Решение по дело №1632/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                          /13.06.2023

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хили двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1632 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове на А.А ООД срещу Б.**ЕООД, Р.М. и Х.Х..

Ищецът “А.” ООД, ЕИК: ********твърди, че с ответника търговско дружество „Б.**” ЕООД, ЕИК: ********са учредили през 2005 г. по взаимно съгласие гражданско дружество по реда на ЗЗД: „Б.-А.”, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Студентски, бул. ********, с цел изготвяне на проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда на бул. „Цариградско шосе”, с възложител Националната агенция за приходите.  Излага, че новосъздаденото ДЗЗД изготвило идейния и техническия проекти ги предало на НАП, който ги приел и разплатил, с което съвместната дейност на „А.” ООД, ЕИК ********и „Б.**” ЕООД, ЕИК ********приключила. След този момент се твърди, че гражданското дружество не извършвало никаква стопанска дейност. Сочи, че ДЗЗД „Б.-А.” след учредяването си се управлява и представлява от управителя Р.М.М., ЕГН **********, като с анекс № 2/ 02.2007 г. към договор за учредяване на консорциума страните се споразумели гражданското дружество да се управлява и представлява от Х.Ж.Х., ЕГН **********, което е обявено в регистър БУЛСТАТ по партида на дружеството на 22.01.2014 година.

Поддържа, че в началото на 2018 г., срещу ищеца „А.” ООД е образувано изпълнително дело в ТД на НАП - гр. Пловдив № *********/2018 г. за принудително събиране на публични вземания в размер на 43414.26 лева (в т.ч. главница 30495.21 лв. и лихва 12919.05 лв. към 29.01.2018 година), като посочената сума е формирана през периода 2013 г. - месец април 2015 г. от начислени, но неизплатени задължения за данъчни и осигурителни цели от  „Б.-А.” ДЗЗД, както следва: ДДС за месец август 2013 г., корпоративен данък за 2014 г., осигурителни вноски - в т.ч. вноски за ДОО, за 30 и за УПФ за периода 2014г. - месец април 2015 г., данък върху доход на физически лица за периода 2014 г. - месец април 2015 г. - в т.ч. от трудови и от граждански договори и др. публични задължения. Посочва, че през 2013 г., съгласно вписаното в регистъра БУЛСТАТ, дружеството се управлява от Р.М., а от 2014 г. от управителя Х.Х.. Твърди, че публичните задължения са платени от ищеца към 30.06.2018 г., заедно с начислената към момента на погасяване на задълженията лихва, като общият размер на платеното възлиза на 44076,19 лева /сумите от 30495,21 лева главница и от 13580,98 лева лихва/.

С молба – уточнение от 02.11.2018 г. ищецът твърди, че и тримата ответници: управителите М., Х., „Б.**” ЕООД заедно или поотделно са сключвали сделки и са извършвали дейност за сметка на съдружниците в „Б.-А.” ДЗЗД в периода 2013 г. - месец април 2015 г. без знание, съгласие, участие и упълномощаване от страна на ищеца или просто формално са съставяни счетоводни документи от името на „Б.-А.” ДЗЗД. Излага, че наред с това, ответниците, неуведомявайки го за сключените за сметка на гражданското дружество през месец август 2013 г. сделки с трети лица, са преградили и пътя за реализиране вземането му като кредитор от тези трети лица, съобразно дела, с който участва в гражданското дружество, поради изтичане на 5- годишната погасителна давност към месец август 2018 година. Счита, че поради неплащане на задължението за ДДС към държавата към настоящия момент и не са направили постъпки за събиране по какъвто и да е начин на задълженията по сключените сделки, ако последните не са фиктивни, ответниците са бездействали вредоносно за ищеца. Наред с това сочи, че ако не с действията си, то всеки от ответниците е съпричастен към вредите със своето бездействие при предотвратяването им. Счита, че гореописаните действия на ответниците, изразяващи се най-общо в недобросъвестно, неправомерно и вредоносно поведение /действие и/или бездействие/ и водене на дружествените работи за периода 2013 г. - месец април 2015 г. са довели до обедняването на „А.” ООД със сумата от 44076,19 лева, която претендират с настоящите искове, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 31.07.2018 г. до окончателното събиране на вземането.

Твърди, че на 30.07.2018 г. отправил и едностранно предизвестие до съдружника „Б.**” ЕООД за прекратяване на гражданското дружество в едномесечен срок от получаването на предизвестието по смисъла на чл. 363, б. „г” от ЗЗД.

В уточняваща фактическите си твърдения молба от 14.09.2018 г. ищецът обяснява твърдяното в условията на евентуалност неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца със заплатените от него суми за дължими от ответниците данък добавена стойност и осигуровки към държавата, във връзка с реализираната от ДЗЗД дейност за периода 2013 г. – м. април 2015 година.

С допълнителна уточнителна молба от 11.12.2018 г. ищецът конкретизира вредоносното поведение на ответниците, както следва: 1) В периода 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на „Б.-А.” ДЗЗД без знанието, съгласието и участие на „А.” ООД и без намерение за извършване на съвместна дейност в ДЗЗД, в резултат на което за ДЗЗД Б.-А., респективно за „А.” ООД е възникнало задължение за заплащане на ДДС в размер на 24959.00 лева за данъчен период 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г., ведно с лихва за забава в размер на 11078.31 лева за периода от 17.09.2013 г. до 29.01.2018 година; 2) до НАП е подадена декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД „Б.-А.” за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са част от съвместна дейност на „Б.**” ЕООД и „А.” ООД, подавани са неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от „Б.-А.” ДЗЗД, тъй като такава не била осъществявана повече от 10 години; 3) неуведомяване на ищеца за горепосочените сделки, нито за подаваните до НАП данни, дневници и декларации, нито относно започването и развитието на ревизионно производство, и издаваните в хода на същото документи и актове, в т.ч. включително, но не само: ревизионен доклад и ревизионен акт № Р-2215- 1404389-091-01/16.09.2013 година. Ответниците не са обжалвали издадения от НАП ревизионен акт № Р- 2215-1404389-091 -01/16.09.2013 г.; 4) ответниците не са предприели действия по съдебен или извънсъдебен ред за събиране на вземанията на ДЗЗД от контрагентите му по сключените сделки-предмет на ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/16.09.2013 г.; 5) без знанието и съгласието на ищеца в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. ответниците са сключвали сделки от името и за сметка на ДЗЗД, в резултат на което за „Б.-А.” ДЗЗД, респ. за „А.” ООД е възникнало задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 388.29 лева за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., ведно с лихва за забава в размер на 111,71 лева за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 година; 6) ответниците, във вреда на „А.” ООД, умишлено не са плащали данъци и осигуровки към държавата; 7) управителят Х.Ж.Х. не е вписал в регистър БУЛСТАТ своевременно настъпилите нови обстоятелства относно промяната в управлението на ДЗЗД „Б.-А.” с анекс № 2/02.2007 г. към Договор за учредяване на консорциума; 8) без знанието и съгласието на „А.” ООД в периода 01.01.2014 г. - 30.04.2015 г. ответниците са наемали и лица по трудови и/или граждански правоотношения, като са сключили трудови и/или граждански договори, в резултат на което за ДЗЗД-то и респ. за „А.” ООД са възникнали задължения за заплащане на осигуровки и данък върху доходите на физическите лица (ФЛ), както следва: осигуровки в размер на 3960,75 лева и данъци за ФЛ в размер на 1187,17 лева или в общ размер на 5147,92 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1729,03 лева за периода от 01.04.2015 г. до 29.01.2018 година.

Поддържа, че в резултат на тези неправомерни действия и бездействия на всеки от ответниците, за ищеца, в качеството му на съдружник в ДЗЗД са настъпили вреди в общ размер на 44076,19 лева, формирани съгласно ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/16.09.2013 г., издаден от НАП, а също и на базата на декларации, подадени до НАП от името на ДЗЗД „Б.-А.”.

Насочва евентуално предявения иск за неоснователно обогатяване срещу съдружника „Б.**” ЕООД, с твърдения, че последното се е обогатило за сметка на ищеца, като не е изпълнило горепосочените парични задължения, включително и за разходи за наемане на лица по трудови и извънтрудови правоотношения. Ищецът счита, че доколкото другите двама ответници - М. и Х. са дали възможност на „Б.**” ЕООД да се обогати за сметка на „Б.-А.” ДЗЗД, респективно на ищеца, то счита, че същите следва да отговарят солидарно за сумите, с които се е обогатило „Б.**” ЕООД за сметка на ищеца. (молба-уточнение от 31.03.2021 година).

