№ 231
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513688 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 20155478 от 12.07.2021 г. постановено по гр. д. № 49677/2020 г. на
СРС, 36 състав е признато за установено, че Р. ООД ЕИК ******* дължи на Т.С. ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 552,67 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна услуга за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за имот
находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. ******* *******, аб.№ 94992 и сумата от 17,11
лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 07.01.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 257/2020 г. по описа на СРС, 36 състав , като е отхвърлен иска по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за топлинна енергия за горницата над присъдената сума
от 552,67 лева до пълния предявен размер от 565,21 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 37,71 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2018 г. до 19.12.2019 г., както и за сума в размер на 1,78 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2018 г. до
19.12.2019 г. като неоснователни.
С решението е осъден Р. ООД да заплати на Т.С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 356,05 лева – разноски в настоящото производство и сумата 71,21 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
Т.С. ЕАД – Т.С. ЕООД.
Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба
от „Р.“ ЕООД. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като
счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание по чл. 59
ЗЗД. Оспорва доставка на топлоенергия, отговоряща на БДС за топлопреносната мрежа,
като твърди, че по делото не е доказано количеството и качеството на топлоенергията.
Счита, че е нарушена Директива 2006/32/ЕО, съгласно която до потребителя трябва да
1
достигнат подробни сметки за енергийното потребление, каквито в случая нямало.
Поддържа, че до въззивника не е изпращана покана за доброволно изпълнение от ищеца.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират.
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата
на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на
ВКС.
За да уважи исковете СРС е приел, че същите са предявени на основание
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД поради липса на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди между страните, а доставяната в имота топлинна
енергия е била такава за небитови, стопански нужди. Установил е размера на задължението
на ответника за топлинна енергия – 552,67 лева, като е кредитирал приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Уважил е и претенцията за дялово разпределение в размер
на 28,00 лева, тъй като от СТЕ се установява, че услугата за дялово разпределение е реално
извършена, а заплащането на тази услуга се извършва от възложителя, който получава
стойността на тази цена от крайните клиенти.
Решението е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящия въззивен
състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 177, том XIV, рег. № 2803 от 16.02.1994 г. се установява, че процесният недвижим имот -
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. "******* етаж е собственост на ответника. По
настоящото дело ответникът е търговско дружество. Известно е, че търговските дружества,
нямат битови, а стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "Небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. При това положение по аргумент за противното от § 1, т. 2а от ЗЕ "Р."
ООД има качеството на небитов клиент.
Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. От така
цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор /за разликата
от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален/. В конкретния случай, исковете се основават на твърдения
за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно
обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия
за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между
тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. При тези данни правилно искът е бил
квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 59 ЗЗД, според който всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
2
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.
2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната
стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, от което се установява факта на предоставяне и потребление на топлинна
енергия за процесния период в размер на 552,67 лева, от които сума за топлинна енергия за
отопление – 413,17 лева и сума за топлинна енергия за топла вода – 139,50 лева. За
процесния период, фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота, което е в
съответствие с с приетия по делото като писмено доказателство главен отчет на 12.05.2019 г.
за абонатен № 94992 - Р. ООД на процесния апартамент за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., който е подписан от клиент. Заключението на съдебната експертиза е прието
като неоспорено и при преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че следва
да бъде кредитирано като компетентно, обективно и задълбочено. Доколкото по делото
няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна
енергия извън "Т.С." ЕАД, настоящият състав на въззивния съд намира, че ответникът се е
обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз
основа на договорно правоотношение с ищеца. Правилно първоинстанционния съд е приел,
че вземане за топлинна енергия е доказано по делото в размер на 552,67 лева. Ето защо
неоснователно е възражението на въззивника, че по делото не е доказано количеството
реално потребление на топлинна енергия. Релевираното във въззивната жалба оплакване, че
по делото не е доказано качеството на топлинна енергия се явява преклудирано, доколкото
същото не е заявено в срока по чл. 131 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. В
този контекст, същото се явява и неотносимо към предмета на спора, очертан в
първоинстанционното производство.
Доводът на жалбоподателя за нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги (отм.) е неоснователен. Съгласно посочената
директива, държавите членки трябва да разработят и реализират програми в областта на
таксуване на енергията предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови
нужди на база действителната консумация. На този принцип - разпределение разходите за
отопление съобразно потреблението е въведена системата за дялово разпределение. Според
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение /л. 47 от първоинстанционното
дело/. Въззивният съд намира, че това не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата на
ЕС (2006/32/ЕО), съответно чл. 9, § 1 на сега действащата Директива 2012/27/ЕС относно
енергийната ефективност, според който в сметките следва да се включва само реално
потребена енергия, тъй като с изравнителните сметки се постига именно тази цел. С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20155478 от 12.07.2021 г. постановено по гр. д. №
49677/2020 г. на СРС, 36 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4