Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83
03.06.2019 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и девети
май, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното
от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1110 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 59/17.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 518/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимата П.Д.Л., ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че през
периода от 02.10.2015 г. до 16.03.2016 г., в град Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление чрез използване на неистински документи – 10 броя
договори за потребителски кредити, а именно:
1. Договор № 4000025 от
01.10.2015 г. за потребителски кредит, сключен между „***" ЕООД гр.***,
ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател
Е.Н.К.за предоставяне на потребителски кредит в размер на 2000 лева;
2. Договор № 4000038 от
03.11.2015 г. за потребителски кредит, сключен между „***" ЕООД гр.***,
ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател
Б.И.А.за предоставяне на потребителски кредит в размер на 2500 лева;
3. Договор № 4000072 от
06.01.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***" ЕООД гр.***,
ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател
М.Д.И.за предоставяне на потребителски кредит в размер на 3000 лева;
4. Договор № 4000095 от
04.02.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***" ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател П. Колева Велева за предоставяне
на потребителски кредит в размер на 1700 лева;
5. Договор № 4000107 от
25.02.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***" ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател П.Й.Л.за предоставяне на
потребителски кредит в размер на 1500 лева;
6. Договор № 4000111 от 07.03.2016 г. за потребителски кредит,
сключен между „***" ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател А.К.С.за предоставяне на
потребителски кредит в размер на 1500 лева;
7.
Договор № 4000116 от 10.03.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***“
ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и
кредитополучател П.В.В.за предоставяне на
потребителски кредит в размер на 2800 лева;
8.
Договор № 4000117 от 10.03.2016 г. за потребителски кредит,
сключен между „***" ЕООД гр.***,
ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и кредитополучател
В.В.Р.за предоставяне на потребителски кредит в
размер на 2000 лева;
9.
Договор № 4000119 от 14.03.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***"
ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и
кредитополучател М.Р.С.за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1500
лева;
10.
Договор № 4000121 от 15.03.2016 г. за потребителски кредит, сключен между „***"
ЕООД гр.***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., и
кредитополучател Г.М.П.за предоставяне на потребителски кредит в размер на 2000
лева,
получила
без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми в общ размер на 20 500
лева, собственост на „***" ЕООД
град ***, ЕИК ***, представлявано от С.С.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва:
-на
02.10.2015 г. получила 2000 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 01.10.2015 г. по сметка в "***" АД с номер *** с титуляр П.Д.Л.;
-на
04.11.2015 г. получила 2500 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 03.11.2015 г. по сметка в „***" АД с номер *** с титуляр П.Д.Л.;
-на
07.01.2016 г. получила 3000 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 06.01.2016 г. по сметка в „***" АД с номер *** с титуляр управляваното
от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***;
-на
05.02.2016 г. получила 1700 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 04.02.2016 г. по сметка в „***" ЕАД с номер *** с титуляр управляваното
от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***;
-на
26.02.2016 г. получила 1500 лева съгласно договор за
потребителски кредит №*** от 25.02.2016 г. по сметка в „***" ЕАД с номер ***
с титуляр управляваното от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***;
-на
08.03.2016 г. получила 1500 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 07.03.2016 г. по сметка в „***" АД с номер *** с титуляр П.Д.Л.;
-на
11.03.2016 г. получила 2800 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 10.03.2016 г. по сметка в „*** - клон ***“ АД с номер *** с титуляр П.Д.;
-на
11.03.2016 г. получила 2000 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 10.03.2016 г. по сметка в „***" АД с номер *** с титуляр
управляваното от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***;
-на
14.03.2016 г. получила 1500 лева съгласно договор за потребителски кредит № ***
от 14.03.2016 г. по сметка в „***" ЕАД с номер *** с титуляр
управляваното от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***;
-на
16.03.2016 г. получила 2000 лева съгласно договор за
потребителски кредит № *** от 15.03.2016 г. по сметка в ***" АД с
номер *** с титуляр
управляваното от нея дружество „***" ЕООД с ЕИК ***,
поради
което и на основание чл.212, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от
три години и четири месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК е определено спрямо подсъдимата П.Д.Л. общо наказание по постановената присъда и
наказанията, наложени й по НОХД № 1328/2016 г., НОХД № 455/2016 г. и НОХД № 3384/2017 г. на Районен съд - Стара Загора, НОХД № 1803/2017 г. на
Районен съд - София и НОХД № 283/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора,
съответстващо на най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от
четири години при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК е постановено приспадане при изпълнение на така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода на изтърпяната част от наказанието, по която и да
е от групираните присъди.
На основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.2 от НК е присъединено към така определеното общо наказание
наказанието „лишаване от право да заема материално-отчетническа длъжност“ за
срок от две години, наложено на подсъдимата П.Д.Л. по НОХД № 1328/2016 г. на
Районен съд - Стара Загора.
Подсъдимата П.Д.Л. е осъдена
да заплати на „***” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.***, район ***, бул.„***“ № ***, ет.*, офис **, ЕИК ***,
сумата от 17 950 (седемнадесет хиляди деветстотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди вследствие на това,
че през периода от 02.10.2015 г. до 16.03.2016 г. в гр.Стара Загора чрез
използване на неистински документи –
горепосочените 10 броя договори за потребителски кредит - получила без правно основание отпуснатите по
тези договори парични средства с намерение да ги присвои, ведно със законната
лихва върху тази сума, както следва:
-върху сумата от 1080 (хиляда
и осемдесет) лева – считано от 02.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-върху сумата от 1580 (хиляда
петстотин и осемдесет) лева – считано от 04.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-върху сумата от 2520 (две
хиляди петстотин и двадесет) лева – считано от 07.01.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-върху сумата от 1470 (хиляда
четиристотин и седемдесет) лева – считано от 05.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата;
-върху сумата от 1500 (хиляда
и петстотин) лева – считано от 26.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-върху сумата от 1500 (хиляда
и петстотин) лева – считано от 08.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-върху сумата от 2800 (две
хиляди и осемстотин) лева – считано от 11.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата;
-върху сумата от 2000 (две
хиляди) лева – считано от 11.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
-върху сумата от 1500 (хиляда
и петстотин) лева – считано от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата;
-върху сумата от 2000 (две
хиляди) лева – считано от 16.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимата П.Д.Л. е осъдена да
заплати на Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара
Загора сумата от 2101.13 лева (две хиляди сто и един лева и тринадесет
стотинки), представляваща направени разноски по досъдебно производство №
349-зм-263/2017 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора.
Подсъдимата П.Д.Л. е осъдена
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорски районен съд сумата от 718 (седемстотин и осемнадесет) лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск на „***” ЕООД гр.*** съобразно уважения му
размер.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен
съд – Стара Загора от подсъдимата П.Д.Л. чрез защитника й.
Оплакването в жалбата е за
явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание и за неправилно
определяне на режима на изтърпяване на същото.
ИСКАНЕТО във въззивната жалба е за изменение на присъдата в частта
относно наказанието чрез намаляване на срока му и в частта относно определения
режим на изтърпяването му – от „строг“ на „общ“.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора застъпва становището, че въззивната жалба е
основателна в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, който следвало да бъде определен чрез приложение на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
Окръжен съд – Стара Загора,
след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно
чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната
жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по правилата на
съкратеното съдебно следствие - Глава
ХХVІІ, чл.370 – 374 НПК. Съдът е разяснил на подсъдимата П.Д.Л. правата по
чл.371 от НПК и я е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата.
След като е последвало съгласие на подсъдимата производството да протече по
съкратената процедура, съдът е приел, че
направеното от подсъдимата самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт – за които подсъдимата П.Д.Л. се е съгласила да не се събират
доказателства – се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че
ще се ползва от направените самопризнания при постановяване на присъдата.
Преценката на първоинстанционния съд по чл.372, ал.4 от НПК, че самопризнанието на подсъдимата П.Д.Л. се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, е законосъобразна и почива на верен доказателствен
анализ, без да е налице превратно тълкуване на доказателствата. Във въззивното производство не е и повдигнат довод за
противното. Когато производството пред първоинстанционния съд е преминало по реда на посочената
по-горе съкратена процедура, при спазване на законовите изисквания за
провеждането й, фактическите обстоятелства по делото са такива, каквито са приети от първоинстанционния
съд, поради което и е ненужно преповтарянето им в настоящото решение.
