О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         ……........2019 година, гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

 

 

сложи за разглеждане ЧН дело № 201 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, за да се произнесе съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от  НПК.

 

С Постановление от 11.04.2019 г. Поля Миткова – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, е прекратила наказателното производство по дознание № 19/2018 год. по описа на РУ  МВР – Угърчин,  за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1,предл. 3-то от НК.

Срещу Постановлението е постъпила жалба от Г.Г.М. ***, в която излага, че в качеството си на пострадало лице – майка на починалата Й.И.П., обжалва Постановлението на прокурор Поля Миткова при ОП-Ловеч, издадено на 11.04.2019 г. по Преписка № 226/2018 г. по описа на ОП-Ловеч и Досъдебно производство № 19/2018 г. по описа на РУ МВР - Угърчин, за прекратяване на наказателно производство, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради следното:

Излага, че по делото не са проведени необходимите ПСД, за да се изясни дали няма извършено престъпление от друго лице. По искания за събиране на доказателства, направени от поверениците й адв. Б.К.и адв. С.Х., които са щели да доведат до изясняване на предмета на доказване, прокурорът се произнесе с отказ. Сочи, че въпреки двете й писмени молби, не й е дадена възможност да преснима материалите по делото, за да осъществи пълноценно процесуалните си права на пострадало лице в досъдебното производство, включително във връзка с настоящата жалба.

Намира, че доказателствата по делото са преценявани едностранно, като цялата вина е хвърлена върху починалата й дъщеря Й., без да се изпълни задължението за всестранно и пълно събиране и преценка на доказателствата по делото. Счита, че неизяснен е останал главният предмет на доказване - именно каква е причината за настъпилото ПТП и кой е отговорен за него. Неизяснено е дори часовете на настъпилото ПТП и на смъртта на Й. П.. Неизяснени са основни елементи от предмета на доказване.

Излага, че независимо от данните по делото, че изпреварващият автомобил „Порше" вероятно е станал причина или най-малкото - е допринесъл съществено за настъпилото ПТП, прокурорът не е събирал доказателства в тази насока, включително е отказал да уважи искането на адвокат К. - повереник на другото пострадало лице, да се постави въпрос на ATE: „В случай, че от страна на водача на л.а. „Порше" не бяха предприемани действия по изпреварването на насрещно движещия се спрямо МПС „КИА" автобус на „Б.", щеше ли л.а. „Киа" да загуби напречната си устойчивост и съответно щеще ли да настъпи ПТП?" Този главен за разследването въпрос е приет от прокурора за предположение, което не би довело до промяна на фактическата обстановка. Счита, че това изразява предубедеността й относно вината на починалата Й. и е било основание сама да се отведе от разследването.

 Твърди, че необоснован е изводът на прокурора, че водачът на товарния автомобил не е могъл да предотврати сблъсъка, след като по делото са налице данни, че той не е и направил опит да завие встрани или да спре. Ако бе задействал спирачките, това щеше да доведе поне до намаляване на скоростта, респективно оттам - до по-слаба кинетична енергия на сблъсъка и вероятно нямаше да настъпят вредите, които са настъпили. Този въпрос също остава неизяснен и може да се изясни само от повторна ATE.

Сочи, че не са били уважени исканията на адв. К.и адв. Х. за събиране на доказателства относно пътна настилка, записи на тел. 112 и на видеорегистратори, и др., който биха изяснили механизма на настъпилото ПТП. Не бе уважено искането за назначаване на повторна ATE след изложените възражения към тройната ATE.

В жалбата сочи, че Постановлението на прокурора е в противоречие с практиката на ВКС:

Твърди, че няма да има случайно деяние, когато наличните характеристики на обстановката не изключват, а съдържат появила се опасност на пътя, независимо за колко малък отрязък от време. Когато водачът вижда препятствие на пътя, с волеви усилия ще следва да съобрази поведението си с него, наложително е водачът да има поведение, даващо му възможност при поява на опасност да предотврати неблагоприятния резултат. /Решение № 388 от 08.02.2016 г. по н. д. № 1258 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/.

Счита, че в принципен план водачите на МПС-та са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и непредприемането на нормативно предписаните мерки, водачите носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от приноса на пострадалия. /Решение № 359 от 12.11.2014 г. по нак. д. № 1129/2014 г. на Върховен касационен съд/.

Излага в жалбата, че най-напред при обвинение за режима на скоростта се изследва възможността за приложение на специалното правило за поведение на пътя; ако то не е налице, се изследва възможността за прилагане на нормата на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, утвърждаваща задължение за съобразяване на поведението на водачите с нормативно признати и очаквани пътни опасности; и ако и това нарушение не е налице, се изследва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДП - внезапната пътна опасност. Едва, когато се констатира, че деецът не е осъществил никое от тези нарушения, наказателната му отговорност следва да се решава на плоскостта на института на случайното деяние. /Решение № 90 от 27.03.2017 г. по н. д. № 168 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение/

Твърди, че водачът на товарния автомобил „МАН" не е проявил усилие да намали, да спре или да завие встрани, за да избегне сблъсъка, но въпреки това не е ангажирана неговата отговорност. Прокурорът имплицитно е приел, че той извършва случайно деяние, без дори да го е формулирал в постановлението.

Принципно е вярно, че водачът няма задължение да съобразява движението си с абстрактни, хипотетични, непредвидими пътни ситуации, тъй като обратното би означавало на практика да не се осъществява движение въобще. /Решение № 414 от 15.02.2016 г. по н. д. № 1389 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение/

Посочва, че в случая прокурорът е приел, че дъщеря й е следвало да съобразява движението си именно с хипотетично възникнала непредвидима пътна ситуация - изпреварване от страна на л.а. „Порше" в непосредствена близост пред управлявания от нея л.а. „КИА".

Счита, че скоростта  избрана от един водач на МПС, каквато и да е тя като стойностно изражение, ако сама по себе си не се оказва причина за промяната на посоката на движение, с отклонение на траекторията на автомобила към лентата за насрещно движение и навлизането в нея, без значение дали е превишена, несъобразена и т.н., не може да бъде поставена в причинно-следствения процес на възникналия транспортен инцидент, а следователно и да запълни бланкетната диспозиция на нормата на чл. 343 НК. /Решение № 616 от 06,03.2012 г. по нак. д. № 2792/2011 г. на Върховен касационен съд/.

Сочи, че приносът на загиналия водач за ПТП не изключва причинно следствената връзка между допуснатите от подсъдимия [също водач на ПТП] нарушения на правилата за движение и настъпилите обществено опасни последици. /Решение № 311 от 02.10.2015 г. по н. д. № 806 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение/.

Излага, че в светлината на цитираната практика, очевидна е неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на обжалваното постановление.

Твърди, че е необходимо  назначаване на повторна ATE, в частност с включване и на вещо лице - специалист-трасолог, която да изясни всички въпроси свързани със скоростта и движението на л.а. „Киа", т. а. „MАH" и л. а. „Порше", респективно причините за ПТП и виновните лица.

Както и е необходимо провеждането на допълнителни ПСД за изясняване съпричастността към ПТП на другите водачи - водача на л. а. „Порше" и водача на т. а. „MАH".

Необходимо е цялостно и пълно разследване на случая, което не е било извършено от прокурора и разследващите органи.

Счита, че като майка на починалата има както законовото, така и моралното право да науча цялата истина и да получа правосъдие.

Предвид това, моли на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК да се отмени Постановлението на прокурор Поля Миткова при ОП-Ловеч, издадено на 11.04.2019г. по ПРЕПИСКА № 226/2018г. по описа на ОП-Ловеч и Досъдебно производство № 19/2018г. по описа на РУ МВР - Угърчин, за прекратяване на наказателно производство, и да се върне делото на прокурора за продължаване на разследването със задължителни указания относно прилагането на закона.

С постановлението за прекратяване представителят на Окръжна прокуратура е приел за установена следната фактическа обстановка:

      Й.И.П. живеела в гр.Бургас. От две години живеела на семейни начала със св.Г.С.С./л.59,65/ и с дъщеря си от първия си брак Р.С.П... От около година управлявала л.а. марка "КИА", с рег.№………., собственост на „……….." ЕООД.

      На 23.01 2018год. сутринта Й. П. пътувала от гр.Бургас към гр.Роман за погребението на баба си по майчина линия, заедно с дъщеря си Р.. Движейки се по главен път 1 -4-София-Варна, в посока София, около 09.30ч. се намирала при км,39+200. землище на с.Голец, общ,Угърчин.

      По същото време и на същото място, в обратна посока към Варна в следната последователност се движили т.а „MAH 26414" с peг. № …….. ВХ, собственост на „…………" ЕООД-Пловдив, управляван от св. С.И.К./л, 14-16/, л.а"Порше", автобус на „………."ЕООД-София,    управляван    от    св.    В.Б.М./л.9,10/ и т.а."…………", собственост на „…….."ЕАД-София, управляван от св.С.А.Й./л.17/, В този участък пътното платно се състои от две ленти за движение /по една   за всяка посока/, без ограничение на скоростта /допустимата съобразноЗДвП/. Времето е било с разкъсана облачност, без валежи, без намалена видимост, но с натрупана снежна покривка от снеговалеж от предния ден, пътната настилка-заснежена и мокра.

      Св.С.К.се движел с около 70км/ч., пред него като л.а. „КИА" се ударил с предната си лява част в предната лява част на т.а. "МАН", от удара последния излязъл от пътното платно и се установил в дясно от платното, в банкета, полегнал на лявата си страна с предна част в посока Варна. Лекият автомобил се завъртял в обратна посока и се установил с предна част също в посока Варна. Две-три минути след инцидента непознати хора помогнали на св.К. да излезе от люка на камиона, след което той подал сигнал на телефон 112 за възникналото ПТП. Св.К. заедно с хора от спрели през това време и други автомобили, се насочили към л.а."КИА" за оказване на помощ. От задна дясна врата извадили детето- Р. П.^ и я поставили в автомобила на св.Й.. Тъй като водачката Й. П. била заклещена в автомобила, не се опитали да извадят до идването на медицински екип.

      След подаден сигнал за настъпилото ПТП, на мястото на произшествието пристигнал дежурен патрулен автомобил, местопроизшествието било запазено до идването на СОГ, която извършила оглед, съставен фотоалбум/л. 14-37/.

      Междувременно пристигналия екип от Пожарна безопасност и Спешна помощ, през задна дясна врата извадили от автомобила П. и заедно с дъщеря й Рая била транспортирана към СЦМП-Ловеч. В линейката, на път за болницата П. починала. Р. П. била транспортирана до СПО-Плевен и приета по спешност в неврохирургичната клиника на УМБАЛ-Плевен.

      В хода на разследването по следстевното дело е била назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице непосредствена причина за смъртта на Й. П. е Острата кръвозагуба, следствие травматичното разкъсване на важни органи-слезка и черен дроб. Поради това смъртта е била неизбежна. Съчетаната черепно мозъчна, гръдна и коремна травма с разкъсване на важни паренхиматозни органи и изтичане на кръв в гръдната и коремната кухина, довели до бърза и неминуема смърт. От протокола за химическа експертиза на кръвта и урината взети за изследване от П. не се установява наличие на алкохол/л. 133-135/.

      Видно от заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, на Р. П. е причинено: разкъсно контузна рана на кожата на главата-челно в ляво със счупване на подлежащите черепни кости на същото място, което създава условие за проникване в телесна-черепна кухина. От тази травма има данни за контузия на мозъчното вещество, установено по време на оперативното лечение-Разстройство на здравето временно опасно за живота. Оперативното лечение е било наложително, животоспасяващо и извършено висококвалифицирано. Не се очакват трайни последици от тази повреда/л. 128,129/.

      От заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза/л.71-100/ се установява механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на двата автомобила, изчислява „опасната зона" за спиране, данни за техническото състояние на колите, участвали в ПТП-то. Видно от заключението на вещите лица произшествието се състои в сблъскване на две МПС, което е станало по следния механизъм:движение на л.а."КИА" с рег.№……….. от полагащата му се към насрещната пътна лента, челен - кос удар с насрещно движещия се т.а."……." с рег.№…….. ВХ и закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в покой. До сблъскването на 23.01.2018год. на първокласен път 1-4 (София - Варна), при км.39+200, л.а. "КИА", управляван от Й.И.П., се е движил със скорост 92,3 км/ч в посока от гр.Варна към гр.София. Срещу този автомобил противоположна посока (от гр. София към гр. Варна) се е движил т.а."Ман ………… ФНЛЦ", управляван от С.И.К.със скорост 92,4 км/час, а зад него автобус на „……….". Автобусът е бил изпреварен от движещ се зад него л.а. "Порше". Водачът на автомобил "КИА" е възприел изпреварващия автомобил и предприел действие за ефективно спиране към момента, в който челната част на МПС се е намирала на 70,85 м от мястото на удара. Към този момент, челната част на насрещно движещия се т.а. т.а."……….." е бил на разстояние 66,51 м. от мястото на удара. В процеса на реализираното спиране от страна на водача на л.а."КИА", МПС губи напречна устойчивост и на разстояние 28,6 м. от мястото на удара променя направлението си към насрещната пътна лента. Към момента, в който автомобил "Киа" губи напречна устойчивост и променя направлението към насрещната пътна лента, челната част на т.а."Ман" се е намирала разстояние 30,3 м. от мястото на удара, а тази на автобуса на „………." 115,0 м. от мястото на удара. Така л.а."Киа" и товарния "Ман", движейки се един към друг("Киа" със загуба на напречна устойчивост, а "Ман" транслационно) в определен момент са достигнали до мястото на удара, с което е започнал удара между тях. Получил се е челен кос удар, при който контактното петно, отразено като вертикална проекция върху асфалтовата настилка е в полагащата се лента за движение на т.а."Ман".

      В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали масивно (л.а."КИА" в челна лява част-облицовка и основа предна броня, преден лява калник и капак, а т.а."Ман" в предна лява ъглова част (броня, фар, престилка). С нарастване на силата на удара между тях, деформациите са се предали и на други части, първоначално контактуващи, (като подкалник, леви врати, колони, престилка, греди, под купе и др. за л.а."КИА" и радиатор, подкалник, греди, престилка предно окачване и др. за т.а."Ман"). С изчерпване на кинетичната енергия, силата на удара е намаляла, като при нейната най-голяма стойност се е получило странично изместване и ротация на двете МПС (за "КИА" в посока обратна на часовниковата стрелка) и отклонение от първоначалното им направление. С достигане пътната настилка, като осъществи закъснителното движение без загуба на напречна устойчивост на МПС и запази траекторията на движение в полагащата му се пътна лента.

      С оглед на така направените констатации от  експертите, извода  според прокурора е, че причините за настъпилото ПТП се дължат на нарушение от страна на Й. П. на ЗДвП-чл.20, ал.1 от ЗДвП-не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява /чрез неправилни действия с органите за управление/предимно волан и спирачни системи/, в резултат на което е нарушена устойчивостта на автомобила и той е навлязъл в лентата за насрещно движение; и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВ, тъй като, на платно с две ленти за движение, навлязла и се движила в насрещната лента, без да извършва маневра изпреварване /по смисъла на чл.41 от ЗДвП/ или заобикаляне /по смисъла на чл.91 от ППЗДвП/.

      В процесното постановление прокурора е приел, че е налице причинна връзка между допуснатите от П. нарушения на ЗДвП и причинената средна телесна повреда на Р. П.. По този начин от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б."в" във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК, но тъй като виновният водач П. е причинила и смъртта си, липсва субекта на престъплението, поради което са налице основанията от НПК за прекратяване на наказателното производство.

     Видно от приложеното на стр.23 известие за доставка жалбоподателката Г.М.  е получила постановлението за прекратяване на наказателното производство на 16.04.2019г.,а процесната жалба е входирана на 22.04.2019г.,поради което настоящата инстанция приема,че същата е постъпила в законоустановения срок и е подадена от лице имащо право на жалба.

     Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е необосновано, а необосноваността е резултат от допусната непълнота на доказателствения материал. По-точно разследването е водено необективно, формално и едностранно. Освен това е допуснато и съществено процесуално нарушение при оценка на доказателствата от страна на прокурора, като не е обсъден част от доказателствения материал.

Едно от възраженията в жалбата касае липсата на  доводи в постановлението за прекратяване относно поведението на водача на изпреварващият автомобил „Порше". Както се сочи и в жалбата прокурора изобщо не е коментирал поведението на този водач, респективно поради какви причини приема, че той е станал, или не е станал първопричина или най-малкото - е допринесъл съществено за настъпилото ПТП. В тази връзка определено от вниманието на прокурора е убягнало посоченото от св. В.Б.М. /л. 4 от ДП/.Категорично този свидетел сочи, че шофирайки автобус на „……..” ЕООД е пътувал по маршрут София – Варна. Пред него се е движил камион, от който той е спазвал значителна дистанция, като на страничното огледало е видял как два автомобила един джип, тъмен на цвят, за който не може да посочи марка, модел и регистрационен номер и друг лек автомобил марка „Порше” с ДК № ……….., които са го изпреварили и по този начин са засекли идващия в насрещното платно лек автомобил. Категоричен е свидетеля, че е възприел как водача в идващото насреща лек автомобил „е набил” спирачки и поради хлъзгавата пътна настилка изгубил управлението на автомобила и се е блъснал в каращия пред него камион. Т.е. както се сочи и в жалбата и предвид на показанията на този свидетел, определено е следвало да бъде установен водача на лекия автомобил „Порше” и същия да бъде разпитан в качеството на свидетел и от чиито показания да се установи посочената маневра изпреварване била ли е безопасна за насреща движещия се автомобил, респективно дали същата е извършена при прекъсната осова линия,на какво разстояние е предприета . Нещо повече, посочения свидетел е разпитан и на дата 09.10.2018 година, като в показанията си същия е заявил, че доколкото си спомня лекия автомобил „Порше” се е движил преди неустановения джип. Особено същественото обаче е, че свидетелят сочи, че ПТП е настъпило непосредствено след това изпреварване. Нещо повече, не е разпитан и посочения от него свидетел-очевидец К.К., за който той сочи, че е успял да запише на листче номера на автомобила „Порше”. Свидетелят е категоричен и че когато е предприета маневрата изпреварване от тези два автомобила, лекия автомобил „Киа” се е бил показал и водача на автомобила „Порше” е имал възможността да го възприеме. Категоричен е свидетелят, наблюдавайки реакцията на водача на л.а. „Киа” най-вероятно е бил притеснен от изпреварващите го автомобили и скъсяващата се дистанция, след което е натиснал спирачки и задната част на автомобила е поднесла наляво и се е ударила в товарен автомобил „МАН”. Следва да се акцентира и на това, че отговаряйки на четвърти въпрос свидетелят е посочил, че в момента на изпреварването л.а. „Киа” се е намирал на около 20 метра пред товарен автомобил „МАН” и на около 50 метра от мястото, където е настъпил удара с товарен автомобил. Т.е. следвало е прокурора да съобрази тези гласни доказателства и да направи анализ на същите, от които да стане видно, поради каква причина не приема водача на л.а. „Порше” с поведението си да е станал първопричина или най-малкото да е допринесъл за настъпване на ПТП.При така събраните гласни доказателства определено следва извода,че изгубването на контрола на управление от страна на водача на л.а.”Кия” не се дължи на заспиване,отклонение на вниманието или разсейване,за да се приеме,както е приел прокурора,че това е единствената причина за настъпилото ПТП, а не възприятието за наличие на насрещно движещ се автомобил в неговата лента за движение .Определено е следвало прокурора да изследва поведението и на водача на л.а.”Порше” относно предприетата маневра изпреварване и дали същата е съобразена с пътната маркировка в този участък,с характера и интензивността на движението.Респективно изпълнил ли е задължението си предвидено в разпоредбата на чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП. Както в първите, така и във вторите си показания свидетелят е категоричен, че водачите на  л.а. „Порше” и джип не са спрели след настъпване на ПТП. Не е обсъдено в тази връзка и противоречието между показанията на този свидетел и показанията на свидетеля Ст……... /л. 17 ДП/, който твърди, че водача и пътника от л.а. „Порше” са спрели на местопроизшествието. 

Налице е и противоречие с отразеното от вещите лица от тройната съдебно-автотехническа експертиза, тъй като както вече се посочи по-горе св. М.говори за предприета маневра изпреварване от два автомобила л.а. „Порше” и джип от една страна. От друга страна в т.5.2. вещите лица са посочили, че предприетите действия и реализираното спиране от водача на л.а. „Киа” е следствие на предприети и осъществени действия за изпреварване на насрещно движещ се автобус от страна на водача на л.а. „Порше”. Така или иначе обаче същите са посочили, че за да се направи динамичен анализ за траекторията на движение на л.а. „Порше” спрямо тази на автобуса на „Б.” и товарен автомобил „МАН” са необходими коректни напречни и надлъжни параметри за местонахождение на това МПС към момента на предприето спиране от водача на „Киа” /без загуба на напречна устойчивост/. Вещите лица са посочили, че към момента на изготвяне на заключението субективни и обективни данни за такива надлъжни и напречни параметри за местонахождението на л.а. „Порше” спрямо съответните елементи липсват. Т.е. още по-наложително е да бъдат разпитани както посоченото лице К.К., а така също и водача на л.а. „Порше”, от които  показания биха се почерпили данни имащи значение за вещите лица.Водещия досъдебното производство се е задоволил да извърши справка относно регистрационния номер видно от протокола приложен на л.68.Следвало е да се изиска и запис от камерите на АПИ при положение,че посочения номер е несъответен на л.а.”Порше”.  

Не на последно място е налице и противоречие в показанията на  св. С.К./л.15 ДП/, който сочи, че се е движил в мястото на ПТП със скорост 70 км/ч. А видно от заключението на вещите лица са посочили в т.3.2.1 скоростта на т.а. „МАН” към момента на първоначален контакт е била 92.4 км/ч. Липсват изложени съображения от страна на прокурора дали поведението на този водач и избраната скорост на движение е съобразена с пътните условия, настилката, респективно дали е изпълнил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП. Вещите лица в тази връзка в т.5.1.са посочили че той се е движил със скорост по-голяма от 80 км.ч,а е имал техническа възможност да управлява МПС със скорост по-малка от 80 км.ч./л.98/. Определено не е зададен и въпроса и не е изяснено дали водача К. е възприел действията на водача на л.а. „Порше”, тъй като по отношение на този автомобил той сочи, че  същия се е движил зад него, но не е  посочено дали е възприел извършващото се от него изпреварване и навлизане в насрещната лента.Респективно ,при така извършването изпреварване, следвало ли е при така установената пътна обстановка К. да предприеме действия по намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил. Налице е противоречие между показанията на св. К. и св. М.тази насока, тъй като св. К. сочи, че за него е било изключително неочаквано отклонението на л.а. „Киа” към камиона му. А както вече се посочи по-горе св. М.  сочи  друга причина за поведението на водача на л.а. „Киа”.Не са изложени съображения от страна на прокурора по отношение на поведението на водача К. и относно това,дали скоростта му на движение е съобразена с факторите ,имащи значение за конкретната пътна обстановка тъй като величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.Колкото повече/като бройка/ и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка,толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената./Р.247/10.06.10г.на ВКС по н.д.№199/10г.1 н.о./В тази връзка са налице достатъчно данни за конкретната пътна обстановка която е описана и от самия свидетел,който сочи, че пътната настилка „..на това място беше заснежена и мокра,но не валеше..”./л.15/.Противоречията между тези свидетелски показания биха могли да бъдат преодолени чрез съответен процесуален способ, като например очна ставка, което определено не е извършено на досъдебното производство. Нещо повече, видно от огледния протокол/л.14/ по отношение на водачите, движещи се в посока Варна на местопроизшествието е била налична непрекъсната осова линия, забраняваща извършване на изпреварване.

В тази връзка и при наличните доказателства ,като първопричина на настъпване на ПТП е посочена от свидетеля М.извършващата се маневра изпреварване от л.а.”Порше „ и неустановен джип и тяхното движение в насрещната пътна лента,което е дало основание на водача на л.а.”Кия”да предприеме натискане на спирачката и е последвалото занасяне на автомобила. 

Налице е и друго противоречие,допуснато от страна на прокурора и отразено в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство.На стр.2 от обвинителния акт ,описвайки приетата фактическа обстановка ,прокурорът е приел,че св.Ст.К. се е движел с около 70 км.ч.На гърба на стр.3 обаче прокурорът е приел,че произшествието е станало ,като водача К. се е движил с 92,4 км.ч.Т.е. приетата скорост на движение и отразена във фактическата обстановка от страна на прокурора определено не кореспондира на приетата скорост на движение,посочена от вещите лица по тройната съдебно автотехническа експертиза/САТЕ/.Не е посочено от страна на прокурора на базата на какви съображения  приема различна скорост на движение от тази приета от вещите лица по САТЕ.Безспорно,съгласно разпоредбата на чл.144,ал.1 от НПК експертиза се назначава,когато за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания от областта  на науката,изкуството и  т.н.Т.е. експертизата не е доказателство или доказателствено средство,не е факт от обективната действителност ,свързан с обстоятелствата по делото ,а дейност насочена към изясняване на тези обстоятелства ,но при посоченото противоречие и при условие,че не приема приетата от ВЛ скорост на движение е следвало прокурора да изложи мотиви защо не приема установената от ВЛ скорост на движение.Нещо повече,разполагал е и с процесуалната възможност да назначи допълнителна или повторна експертиза.

Задача на прокурора е да събере в максимален обем доказателствени материали,които могат да имат значение за разкриването на обективната истина ,да установи за целите на процеса онези факти и обстоятелства,които биха могли да изяснят в по-голяма степен престъпното събитие. Тази необходима деятелност по естеството си има правен характер ,като от вещите лица не може да се очаква да решават фактическите и правни въпроси по делото ,вместо прокурора и да проявяват доказателствена активност.

Предвид на всичко гореизложено настоящата инстанция намира, че следва да бъде отменено постановлението на Окръжна прокуратура – Ловеч за прекратяване на наказателното производство и делото бъде върнато на Окръжна прокуратура-Ловеч със задължителни указания относно прилагането на закона .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6 т.3 от НПК, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

 

Отменя Постановление от 11.04.2019 г. на Поля Миткова – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч,с което е прекратила наказателното производство по дознание № 19/2018 год. по описа на РУ  МВР – Угърчин,  за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1,предл. 3-то от НК и връща делото на прокурор Поля Миткова при Окръжна прокуратура-Ловеч със задължителни указания относно прилагането на закона .

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните в процеса пред Апелативен съд – Велико Търново.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: