Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 25,07,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -14 състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №2662 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от В.С.С. срещу „Ф.“ АД обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.164, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на „Е.“АД сумата от 39929.02лв.,
обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, представляващ офис № 3, с площ от 109,59 кв.м., при
съседи: от север – офис № 2, от юг – двор, от изток – двор, от запад – коридор
и стълбищна клетка, заедно с 1,728 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху УПИ, находящ се в „Бизнес Център Е.“, сграда №1, с
идентификатор 68134.4081.505.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
построена в УПИ 505,535,565,577 от квартал 14а по плана на град София, НПЗ
„Изток‘, мЕ.ност „Къро“, с площ на имота по нотариален акт от 4244 кв. м., при
граници на имота: IX-484, 458,459, тупик, УПИ XI-1247, улица и УПИ VI-457a, за
периода от 01,01,2015год. до 23,11,2016год., както и сумата от
4695.53 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от
31,01,2015год. от 28,02,2017год.
Излагат се доводи,
че „Е.“АД е собственик, на основание учредено право на строеж, на недвижим имот
„Бизнес Център Е.“, сграда № 1, с идентификатор 68134.4081.505.1 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, построена в УПИ 505,535,565,577 от квартал 14а по
плана на град София, НПЗ „Изток‘, местност „Къро“, с площ на имота по
нотариален акт от 4244 кв. м., при граници на имота: IX-484,
458,459, тупик, УПИ XI-1247, улица и УПИ VI-457a. Поддържа се, че собствеността върху сградата е
апортирана от „Е.“АД в капитала на „ВЕ. 2015“ООД, като апортът бил вписан по
партидата на последното на 23,11,2016год. Твърди се ищецът да е заложен
кредитор на „Е.“ АД по силата на договор за залог от 28,01,2015год., заверен с №227/28,01,2015год. по отношение на
всички вземания, произтичащи от ползването от страна на трети лица, на
договорно или извъндоговорно основание на обекти, собственост на „Е.“ АД, в
това число и на помещения или на части от помещения, намиращи се на етажи
първи, втори и трети от гореописаната сграда. Поддържа се, че с договора за
залог се обезпечават вземания по договор за заем от 29,06,2012год., сключен
между ищеца, в качЕ.вото на заемодател и „И.Б.“ЕООД, като заемополучател и „Е.“АД
-солидарен длъжник по договора за заем, уточнени по молба от 22,05,2017год.
Навеждат се доводи, че на основание чл. 164 от ЗЗД, в качЕ.вото си на заложен
кредитор, В.С. е процесуално легитимиран да предявява правата на „Е.“ АД срещу
ответното дружЕ.во във връзка с ползването на недвижим имот, находящ се в
гореописаната сграда, а именно: офис № 3, с площ от 109,59 кв.м., при описани в
исковата молба съседи.
Излагат се
съображения, че ответното дружЕ.во е ползвало този недвижим имот без основание
за релевирания период, като единствено е заплащало консумативни разноски във
връзка с него-признание за факта относно ползване на имота. Размерът на
претендираното вземане е формиран на база пазарната наемна цена на офиса,
респективно на база условията предлагани от „Е.“АД на трети лица – ползватели
на офиси в „Бизнес Център Е.“. Поддържа се, че ответното дружЕ.во е уведомено
за сключения договор за залог с уведомления от 09,02,2015год. и е поканено да
заплаща всички дължими суми във връзка с ползването на имота по сметка на
ищеца. На 31,03,2015год. е изпратена нова покана до ответника. Твърди се да е
налице обедняване на „Е.“ АД, изразяващо се в невъзможността да извлича
граждански плодове от имота, обогатяване на ответника, поради спЕ.яване на
разходи за наем и причинна връзка между обогатяването и обедняването, като в
същото време липсват договорни отношения между „Е.“ АД и ответника. Посочва се,
че липсата на действия от страна на „ЕСТ“АД в насока реализиране на вземанията
си към ответника са наложили предявяването на исковата претенция от страна на
ищеца.
Съищецът- „Е.“АД конституиран по реда на чл.26, ал.4 от ГПК
излага становище за допустимост и основателност на исковата претенция по
съображения изложени в първоначалната искова молба.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„Ф.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Навежда доводи, че
ищецът не е процесуално легитимиран да предявява от свое име чужди права.
Излага съображения, че договорът за залог върху вземания от 28,01,2015год. е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 162, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че бъдещи вземания и такива на
извъндоговорно основание не са годен предмет на договор за залог, както и
сключения договор за залог е недействителен поради липса на основание, тъй като
за „Е.“АД няма насрещна прЕ.ация, която да обосновава правен интерес да
предлага обезпечение на задължение на И.Б.
ЕООД. Поддържа, че отношенията между него и „Е.“ АД са уредени от договор за
заем за послужване. Между страните е налице съгласие за ползването на имота, а
оттам и основание за ползване. Твърди, че договорното основание за ползване е
безвъзмездно. Посочва, че договорът за заем за послужване бил сключен с
предаването на процесния офис от „Е.“ АД. Твърди, че не може да се залага
вземане от безвъзмездно ползване.
Не
оспорва фактическите твърдения относно ползването на имота за релевирания
период, сключването на договор за залог, за който ответникът е уведомен и
липсата на плащане на вземания към ищеца.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата претенция
съдът намира за процесуално допустима съобразно чл.164, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗД,
тъй като ищецът е процесуален субституент на залогодателя си Е. АД.
Не е спорно между страните „Е.“АД да е собственик
на основание учредено право на строеж с НА №16610,03,2006год. на имот: „Бизнес
център Е.“, сграда 1, с идентификатор
68134.4081.505.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, построена в УПИ
505,535,565,577 от квартал 14а по плана на град София, НПЗ „Изток“, мЕ.ност
„Къро“, с площ на имота по нотариален акт от 4244 кв. м., при граници на имота:
IX-484, 458,459, тупик, УПИ XI-1247, улица и УПИ VI-457a., в която се
намира и процесния обект-офис №3, с площ от 109,59кв.м. при описани съседи,
който имот към 23,11,20016год. е прехвърлен с апорт от „Е.“ АД в капитала на „ВЕ.
2015“ООД. Т.е. за релевирания период от 01,01,2015год. до 23,11,2016год. Е. АД
е собственик на процесния офис №3.
За безспорно между
страните е прието, че процесния имот-офис 3 е предаден от Е. АД за ползване на Ф. АД с
приемо-предавателен протокол от 05,10,2009год./стр.29/ и по устна уговорка.
/определение постановено в съдебно заседание проведено на 14,05,2018год./. Не е
спорно имотът да е предаден за безвъзмездно ползване.
Не е спорно и от
приложените доказателства се установява да е сключен договор за залог върху
вземания от 28,01,2015год., между В. С. С.,
в качеството на заложен кредитор и ЕСТ
АД, в качеството на залогодател. Предмет
на залога са всички настоящи и бъдещи вземания към трети лица,
произтичащи от ползването на обекти, собственост на залогодателя-помещения или
части от помещения намиращи се на етаж,
първи, втори и трети на сграда Бизнес
център Е., находяща се в гр.София, Младост, ул.*********, произтичащи от
договорно или извъндоговорно основание/чл.2, ал.1, т.1,3/, включително и офис
3.
Договорът за залог
е сключен за обезпечаване на вземанията
на заложния кредитор В.С. по договор за заем, сключен на 29,06,2012год. между В.С./заемодател/ и „И.Б.“ЕООД/заемополучател/,
по който ЕСТ АД е солидарен длъжник, като към датата на сключване на договора задължението към заемодателя е в
размер описан в чл.1, ал.2 от договора от 28,01,2015год.
Не се спори
ответникът да е уведомен за договора за залог с
уведомление получено на 09,02,2015год./стр.31 от делото/, в което е
поканен да заплаща за ползване на
офиса сума в размер на 881евро без ДДС,
считано от 01,01,2015год. до края на текущия месец, за който е осъществено
ползването. Считано от датата на
получаване на уведомлението
задълженията към ЕСТ АД е следвало да се заплащат по банкова сметка *** В.С.. В договор за залог вземанията във връзка с ползването на
обектите са конкретизирани в чл2, ал.2 като под №4 е посочено вземане от Ф. АД по приемо-предавателен протокол от
05,10,2009год. с месечна стойност от
881евро.
Изслушано е заключение на съдебноикономическа
експертиза, което като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, от което се установява, че за процесния имот за
ралевирания период от 01,01,2015год. до 23,11,2016год. пазарния наем е 36874,00лв.
Вземането
по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на
един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването
и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена
нееквивалентност. Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти
са пораждащи спорното право.
Поради
субсидиарния характер на този иск неговото приложение е възможно само тогава,
когато липсват други специални правни средства за защита, т. е. когато ищецът
не разполага с друг иск за защита на нарушените си права.
На първо място съдът приема за
установено за В.С. да е възникнало качеството заложен кредитор по договор за
залог сключен на 28,01,2015год. Изпълнен е фактическия състав на правната
норма, сключен е писмен договор, с достоверна дата, предвид извършеното
нотариално удостоверяване на подписите на
страните и доколкото поражда действие от момента на постигане на
съгласие между страните по него. Предмет
на залога съгласно чл.162 от ЗЗД могат да бъдат вземания, които могат да бъдат
прехвърляни. Съдът намира да липсва нормативно ограничение за залагане на
бъдещи вземания или такива произтичащи от неоснователно обогатяване. Вземанията
могат да бъдат условни, срочни и др., като в хипотезата на бъдещо вземане същото може да служи за
удовлетворяване след настъпване на изискуемостта му. В този смисъл релевираните
възражения от ответника за недействителност
на договора за залог поради липса на предмет са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за нищожност на залога
поради липса на основание, тъй като залогодателят -ЕСТ АД не получава насрещна
престация, а е солидарен длъжник по договор за заем между заложния
кредитор/заемодател по договор за заем от 29,06,2012год. и заемополучателя И.Б.
ЕООД. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД нищожни са
договорите, при които липсва основание, като
основанието се предполага до доказване на противното. В тежест на
страната навеждаща сочения порок е да обори законовата презумпция. В процесната
хипотеза предвид характера на сключения договор за залог на вземане, и неговата
непосредствена цел обезпечаване на
вземане, самото твърдение за липса на насрещна престация е ирелевантно,
доколкото принципно договорът за залог е безвъзмезден.
Съобразно изложеното настоящия състав намира В.С. да се легитимира като
заложен кредитор на ЕСТ АД, респективно да е процесуално легитимиран при търсената съдебна защита съобразно чл.164 от ЗЗД.
Спорно по делото е дали за
релевирания период между страните са
съществували договорни правоотношения във връзка с ползването на процесния офис
3, при безспорно установеното обстоятелство, ползването на имота да е предадено
на Ф. АД безвъзмездно през 2009год. по
устна уговорка. При установената фактическа обстановка настоящият състав приема
характера на възникналото правоотношение да е по сключен договор за
безвъзмездно ползване съобразно нормата на
чл.243 от ЗЗД като в синхрон с нормата на чл.245 ЗЗД заемателят е поел задължение да заплаща обикновените разноски за
поддържането, запазването и използуването на вещта-консумативи за ползването. Твърди се да е било уговорено
прекратително условие за безвъзмездното ползване на имота-„до момента, в който е
налице запълване на сградата с наематели, а след този момент ответникът да освободи офиса или да
подпише със собственика договор за наем при съответните пазарни условия“/уточнителна
молба от 07,02,2018год./.
В процесната хипотеза, съдът намира уговорка в подобен смисъл да не е
налице. Видно от показанията на разпитания свидетел Добрински
не е уговорен срок за ползване на офиса. От друга страна дори да бъде
установено наличието на договорка с посочено съдържание, то по делото не са
ангажирани доказателства да е настъпило соченото условие, а именно запълване на
сградата с наематели. Поисканите гласни
доказателства са само относно обстоятелствата касаещи наличие на прекратително
условие по договор за послужване съобразно чл.243 от ЗЗД.
Действително с уведомление
получено от ответника на 09,02,2015год.,
впоследствие 31,03,2015год., е изразено намерение за събиране на месечна сума
за ползване на имота в размер на 881евро, считано от 01,01,2015год. Във връзка
с това съдът намира, че с оглед качеството на заложния кредитор, който не е
титуляр на материалното правоотношение, изходящото от последния волеизявление
за плащане на месечна сума за ползване на имота е ирелевантно в отношенията
между Ест АД и Ф. АД. Упълномощаването отразено в договор за залог в чл.5, ал.1
касае извършването на действия за
запазване на заложените вземания, включително уведомяване на заложните длъжници
за сключения договор за залог. Промяната в съществуващото материално правоотношение
–договор за послужване не може да бъде извършена от трето лице-заложния
кредитор, от чието име изхожда уведомлението и покана за плащане на възнаграждение
за ползване на офиса. Дори да се приеме, че волеизявлението от В.С. е в
качеството на пълномощник на ЕСТ АД, с което е заявено становище за преуреждане
на отношенията за ползване на офиса, чрез заплащане на месечно възнаграждение,
то предвид липсата на противопоставяне
от „ЕСТ“АД относно ползването на имота
продължило от Ф. АД през целия релевиран период, липсата на възражение от ползвателя относно изявлението за
възмездно ползване и по арг. от чл.236 от
ЗЗД, може да се обоснове извод за възникнало договорно правоотношение по
договор за наем с наемна цена в размер на 881евро месечно. Дори и обосноваване
на този извод не води до основателност на исковата претенция, заявена като
обезщетение за неоснователно обогатяване, предвид субсидиарния характер на
същата и възможността на правоимащото лице да инициира съдебна защита на вземането
си с възникналото договорно правоотношение.
Предвид горните мотиви, съдът намира исковата
претенция като неоснователна да подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на главната искова
претенция подлежи на отхвърляне и
акцесорния иск за обезщетение за забава с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сума в размер на 4695,53лв. за релевирания период.
По
разноските:
Съобразно изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, които съдът намира за доказани в размер на 1847,00лв.-адв.възнаграждение. Релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, тъй като минималния размер на адв. възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ е 1868,73лв. или над платения размер от 1847,00лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.С.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу „Ф.“АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес ***, искове с пр.осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.164, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на „ЕСТ“АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес ***, бизнес център Е., ет.1, офис 2, сума в размер на 39929.02лв., обезщетение за ползване без основание на недвижим
имот, представляващ офис № 3, с площ
от 109,59 кв.м., при съседи: от север – офис № 2, от юг – двор, от изток –
двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно с 1,728 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, находящ се в „Бизнес
Център Е.“, сграда №1, с идентификатор 68134.4081.505.1 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, построена в УПИ 505,535,565,577 от квартал 14а по плана
на град София, НПЗ „Изток‘, местност „Къро“, с площ на имота по нотариален акт
от 4244 кв. м., при граници на имота: IX-484, 458,459, тупик, УПИ XI-1247, улица и УПИ VI-457a, за
периода от 01,01,2015год. до 23,11,2016год., както и сума в
размер на 4695.53 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от
31,01,2015год. от 28,02,2017год.
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** и „ЕСТ“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, бизнес център Е., ет.1, офис 2, да заплатят на „Ф.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1847,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: