№ 79
гр. Монтана, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200312 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-1/ЗЗД/ 20.02.2025г. на Директора на
ОД на МВР М., на В. Л. Н. от гр.М. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева на основание чл.45, ал.3 от Закона
за закрила на детето, за извършено нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДет.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление и налагане на
глоба по съответната разпоредба, в която не е предвиден такъв размер на
наказанието.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на НП, от страна имаща правен интерес да атакува
издадения акт. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № М-1/ЗЗД/25 от 19.01.2025г. за това,
че на същата дата, около 01.40 часа в гр.М., бул. А. С. при №2, като родител на
непълнолетния В. В. Н. от гр.М., роден на ХХХХХ., не е осигурил пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22:00 часа,
което е в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето
(ЗЗДет.). Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
2000.00 (две хиляди) лева на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.
Жалбоподателят по същество не оспорва констатациите по съставения
акт за нарушение и издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
синът му е чакал на стоянка на таксита, който адрес е различен от този,
посочен в АУАН. Оспорва наложеното му наказание, каквото по размер не е
предвидено в разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет., което е довело до издаване
на незаконосъобразно наказателно постановление.
Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен при спазване
разпоредбите на ЗАНН.
Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по
несъмнен и категоричен начин, че е извършено административно нарушение
от страна на жалбоподателя и същото е виновно, поради и което следва да
бъде наложено съответното административно наказание.
От гласните показания на свидетелите К. И. Г. и К. А. К. се установява,
че синът на жалбоподателя, непълнолетно лице, заедно с негов приятел също
непълнолетен, са били след 22.00 часа, около 01.30ч., 02.00 часа, навън на
обществено място в района на ОДМВР М., Паспортна служба, без с тях да има
пълнолетен придружител.
Самото нарушение не се оспорва и от наказания, който в жалбата
поддържа, че синът му се е намирал на спирка на таксита в района на
2
поликлиниката.
В настоящия случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е
подписан от него без възражения, което обстоятелство е още една индиция за
липсата на оспорване на извършеното административно нарушение.
След получаването на административнонаказателната преписка,
наказващият орган съобразно правомощията си по закон е издал оспореното
наказателно постановление, което съдът намира, че е незаконосъобразно
съставено, при съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед описаното нарушение на разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от
ЗЗДет., на нарушителя е наложена парична санкция, глоба, на основание чл.45,
ал.3 от с.з. в размер на 2 000.00 лева.
Съобразно същата „Родител, настойник, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по
чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а
при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000
лв.
Наложеното наказание от 2 000 лева не е предвидено в санкционната
разпоредба. Такова по размер наказание се предвижда в разпоредбата на чл.45,
ал.1 и ал.2 от ЗЗДет., но същото е за извършване на други нарушения по с.з.
В настоящия случай извършеното нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДет.,
съответства санкционната разпоредба на чл.45, ал.3 от закона, предвиждаща
наказание в размер на 300лв. до 500лв., при положение че не е повторно
извършено.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация на нарушението,
описано в АУАН и в НП, не съответства на приложената санкционна норма.
Наложено е наказание, каквото разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет. не
предвижда. Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото
обвиняването на едно лице в едно деяние и по същество наказването му за
друго деяние, нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е
наказан.
Съдът, в рамките на производството по обжалване на оспореното НП,
проверява съставения АУАН и издадено НП с оглед законосъобразност и
3
обоснованост, като не може да изземва функциите на административно
наказващия орган и да наложи съответното на нарушението административно
наказание.
Предвид горното съдът намира, че допуснатото нарушение от АНО е
съществено такова на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на атакуваното НП и същото следва да се отмени само
на процесуално основание.
Жалбоподателят претендира разноски, които съгласно чл.63д, ал.1
ЗАНН и изхода на делото следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата
страна в размер на 500 лева, адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2 т.1 вр. с
ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М-1/ЗЗД/20.02.2025г. на
Директора на ОД на МВР М., с което на В. Л. Н. ЕГН **********, от гр.М. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, изцяло
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Директора на ОДМВР М. ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. Н. сумата от
500.00 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -М. по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4