Р Е Ш Е Н И Е
Номер 742 от 26.06.2020
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Д. Ганева
като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно
административен характер дело номер 556 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община Айтос с ЕИК ********* с адрес гр. Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 3, представлявана от Кмета Васил Едрев, чрез пълномощник – адв. Д.В. *** с адрес на кантората гр. Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 2 против Решение № 15/05.02.2020 год., постановено по НАХД № 332/2019 год. по описа на Районен съд Айтос, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-176/03.09.2019 год. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл.190а, ал. 2, вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Айтос е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, като намалява размера на наложената санкция от 2000 лева на 1000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като се постанови ново, по силата на което да се отмени изцяло наказателното постановление. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощения адв. Д.В. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и цялостна отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация – Зам. Председателя на ДАМТН, не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
Представителя на Окръжна прокуратура Бургас дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Айтос е образувано по жалба на Община Айтос с ЕИК ********* с адрес гр. Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 3, представлявана от Кмета Васил Едрев против Наказателно постановление № НЯСС-176/03.09.2019 год. на зам. председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал. 2 от ЗВ и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на общината е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. За да измени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че е в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното административно нарушение, поради което правилно и обосновано е санкционирана общината, но по отношение на определения размер на имуществената санкция, с оглед липсата на ангажирани доказателства за осъществени други административни нарушения от същия вид, следва да се измени към предвидения в закона минимум.
Решението на Районен съд Айтос е правилно и следва
да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния
закон съдът следи служебно.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.05.2018 год. комисия, назначена със Заповед № РД-10-64/17.04.2018 год. на Областен управител на област Бургас е извършила проверка на язовир „Дерман дере“, находящ се в поземлени имот № 000072 и № 000073 в землището на с. Поляново, общ. Айтос, актуван с Актове за публична общинска собственост № 264/20.04.1999 год. и № 263/20.04.1999 год., собственост на Община Айтос. Проверката е извършена в присъствието на представител на Община Айтос, като резултатите са обективирани в констативен протокол № 52/10.05.2018 год., в който са дадени и задължителни предписания – да се почисти язовирната стена от дървесна и храстовидна растителност до степен позволяваща извършването на цялостен оглед и обход.
На 22.05.2019 год. служители от Главна дирекция „НЯСС“ при ДАМТН са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Дерман дере“, резултатите от която са обективирали в констативен протокол № 06-01-63/22.05.2019 год. В хода на проверката е установено наличието на храстовидна и дървесна растителност на места по въздушния откос, което затруднява достъпа до основния изпускател, извършването на цялостното им обследване и своевременното констатиране на неизправности. В констативния протокол е вписана и констатацията за неизпълнение на предходно дадените с констативен протокол № 52/10.05.2018 год. задължителни предписания.
Въз основа на горните фактически обстоятелства, против Община Айтос е съставен АУАН № 06-0007/03.07.2019 год., в който описаната фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. На основание съставения АУАН е издадено и оспореното НП № НЯСС-176/03.09.2019 год., в което е пресъздадена идентична фактическа обстановка, която е квалифицирана от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138, ал. 3, т. 5 от ЗВ.
В сезиращата съда касационна жалба е заявено твърдение, че противно на приетото от първоинстанционния районен съд, оспореното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова нарушение се сочи факта, че в НП на Община Айтос се вменява извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138, ал. 3, т. 5 от ЗВ, докато в АУАН, като нарушена е посочена само разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Настоящия касационен състав не споделя така развитото възражение. Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка показва, че действително в АУАН като нарушена е вписана само нормата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, докато в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 138, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Според съда, така констатираното разминаване не съставлява нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираната община. Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От текста на нормата е видно, че същата е препращаща и следва да бъде посочен текста към който тази норма препраща. Така констатирания пропуск обаче се преодолява по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, в оспореното НП е вписана правилната правна квалификация на извършеното административно нарушение, поради което следва да се приеме, че констатираната нередовност на АУАН е преодоляна по посочения процесуален ред.
Без опора в нормативната уредба е и възражението в касационната жалба, съгласно което, посоченото в обстоятелствената част на НП нарушение не съответства на нормата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която, според касатора урежда правомощията на Председателя и длъжностните лица от ДАМТН, в т.ч. и да дават задължителни предписания на собствениците на язовири. Видно от цитираната вече норма на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, същата безспорно вменява задължения на собствениците на язовири (а не регламентира правомощия на длъжностни лица) да изпълняват дадени им задължителни предписания, поради което това възражение се явява неоснователно.
Несъстоятелни се явяват и възраженията за липса на осъществено административно нарушение, доколкото се твърди, че Община Айтос е изпълнила дадените й преписания своевременно, за което е уведомила на 27.08.2018 год. Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна. По отношение на това възражение, настоящия касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния районен съд, в които е направено позоваване на съставени именно от длъжностни лица при Община Айтос констативни протоколи, приложени по делото, в които е вписано техническото състояние на язовир „Дерман дере“ при извършен есенен преглед – на 18.09.2018 год. (т.е. по-малко от месец след датата на която се твърди изпълнение на задължителните предписания), както и при извършен пролетен преглед на язовира от 09.04.2019 год. И в двата констативни протокола по идентичен начин е вписано, че сухия откос е силно обрасъл с дървета и храсти, поради което не може да се прецени състоянието му – констатация, която изцяло съответства на констатациите на контролните органи.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка
с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/05.02.2020 г., постановено по НАХД № 332/2019 г. на Районен съд – Айтос.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.