез РДНСК-Варна до съда жалба от „Орхи“ЕООД-гр.София приложено е представено конструктивно становище за обект :“Преместваем обект – заведение за бързо обслужване в отделна част от морски плаж „Хижа черноморец-юг“, ПИ 10135.5103.519 по КККР на гр.Варна. Конструктивното становище е придружено с указания за изпълнение, като е придружено със схема на разпределението, изгледи, монтажен план на фундаментните тела и монтажен план на конструкцията. В становището в заключение е посочено, че при огледа на прилежащия терен за преместваемия обект не са констатирани признаци на деформации на земната основа от слягане или пропадане. Описаната конструкция се характеризирала с малко собствено тегло, бърз и лесен монтаж, каквито били и покривните и ограждащи елементи, вкл. термопанелите, дограмите, витрините и инсталациите. Спецификата на конструкцията и материалите на обекта позволявали след разглобяване и отделяне от повърхността да бъдат премествани в пространството и използвани на друго място. Преместваемият обект се закрепвал временно върху телена чрез готови бетонови фундаменти, които били неразделна част от обекта и гарантирали конструктивната и пространствената му устойчивост и не можело да служат за основа за изграждане на строеж. При демонтаж на обекта фундаментите можело да се откопаят и транспортират на друго място, а почвения слой щял да се възстанови чрез обратно записване. В заключение е посочено, че поставянето и премахването на обекта не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта върху който се поставя или от който се отделя. Конструктивното становище е изготвено през 2021г. от инженер с пълна проектанска правоспособност. /л.8-17 от делото/.

С жалбата се представи извлечение от регистъра на обектите за обществено хранене в който под №********* е регистриран с удостоверение №800/19.07.2021г. обект Снек-бар“Форест бийч“ на морски плаж хижа „Черноморец-юг“, обл.Варна стопанисвано от „М. 1910“ЕООД-гр.Варна с пълно описание на групите храни, които се предлагат в него, който документ жалбоподателят сочи като санитарно разрешително.

С допълнителна молба /л.33 и следв. от делото/ процесуалният представител на жалбоподателя представя заверено за вярност копие на конструктивното становище и копие на инвестиционен проект за обект:“Отвеждане на отпадъчните хигиенно-битови води от преместваеми обекти на морски плаж „Хижа Черноморец-юг“, общ.Варна по част:ВиК, фаза ТП, изготвен м.11.2021г. от инженер с пълна проектанска правоспособност. В обяснителната записка на обекта по част „ВиК“ е разписано, че проектирането е съобразно изискванията на Наредба №4/2005г. и Наредба БДС-ЕN012056 за проектиране на канализационни системи. Посочено е, че проектното решение е за площадкова канализационна мрежа. За отвеждане и заустване на отпадъчните хигиенно -битови води от преместваемите обекти – бар, кухня и санитарен възел – персонал се предвижда изграждане на площадкова канализационна мрежа от РVС тръби свързващи сградната канализационна инсталация тип Пратко -2бр. и модулен РVС септичен резервоар с минимален обем 8 куб.м. предвижда се ежедневно изгребване на отпадъчните хигиенно-битови води от септичния резервоар чрез специализиран транспорт – фекалка и извозването им до най-близката обществена ПСОВ.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно. Вещото лице описва съществуващият на място обект като правоъгъллник с размери 10/20м, в който е включено кухненското помещение /метална конструкция/ и навес /дървена конструкция/ над заведението за бързо обслужване. Кота корниз установява на 3,30м, а кота било на 4,90. За всички елементи на изпълнените конструкции констатира, че могат да бъдат демонтирани и преместени на друго място и използвани отново. Обектът по време на огледа бил напълно завършен и отговарял на предвидения обект по схемата, одобрена от Министъра на туризма и на обекта по проектната документация. Вещото лице заключава, че съществуващия на място обект е описан точно в констативния акт и в Заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от юридическото лице- адресат на заповедта, чиито права и интереси тя засяга неблагоприятно. Поради това за дружеството е налице правен интерес за оспорването й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.57а, ал.1 от ЗУТ обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ се премахват, когато е налице хипотеза от алтернативно изброените от т.1 до т.8, като обстоятелствата по ал.1 за обекти разположени на територията на морските плажове се установяват с констативен акт съставен от органите на ДНСК в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. КА се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В чл.57а, ал.3 от ЗУТ е предвидено в 7-дневен срок от връчване на КА по ал.1 началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта, която се връчва на собственика на обекта, който може да я обжалва по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.

При тази действаща правна уредба и доказателствата по делото се налага извода, че оспорената Заповед № ДК-02-ВН-07/03.09.2021г. е издадена от материално и териториално компетентния орган. Подписалият заповедта Началник на РДНСК – Варна е компетентния материално и териториално административен орган да я постанови, предвид представената с преписката Заповед №РД-13-171/13.06.2019г., с която Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си по ЗУТ на началниците на регионалните дирекции. В т.15 от тази заповед Началникът на ДНСК е предоставил функциите си по чл.57а, ал.3 от ЗУТ на началниците на регионалните дирекции да издават заповеди за премахване на обекти, поставени на територията на морските плажове. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяна по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е постановена в писмена форма, като в обстоятелствена й част са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган я издал със съответната разпоредителна част. В заповедта ясно са описани вида, характеристиките и местонахождението на обекта, констатациите за документацията и за собственика му, създаденото за него задължение, реда и сроковете за оспорването й и т.н. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за форма и съдържание на административния акт. Поради това не са налице основания за обявяването й за нищожна, респ. за отмяната й на основание чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че Констативният акт № 39/01.07.2021г. поставящ начало на производството по издаване на заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ е съставен на база констатации на длъжностни лица на район „Аспарухово“ при друга проверка на място, които не притежават компетентност да установяват обстоятелства по поставяне и премахване на обекти върху морските плажове. Както бе установено от фактическа страна, КА №39/01.07.2021г. е съставен и подписан от двама старши инспектори и един главен инспектор от РДНСК – гр.Варна, които като работна група на 25.06.2021г. са извършили проверка на място и установили изграждането на обекта. Поради това са спазени процедурните правила при започване на производството и КА е съставен от компетентни длъжностни лица от РДНСК-Варна притежаващи съответните правомощия.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че не е спазен точно реда в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ за връчване на КА. В преписката липсва удостоверяване с подписите на две длъжностни лица, че „Орхи“ЕООД-гр.София не е намерено на посочения от него адрес, който в случая е адреса посочен от пълномощникът му - С. Х. С.  в град Варна в подадената на 29.06.2021г. молба преди съставянето на КА. С нея пълномощникът на дружеството представил по преписката пълномощното си, договора за концесията на морския плаж и схемата за поставянето на преместваемите обекти и посочил адреса си в град Варна и телефонен номер, на които няма данни да е бил търсен и да не е бил установен. Въпреки неспазения стриктно ред в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, от доказателствата се установява, че с изготвянето и посещението на 12.08.2021г. на обекта във връзка с поставяне на него на съобщение №6/12.08.2021г. до „Орхи“ЕООД-гр.София, пълномощникът на дружеството С.  е информиран за съставения КА №39/01.07.2021г. и за започналото производство по издаване на заповед за премахване на обекта, както и за възможността за депозиране на възражения. Поради това се налага извода, че в случая не е налице съществено нарушение на процедурните правила, тъй като не е било ограничена възможността на дружеството да узнае за производството и за съставения КА и да представи възражение и доказателства. Това право е упражнено пред посетилите обекта инспектори от РДНСК-Варна от пълномощника на „Орхи“ЕООД-гр.София, който представил издаденото Разрешение за поставяне /РП/№16/06.07.2021г. от гл. архитект на община Варна, с което се разрешавало разполагане на 13 преместваеми обекта съгласно схемата одобрена от Министъра на туризма, за което е съставен констативен протокол /л.58/. Наличието на издадено за преместваемия обект разрешение за поставяне е съобразено от издателя на заповедта и е посочено в обстоятелствената й част.

Основателни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процедурните правила поради липсата в КА №39/2021г. на посочване от съставителите му коя от предвидените хипотези в чл.57а, ал.1, от т.1 до т.8 от ЗУТ са счели, че в случая е налице и във връзка с която се предприема премахване на обекта. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗУЧК, съгласно която поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл.10, ал.8 и на територията на националните курорти, се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. По аргумент от това и от констатираното в т.ІІІ от КА, че за конкретния преместваем обект има одобрена схема на 09.04.2021г. от министъра на туризма, но няма разрешение за поставяне, се налага извода, че конкретното производство по премахване на обекта започва заради липсата на издадено разрешение за поставянето му, което е основание за премахване по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. С факта на издаване на Разрешение за поставяне №16/06.07.2021г. от гл. архитект на община Варна обаче ситуацията е променена. С издаването на разрешение за поставяне на преместваемите обекти предвидени в одобрената от МТ схема за срок от 06.07.2021г. до 11.04.2036г. - за срока на договора за концесия на плажа, за конкретния преместваем обект вече не е било налице основание за премахването му по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Поради това и при липсата на други констатации в КА №39/2021г. за наличие на друго основание за премахване на обекта, попадащо в чл.57а, ал.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 или т.8 от ЗУТ неправилно, незаконосъобразно и при съществено нарушение на процедурните правила е издадена заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за премахване. Този извод се налага от уредбата в чл.57а, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.

За да се издаде правилна и законосъобразна заповед по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за премахване на преместваем обект на основание чл.57а, ал.1, т.4 от ЗУТ – поради това, че не отговаря на изискванията по чл.169, ал.1, т.1, 2, 3, 5 или ал.3, т.1 от ЗУТ, конкретните обстоятелства за обекта, въз основа на които се прави извода, че не отговаря на изискванията посочени в чл.169, ал.1, т.1, 2, 3, 5 или ал.3, т.1 от ЗУТ трябва да са установени с констативен акт съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ. В КА №39/2021г. за процесния преместваем обект няма констатации и изводи той да не отговаря на изискванията по чл.169, ал.1, т.1, 2, 3, 5 или ал.3, т.1 от ЗУТ. Такива констатации и установявания няма изложени и в издадената Заповед № ДК-02-ВН-07/03.09.2021г. на Началника на РДНСК – Варна. В нея само е констатирана липса на проектна документация - на инженерно-техническа част или конструктивно становище, поради което в заповедта е посочено, че не можело да се определи изпълнени ли са условията на чл.57а, ал.1, т.4 от ЗУТ, т.е. отговаря ли обекта на изискванията на чл.169, ал.1, т.1, 2 , 3, 4, 5 и ал.3, т.1 от ЗУТ. Липсата на проектна документация не е пречка преди издаване на заповедта на 03.09.2021г. да бъде извършена проверка на съществуващия на място в завършен вид преместваем обект и да бъде установено отговаря ли той или не на някое от изискванията на чл.169, ал.1, т.1, 2 , 3, 4, 5 и ал.3, т.1 от ЗУТ. Като не е направено това и въпреки липсата на конкретни установявания и изводи, че обекта не отговаря на конкретни изисквания от изброените в чл.169, ал.1, т.1, 2 , 3, 4, 5 и ал.3, т.1 от ЗУТ е издадена заповедта за премахването му по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, с което е допуснато съществено нарушение на процедурните правила и неправилно приложение на закона, което е достатъчно основание за отмяната й по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Останалите посочени в Заповедта съображения въз основа на които се разпорежда премахване на преместваемия обект са липса на проектно решение за отвеждане на отходните води на обекта към централната канализация или локална система за съхранение на отпадните води и липсата за изграждане на временните връзки на разрешение за строеж. В КА №39/2021г. изобщо няма констатации за характеристиките на изпълнената на място канализация, нито за временните връзки. Както бе посочено по горе, чл.57а, ал.2 от ЗУТ изисква установяванията за релевантните факти и обстоятелства за издаване на заповедта да са направени в констативен акт, който да се връчи на собственика на обекта за запознаване с възможност за възражения и представяне на доказателства. В чл.56, ал.3 от ЗУТ е разписана възможността обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране, без да се изисква за тях издаване на разрешение за строеж. Разрешение за строеж е необходимо само за изграждане на такъв, а както се твърди в жалбата „временните връзки“ визирани в чл.56, ал.3 от ЗУТ не са сред изброените в §5, т.38 от ДР на ЗУТ обекти, които представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Строеж са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, каквито са водоснабдителните и канализационни мрежи и съоръжения посочени в чл.83 от ЗУТ, където също не се визират „временните връзки“ към преместваемите обекти. „Временните връзки“ към преместваемите обекти посочени в чл.56, ал.3 от ЗУТ не фигурират в изброените по категории строежи в чл.137, ал.1 от ЗУТ, за извършване на които съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ е необходимо разрешение за строеж. Поради това правилно е позоваването и на съдебната практика на ВАС от пълномощника на жалбоподателя, която приема, че „временните връзки“ към преместваемите обекти не са строеж, поради което за изпълнението им не е необходимо разрешение за строеж. В случай, че началникът на РДНСК- Варна е счел, че на място има изпълнен строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, т.е. че има изградени мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е следвало за него да се развие отделно производство по издаване на заповед за премахването му пред компетентния орган с оглед категорията на строежа. След като в обжалваната заповед констатациите са само за „временни връзки“ към преместваемия обект, а не за изпълнение на незаконен строеж, неправилно и незаконосъобразно липсата на издадено разрешение за строеж за тях е посочено като основание за премахването му и то без да се посочи това в коя от хипотезите изброени в чл.57а, ал.1, т.1-т.8 от ЗУТ се квалифицира. Такава квалификация по чл.57а, ал.1, т.1-т.8 от ЗУТ не е дадена и на другото посочено в обстоятелствената част на заповедта съображение за разпореденото премахване на преместваемия обект - липса на проектно решение за отвеждане на отходните води на обекта към централната канализация или локална система за съхранение на отпадните води. Безспорно е, че приетия по делото проект за отвеждане на отпадъчните хигиенно-битови води от преместваемите обекти на морски плаж „Хижа черноморец-юг“, общ.Варна изготвен от инженер с пълна проектанска правоспособност е съгласуван от гл. архитект на 10.12.2021г. – след изграждане на преместваемите обекти №14-санитарен възел, №15-кухня и №16-бар и след издаване на разрешението за поставянето им и след издаване на обжалваната заповед. От приетото по делото без оспорване от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, че установения на място при огледа от вещото лице преместваем обект – заведение за бързо обслужване, включващ обектите №14, №15 и №16 по одобрената от министъра схема, съответства на тази изготвена и одобрена от гл. архитект проекта документация, включваща както конструктивното становище с указания за изпълнението на преместваемия обект, така и инвестиционния проект по част „ВиК“ третиращ отвеждането на отпадъчните хигиенно-битови води от преместваемите обекти с №14, №15 и №16 по схемата.

Такива са констатациите по делото за релевантните факти и обстоятелства, настъпили към момента на приключване на устните състезания, установени от приетите по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза, които съгласно чл.142, ал.2 от АПК обосновават извода, че обжалваната Заповед №ДК-02-ВН-07/03.09.2021г. на Началника на РДНСК – Варна макар да е постановена от компетентен орган и в необходимата форма, е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта му, които са основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.

Водим от това и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.215 ал.7 т.4 от ЗУТ, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ВН-07/03.09.2021г. на Началника на РДНСК – Варна.

Решението е окончателно.

	Съдия: