№ 12
гр. Шумен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900096 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Ю. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 7, вх.4, ет.1, ап.75, действащ чрез
ад. В. П. от АК – Шумен със съдебен адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 17, ет.1, офис № 2
против Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „....”, № 67А, представлявано от изпълнителните директори
М.С.М.-Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И. Ищецът твърди, че на 05.02.2021 г. около 8.20 ч. в гр.
Шумен на кръстовището на бул. „.... и ул „....“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ...., управляван от А.С.Г. поради несъобразяване на
дистанцията се удря в движещия се преди него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“
с рег. № .... управляван от А. Ю. Ц.. В резултат на ПТП, А. Ю. Ц. е получил травматично
увреждане, а именно: травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък,
вследствие на камшичен удар в областта на шията. След ПТП ищецът е постъпил за лечение
в „МБАЛ-Шумен“ АД, където са направени изследвания и назначени консултации.
Поставена е обездвижваща яка на шията за срок от 45 дни. Вследствие на травматичното
увреждане, ищецът е бил затруднен в движението на врата си за срок по-голям от месец,
търпял е силни болки в шийната и гръдна област, изпитвал е дискомфорт и е имал
необходимост от съдействие при извършването на някои от рутинните и ежедневни
дейности. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, произтичащи от направените разходи
за лечение. За лекия автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № .... е имало сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/22/120001765842 със срок за валидност от 26.06.2020 г. до
26.06.2021 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество
1
молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди,
като е представил документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати
сумата от 26 128.45 лв., от които застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв. и застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 128.45 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните обезщетения считано от датата на предявяване на иска 23.08.2021 г. до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
ЗК „Лев инс” АД изрично заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, касаещо лекия автомобил - марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ...., по
силата на застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Но оспорва исковите
претенции на ищеца по основание и размер. Ответникът оспорва твърденията на ищеца
относно механизма на настъпване на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, чийто размер следва да се редуцира.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 337/2021 г. по описа на РУ-
Шумен, преобразувано в СЛ.Д. № 22/2021 г. на ОСлО при ОП - Шумен за това, че на
05.02.2021 г. в гр. Шумен на кръстовище между ул. „....“ и бул. „...., А.С.Г. ЕГН **********
при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“ модел Лагуна“ с рег. № .... е нарушил
правилата за движение и е предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие на
което е причинена лека телесна повреда на А. Ю. Ц., поради което на основание чл.243, ал.1,
т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК и чл.199 от НПК наказателното
производство е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
на РП - Шумен от 05.08.2022 г. (л.127-л.129).
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № .... към датата, на която е осъществено
процесното ПТП – застрахователна полица № BG /22/120001765842.
От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на
05.02.2021 г. около 08.15 ч., през светлата част на денонощието, лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № .... с водач А. Ю. Ц. се е движел по бул. „.... в посока гр.
Шумен, времето е било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо без неравности. В
района на митница Шумен, водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е предприел
изпреварване и е застанал пред лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № .....
При приближаване на кръговото кръстовище с ул. „....“, водачът на лек автомобил „Тойота
2
Ярис“ се е движел в лявата лента за движение, а след него се движел в същата лента лек
автомобил „Рено Лагуна“. След приближаване на пешеходната пътека преди кръговото
кръстовище водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е намалил скоростта и при достигане
на стоп линията преди кръговото кръстовище е преустановил движението за да огледа за
преминаващи автомобили с предимство. В същият момент движещият се след него лек
автомобил „Рено Лагуна“ не е успял да преустанови движението си и с предната си част
удря задната част на лек автомобил „Тойота Ярис“, за който ударът е прав заден, при което е
бил отхвърлен във вътрешния кръг, където е преустановил движението си.
Причината за настъпване на ПТП е неправилно подбраната от водача на лек
автомобил „Рено Лагуна“ скорост на движение, която не е била съобразена с необходимото
безопасно разстояние за спиране при движения след лек автомобил „Тойота Ярис“, поради
което не е могъл своевременно да спре в опасната зона и да предотврати удара. Скоростта
на движение на лек автомобил „Рено Лагуна“ преди ПТП е била 44.7 км./ч. При тази
скорост на движение, ударът е бил предотвратим ако водача на лек автомобил „Рено
Лагуна“ е реагирал своевременно и е предприел спиране на разстояние не по-малко от 27.7
м. или се движел с технически съобразена скорост при конкретните пътни условия - 28.8
км./ч., като в този случай не би се реализирало ПТП.
Лекият автомобил „Тойота Ярис“ е снабден фабрично с предпазни колани на
всичките пет седалки. Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за
защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е
предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните
предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и
предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие
на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява
свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се
задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките
торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан
ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в определени граници
по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни удари.
При ПТП ищецът е получил травма на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния мозък. Възможно е травмата да се получи при ПТП и в този смисъл да
съществува причинно-следствена връзка с причинените травматични увреждания.
Ограничените по тежест и локализация увреждания в областта на шията дават основание да
се приеме, че по време на произшествието А. Ц. е бил с поставен предпазен колан. С оглед
конкретния механизъм на ПТП тежестта на травмите би била по-голяма при непоставен
предпазен колан.
След ПТП, ищецът е бил приет за наблюдение и лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД от
05.02 до 08.02.2021 г., като при проведените изследвания не са били установени обективни
данни за травматични увреждания в областта на шията и гръдния кош. Проведено е
консервативно (медикаментозно) лечение по повод болевите усещания от травмата.
3
Шийна ортопедична яка е било наложително да се постави непосредствено след
ПТП, поради оплаквания от болка в тази област и евентуално увреждане в областта на
шията След проведените изследвания в болницата и ненамиране на травматични
увреждания в областта на шията не е имало повече необходимост от нейното носене.
Травматичните увреждания получени по време на произшествието са отзвучали в рамките
на две-три седмици и са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за
живота. Не е представена медицинска документация от невролог за настъпването каквито и
да е усложнения в хода на оздравителния процес. Поради което вещото лице счита, че няма
основание да се приеме към настоящия момент да са налице невъзстановени увреждания,
свързани с конкретното ПТП.
Представените по делото медицински разходни документи са свързани с лечението
на травмата от ПТП.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Е.Ц.П., баща на ищеца и Ц.Д.Б.
Свидетелят Е.Ц.П. научил за произшествието от обаждането на сина му и отишъл
веднага на местопроизшествието. Пристигнала линейка, сложили ортопедична яка на сина
му и го откарали в болницата. След изписването от болницата ищецът е носил ортопедична
яка около 45 дни, по препоръка на лекарите, изпитвал е болки около два – три месеца и
около 50 дни не е ходил на работа. Към настоящия момент болките се появяват при
физическо натоварване.
Свидетелят Ц.Д.Б. който е близък приятел на пострадалият, го е видял в деня на
изписването му от болницата. Пострадалият е бил с поставена шина-яка на врата. След това
е ходил по 2-3 пъти седмично у тях да го вижда. Ищецът започнал да излиза от дома си след
около три седмици, а е тръгнал на работа около два месеца след инцидента. В този период се
е оплаквал от болки и е използвал обезболяващи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода след ПТП. На
следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищецът
е представил писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са заплатени
необходими за лечението му медицински услуги и медикаменти. Общия размер на разходите
свързани с лечението на ищеца възлизат на 128.45 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че 17.05.2021 г.,
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди. вреди. Това обстоятелство, както и твърдението на
ищеца, че застрахователят е предложил да го обезщети със сума в размер на 1 000 лв., но
той не се е съгласил с размера на обезщетението не са оспорени от ответника.
4
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенция за
неимуществени вреди е частично основателна, а претенцията за имуществени вреди е
основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило
поради действията на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“, който е избрал скорост на
движение, която не е била съобразена с необходимото безопасно разстояние за спиране при
движение зад лек автомобил „Тойота Ярис“, поради което водачът на „Рено Лагуна“ не е
могъл своевременно да спре в безопасната зона и да предотврати удара. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на А.С.Г.. С
поведението си той е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ударът между
участващите в ПТП автомобили е щял да бъде избегнат, ако той беше избрал подходящата с
оглед конкретните пътни условия скорост, която щеше да му даде възможност за
5
своевременно спиране на управляваното от него МПС без да удря спрелия пред него лек
автомобил. Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищецът е
получил травматични увреждания. Следователно налице са всички предпоставки на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД,
като в настоящия процес тази презумпция не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ....,
обективиран в застрахователна полица № BG /22/120001765842.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл.432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищцата, като пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на А. Ю. Ц.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан. В конкретния случай, извършената комплексна съдебна
експертиза, установи, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Следователно той
не е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП и поведението му не е повлияло по никакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат.
Относно размера на претендираните обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето
основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с
лечението на получените при увреждането травми ищецът е понесл разходи в общ размер на
6
128.45 лв. Размерът на разходите не се оспорва от ответното дружество. В представеното
заключение на назначената КСЕ, вещото лице посочват, че медицинските разходни
документи са свързани с лечението на ищеца. С оглед на това тези разходи следва да му
бъдат възстановени изцяло. Следователно искът за обезщетение на имуществените вреди е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в искания размер от 128.45 лева.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищеца, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалият е на 31 г., като в резултат от него е получил лека телесна повреда -
травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, не са налице
фрактури и травматични изменения. Той е бил приет в „МБАЛ-Шумен“ АД, като при
постъпването си е бил в съзнание. В болницата е лекуван консервативно с медикаменти в
продължение на четири дни от 05.02.2021 г. до 08.02.2021 г. След това А. Ю. Ц. е изписан с
подобрения, като видно от приложената по делото епикриза е дадена препоръка за хигиенно
диетичен режим. Оздравителният процес е протекъл в рамките на две – три седмици, без
усложнения, но травма е била причина за болки в областта на шията. Няма данни за трайни
последици за здравето, вследствие на ПТП. В хода на процеса не са събрани доказателства
относно невъзстановени увреждания към настоящия момент. На тази основа, съдът приема,
че е справедливо на А. Ю. Ц. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на 8 000.00 лв., а за
разликата до претендирания размер от 26 000.00 лв. искът му да бъде отхвърлен. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази и социално-
икономическите условия в страната и област Шумен.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Основателни са и следва да бъдат уважени претенците за заплащане на законна лихва
върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата
на подаване на исковата молба 23.08.2021 г. до датата на окончателното им заплащане.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за
направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да му се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на
463.53 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 275.56 лв.
По компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца дело- водни
разноски в размер на 187.97 лева.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.08.2021 г. се
7
установява, че адв. В. В. П. е указал безплатна адвокатска помощ на ищеца. С оглед на това
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съдът следва да определи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.1 и
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й
към 20.08.2021 г., адвокатското възнаграждение е в общ размер на 1610 лв. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца,
съразмерно с уважената част от претенциите му, адвокатско възнаграждение в размер на
500.86 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „....”, № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.-Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И.да заплати на А. Ю. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 7, вх.4, ет.1, ап.75 сумата от 8 128.45 лв., от която
8 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени
болки и страдания и 128.45 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания,
причинени в резултат на ПТП, станало на 05.02.2021 г., причинено от А.С.Г. ЕГН
**********, който е нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил марка „Рено“ модел Лагуна“ с рег. № ...., на основание застрахователна полица №
BG/22/120001765842 с начална дата на покритие 26.02. 2020 г. до 26.02.2022 г. за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
23.08.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 187.97 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата
част за разликата над уважения общ размер на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди от 8 128.45 лв. до претендираните 26 128.45 лв. отхвърля претенцията на
А. Ю. Ц., като неоснователна.
Осъжда Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „....”, № 67А, представлявано от изпълнителните
директори М.С.М.-Г., П.В.Д., С.Н.А. и В.В.И.за заплати на адвокат В. В. П. от АК – Шумен
с адрес на практиката в гр. Шумен, ул. „...., № 17, ет.1, офис 3 сумата от 500.86 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8
9