Не е налице спор и относно
приложимия материален закон. Правилно, първоинстанционният
съд е приел, че след като през периода
от 02.10.2015 г. до 16.03.2016 г., в град Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление чрез използване на неистински документи –
инкриминираните десет на брой договори за потребителски кредити, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – парични суми в общ размер на 20 500 лева, собственост на „***" ЕООД град ***, ЕИК ***,
представлявано от С.С.Н.,
с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимата П.Д.Л., както от
обективна, така и от субективна страна (при форма на вина пряк умисъл), е
осъществила състава на чл.212, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Приетите
фактически положения категорично установяват характеристиките на състава на посоченото
престъпление, в извършването на което подсъдимата е призната за виновна.
За горепосоченото
престъпление подсъдимата е осъдена на
три години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален “строг” режим на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
За да наложи на подсъдимата П.Д.Л.
наказание лишаване от свобода за
посочения срок, първоинстанционният съд е приел, че е
налице баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което - при условията на чл.54 от НК – е
определил на подсъдимата наказание
лишаване от свобода за срок от пет години (шестдесет месеца), което на основание чл.58а, ал.1 от НК е
намалил с една трета (двадесет месеца) и
така е осъдил подсъдимата на три години и четири месеца (четиридесет
месеца) лишаване от свобода.
Основен принцип на
наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това
наказание, което съответства на тежестта на престъплението (чл.35, т.3 НК). Този принцип законодателят
е разширил и в разпоредбите на чл.54 НК,
както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване на законите.
В случая, Окръжен съд – Стара
Загора прие, че наложеното на подсъдимата П.Д.Л. наказание не е неоправдано завишено,
каквото е оплакването във въззивната жалба, а от там
и, че не е явно несправедливо. Отсъства несъответствие
между неговия размер и степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради следното:
Броят на отделните деяния в
рамките на продължаваното престъпление и стойността на имуществото, предмет на
престъплението, както и настъпилите в резултат на деянието несъставомерни
последици с оглед
отражението му върху засегнатите от извършването му
граждани, т.нар. „неодобрени клиенти“, а и с оглед на подронения авторитет на „***“
ЕООД; проявената от подсъдимата комбинативност
при изготвянето на предварително обмислен
план за действие и обстоятелството, че престъплението е с начална дата,
следваща само с няколко месеца осъждането й за друго престъпление против
собствеността (Присъда № 13/19.03.2015 г. по НОХД № 42/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 04.04.2015
г.) разкриват една по-висока степен на обществена опасност, както на
извършеното престъпление, така и на подсъдимата като деец. При тези данни и
отдаденото от районния съд дължимо значение на наличните характеристични данни
за личността на подсъдимата - с висше образование, майка, сама отглеждаща детето си и в
затруднено материално положение (декларация за семейно, материално и имотно състояние,
л.111, том 1 ДП), наложеното на подсъдимата П.Д.Л. наказание не се явява явно
несправедливо. Претенцията на защитата за намаляване на отмереното от районния съд
наказание е неоснователна, тъй като при определянето му, съобразно разпоредбите
на Общата част на НК, преди редуцирането му с една трета на основание чл.58а,
ал.1 от НК, е проявена дори повече от достатъчната
снизходителност.
Тъй като извършеното от подсъдимата П.Д.Л.
престъпление по чл.212,
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК е осъществено в условията на реална съвкупност с престъпленията (преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях), предмет на
осъжданията й по:
-НОХД № 1328/2016 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, в сила от 07.06.2016 г.;
-НОХД № 455/2016 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, в сила от 01.07.2016 г.;
-НОХД № 1803/2017 г. по описа на Районен
съд – София, в сила от 30.03.2017 г.;
-НОХД № 3384/2017 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, в сила от 07.02.2018 г. и
-НОХД № 283/2018 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, сила от 01.11.2018 г.,
правилно районният съд на основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК е
определил спрямо подсъдимата П.Д.Л. общо
наказание по постановената присъда и посочените дела, а именно най-тежкото от
тях (това по НОХД № 283/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора) - лишаване от свобода за срок от четири години.
В съответствие със закона, като се
има предвид чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, районният съд е посочил, че така
определеното общо наказание - лишаване
от свобода за срок от четири години
- следва да бъде търпяно при
първоначален „строг“ режим, тъй като част от престъпленията в съвкупността
(това по НОХД № 283/2018 г. на Окръжен съд – Стара
Загора и престъплението по настоящото дело) са извършени в изпитателния срок
на условното осъждане по НОХД № 42/2015
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора (за което с Определение №
177/21.03.2019 г. по ЧНД № 491/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е
постановено да се търпи отделно, при първоначален „строг“ режим) и тъй като
сборът от двете наказания (4 г.+ 3 г.) надвишава две години.
Разбирането във въззивната
жалба, че при определяне на
първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание първостепенният съд е нарушил чл.2, ал.2 от НК, тъй като, ако този съд се бил
съобразил с правилата на ЗИНЗС - в редакцията му към време на извършване на
деянието, първоначалният режим би бил „общ“, не може да бъде споделено.
Съгласно правилата на ЗИНЗС (в
редакцията с ДВ бр.42/09.06.2015 г.), видът на режима, който трябва да се
наложи при определено наказание лишаване от свобода, е във функционална
зависимост от типа на затворническото общежитие, в което е постановено да се
търпи това наказание, съгласно т.3 от чл.61 от ЗИНЗС (в посочената редакция на
закона, в сила към време на извършване на престъплението), „общ“ режим се
определя на осъдените, които се настаняват в затворническо общежитие от открит
тип. За да е законосъобразно това – чл.59, ал.1 от ЗИНЗС – е изисквал или
лицето да е осъдено за престъпление, извършено по непредпазливост, или да е
осъдено на лишаване от свобода до пет години за първи път. В конкретния случай
никое от престъпленията в съвкупността не е извършено по непредпазливост, нито
пък подсъдимата П.Д.Л. е осъдена за първи път на лишаване от свобода – като се
има предвид осъждането й по НОХД № 42/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора, ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по което е
активирано с Определение № 177/21.03.2019 г. по ЧНД № 491/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 29.03.2019 г. (вж
л.117, нохд).
Що касае останалите съображения във въззивната жалба, свързани с поведението на подсъдимата П.Д.Л.
в затвора и основаващи се на разбиране, че са налице предпоставките на чл.64 от ЗИНЗС за преместването й за доизтърпяване на
наказанието в затворническо общежитие от открит тип, същите са неотносими към въпроса относно правилното определяне на първоначалния
режим на изтърпяване на определеното общо наказание в обжалвания съдебен акт.
Не може да бъде споделено и разбирането
на прокурора от Окръжна прокуратура – Стара Загора, че първоинстанционният
съд е следвало да определи първоначалният режим за изтърпяване на наказанието,
като приложи чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, в който случай „съдът може да определи
първоначален „общ“ режим и в случаите по ал.1, т.2, когато осъденият не е с
висока степен на обществена опасност“.
Като се има предвид, че предмет на разглежданата
реална съвкупност са общо десет на брой умишлени престъпления, повечето от
които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК и/или продължавани по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК (съставите им включват повече от едно престъпно деяние),
както и че същите са извършени през продължителен период от време (около четири
години) – факти, бележещи наличието на престъпна упоритост в поведението на П.Д.Л.,
последната не може по никакъв начин да бъде определена като деец с
невисока степен на обществена опасност.
Първоинстанционният съд е изложил съображения
защо не прилага чл.24 от НК, които, поради липса на въззивен
протест, не подлежат на обсъждане.
Правилно, на основание чл.25,
ал.2 от НК съдът е постановил приспадане при изпълнение на определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода на изтърпяната част от наказанието, по
която и да е от групираните присъди.
Правилно, на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.2 от НК, първостепенният съд е присъединил към
определеното общо наказание наказанието „лишаване от право да заема
материално-отчетническа длъжност“ за срок от две години, наложено на
подсъдимата П.Д.Л. по НОХД № 1328/2016 г. на Районен съд - Стара Загора.
Тъй като наказанието,
наложено на подсъдимата по НОХД № 42/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора,
вече е било приведено в изпълнение с влязлото на 29.03.2019 г. в сила Определение № 177/21.03.2019 г. по ЧНД №
491/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, районният съд не се е
произнесъл повторно в тази насока, прилагайки отново чл.68, ал.1 от НК.
Отчитайки обстоятелството, че
поведението на подсъдимата П.Д.Л. е не само наказателно съставомерно,
но ангажира и гражданската й отговорност на основание чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд
правилно е уважил в пълен размер
предявения срещу й граждански иск от „***“ ЕООД ***.
Поради всичко гореизложено и
тъй като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора прие, че
същата на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/17.04.2019 г., постановена по
НОХД № 518/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.