Р Е Ш Е Н И Е
№
33/6.2.2019г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
двадесет и четвърти януари Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир
Гайдаров
Секретар
Р.Петкова
Прокурор
Д.Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Нанкинска
ВНОХД
№ 1433 по описа на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e образувано по жалба
на подс.И.Х. против присъда, постановена на 19.11.2018 год. по НОХД № 62/2018
год. от ПРС, V състав.
С
атакувания съдебен акт подс.Х. е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. “Б” от НК като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 лв., както и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 8 месеца.
В
жалбата се излагат доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е
незаконосъобразна, тъй като неправилно е определен размерът на кумулативното
наказание "лишаване от право да управлява МПС". Прави се искане
същото да бъде отменено.
Представителят
на ВОП в с.з. излага мотиви за законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.312 и чл.313 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея
не представляват въззивни основания за изменение на присъдата по смисъла на
чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
От
фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият Х. ***. Той е правоспособен водач на моторно
превозно средство и притежава лек автомобил марка „Форд Маверик“ с рег.№ * ****
**.
Пострадалият
Ф. И. живее в с.Струя, област Бургас и също е правоспособен водач на МПС.
Двамата се познавали, тъй като живеели в съседни села.
На
29.07.2016 год. св.И. употребил неустановен по вид и количество алкохол, след
което управлявал лек автомобил марка „Лада Нива“ с рег.№ * **** **, собственост
на неговия син Х. Ф. Х.. Движел се по път трети клас 208 от с.Аспарухово,
община Дългопол, област Варна в посока с.Д., община Руен, област Бургас. За
малко спрял пред сграда, собственост на ДГС-с.Цонево, която се намирала вляво
от пътя по посоката му на движение. Там той се забавил за кратко, след което
предприел маневра за потегляне отново в посока с.Д.. По същото време в обратна
посока от с.Д. към с.Аспарухово се движел подс.Х., който пътувал за с.Поляците.
Когато бил на разстояние около 200м преди постройката на ДГС-Цонево, подсъдимият
забелязал лекия автомобил марка „Лада Нива“ с рег.№ * **** **, управляван от
св.И., който в същият момент навлизал в платното за движение в посока с.Д.. Х.
присветнал няколкократно с фаровете и отклонил автомобила си наляво, като
очаквал, че св.И. ще спре. Последният обаче продължил бавно да навлиза в
пътното платно. Тогава подс.Х. предприел спиране с навлизане в насрещната пътна
лента. В следващият момент, при км.50+000 на път трети клас 208, последвал удар
между двете моторни превозни средства, при който пострадал И..
От
заключението на извършената по делото СМЕ се установява, че вследствие на
станалото ПТП пострадалият Ф. Х. И. е получил травматичен шок, контузия на
мозъка, счупване на лявата бедрена кост, счупване на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезена, счупване на 9-то ляво ребро, охлузни и
порезни рани по лицето.
Порезните
рани по лицето са резултати от действие на предмети, притежаващи режещи ръбове,
вкл. парчета счупено автомобилно стъкло.
Останалите
травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети,
изразени със значителна сила, които биха могли да се получат от удари в части
или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.
Травматичният
шок, установен с артериално налягане от 80/50mm/Hg сърдечна дейност 90/мин
обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота и съставляват
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Мозъчната
контузия, сама по себе си, също обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота и съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Пертрохантерното
счупване на лявата бедрена кост обуславя трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за период от около 7-8 месеца, при благоприятно протичане
на оздравителния процес и съставлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК.
Счупването
на малкия пищял на дясната подбедрица, в областта на глезена, обуславя трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 1,5-2
месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и съставлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Останалите
травматични увреждания, в своята съвкупност, обуславят разстройство на
здравето, неопасно за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 от НК.
От
заключението на извършената СХЕ се установява, че към момента на произшествието
в кръвта на пострадалия Ф. Х. И. е установен етилов алкохол в размер 1,37 %,
поради което и материалите за това са отделени в отделно производство.
От
заключението на повторната САТЕ, мястото на началния контакт между автомобилите
по дължината на пътното платно е на 22,63м преди ориентира, възприет в Протокол
за оглед на местопроизшествието от 29.07.2016 г., в посока към с.Аспарухово. По
ширината на пътното платно мястото на удара е в интервала от 4,01м до 5,77м от
десния край на пътното платно, гледано в посока към с.Аспарухово. Скоростта на
движение на лек автомобил марка „Лада Нива“ в момента на удара е била около
30,56км/ч., а на лек автомобил марка „Форд Маверик“ в същия момент - около
105,14км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на „Форд Маверик“ при
определената му скорост на движение преди удара 119км/ч е била 160,77м. При
тази скорост водачът - подс.Х. би могъл да избегне удара с лек автомобил марка
„Лада Нива“, ако не е променял посоката на движение на автомобила и би
предприел спиране със същото закъснение, тъй като в момента на достигането на
„Форд Маверик“ до равнището на мястото на удара „Лада Нива“ би се намирал
изцяло в лентата за движение към Д.. В момента на изтичането на времето за
реагиране на водача на „Лада Нива“ „Форд Маверик“ е бил на разстояние от „Лада
Нива“ около 184,47м. От такова разстояние св. И. е имал видимост към автомобила на
подсъдимия и ако е спрял и изчакал преминаването му, не би настъпил удара, т.к
в момента на удара „Форд Маверик“ е бил изцяло в лентата за движение към с.Д..
Според в.л. е възможно Ф. И. да не е можел да прецени скоростта на „Форд
Маверик“ от такова разстояние, като се има предвид установеното наличие на
етилов алкохол в кръвта му. От техническа гледна точка причината за
произшествието от една страна е обстоятелството, че подс.Х. е реагирал за
предприемане на спиране със закъснение от около 3,19 сек по отношение на
момента на навлизането на „Лада Нива“ в пътното платно, поради което оставащото
разстояние до приближаващия „Лада Нива“ се е оказало недостатъчно за спирането
на автомобила. От друга страна, причина за произшествието е обстоятелството, че
водачът на „Лада Нива“, имайки видимост към приближаващия „Форд Маверик“, не е
спрял да изчака преминаването му, тъй като водачът на „Форд Маверик“ е имал
предимство за движение.
В
ДП е назначен следствен експеримент, от който се установява, че от приетото със
САТЕ разстояние от 182м водачът на „Форд Маверик“ е имал добра видимост към
мястото на излизане на „Лада Нива“ и обратно, водачът на „Лада Нива“ е имал
видимост към „Форд Маверик“. Установена е и най-вероятната скорост на движение
в момента на удара на „Форд Маверик“ -107, 52км/ч.
При
така установеното до момента въззивната инстанция прие следното:
Първоинстанционният
съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от
събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно
подсъдимият е осъществил вмененото му деяние. Тези изводи напълно се споделят и
от настоящата инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново.
Във
въззивната жалба се навеждат твърдения, че неправилно е приложена разпоредбата
на чл.343Г НК и на подсъдимия е наложено наказание "Лишаване от право да
управлява МПС", тъй като преди всичко следва да бъдат постигнати целите на
специалната превенция, а по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият
състав на съда не споделя тези възражения на защитата поради следните
съображения:
На
първо място подсъдимият при разглеждане на делото от първоинстанционният съд е
пожелал същото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като е
признал всички факти така, както са описани в обвинителния акт. В тази насока
настоящият състав на съда не споделя възраженията на защитата, че вината на Х.
не е установена по безспорен начин по делото. Вярно е, че вина за ПТП има и
другия водач на МПС, но същият следва да отговаря за своите нарушения в отделно
наказателно производство и това не рефлектира на вината на подсъдимия по
настоящото дело.
При
определяне на наказанието ВРС е преценил какви са смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства за подсъдимия, участието в извършеното
престъпление, обстоятелството, че в настоящият случай е задължително
приложението на чл.78а, ал.1 НК, поради което е освободил подсъдимият от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
"глоба" в минимален размер. Към минимума е и наказанието
"Лишаване от право да управлява МПС". Реално въззивната жалба касае
единствено кумулативното наказание като претендира неговата отмяна.
Настоящият
състав на съда намира, това искане за неоснователно. Видно от приложената
справка от КАТ Х. има налагани административни наказания основно за неспазване
на ограниченията на скоростта на движение, каквото нарушение е било извършено и
по настоящото дело и е станало причина за настъпване на вредоносния резултат.
Размерът на наказанието е съобразен с наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което първоинстанционния съд го е определил към
минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, който въззивният съд
приема за справедлив и законосъобразен.
.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати
от първоинстанционният съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен
акт, но установи такива, които следва да бъдат отбелязани при служебната
проверка.
В
разпоредителното заседание първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за насрочването ме по някоя от особените процедури, предвидени в
Глава 27 или 28-ма и е постановил делото да се разгледа по общия ред. След това
в закрито заседание на 03.10.2018 год. е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.11.2018 год., което е в нарушение на закона,
който предвижда делото да бъде разгледано в едномесечен срок от провеждане на
разпоредителното заседание.
При
проведеното заседание на 19.11.2018 год. по искане на страните е постановено
определение, че делото ще бъде разгледано по реда на Съкратеното съдебно
следствие, което също е станало в нарушение на закона, тъй като в
разпоредителното заседание вече е било постановено, че не са налице условия за
прилагане на Глава 27-ма.
В
същото заседание с присъдата е приложена разпоредбата на чл.78а НК, което също
представлява нарушение, доколкото съдът не може да прилага в едно производство
различни специални процедури от закона.
Реално
нарушенията са започнали от разпоредителното заседание, където съдът е бил
длъжен при произнасяне по реда на чл.248, ал.1, т.4 НПК да съобрази
обстоятелствата по делото е да насрочи същото по реда на Глава 28-ма.
Неизпълнението на това негово задължение реално е довело до останалите
допуснати нарушения.
Макар
и въззивната инстанция да констатира нарушения при провеждане на съдебното
производство, които да намира за съществени, доколкото тези нарушения не са
ограничили правата на страни по делото, то счита че не следва да отменя
атакуваната присъда и да връща делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТДЪРЖДАВА
присъдата на Провадийския районен съд, V състав, постановена на 19.11.2018 год.
по НОХД № 62/2018 год. по описа на същия съд
Решението не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: