Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1194
гр. Пловдив, 28.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 22.7.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3941/2020г. по описа на ПРС, I наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ПЕРСЕНК
ИНВЕСТ“ ООД против Наказателно постановление № 40/17.06.2020, издадено от Директорa на РИОСВ- Пловдив, с което на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.35, ал.1
от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
С жалбата се излагат съображения за липса на
извършено нарушение по възведения с АУАН и НП законов текст. Сочи се, че при преценка за съставомерността
на деянието от контролния орган не са
взети предвид всички релевантни по случая обстоятелства- влияние на
атмосферното налягане и взетите от жалбоподателя мерки за предотвратяване на
запрашването. Счита се, че не е констатирано виновно поведение на конкретно
физическо лице, което да обуслови отговорност на ЮЛ. Пледира се, че не е
установена точната концентрация на образувания прахов облак и конкретното му
място на разпространение. Изтъква се, че наложената санкция е завишена в
сравнение с обществената опасност на деянието. В условията на евентуалност се
моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли
се за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител за съдебно заседание, като не
взема и писмено становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Следва
да се изложат и изрични съображения за липсата
на процесуални пречки делото да протече в отсъствието на страните.
Това е така, доколкото съгласно
чл. 61 ЗАНН, вр. чл. 329 НПК в съдебна фаза на административно- наказателното
производство неявяването без
уважителни причини на страна, която е редовно призована, не съставлява причина
за отлагане на делото.
В
тази връзка следва да се посочи, че всички страни по делото са редовно
призовани. В жалбата жалбоподателя изрично е посочил съдебен адрес ***, адв. Ж.Г. При съобразяване на желанието
на жалбоподателя, с разпореждането за насрочване на делото е разпоредено той да
бъде призован чрез защитника.
Видно
от приложените по делото призовки, адв. Ж. Г. е приела лично на дата 16.07.2020г. две отделни призовки- едната
лично до нея, а другата до дружеството жалбоподател.
Призовката
до въззиваемата страна е получена от неин служител на дата 13.07.2020г. От
гореизложеното следва, че всички страни са надлежно призовани за проведеното
съдебно заседание на 22.07.2020г.
В
тази връзка е изцяло голословно твърдението на адв. Ж.Г., изложено в молбата от
21.07.2020, че била нередовно
призована. В молбата не са изложени
никакви твърдения, които да обуславят нередовност на връчването, с
оглед личното получаване на призовките по делото от адвоката, а и такива не се
съзират при извършена от съда служебна проверка.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако защитникът извежда
нередовността на призоваването си от неспазване на срока по чл. 56 ГПК, то
такъв довод не може да бъде споделен. Това е така, доколкото съгласно чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложение в процеса
по ЗАНН намират правилата на НПК, а не тези по ГПК.
Не
подлежи на съмнение в теорията и
съдебната практика, че производството
по чл. 61 и сл. ЗАНН има характер въззивно такова, а в правилата
уреждащи въззивното производство по НПК липсва
изискване за призоваване на жалбоподателя повече от седем дни преди съдебното
заседание, подобно на изискването на чл. 56 ГПК.
В
тази връзка следва да се отбележи, че изискване за призоване на жалбоподателя
повече от 7-дни преди съдебното заседание не може да се изведе от нормата на
чл. 247б НПК, предоставяща възможност на подсъдимия в седем дневен срок да
подаде отговор срещу обвинителния
акт.
Седмодневния
срок по чл. 247б НПК цели да предостави на подсъдимия възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение и да
организира защитата си. Аналога в административно –наказателния процес
на срока по чл. 247Б НПК е тридневния
срок за подаване на възражения срещу АУАН, доколкото именно АУАН е
процесуалния документ в процеса по ЗАНН, съответстващ на обвинителния акт по НПК, с който се повдига
и предявява административното обвинение. Допълнителна възможност за нарушителя
да организира защитата си е и седмодневния срок след връчване на НП за подаване
на въззивна жалба.
В
конкретния случай АУАН е надлежно връчен, срещу него е подадено писмено
възражение. НП също е надлежно връчено, като за защита срещу същото нарушителят
е ангажирал адвокат. Жалбата е подадена от упълномощения адвокат, поради което и
не може да се говори за каквото и да било засягане на правата на наказаното
лице.
В
тази връзка е абсурдно дори да се твърди, че жалбоподателят не е могъл да се подготви за производство, което се
провежда изцяло по негова инициатива, поради подадена от него въззивна
жалба.
В
този смисъл е й трайната съдебна практика, както на Административен съд
Пловдив, така и на административните съдилища от цялата страна, в която се приема
точно по аргументите изложени
по-горе, че срока по чл. 56 ГПК не намира приложение в процеса по ЗАНН.
Така
изрично Решение № 1342 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1243 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2413 от 19.12.2016 г. по
н. д. № 2303 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 832 от 24.03.2014 г. по н. д. № 419 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2449 от 12.11.2013 г. по н. д. №
2203/2013 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Така
и практиката на административните съдилища от апелативния район- Решение от
15.04.2015 г. по н. д. № 89 / 2015 г. на I състав на Административен съд -
Стара Загора,Решение от 06.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 372 / 2017 г. на II
състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от 27.12.2018 г. по к.
адм. н. д. № 984 / 2018 г. на Административен съд - Хасково, Решение
№ 101 от 07.10.2009 г. по к.н.а.х.д. № 104/2009 г. на Административен съд
Смолян
Така
и практиката на административните съдилища от цялата страна- Решение № 6161 от
22.10.2019 г. по адм. д. № 2949/2019 г. на Административен съд - София, Решение
№ 3908 от 11.6.2018 г. по адм.д. № 4033/2018 г. на Административен съд - София,
Решение № 3007 от 04.5.2018 г. по адм.д. № 1474/2018 г. на Административен съд –
София, Решение № 690 от 30.03.2016 г. по н. д. № 551/2016 г. на Административен
съд – Варна, Решение от 22.04.2014 г. по н. д. № 60 / 2014 г. на IV състав на
Административен съд - Русе, Решение от 11.07.2014 г. по н. д. № 191 / 2014 г.
на VII състав на Административен съд – Русе, Решение от 16.03.2011 г. по а.н.д.
№ 58/2011 г. на Административен - съд Плевен,Решение № 104 от 18.11.2010 г. по
к.а.н.д. № 105/2010 г. на Административен съд Разград.
Изцяло голословни са и
твърденията на защитника, че бил в невъзможност да се яви за съдебно заседание.
В тази връзка в молбата от 21.07.2020г. не
са изложени каквито и да било причини (служебна ангажираност,
здравословно състояние, ползван отпуск или др.), които евентуално да обусловят тази невъзможност. Не са представени и каквито и да било
доказателства за наличието на такива уважителни причини.
В
тази връзка следва да се отбележи, че тъй като преценката дали да се даде ход на делото се прави в началото на съдебното
заседание, то именно към този
момент следва да са изложени твърденията за наличие на извинителни причини и да са представени
доказателствата за това, като евентуалното им представяне в по-късен
момент не може да санира пропуска това да се направи в надлежния процесуален
момент.
По-късното представяне на
доказателства за налични уважителни причини би било относимо към евентуално
наложени глоби за неявяване в съдебно заседание, но не и за преценката дали да се даде ход на
делото, доколкото тя вече е направена съобразно наличните към този момент
доказателства по делото. Да се приеме обратното би било равнозначно на
това да се допусне със закъсняло процесуално поведение страните да шиканират
процеса, което е несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на
процесуалните права.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление,
намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение
констатирано при следните обстоятелства:
Във връзка със сигнал, подаден на
„Зелен телефон“ в РИОСВ-Пловдив в 13:45 ч. на 28.01.2020 г., регистриран
с вх. №СЗТ-53/28.01.2020, свързан с оплаквания за силно запрашване
от кариерата в с. Куртово Конаре, е извършена незабавна проверка на същия ден в
15:45 ч. в обект- кариера за добив на мрамор в находище „Куртово Конаре“,
разположена в землището на село Куртово Конаре, община Стамболийски и на гр. Кричим, общ.
Кричим, област Пловдив, с концесионер
„ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД.
При проверката е установено, че на открито в обекта се извършват дейности по
добив на подземни богатства, преработка на добит материал, включително и
товарене, разтоварване, транспорт, складиране на инертен материал -мрамор. В
границите на кариерата, преработката на добитата скална маса се извършва
посредством трошачно-сортировъчна инсталация (ТСИ) състояща се от различни
участъци и звена, разположени на открито. Добитият материал с технологичен
транспорт се подава за натрошаване и пресяване в ТСИ. Трошачно- сортировъчната
инсталация е предназначена да натрошава и сортира инертния материал на по-ситни
фракции. Добитата скална маса се изсипва в трошачните инсталации и се натрошава
(подситнява), след което, натрошеният (подситненият) материал се подава за
пресяване в пресевни линии със сита. В
края на процеса по преработка се разтоварва от линиите (пресевните ръкави) по
фракции.
В конкретния случаи, ТСИ е разположена на открито и не е капсулована. При
извършената проверка се наблюдава, отделяне
на неорганизирани прахови емисии от преработката на скална маса в ТСИ,
както при трошене и пресяване, така и в края на преработката при разтоварването
на прахообразните материали от пресевните ленти към депата за съхранение. Наблюдава се отделяне на прах
при разтоварването на най- фините фракции от пресевните линии, като примерно
фракция 0/4 мм.
Наблюдава се бял
прашен облак, който се изнася извън границите на кариерата. Извършваните дейности по подаване па скалната маса в ТСИ, преработката на скалната маса (натрошаване и
пресяване) в ТСИ, транспортирането по пресевните линии на подситнения материал
и подаването (разтоварването) от лентите към временните депа за отделените
фракции са източници на прахови емисии,
които неорганизирано се емитират в атмосферния въздух и се изнасят извън границите на кариерата.
Предприетите от
страна на дружеството мерки за ограничаване на
прахоотделянето не са достатъчни за
ограничаване на неорганизираното емитиране на прах извън границите на
кариерата.
В конкретния случай, ТСИ е
разположена на открито и не е капсулована. Не
са капсуловани и отделните машини и оборудване към различните участъци
на ТСИ.
Видимо, при преработката на скална маса в ТСИ и разтоварването на
прахообразните материали от пресевните ленти, след преработка, основно на
фината фракция 0/4 мм., прахообразните
вещества, неорганизирано се изпускат в атмосферния въздух по смисъла на
§ 1. точка 10 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на
атмосферния въздух (ДВ бр. 45/96 г. и поел. изм. и доп.). Прахът се изнася извън границите на кариерата.
Горното е в нарушение па разпоредбите на чл. 70. ал. 7, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за
норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. (ДВ бр.
64/2005 г.). а именно:
-При обработката на твърди
прахообразни материали (натрошаване, смилане, пресяване и др.) не са спазени
изискванията за капсуловане на
машините и оборудването, които се използват за обработка на твърди
материали или оборудване (снабдяване) на машините със системи за намаляване на
емисиите на прахообразни вещества в изпълнение па чл. 70. ал. 7. т. 1 от
Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
(замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии. (ДВ бр. 64/2005 г.). В случая машините и оборудването част от цялата ТСИ не са капсуловани в нито един участък.
ТСИ е снабдена само с една система за
ограничаване на прахоотделянето, в случая оросителна инсталация, която не е ефективна във всичките
участъци по преработка. Действието
на оросителната система към инсталацията е недостатъчна за ограничаване па прахоотделянето
при преработката. В такъв случай е
необходимо да се прилагат и други допълнителни средства за ограничаване на
неорганизираното изнасяне на прахови емисии. Необходимо е в допълнение
да се капсуловат машините и оборудването към ТСИ или да се изградят и други системи,
които да подпомогнат за ограничаване па неорганизираното емитиране на прах
извън границите на кариерата. Горепосоченото не е изпълнено от страна на
дружеството
-При обработката на твърди прахообразни материали в местата (участъците),
където се разтоварват прахообразните материали от пресевните ленти към ТГИ не
са приложени мерки за ограничаван на прахоотделянето, включително и мерките
посочени в 70. ал. 7, т. 2 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими
емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и
дейности с неподвижни източници на емисии. (ДВ бр. 64/2005 г.).
Въздействието на източника е с продължителност от 8:00 ч. до 17:00 ч. при 5
дневна работна седмица.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото
доказателства: констативен протокол за извършена проверка, който е подписан
без възражения досежно верността на фактическите констатации в него от
управителя на дружеството нарушител и от присъстващия на проверката
представител на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД.
Следва да се отбележи
и че АУАН и НП дословно възпроизвеждат съдържанието на посочения официален
документ, поради което и според съда за установяване на обективната истина не
се налага непосредствено да се разпита актосъставителя, който в съдебно
заседание да преповтори съдържанието на констативния протокол.
В тази връзка следва
да се съобрази и че в нито един момент в хода на административното производство
( възражение срещу АУАН, жалба срещу НП) нарушителят не е оспорвал приетите за
установени в АУАН и НП фактически констатации, а само е възразявал, че
наказващия орган не е отчел редица правнорелеванти факти, които ще бъдат
обсъдени подробно по-долу. В този смисъл спор между страните не съществува досежно фактите.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не е
оспорено от страните, а и от приложените
по делото заповед № РД-86/29.03.2019г.
и Заповед № РД-8/10.01.2011г. се установява компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 28.01.2020г., АУАН е издаден на 23.04.2020г., а НП - на 17.06.2020г.,
тоест преди погасяване административно наказателната отговорност на
жалбоподателя по давност. Така Тълкувателно постановление №1 от 27 февруари 2015г. на ВКС и ВАС.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, и
в приложения по делото констативен протокол за извършена проверка. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми.
При
издаване на АУАН в максимална степен са гарантирани правата на наказаното лице,
доколкото същият е съставен и подписан в
присъствието на управителя на наказания субект.
При
правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно наказващия орган е приел, че дружеството жалбоподател е
допуснало нарушение на чл. 35 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух. Видно от текста на нормата същата въвежда,
както позитивно правило за поведение, така и санкцията за неговото нарушаване.
Споделя се
изцяло доводът на жалбоподателя, че нарушението е резултатно, като за да е налице следва да се констатират
кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-
да е налице неорганизираното
изпускане на емисии в атмосферния въздух
-
ограничаването на емисиите да е
възможно чрез предприемане на необходимите мерки.
Съгласно легалните дефиниции дадени в параграф 1 на ДР на Закона
за чистотата на атмосферния въздух:
т. 9. "Организирано изпускане" е това, при което
веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др.
т.10. "Неорганизирано изпускане" е това, при
което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена
площадка - товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи
материали, неизправна технологична апаратура и др.
От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че
в случая е налице именно неорганизирано
изпускане на прахови емисии в атмосферния въздух. Нещо повече
констатиран е и допълнителен
несъставомерен противоправен резултат, който чувствително завишава
степента на обществена опасност на нарушението, доколкото е установено, че не
само са изпускани прахови частици, но и същите
са се консолидирали в прахов облак, който е напуснал границите на предприятието
и се е разпространил свободно в околността.
Относно вторият елемент от фактическия състав, а именно възможността да се предприемат мерки за
ограничаване на праховите емисии нормата на чл. 35 ЗЧАВ има бланкетен характер,
като за вида на конкретните мерки препраща към съответната подзаконова
нормативна база.
В процесния случай законовия бланкет е законосъобразно запълнен
от контролните органи, доколкото не само е посочена приложимата норма на чл. 70, ал.7, т.1 и 2 от Наредба № 1/27.06.2005
г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители),
изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, но и надлежно
словесно са описани конкретните мерки, които в било възможно и необходимо да
вземат за да се избегне противоправния резултат, а именно капсуловане
на ТСИ и останалото оборудване.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 70, ал.7, т.1 и
т.2 от Наредбата са посочени в
алтернативност редица мерки за ограничаване на праховото изпускане.
Систематичното тълкуване на тази разпоредба с нормата на чл. 35 ЗЧАВ налага
извод обаче, че лицето извършващо обработка на твърди прахови материали ще бъде изправно, само когато е предприело толкова и
такива от алтернативно предвидените мерки, че те в съвкупност да
гарантират, че не се достига до
противоправния резултат очертан в чл. 35 ЗЧАВ, а именно неорганизирано
емитиране на прахови частици.
В конкретния случай не е спорно, че жалбоподателят е предприел само една от алтернативно предвидените
мерки, а именно въвеждане в експлоатация на оросителна система, която обаче е неефективна, като това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя, който в жалбата и във
възражението срещу АУАН, сам излага
твърдения, че въведената от него система е неефикасна при промяна е
атмосферното налягане.
При неефективност
и недостатъчност на единствената
предприета мярка и при наличие
на възможност за предприемане на други, които са нарочно разписани в
подзаконов нормативен акт и при
констатиран противоправен резултат- неорганизирано емитиране на прахови
частици, се налага извод за противоправност на поведението на жалбоподателя.
Категорично не може да
бъде споделено становището на защитата, че за да се ангажира
отговорността на дружеството било необходимо да се констатира виновно поведение
на конкретен негов работник и служител.
Съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна, като за ангажирането
й не е необходимо да се изследва
поведението на работниците и служителите и наличието или отсъствието на вина у тях. За да бъде наложена
имуществена санкция на ЮЛ е напълно достатъчно да се констатира наличие на
правно предписание и неговото неизпълнение, при възможност за това.
Така изрично Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к. адм. н.
д. № 449 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 266
от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 780 от 19.04.2016 г. по н. д. №
432/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по
н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 462 от
13.03.2015 г. по н. д. № 20/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Видно от приетата за установена фактическа обстановка
всички гореизложени изисквания за ангажиране отговорността на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“
ООД са налице.
Изцяло неоснователно е и възражението за липса на надлежно
описание на причинения противоправен резултат. Както вече се посочи, съставомерното обстоятелство в процесния
случай е неорганизираното изпускане на прахови частици. Образуването на
прахов облак е по-далечен
несъставомерен резултат, който само завишава степента на обществена
опасност на вече довършеното нарушение, като този резултат е достатъчно
индивидуализиран с посочването на праховите частици, които го изграждат,
най-малките от които 0/4 мм и с уточнението, че се разнася и извън
границите на промишления обект. Всякакви други замервания и конкретизиране
на точния географски ареал, над който се
е разнесъл облака, за каквито претендира защитата, не са необходими, доколкото,
както вече се спомена, не се касае за обстоятелство, от което зависи преценката
за съставомерност на деянието.
Изцяло неоснователни са и доводите в жалбата, че контролните
органи не са взели предвид предприетите вече от жалбоподателя мерки за елиминиране на
неорганизираното изпускане на прахови частици.
Както в АУАН, така и в НП надлежно е описано, че в
предприятието е въведена реално само
една система за оросяване, която обаче е неефикасна. В изцяло
аналогичен смисъл са и твърденията в жалбата, а именно, че има въведена система за оросяване, която обаче поради
промените в атмосферното налягане в конкретния случай не могла да даде желания
резултат.
Както се спомена по-горе обаче, от систематичното тълкуване
на чл. 35 ЗЧАВ и чл. 70, ал.7 чл. 70, ал.7, т.1 и 2 от Наредба № 1/27.06.2005 г.
следва, че предприятието ще е изправно само и доколкото е въвело толкова и
такива от алтернативно предвидените мерки, които гарантират, че не се достига
до неорганизирано изпускане на прахови частици. При положение, че е
констатирано въвеждането на само една мярка и нейната неефективност се признава от самия жалбоподател, то
той няма как да се екскулпира независимо от конкретната причина, която е довела
до неефективността на мярката.
В тази връзка следва да бъде съобразено и възражението, което нарушителят е
направил срещу АУАН. В него е признато, че самият наказан субект е констатирал още през 2019г., че използваната
система за оросяване е неефективна
при влошени метрологични условия и понижено атмосферно налягане. Поради
това и още през март 2019г. е започнал преговори с водещ производител за изграждане
и внедряване на допълнителна обезпрашителна система. Обстоятелството обаче, че поради вътрешните договорености между
двете фирми се очаква системата да бъде реално внедрена чак през юли 2020г. не може да доведе до
отпадане санкцията на дружеството, доколкото както вече се спомена неговата
отговорност е безвиновна и обективна.
Неоснователно е и позоваването на форс мажор, доколкото нарушението е констатирано на
28.01.2020г., а извънредното положение в страната е обявено месец и
половина по късно на 13 Март 2020г.
В разпоредбата на чл. 35 ЗЧАВ е предвидено, че нарушението
се санкционира с имуществена санкция от 500 до 5000 лева.
При индивидуализацията на отговорността следва да се
съобрази, че по делото няма данни за други нарушения на екологичното законодателство
от страна на наказания субект.
От друга страна няма как да не се отчете и допълнителния
несъставомерен резултат, намиращ се в пряка причинна връзка с деянието, а
именно образуване на прашен облак, който
е излязъл извън границите на предприятието и е станал причина граждани да
сигнализират на зелен телефон.
Следва да се отчетат и твърденията на самия жалбоподател,
че са констатирали неефективността на
използваната от тях система за оросяване още през март 2019г. и след
изминалия дълъг период от време все още не е реално въведена допълнителна
система.
Всички тези обстоятелства са изрично изложени в НП и са
съобразени от наказващия орган, поради което и в процеса на формиране на волята
му не е налице порок.
Друг е въпроса, че по мнение на настоящия състав предвид констатираните
обстоятелства санкцията от 1000 лева,
която е съвсем близко до минималния размер е даже занижена, но предвид
забраната за влошаване на положението на жалбоподателя няма как да се завиши от
съда.
Във всеки случай обаче изложеното обуславя пълна
неоснователност на възражението за прекомерност на санкцията съобразно действителната
обществена опасност на деянието.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, съдът дължи
произнасяне и по този въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да
се констатира, че степента на обществена опасност на конкретното
деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав
констатираното нарушение разкрива типичната
обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и
невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай. Още повече, че както
се спомена констатираното разнасяне на праховия облак извън границите на
предприятието чувствително завишава степента на обществен опасност на
извършеното.
По изложените съображения НП
следва да се потвърди.
При този изход на спора право
на разноски би имала въззиваемата страна.
Доколкото обаче разноски нито са поискани, нито
са представени доказателства за осъществено представителство от адвокат или от юрисконсулт,
то разноски не следва да се присъждат.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за реално използване на
адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се представят най-късно в
съдебното заседание, преди даване ход по същество, като този пропуск не
може да се санира на по-късен етап.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 40/17.06.2020,
издадено от Директор на РИОСВ-Пловдив, с
което на „ПЕРСЕНК ИНВЕСТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение на чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.