В съдебно заседание от 23.03.2021 г. процесуалният представител на ищеца сочи, че се твърди, че е налице фиктивност на сделките, въз основа на които данъчните органи са приели, че за ДЗЗД  възникват данъчни задължения. Поддържа се, че не е извършвана реално никаква дейност от гражданското дружество, представени са неистински документи в рамките на ревизионното производство. Поради това и за ищеца са настъпили вреди, в резултат на събраните публични задължения.

С депозирания отговор на исковата молба ответниците „Б.**” ЕООД и Х.Ж.Х. оспорват предявените искове като неоснователни, с твърдения, че не са налице основания за ангажиране отговорността им на основание чл. 364 ЗЗД и спорят да са налице елементите на непозволено увреждане. Отричат ДЗЗД да е сключвало сделки без знанието и съгласието на ищеца. Оспорват твърденията на ищеца за извършено от него плащане на задължения на дружеството, учредено по ЗЗД, както и тези за непогасени изискуеми задължения за посочените в исковата молба периоди. В случай че се установи реално плащане на претендираните суми от страна на ищеца, то ответниците му противопоставят възражение за изтекла в полза на ДЗЗД погасителна давност за част от публичните вземания. Оспорват верността на представената справка за задължения на ГД и поканата за доброволно изпълнение.

В подадения отговор на исковата молба ответникът Р.М.М. излага доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че твърдените от ищеца увреждащи действия са извършени повече от седем години след като е преустановил дейността си като управител на гражданското дружество, по силата на анекс № 2/02.2007 година. Сочи, че това било следствие от обстоятелството, че на 29.01.2007 г. е преустановил дейността си като управител на „Б.**” ЕООД, поради което не било възможно да действа от името на членуващото в гражданското дружество ДЗЗД „Б.А.”. Счита за лишено от значение обстоятелството относно момента на вписването на това обстоятелство в регистър БУЛСТАТ, доколкото ищецът е страна по анекс № 2/2007 година и като такава обстоятелството относно прекратяване на управителните правомощия е известно на ищеца от момента на настъпването му. Счита, че възникналите данъчни задължения не са вреда, като заплащането им не е неоснователно обедняване, тъй като не са заплатени чужди задължения. Счита предявените срещу него искове за вреди за напълно неоснователни, тъй като не е изпълнявал функциите на управител през сочения период.

С допълнителна искова молба, депозирана в срока по чл. 372 ГПК, ищецът прави уточнение, че сумата, предмет на производството е в размер на половината от установените и неплатени от гражданското дружество публични задължения в ревизионното производство.

С допълнителния отговор ответникът Р.М. поддържа направените с отговора твърдения и възражения. Прави искане за присъждане на разноските в производството и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 373 ГПК ответниците „Б.**” ЕООД и Х.Ж.Х. не взимат становище по допълнителната искова молба.

 

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

 

С договор за учредяване на консорциум от 2004 г. е учредено гражданско дружество „Б.-А.“ между „А.“ ООД и „Б.-**“ ООД (стр. 353 по делото).

Учредено е с цел участие в процедура за възлагане на консултантски услуги за „Разработване на архитектурен проект и количествени сметки за преустройство на сградата на НАП в гр. София“. В чл. 14 от Договора е уредено, че решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, а управлението на дружеството и цялата кореспонденция ще се извършва на адрес гр. София, ул. „А. Ляпчев“. За водещ партньор в управлението е избран „Б.-**“ ООД, като обезпечава всички гаранции и осъществява управлението на извършваната съвместна дейност във връзка с изпълнението на поетите задължения по договора на възлагане на обществена поръчка. Дружеството се управлява от М.В.С., управител на „Б.-**“ ООД. Дружеството се прекратява с постигането на целта или ако стане невъзможно; с ликвидация на съдружник; едномесечно писмено предизвестие от съдружник; по решение на съда или съдружниците.

С анекс № 1 от 16.02.2005 г. към договор за учредяване на консорциум е променен начина на управление, като за управител е назначен Р.М.М. - управител на „Б.-**“ ООД.

С анекс № 2 от 02.2007 г. към договор за учредяване на консорциум е променен начина на управление, като за управител е назначен Х.Ж.Х. като управител на „Б.-**“ ООД (стр. 10 по делото).

От представените от НАП копие на нотариално заверено пълномощно № 10890/28.04.2017 г. (стр. 312 по делото) А.С. е упълномощена от Х.Ж.Х., в качеството му на управител на „Б.-А.“ ДЗЗД, да представлява дружеството пред НАП.

Представени са и заявление от Ю. Търговска – Д. за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице да представлява ДЗЗД „Б.-А.“ от 25.04.2012 г. и 25.04.2014 г., подписани от името на „Б.-А.“ ДЗЗД от Х.Ж.Х. (стр. 612-613). Представено е и уведомление за упълномощаване и заявление и пълномощно за  Ю. Търговска – Д. от  ДЗЗД „Б.-А.“ чрез Х.Ж.Х. от 02.05.2017 година.

По делото е изискана от НАП ревизионна преписка по повод ревизионен доклад № Р-2215-1404389/25.09.2014 г. и ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 година.

Като част от преписката, по делото са представени 4 броя договори, сключени между Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД. Във всички договори е посочено, че представляващ ДЗЗД Б.А.е Р.М..

На 30.08.2013 г. е сключен договор между  Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД, с предмет „събиране, пречистване, отвеждане на пречистените отпадъчни води от агломерация Несебър-Слънчев бряг-Равда в рамките на проект DIR-51011116-68-152 –ОП ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013“.

С констативен приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г. е предадена и приета работата, като работите са счетени за изпълнени.

На 30.08.2013 г. е сключен договор между  Б.-**“ ООД, възложител и „Б.-А.“ ДЗЗД, изпълнител с предмет „инженеринг /проектиране в работна фаза, изпълнение на строителство, авторски надзор, доставка и монтаж на технологично оборудване, обучение на персонал и пускане в експлоатация/ на обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води гр. Пещера.“.

С констативен приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г. е предадена и приета работата, като работите са счетени за изпълнени.

На 30.08.2013 г. е сключен договор между  „Б.-**“ ООД, възложител и „Б.-А.“ ДЗЗД, изпълнител с предмет „Дълбоководно заустване на пречистените отпадъчни води от ПСОВ – Равда.“.

С констативен приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г. е предадена и приета работата, като работите са счетени за изпълнени.

На 30.08.2013 г. е сключен договор между  Б.-**“ ООД, възложител и „Б.-А.“ ДЗЗД, изпълнител с предмет „Инженеринг /Проектиране и строеж/ на претоварна станция за отпадъци – Несебър“.

С констативен приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г. е предадена и приета работата, като работите са счетени за изпълнени.

Във всички договори, в чл. 3 – срок за изпълнение на задълженията е посочено, че срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя (ДЗЗД „Б.-А.“)  тече след изплащане на предвидения аванс (50 %) и предоставяне на съответния проект и конкретно задание от страна на възложителя. Екзекутивната документация следва да се изработи след изпълнение на строителството и на съответните подобекти и получаване на уведомление от страна на възложителя.

С анекси от 24.02.2014 г., 28.02.2014 г./споразумение от 28.02.2014 г. са изменени текстове на договори, като е уточнен/допълнен предмета на договорите, уговорени са конкретни срокове за изпълнение на задълженията на изпълнителя, определя се точно размера на аванса и срок за плащане на аванса.

По делото е изготвена съдебно-графологична експертиза, която посочва в заключението си, че подписът в графа „Изпълнител“ на договор от 30.08.2013 г. между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД е копие на подпис, който не е положен от Р.М.М.; подписът в графа „Изпълнител“ на договор от 30.08.2013 г. между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД е копие на подпис, който не е положен от Р.М.М.; подписът в графа „Изпълнител“ на договор от 30.08.2013 г. между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД е копие на подпис, който не е положен от Р.М.М.; подписът в графа „Изпълнител“ на договор от 30.08.2013 г. между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД е копие на подпис, който не е положен от Р.М.М..

Страните не са оспорили заключение, и съдът го кредитира изцяло като компетентно изготвено.

Като част от ревизионната преписка по делото са представени и следните документи:

Представен е трудов договор № 12/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и П.В.Д., като последният е назначен на длъжността „чертожник“, с място на работа гр. София.

По делото е представен трудов договор № 8/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Д.Г.Д., като последният е назначен на длъжността „строителен техник, проектно-технически отдел“, с място на работа гр. София.

По делото е представен трудов договор № 10/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Ж.С.И., като последният е назначен на длъжността „техник инвеститорски контрол“, с място на работа гр. София.

По делото е представен трудов договор № 11/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Б.Д.К., като последният е назначен на длъжността „техник инвеститорски контрол“, с място на работа гр. София.

По делото е представен трудов договор № 7/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и К.С.К., като последният е назначен на длъжността „техник геодезия, фотограметрия и картография“, с място на работа гр. София.

По делото е представен трудов договор № 9/10.04.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и С.С.Т., като последният е назначен на длъжността „инженер оценяване и остойностяване на обекти и др.“, с място на работа гр. София.

По делото е представен граждански договор от 04.03.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и И.Ц.С., като последната се е задължила да изготви количествени сметки по обект „събиране, пречистване отвеждане на пречистените отпадъчни води от агломерация Несебър-Слънчев бряг-Равда в рамките на проект DIR-51011116-68-152 –ОП ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013“.

По делото е представен граждански договор от 04.03.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Й.П., като последната се е задължила да изготви количествени сметки по обект „Инженеринг /Проектиране и строеж/ на претоварна станция за отпадъци – Несебър“.

По делото е представен граждански договор от 04.03.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Г.К.К., като последната се е задължила да изготви количествени сметки по обект „инженеринг /проектиране в работна фаза, изпълнение на строителство, авторски надзор, доставка и монтаж на технологично оборудване, обучение на персонал и пускане в експлоатация/ на обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води гр. Пещера.“.

По делото е представен граждански договор от 04.03.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и Т.Д.Х., като последният се е задължил да изготви количествени сметки по обект „Дълбоководно заустване на пречистените отпадъчни води от ПСОВ – Равда.“.

По делото е представен граждански договор от 04.03.2014 г., сключен между „Б.-А.“ ДЗЗД и А.И.Н., като последният се е задължил да изготви количествени сметки по обект „събиране, пречистване отвеждане на пречистените отпадъчни води от агломерация Несебър-Слънчев бряг-Равда в рамките на проект DIR-51011116-68-152 –ОП ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013“.

Видно от представения ревизионен доклад № Р-2215-1404389/25.09.2014 г. , изготвен на основание чл. 117 от ДОПК в същия е  констатирано, че ДЗЗД „Б.-А.“ има невнесено ДДС в размер на 49 984 лв. и лихва в размер на 5 210,87 лева.

 От НАП е установено, че към фактура № 1/30.08.2013 г. е представен договор от 30.08.2013 г., сключен между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД, като по него е извършено плащане в размер на 70 000 лева на 07.04.2014 година.

Към фактура № 2/03.08.2013 г. е представен Договор от 30.08.2013 г., сключен между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД, като по него е извършено плащане в размер на 40 970 лева на 07.04.2014 година.

Към фактура № 3/03.08.2013 г. е представен договор от 30.08.2013 г., сключен между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД, като по него е извършено плащане в размер на 90 380 лв. на 07.04.2014 година.

Към фактура № 4/03.08.2013 г. е представен договор от 30.08.2013 г., сключен между „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД, като по него е извършено плащане в размер на 48 040 лева на 07.04.2014 година.

Всички плащания са извършени по банков път.

Установено, е че в периода 01.08.2013 г. -30.08.2013 г. консорциумът не е имал назначени лица на трудов или гранждански договор, към 04.03.2014 г. са назначени на граждански договор 5 човека, а на 10.04.2014 г. са назначени на трудов договор 5 човека.

В ревизионния доклад е посочено и, че на Б.**ЕООД като свързано лице, е извършена ревизия, приключила с издаването на РА **********/23.06.2014 г., в който са потвърдени извършените доставки/аванси/ от ДЗЗД Б.А., като са начислени лихви за периода, през който Б.9. ООД е упражнило право на данъчен кредит (м/08.2013 г.) до датата на подаване на СД за периода, през който е извършено действителното плащане – 07.2014 година.

В резултат на ревизионния доклад, на ДЗЗД „Б.-А.“ е издаден ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. за данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.08.2013 г. до 31.08.2013 година. Установени са невнесени данъци и осигуровки на стойност общо 49 984 лв. и лихва в размер на 5 677,29 лева.

РА е съобщен и връчен на данъчно задълженото лице по електронната поща – чрез А.С. на 24.11.2014 година.

Въз основа на горното е образувано изпълнително дело в териториална дирекция гр. Пловдив под № ********* от 2018 година.

Установява се, че на 29.01.2018 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение за задължения към НАП по изпълнително дело ********* от 2018 г.-ТД на НАП Пловдив, дължими за периода 2014 г. – 2015 г. по 84 бр. данъчни декларации и ревизионен акт № Р-2215-1404389-091-01/16.09.2013 г. в размер на 43 414.26 лв., формирана през периода 2013 г. - месец април 2015 г. от начислени, но неизплатени задължения за данъчни и осигурителни цели от  ДЗЗД „Б.-А.”, както следва: ДДС за месец август 2013 г., корпоративен данък за 2014 г., осигурителни вноски - в т.ч. вноски за ДОО, за осигуровки по ЗЗОи за УПФ за периода 2014г. - месец април 2015 г., данък върху доход на физически лица за периода 2014 г. - месец април 2015 г. - в т.ч. от трудови и от граждански договори и др. публични задължения.

На 29.01.2018 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банковите сметки на ищеца (постановление за налагане на обезпечителен запор – стр. 135 по делото).

По повод искане на А.А ООД да получи копие от ревизионния акт, с който са установени задълженията, за които е започнало принудително изпълнение (РА 2215-1404389-091/2013), на 14.03.2018 г. е постановен отказ от орган на приходите (стр. 21 по делото).

Видно от разпореждане от 20.06.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по искане на А.А ООД е отказано прекратяване на изпълнително дело *********/2018 г. поради погасяване по изтекла погасителна давност на вземане - задължим ДДС по РА № Р-2215-1404389-091-01  за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. в размер на 3395,38 лева – главница и 11 552,23 лева – лихва (стр. 133 по делото).

По делото са представени платежни нареждания от „А.“ ООД до НАП, с които са погасени задължения по изпълнително дело ********* от 2018 г., а именно платежно нареждане от 27.02.2018 г. за сумата от 8 000 лв.; платежно нареждане от 22.03.2018 г. за сумата от 8 000 лв.; платежно нареждане от 27.04.2018 г. за сумата от 8 000 лв.; платежно нареждане от 18.06.2018 г. за сумата от 5 976,32 лв. Също така по наложения запор от банковата сметка на ищеца, находяща се в „Банка ДСК“ АД, банката е превеждала на 18.04.2018 г. за сумата от 209,28 лв., на 19.04.2018 г. сума в размер на 242,50 лв., на 22.05.2018 г. за сумата в размер 40,50 лв., на 29.06.2018 г. за сума в размер на 13 607,59 лева (стр. 137-150 по делото). Въз основа на тези документи се установява, че ищецът е извършил плащане в общ размер на 44 076,19 лв. към НАП по изпълнително дело ********* от 2018 г.-ТД на НАП Пловдив.

Представено е и писмо от НАП за получени плащания по ИД ********* от А.А ООД във връзка със задължения на ДЗЗД Б.А.в размер на 43 412,26 лева – задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗЗО, РА Р- 2215-1404389-091-01 за задължения по ЗДДС. В писмото от 25.02.2018 г. е посочено, че на 03.07.2018 г. ИД е прекратено на основание чл.225,ал.1,т.1 от ДОПК (стр. 486 по делото)

На 30.07.2018 г. ищецът е изпратил нотариална покана до ответника „Б.-**“ ЕООД, с която го уведомява, че в едномесечен срок от получаването на поканата прекратява „Б.-А.“ ДЗЗД. Поканата е получена от ответника на 13.08.2018 година.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която посочва в заключението си, че е констатирал по Справка-декларация за ДДС за м/2013 г., вх. № 22161008329/16.09.2013 г. „Б.-А.“ ДЗЗД е извършило облагаеми доставки в размер на 249 920 лв., формирани от фактура № 1/30.08.2013 г. с данъчна основа 70 530 лв., ДДС в размер на 14 106 лв., с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 2/30.08.2013 г. с данъчна основа 40 970 лв., ДДС в размер на 8194 лв., с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 3/30.08.2013 г. с данъчна основа 90 380 лв., ДДС в размер на 18 076 лв., с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 4/30.08.2013 г. с данъчна основа 48 040 лв., ДДС в размер на 9 608 лв., с контрагент „Б.-**“ ООД. Съгласно Справка-декларация по ДДС, вх. № 22151246404/14.05.2014 г. е установил следните издадени фактури от „Б.-А.“ ДЗЗД с нулеви стойности фактура № 5 от 07.04.2014 г. с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 6 от 07.04.2014 г. с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 7 от 07.04.2014 г. с контрагент „Б.-**“ ООД, фактура № 8  от 07.04.2014 г. с контрагент „Б.-**“ ООД, които били издадени въз основа на констативни протоколи от 07.04.2014 г. Констатирал е, че от приложената годишна данъчна декларация за 2014 на „Б.-А.“ ДЗЗД“ с вх. № 2215И0055033 от 30.03.2015 г., че процесните фактури, издадените на 30.08.2013 г. с обща данъчна основа 249 920 лв. са отчетени като нетни приходи от продажби, които участват във формирането на инкасираната данъчна печалба за финансовата 2014 г. в общ размер на 7 765,80 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 776,58 лв. От страна на „Б.-**“ ООД са извършени следните плащания по сметка на „Б.-А.“ ДЗЗД: по № фактура № 1/30.08.2013 г. сума в размер на 84 636 лв., по № фактура № 2/30.08.2013 г. сума в размер на 49 164 лв., по № фактура № 3/30.08.2013 г. сума в размер на 91 000 лв. и 17 456 лв., по № фактура № 4/30.08.2013 г. сума в размер на 57 648 лева. Сумите са преведени по сметка  IBAN ***.„Б.-**“ ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит за период м.август 2013 година.

От БНБ е постъпило писмо-справка, от което се установява, че „Б.-А.“ ДЗЗД има разплащателна сметка в „И.А.Б.“ АД с IBAN ***, която е открита на 07.04.2014 г. и закрита на 15.02.2017 г. (стр. 730 по делото).

От „И.А.Б.“ АД е постъпило писмо, в което посочват, че за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. не е имало движения по сметката на „Б.-А.“ ДЗЗД.

Приложено е извлечение от банковата сметка на „Б.-А.“ ДЗЗД и банковата сметка на Б.**ЕООД в „И.А.Б.“ АД (стр. 623-626).

От справката се установява, че на 07.04.2014 г. между двете сметки са осъществени преводи – от сметката на Б.**ЕООД към сметката на „Б.-А.“ ДЗЗД в размер на съответно 57 648 лева (по фактура  4/30.08.2013г.), 17 456 лева (фактура 3/30.08.2013 г. – аванс ПСОВ Равда), 91000 лева (фактура 3/30.08.2013 г. – аванс ПСОВ Равда), 84 636 лева - (фактура 1/30.08.2013 г. – аванс ПСОВ Претоварна) и 49 164 лева (фактура 2/30.08.2013 г. – аванс Пещера).

След това тези суми са прехвърлени обратно от сметката на ДЗЗД „Б.-А.“ по сметката на Б.**ЕООД, като основанията са посочени „по договор“.

При дадени обяснения по чл. 176 ГПК в о.с.з по делото, проведено на 26.10.2021 г. ответникът Р.М. заявява, че не му е било известно съществуването на договорите от м. август 2013 г., както и че е бил посочен като представляващ „Б.-А.“ ДЗЗД. Също така не му е било известно, че тези договори са били представени в НАП.

Съдът е допуснал поставени въпроси към ответника Х.Х. по реда на чл. 176 от ГПК. С молба от 12.04.2021 г. ответникът Х.Х. сочи, че ревизионното производство се е развило по правилата на ДОПК. На компететните органи по приходите са представени всички необходими документи, дадени са исканите обяснения. Потвърждава подписа си по представените по делото документи, където е посочено неговото име. На повторни указания на съда да се яви в съдебно заседание и да отговори на постановените въпроси, с молба от 13.10.2021 г. ответникът сочи, че е взел становище по иска, и няма какво повече да добави. Не разполага с документи, свързани със счетоводството на ДЗЗД Б.А., тъй като са изтекли сроковете за съхраняването им.

Съдът намира, че следва да цени поведението на ответника Х. при условията на чл. 176, ал.3 от ГПК, с оглед преценка на останалите доказателства по делото.

По делото е разпитана като свидетел А.М.С. (о.с.з от 22.02.2022 г.), която посочва, че няма никаква връзка с „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД. Не си спомня да е работила за тях или да ги е представлявала по пълномощие. Работела е в „В.А.“ ООД от 2011 г. до 2016 г. - форма, която се занимавала с счетоводно обслужване на търговци, като технически секретар – осъществявала техническо съдействие – отговаряне на телефона, водела кореспонденция, приемала пратки. Имало счетоводители, които са водили счетоводствата на клиентите. Не си спомня за пълномощното за подаване на документи в НАП, но посочва, че е била стандартна процедура клиентите да упълномощават служителите да подават документи до НАП. Не е участвала в ревизионни производства. Нямала е електронен подпис и не е изпращала нищо до НАП. Заявява, че не е посещавала офиси на дружествата, които са обслужвани от „В.А.“ ООД . Не познава Р.М.М. и Х.Ж.Х.. Не познава И.О.И.. Посочва, че „В.А.“ и „ВИП ФИНАНС“ са на един и същ собственик С.Л..

По делото е разпитан свидетелят И.О.И., който посочва, че е бил управител на „Б.9.“ ООД в периода 2012 – 2019 година, но не на „Б.-А.“ ДЗЗД. Не помни „Б.**“ ЕООД да е бил съдружник в ДЗЗД, докато е бил управителна дружеството. Не знае „Б.**“ ЕООД да е извършвало съвместна работа с „А.“. Не знае за подписани договори между „Б.-**“ ЕООД и „Б.-А.“ ДЗЗД. Не е подписвал договори и анекси между тези фирми. Придобил е „Б.**“ ЕООД от С.Л.,като не си спомня да е контактувал с Х.Х.. Заявява, че няма как Х.Х. да е бил управител на Б.9. ООД, тъй като свидетелят е придобил фирмата от Л.. Подписвал е пълномощни, но не помни какви. Не помни счетоводната фирма обслужвала „Б.9.“ ООД, докато е бил управител. Знае като наименование Строителен предприемачески холдинг ЕООД, но не си спомня неговата фирма да е имала отношения с тази фирма. Предполага, че „Б.9.“ ООД е извършвала дейност, защото е била функционираща фирма, но не помни за конкретни трудови договори със служители. Предмет на дейността на фирмата бил проектантска дейност. Не помни имена на конкретни проекти. Заявява, че е ходил в офиса 7 години, който се е намирал на бул. А. ***.

По делото е разпитан свидетелят Б.Д.К. (о.с.з 22.02.2022 г.), който посочва, че е работил в Б.9. ООД на четири часа работен ден от 2013 г. до 2017 година, след което заявява, че в било в този интервал, но не повече от половин година, най-много една година. Основният му договор бил със „С.п.х.“. Работил в „Б.**“ в проекто-технически отдел. Занимавал се с количествени сметки. Получавал задачи от главния инженер на холдинга Г.К.. По негови спомени проектите в Б.**и „С.п.х.“ са се застъпвали и указанията за предмета на работа му ги е давал същият човек. Не знае адреса на управление на Б.**ЕООД. Офисът, където работел свидетелят се намирал на „*******. Не знае за ДЗЗД Б.А.. Не познава Х.Ж.Х. и И.О.И.. Работил по проект „Закриване на депо за битови отпадъци“, Долни Богоров и  в пречиствателна станция в гр. Пещера. Проектът за Пещера бил от 2015 година. Не знае дали да са плащани осигуровки и данъци.

След предявяване на трудов договор от 10.04.2014 г. (стр. 422-423 по делото) потвърждава, че това е неговия подпис за служител. Негов е и подписът във ведомостта за заплати срещу името на Б.К.. Документите са му били давани за подпис от лице от счетоводния отдел.

По делото е разпитан свидетелят С.В.Л. (о.с.з  от 22.02.2021 г.), който посочва, че познава Р.М.. Не познава Х.Х.. Не може да си спомни „Б.-**“ ООД и „Б.-А.“ ДЗЗД. Управител е на „Вип финанс“ и „В.А.“, които дружества са имали много клиенти. Не се занимава с първична счетоводна документация. Клиентите на фирмите носят съставените от тях първични счетоводни документи, а счетоводителите – служители във фирмите на свидетеля изготвят счетоводни отчети, декларации и пр. Познава „С.п.х.“, като с тях има единствено консултантска дейност, а не счетоводно обслужване. Не е приемал заплащане от фирми, с които няма договор. Неговите фирми, които осъществят счетоводно обслужване, издават фактури и по тези фактури се плаща от клиентите. Така е и за консултативната дейност. Плащането винаги е срещу фактура. Не е участвал в ревизионни производства. Неговите служители участват в ревизионни производства от името на клиентите, ако имат пълномощно за това. Неговите служители представляват клиентите пред НАП и НОИ. Познава А.М.С., която работела като счетоводител при него, но с по-малко отговорни функции, занимавала се с документооборота. Можела е да въвежда данни в регистрите на НАП и НОИ. Свидетелят заявява, че не познава фирмата А.А.

По делото е разпитан свидетелят К.С.К. (о.с.з на 22.02.2022 г.), който първоначално заявява, че е работил в „Б.-**“ ЕООД и ДЗЗД „Б.-А.“. По професия е техник „геодезист“. След консултация с донесени от свидетеля трудова книжка и подписани трудови договори, заявява, че си спомня, че два пъти е назначаван в консорциума като техник – от 11.04.2014 г до 01.05.2014 г. и от 01.05.2014 г. – 09.04.2015 година. В хода на показанията заявява, че не е работил в „Б.-**“ ООД. Заявява, че е работил в „С.п.х.“ от 03.05.2018 година. Свидетелят заявява, че е работил е в различни фирми, но реално за едни и същи хора, тъй като е геодезист и обикаля местата, където се строи. Ръководител на всички проекти е бил Г.Г., като конкретните задачи за свидетеля били възлагани от главния инженер или техническият ръководител на обектите. Не знае адреса на „Б.-А.“ ДЗЗД и не е ходил там. Офисите на всички фирми, където работел, които били свързани със С.п.х., се намирали някъде в локалното платно на Красно село. Не познава Р.М., Х.Ж. и И.О.И.. Всичките проекти, по спомени на свидетеля били обществени поръчки, като не си спомня да е работил по „частни поръчки“. Не му е било заплащано редовно. Плащали са му осигуровки.

След предявяване на трудов договор от 10.04.2014 г. (стр. 424-425 по делото) заявява, че подписът за служител не е негов. Не е негов и подписът във ведомостта за заплати срещу името на К.К..

Разпитана по делото свидетелката И.С. заявява, че не е запозната с дейността на ДЗЗД „Б.А.“ или на „А.А“ ООД. Не е работила и за „Б.**“ ЕООД. Лицата И.О.И., Х.Ж.Х. и Р.М.М. не са й познати. През 2014 г., 2015 г. работила в дружеството „Б.м.и.- фирма от СПХ (С.п.х.), на техния обект в Ахелой - пречиствателната станция в гр. Ахелой. Трудовият й договор бил с фирма „Билдинг мениджмънт инженеринг“. Не помни други дружества по това време. Не познава собственика и управителя на СПХ. Лицето Г.И.Г. не й е познато. През 2014 г., 2015 г., 2016 г. не е идвала в София. Доколкото знае в София е адреса на фирма „Билдинг мениджмънт инженеринг“.

Свидетелят П.Д. заявява, че в периода 2014 г. – 2015 г., не е имал контакти с ДЗЗД „Б.А.“. По спомени на свидетеля, фирмата, където е работил в този период се казвала СПХ. Не е имал трудов договор с други фирми. За дружеството „А.А“ абсолютно нищо не е чувал. По негови спомени и впечатления  „Б.**“ ЕООД било свързано с холдинга, но не знае как. Не познава И.О.И., Х.Ж.Х. и Р.М.. Когато работел за СПХ, работел или в пречиствателната станция или в Ахелой, или в Равда (заявява, че не е наясно към кое селище се води). Управителят или собственика на СПХ мисли, че се е казвал Г., но не си спомня фамилията. За периода 2014 г. – 2015 г. не е идвал в София да работи. Не си спомня да е работил за други фирми в този период, на трудов договор.

По делото е разпитан свидетелят Д.Г.Д., който посочва, че е чувал за „Б.-А.“ ДЗЗД, във връзка със строителството. Участвал е в работата по хасковската и ахелойската пречиствателна станция. Работил е за софийския холдинг в Слънчев бряг. На всеки пет-шест месеца били прехвърляни в различни фирми, но са имали едни и същи задачи, които били възлагани от едни и същи хора, включително от Г.Г.. Чувал е за Б.-**“ ООД и „А.“ ООД. Р.М. му бил пряк ръководител.Чувал е за И.И. и Х.Х., но не са му били ръководители. Седалището на холдинга било в София, но не е ходил там. Познава Р., бил на 50, живеел в Габрово и бил отговорник за техниците. Не си спомня презимето му.

По делото е разпитана като свидетел С.С.Т., която посочва, че била на трудов договор в „Б.-А.“ ДЗЗД в периода април – декември 2014 година. Съдружници били Б.-**“ ООД и „А.“ ООД. Работела като инженер. Познава Х.Ж.Х., който я назначил на работа. Работила с Б.К., който бил назначен в гражданското дружество. На основен договор била с „Г.М“ ООД. Позната ѝ е фирмата „С.п.х.“ ЕООД, тъй като била свързана с „Г.М“ ООД. Седалището на „Б.-А.“ ДЗЗД  било на „******. Тя работила на „*******. Била на 8 часа в „Г.М“ ООД и на 4 в „Б.-А.“ ДЗЗД. Г.Г. е бил шеф на фирмата. Не е работила с клиенти. Не е работила за Б.-**“ ООД. „Г.М“ ООД и „С.п.х.“ ЕООД били на Г.Г., като адресът им бил на „*******. Не знае нищо конкретно за А.А ООД.

По делото е разпитана свидетелката Г.К.К., която посочва, че била наета на граждански договор към „Б.-А.“ ДЗЗД за четири месеца. Имала вкарани осигуровки. Нямала копие от граждански договор. Работила в „С.п.х.“. Била назначена към „Б.м.и.“.  При подписване на договор им било обяснено, че ДЗЗД е било под шапката на „С.п.х.“ ЕООД. Тя подписала гражданския договор, но реално не е работила в „Б.-А.“ ДЗЗД, а само от справките в НОИ установява, че се води на работа. Не й било плащано, не й е възлагана работа към това ДЗЗД. Не познава И.О.И., Р.М.М. и Х.Ж.Х.. Не е работила за „Б.-**“ ООД. Собственик бил Г.Г., а Зорница управител. След предявяване на граждански договор от 04.03.2014 г. (стр. 444-446 по делото) заявява, че подписът за служител може и да е неин, но изглежда орязан. Подписът под сметката за изплатени суми не е неин.

По делото е разпитан свидетелят Т.Д.Х., който посочва, че не е имал договор с „Б.-А.“ ДЗЗД. Не познава Б.-**“ ЕООД и „А.“ ООД. Не познава И.О.И. и Х.Ж.Х.. Познава Р.М., който бил главен инженер в „С.п.х.“ ЕООД. Управител в „С.п.х.“ ЕООД бил Г.Г.. Свидетелят бил на трудов договор с „С.п.х.“ ЕООД от март – април 2007 година. Няма спомен да е подписвал граждански договори в този период. Около две години работил с Р.М., който напуснал през 2009 година, поради неразбирателство с Г.Г..

След предявяване на граждански договор от 04.03.2014 г. (стр. 447-451 по делото) заявява, че подписът за служител е негов, като е подписал договора, когато му бил донесен, защото му казали, че някой трябва да се вземат някакви пари. Подписът под сметките за изплатени суми не бил негов. Не е работил и не е получавал пари от ДЗЗД.

По делото е представена и приета в цялост преписката по РА  Р-**********/23.06.2014 г. и РД Д -1401127/28.04.2014 година относно Б.**ЕООД.

Ревизионното производство е започнало във връзка с писмо от заместник-директор на НАП от 24.10.2013 г. (стр. 903013 - номерация на НАП, приложение 7 към том 2 по делото) във връзка с противодействие на измамата, с указания проверката на дружествата (Строително-предприемачески холдинг ЕООД, А.Д.Т.ЕООД, Б.м.и. ООД, М.К.ЕАД, З.С.ЕООД Б.**ЕООД),  да е насочена към отказване на упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от П.Т.ЕООД, Б.- А.ДЗЗД, И.ЕООД и М.К.. Възложена е проверка за наличие на действително извършени авансови плащания, както и да се установи характера на същите, като се имат предвид представените доказателства. Възложена е проверка на съконтрагентите, налице ли е ресурсна обезпеченост при получателите на сумите.

В указанията е разпоредено ревизиращите екипи да се запознаят с механизма на измамата, целяща избягване на внасяне в приход на РБ реално дължим ДДС за данъчни периоди 03/2013 г, 6/2013 г. и 8/2013 година/. Посочено е, че реализирането на измамата за м.8/2013 г. е свързано с изпълнение на обществени поръчки за закриване на депо за отпадъци Долни Богров и за станция за пречистване на отпадъчни води на територията на Община Несебър. Посочено е, че икономическия оператор, в чиято полза е взето решение за изпълнение на обществената поръчка за пречистване на отпадъчните води е Воден проект Несебър ООД. Съдружници в същото са С.п.х. ЕООД и А.Д.Т.ООД. Общата стойност на поръчката е 67 648 310,67 лева.  През месец август 2013 г. община Несебър превежда на изпълнителя сума в размер на 16 235 594 лева. От тях 283 740 лева се насочват към Б.**ЕООД, а остатъка към други дружества. Начисленият ДДС за аванси по тези фактури се минимизира чрез отразяване в дневниците за покупки на съответното данъчнозадължено лице на фактури от П.Т.ЕООД и от Б.А.ДЗЗД, които в случая се явяват в ролята на липсващи търговци.  Отбелязано е, че за месец 08/2013 г. тези дружества не са декларирали покупки, не разполагат с кадрови ресурс за 098/2013 г., Б.А.ДЗЗД не разполага с действащи банкови сметки. Приложена е и схема на търговските взаимоотношения.

Установява се, че в рамките на възложената ревизия на Б.**ЕООД е извършена насрещна проверка на ДЗЗД Б.– А.(приложение 3 – стр.00982-001082, приложение 4 към том 2 – стр. 0011645-001654 – номерация на НАП). Изготвен е протокол от за извършена насрещна проверка 2200-07-1310090-04/12.03.2014 г., в която е констатирано, че консорциумът е издал на Б.**ЕООД 4 броя фактури на 30.08.2013 г., като в този период ДЗЗД не е имало наети лица на трудови договори или по граждански договори. Консорциумът няма и фискално устройство.

Комуникацията от името на ДЗЗД е осъществява от А.С., упълномощена да представлява ДЗЗД Б.– А.от Х.Х..

В ревизионен доклад 1401127/28.04.2014 г. са описани посочените 4 броя договори с консорциума от 30.08.2013 г., като е констатирано, че плащането по четирите издадени фактури е от 07.04.2014 година. Констатирано е, че Б.**ЕООД в упражнило право на приспадане на данъчен кредит  в размер на 49 984 лева. Тъй като плащането е настъпило повече от 8 месеца по-късно, е посочено, че се дължи лихва за периода от упражненото право на приспадане на данъчен кредит до датата на подаване на справката декларация за периода, през който е извършено плащането.

В ревизионен акт **********/23.06.2014 г. е определено данъчно задължение за периода в размер на 4 819,64 лева – лихва.  Потвърдени са констатациите за упражнено от  Б.**ЕООД право на приспадане на данъчен кредит  в размер на 49 984 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

 

Въз основа на многобройните направени по делото уточнения на фактическите твърдения (вкл. и в съдебните заседания от 23.03.2021 година и от 18.05.2021 година), Съдът намира, че основните твърдения на ищеца се състоят в следното:

Ищецът твърди, че е заплатил данъчни задължения в качеството му на участник в ДЗЗД Б.-А., без обаче това гражданско дружество реално да е развивало търговска дейност или друга дейност за периода, през който са начислени данъчни задължения. Начисляването на тези данъчни задължения е било резултат от действия, извършени от ответното дружество Б.**ЕООД, подпомогнато от двете физически лица – ответници, при което били съставяни и представяни пред данъчните органи документи с невярно съдържание, вкл. и неавтентични документи, за да придаде привидна основателност на твърденията за осъществявана стопанска дейност от страна на гражданското дружество. Двамата ответници – физически лица, в качеството си на формални представляващи гражданското дружество не предприели действия по оспорване на данъчните актове и същите влезли в сила. Така за ищеца възникнало данъчно задължение, което бил принуден да погаси, защото върху неговите сметки бил наложен запор. Нямал възможност да обжалва ДРА, тъй като срокът за обжалване изтекъл и ДРА бил влязъл в сила преди ищецът да узнае за данъчните задължения. Това заплатено данъчно задължение е вредата, която подлежи на обезщетяване от ответниците.

Излагат се и твърдения, че ответникът Б.9. ООД се е обогатил в резултат на тези действия, тъй като с помощта на тези сделки е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Поради това евентуално се излагат и твърдения за обогатяване на ответниците чрез получаване на сумите по фактурите пряко или чрез друго лице.

Въз основа на така изложените твърдения, Съдът намира, че правната квалификация на предявения главен иск е чл.49 вр. чл. 45 по отношение на ответника Б.9. ООД и по чл. 45 от ЗЗД за ответниците – физически лица.

С оглед евентуалните твърдения за неоснователно обогатяване, следва да се приеме, че точната правна квалификация на предявените евентуални искове е чл. 59 от ЗЗД.

В конкретния случай, Съдът намира, че изложените твърдения във връзка с участието на ищцовото дружество и Б.9. ООД в Б.А.ДЗЗД, са свързани с изясняване на механизма на непозволеното увреждане, доколкото са свързани с твърдения, че този ответник е използвал регистрираното през 2005 г., но неразвиващо дейност в периодa 2013 г. – 2014 г. гражданско дружество (в което е посочен като водещ партньор), за осъществяване на целите си - да приспадне данъчен кредит по ЗДДС във връзка с фиктивна дейност, в която участие формално има гражданското дружество.

Твърди се, че ответникът – юридическо лице, подпомогнат или чрез ответниците – физически лица, чрез  нарушаване на общите правила за осчетоводяване само на действително осъществена дейност, счетоводно оформяне на дейността си, чрез използване на ДЗЗД Б.А.са нанесли вреди на ищеца под формата на възникнало данъчно задължение, като данъчно задължено лица за дейността и данъчните задължения на ДЗЗД Б.А..

Т.е налице са твърдения за нарушен негативен интерес, свързан с отсъствие на промяна за ищеца.

Доколкото твърденията са, че гражданското дружество, в което ищецът и ответникът –юридическо лице са участници, не е извършвало дейност, и не е имало основание да се начисляват данъчни задължения (така изрично твърденията в о.с.з по делото на 23.03.2021 г.), и начисляването на данъчни задължения е резултат от дейността на тримата ответница, свързано със създаване на документи, „имитиране“ на дейност, то исковата претенция не може да се квалифицира като такава по чл. 364 от ЗЗД за вреди, в резултат на дейността на гражданското дружество.

Предпоставките за отговорността по чл. 49 ар. чл. 45 от ЗЗД са : 1) деяние – действие/бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка, и възлагане на работата от ответника – юридическо лице, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна, обективна.

В конкретния случай Съдът намира, че деянието, чрез което е осъществено увреждането на ищеца се състои в действия по създаването на привидност за осъществява стопанска дейност от ДЗЗД Б.-А., в резултат на която привидност за ДЗЗД,   и оттам за А.А ООД възникват данъчни и осигурителни задължения.

С оглед твърденията за солидарност между тримата ответници – в тежест на ищеца е да докаже, е и тримата са допринесли за настъпване на противоправния резултат – чл. 53 от ЗЗД – начисляване на данъчни и осигурителни задължения за ищцовото дружество, по аргумент от чл. 9, ал.2 от ДОПК като участник в ДЗЗД Б.А..

В тази връзка следва да се отбележи, следното:

Макар по силата на чл.357 и сл. от ЗЗД гражданските дружества са неперсонифицирани, т.е не са правосубектни лица по смисъла на гражданското право, нямат органи и имущество, и правата и задълженията от дейността на дружеството са права и задължения на самите съдружници, а страна по сключваните сделки са съдружниците, чиито вътрешни отношения се уреждат от договора между тях, поради което и гражданските претенции от и срещу дружеството следва да се предявяват от и срещу съдружниците за тези сделки, в данъчното законодателство и в други сфери на регулирана дейност (осигурителни отношения, трудови правоотношения) съществуват редица специални норми, който предвиждат особена правосубектност на гражданските дружества, които ги приравняват на юридическата лица, съответно им придават отделна правосубектност от съставящите ги дружества/физически лица  – чл. 9, ал.2 от ДОПК, чл. 2, т.4 от Закона за счетоводството, чл.2, ал.2 от ЗКПО, чл. 5, ал.1 от КСО, §1, т.18 от ДР на  ЗЗО, § 1, т.1 от КТ (така решение № 306/17.06.2010 г. по гр. д. № 4555/2008 г., 4 ГО). 

Съгласно чл. 9, ал.1 от ДОПК страна (субект) в административния процес по този кодекс е 1) административният орган и 2 ) всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс, като според ал. 2 в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица.

Принудителното събиране обаче, съгласно чл. 9,ал.2, изр. 2 от ДОПК се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие. Т.е независимо, че гражданското дружество е самостоятелен субект за целите на облагането, за целите на събирането на данъчните задължения – същото се насочва към участниците в неперсонифицирания по гражданското право субект.

Съдът намира, че като се преценят в съвкупност събраните по делото доказателства, по делото се установи, че в периода 2013 г. – 2014 г. гражданското дружество Б.- А.не е осъществявало стопанска дейност. Същевременно, именно осъществяваната според данъчните органи стопанска дейност, свързана с изпълнение на четири договори за изработка, сключени с Б.9. ООД, и назначените в периода няколко служители и сключени граждански договори, са причината за определяне на данъчни и осигурителни задължения за ДЗЗД.

Съдът намира, че с оглед отделната правосубектност на гражданското дружество по смисъла на ДОПК, в производството по издаване на ДРА, в който е определено дънъчно задължение за гражданското дружество Б.А., съответно такива задължения са определени по силата на закона, след деклариране от съответните органи на гражданското дружество, ищцовото дружество е трето, неучастващо лице. Ищцовото дружество А.А ООД, като участник в ДЗЗД, което неперсонифицирано дружество има посочен друг водещ съдружник – търговско дружество (ответника Б.9. ООД), който осъществява контакт с данъчните органи (съгласно чл. 28, ал.1, т.5 от ДОПК), не разполага с възможността да представя документи в рамките на данъчната проверка, да получава документи, известия, да обжалва актовете, издадени в резултат на проверките.

Поради това и в конкретния случай, на ищеца са противопоставени резултатите на ДРА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. за данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.08.2013 г. до 31.08.2013 година в размер на 49 984 лв. и лихва в размер на 5 677,29 лева, и съответно е събрана ½ част от тази сума.

Тъй като ищцовото дружество се явява трето лице по смисъла на чл. 17, ал.2 от ГПК относно посочения ДРА, при твърдения, че реално не е осъществявана дейност от гражданското дружество в ревизирания период, следва да се разгледа въпроса за законосъобразността на посочения административен акт.

Съгласно чл.2, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, т.е. извършването на доставка на стока или услуга е необходимо условие стойността на стоката или услугата да бъде обложена с данък по реда на този закон.

Според чл. 12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.

Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС (ред ДВ бр.94/30.11.2013 г. – в редакцията към момента на издаване на четирите фактури от ДЗЗД за осъществените услуги от страна на ответника – юридическо лице), данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, като документирането на доставките се извършва с издаване на данъчни фактури от доставчика – чл. 113 от ЗДДС.

Издаването на данъчен документ по чл. 113-114 от ЗДДС е и основанието за възникване на правото за приспадане на данъчен кредит за регистрирано лице по ЗДДС – чл. 68 и ал от ЗДДС.

Аргументи за извода на съда, че по настоящото дело не се установява действително осъществяване на стопанска дейност от страна на ДЗЗД Б.А.през месец август 2013 г., основания за начисляване на ДДС, а че всички документи са съставени и представени пред данъчните органи само от ответника Бетонинтелект, ООД, съответно от ответника Х. в качеството му на вписан като представляващ ДЗЗД Б.А., са следните:

На първо място, установи се, че представените 4 броя договори от 30.08.2013 г. не са подписани от ответника Р.М., посочен като представляващ ДЗЗД Б.- А.в тези договори – в този смисъл е съдебно-графологичната експертиза.

В допълнение, съгласно чл. 14 от договора за създаване на консорциума, водещ партньор е Б.**ЕООД, а според чл. 15 - управителят на Б.**ЕООД е и управител на ДЗЗД, и представлява дружеството по ЗЗД пред трети лица.

С последния анекс 2 от 02.2007 г. във връзка със смяна на управителя на Б.9. ООД, се вписва нов управител на ДЗЗД – ответникът Х.Х..

От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на Б.9. ООД се установява, че Х.Ж.Х. е бил сменен като управител на Б.9. ООД през месец юли 2008 година.

Следователно, представените 4 броя договори, и от Б.9. ООД и от ДЗЗД Б.- А.по време на данъчната ревизия на Б.9. ООД и насрещната проверка на Б.-А., в които е посочено, че са сключени на 30.08.2013 г., не са подписани от надлежен представител на гражданското дружество в качеството му на изпълнител (Р.М. е бил управител на Б.9. ООД през 2005 - 02.2007 г.). Не се установява от кое лице като представител на ДЗЗД са подписани договорите. Към договорите са подписани и анекси през 2014 г. (за определяне на срок за плащане и за изпълнение на задълженията на изпълнителя), като тези анекси са подписани от името на ДЗЗД Б.– А.от ответника Х.Х., който към този момент, макар и формално да е посочен като управител на ДЗЗД – анекс 2 към договора за ДЗЗД, още от 2008 г. не е управител на водещия съдружник.

Същевременно обаче, насрещна страна по договора е водещият съдружник в ДЗЗД - Б.**ЕООД, т.е същият е узнал, чрез своя надлежен представител – управителя И.И. за процесните договори.

Поради това Съдът приема, че със сключване на договорите между водещия съдружник, и ДЗЗД, което този съдружник представлява чрез своя управител, и самото ДЗЗД, макар и ненадлежно представлявано от неизвестно лице, а при анексите – от Х.Х., е узнало за договорите от 30.08.2013 г. и по аргумент от чл. 301 от ТЗ същите са породили своите правни последици за ДЗЗД, респективно за участниците в същото, доколкото, както бе посочено за гражданското/търговското право ДЗЗД е неправосубектно, и правата и задълженията за договорите, сключени от ДЗЗД настъпват за участниците в същото.

По принцип няма пречка за осъществяване на целите на гражданското дружество да се сключат договори, вкл. и с участници в това гражданско дружество, доколкото страните по договора за гражданско дружество нямат насрещни задължения, а създават общност, насочена към трети лица, с оглед постигане на обща стопанска цел, а другите договори са свързани с изпълнение на целите на гражданското дружество (така решение 34/06.03.2013 г. по т. дело 94/2012 г. ТК,II ТО на ВКС). Няма пречка и при подписване на договорите, и гражданското дружество и съконтрагента да са представлявани от едно и също лице, когато това следва от учредителните им актове.

Целта на всеки договор е да обвърже валидно страните по него, и за да постигнат целите му. Договори обаче, сключени без страните да желаят да бъдат обвързани от последиците им, за да създадат привидност пред третите лица за това какви са действителните отношения между страните, са нищожни – чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД. Когато волята им е, че въобще няма да бъдат обвързани от последиците от договора и няма да си дължат престациите по него, а целта им е само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание е налице абсолютна симулация. В случаите, когато изразената воля е страните да си дължат нещо различно от посоченото в договора е налице относителна симулация.

В конкретния случай, от данните по делото, Съдът намира, че се установява, че страните по договорите от 30.08.2013 г. не са желаели да бъдат обвързани от последиците им. Съдът намира, че така сключените писмени договори са съставени само и единствено за да се оправдае издаването на четири броя фактури от гражданското дружество, за да се обезпечи възможността за Б.9. ООД да упражни правото си да приспадне данъчен кредит по ЗДДС в размер на 20 % от облагаемата основа.

Доводите за това са следните:

Установява се, че в договорите от 30.08.2013 г. не е посочен срок за изпълнение на договорите задължения на изпълнителя – ДЗЗД Б.А., съответно срок за плащане на аванса от възложителя.  В този момент – 30.08.2013 г. ДЗЗД Б.А.даже няма открита банкова сметка. ***, че едва след като започва данъчната проверка на Б.**ЕООД през месец октомври 2013 г., и насрещната проверка на гражданското дружество ДЗЗД Б.А., на 07.04.2014 г. ДЗЗД Б.А.открива банкова сметка, *** четирите фактури от Б.9. ООД, които връща обратно по сметка на Б.9. ООД (в рамките на няколко минути след получаването на средствата ). По сметката на дружеството след 30.12.2014 г. няма данни за друго движение и е закрита през 2017 година.

Следва да се отбележи, че самите фактури са включени в дневника за покупки на Б.9. ООД за месец 08.2013 г., въпреки, че плащанията, както бе посочено, са осъществени на 07.04.2014 година, съответно тогава е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Това е аргумент за целта на сключените договори.

Не се установява в ДЗЗД Б.А.в периода до 03.04.2014 година, т.е след започване на данъчната ревизия на Б.9. ООД - 11.2013 г. да е имало назначени лица на трудов, граждански договор, които да могат да изпълнят договорите, т.е да предоставят услугата по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

От разпита на допуснатите свидетели Б.К., К.К., И.С., П.Д., Д.Г., С.Т., Г.К. и Т.Х., които съдът кредитира, тъй като са последователни, логични, в съответствие със събраните писмени доказателства, без свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, като известните колебания (напр. в показанията на свидетеля К.) са напълно разбираеми, с оглед изминалия период от време, се установява, че всички тези лица реално са полагали труд по трудов договор или са имали сключен граждански договор за изследвания период с други дружества и то за същите функции (касае се за дружества, сключени в изготвената от данъчните органи схема, дала началото на данъчната проверка на Б.9. ООД), като са подписали представени им документи (част от тях – свидетелят К. не е подписал и договора, свидетелката К. заявява, че подписът й вероятно е монтиран, а свидетелите К., К. заявяват, че не са подписали и сметките за изплатени суми). Обстоятелството, че не са полагали труд именно за ДЗЗД, а за други дружества се установява, както от едновременното сключване на всички договори, от обстоятелството, че свидетелите не познават ръководителите нито на ДЗЗД, нито на Б.9. ООД. Не са ходили в офиса на ДЗЗД на бул. А.  Ляпчев. Свидетелят Д. сочи, че на всеки 5-6 месеца е бил прехвърлян формално като трудов договор в друга фирма, без да знае какво налага това. Работел обаче едно и също, с едни и същи ръководители. Изводът на Съда за липса на осъществявана дейност именно от ДЗЗД Б.А.не се опровергава и от показанията на свидетелката Т., която сочи, че е работила на трудов договор с ДЗЗД Б.А.на 4 часов работен ден, след като има сключен основен трудов договор с друго дружество от групата изследвани дружества – С.п.х. ЕООД. Самата свидетелка сочи, че е работила в същия офис, продължавала работата по същите проекти, след изтичане на 8-те часа по основния трудов договор, но още 4 часа – не се установява да е налице възлагане, съгласуване на дейностите по проекта между отделните дружества, за да се приеме, че ДЗЗД Б.А.осъществява дейностите по проектите съвместно с други дружества, което ще обоснове посочената схема за работа на едни и същи лица в две и повече дружества по едни и същи проекти. Тези показания Съдът намира, че потвърждават извода, че посочените трудови и граждански договори са сключени, за да се създаде привидност за осъществяване на дейност от гражданското дружество.  

Също така, от липсата на друга банкова сметка ***, освен посочената сметка в И.А.Б., по която не се установява да има друго движение, напр. преводи, свързани с изплащане на възнаграждения на работници/служители, също може да се направи извод, че подписаните договори не отговарят на действителното положение.

Нещо повече, от констатациите в рамките на ревизионното производство, се установява, че за периода след 2012 година няма данни за сключен договор за наем на офис, за офиса, където е посочено седалището на гражданското дружество, т.е няма данни къде би следвало наетите лица да са осъществявали дейността си по договорите с ДЗЗД Б.А..

По изложените съображения, Съдът намира, че всички съставени и представени пред данъчните органи документи, изготвени с участието на ответника Б.9. ООД са съставени с цел да се създаде посочената привидност за осъществена дейност от консорциума, и съответно, да се осигури възникване на право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за Б.9. ООД за доставките по посочените 4 броя фактури.

Касае се за нищожни договори по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.

Поради това Съдът намира, че не се установява реалност на извършените доставки на услуги, т.е реалното предоставяне на услугите от ДЗЗД Б.А.на Б.9. ООД.

Изводите в обратния смисъл на данъчните органи, инкорпорирани в работна карта (стр. 308-310 по делото), че не може да се твърди, че няма реалност на извършените доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС,  не са подкрепени от доказателствата по делото (макар тези изводи да касаят упражнено право на приспадане на данъчен кредит от ответника Б.9. ООД, което не е в предмета на иска по чл. 49 от ЗЗД, същото е от значение за установяване на причинно-следствената връзка между действията на ответника Б.9. ООД и данъчното задължение на ДЗЗД Б.А.).

Както е посочено и в решение на СЕС по дело С-504/10 борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство (§ 50 и § 51).

Поради това и Съдът приема, че издаденият ДРА за установяване на данъчни задължения на ДЗЗД Б.А.е издаден въз основа на преценявани от външна страна като редовни документи, макар, че не са били налице материалните предпоставки за възникване на задължението за внасяне на ДДС в бюджета за ДЗЗД Б.А..

Не се спори, че дейността, за която са съставени договорите е извършена като краен резултат. Не се установява по делото обаче, че това е станало от служители на ДЗЗД Б.А., съответно, че гражданското дружество  е извършвало реална стопанска дейност – да е предоставило услуги чрез своите служители, и е получило възнаграждение.

 Създаването на документи, извършване на плащания от Б.9. ООД в хода на данъчната проверка, липса на наети работници/служители  за дейностите по договорите, липса на офис и друга материална обезпеченост на гражданското дружество, сочи на обратния извод. Следва да се отбележи и, че свидетелят И.И. – управител на Б.**ЕООД заявява, че не си спомня в периода 2013-2014 г. Б.**ЕООД да е имало търговски взаимоотношения с А.А ООД, да е извършвало съвместна дейност, вкл. и участието в ДЗЗД Б.А.. Съдът намира, че следва да цени показанията на свидетеля И. през призмата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят е бивш управител на ответното дружество,  показанията му са колебливи, непоследователни, и житейски неоправдани - не си спомня колко лица са работили при дружеството, не си спомня кой точно е действал като пълномощник пред НАП, не помни конкретни проекти, по които е работило дружество в продължение на над 5 години, като в същото време заявява, че е ходил почти всеки ден в офиса на дружеството. В същото време по делото се установява, че е упълномощил лице да представлява дружеството пред НАП, и именно това лице е предоставило в рамките на данъчната ревизия описаните четири договора от 30.08.2013 година, фактурите, констативните протоколи.

Установява се, че както в рамките на ревизионното производство, по което е издаден  ДРА за дължим ДДС за 08.2013 г., така и подаването на справките – декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗЗО,  е извършвано от името на ДЗЗД Б.А.от А.С. (с оглед събраните писмени доказателства, Съдът не кредитира показанията на свидетелката С., че не е представлявала ДЗЗД по пълномощие пред данъчните органи – установява се, че е получавала кореспонденция от името на ДЗЗД от НАП в рамките на ревизионното производство по ЗДДС) и от Ю.Д. (така писмо от НАП от 30.08.2021 г.), упълномощени да го представляват от Х.Х..

Представянето на документи пред данъчните органи, които не отговарят на действителното правно положение, т.е привидни договори, водещи до възникване на данъчни задължения, е свързано с нарушението на действащите данъчни и осигурителни закони, поради което е налице противоправно деяние, в резултат на което се установява, че за ищеца е възникнало задължение да заплати ½ част от установеното данъчно задължение по аргумент от чл. 9, ал.2 от ДОПК – дължим за внасяне ДДС  за месец 08.2013 г. по РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 година.

Установява се, че така определеното данъчно задължение не е заплатено изцяло от ответника Б.**ЕООД, макар, че възникването му е свързано с дейността на този участник в ДЗЗД по представяне на привидни договори за осъществена дейност от ДЗЗД.

Това задължение е заплатено от ищеца, като участник в ДЗЗД на основание чл. 9, ал.2 от ДОПК (възраженията на ответниците за липса на плащане, с оглед представените платежни документи и справката от НАП за постъпили плащания са неоснователни), т.е установява се настъпването на вреда за ищеца в размер на платените суми за установени задължения по ЗДДС – главница в размер на ½ от 49 984 лева, лихвата за забава върху тази сума за периода до 29.01.2018 г. – 10 571,13 лева, както и сумата от 540,69 лева – лихва до 30.06.2018 година.

Въз основа на така очертаните фиктивни плащания и подадена ГДД за 2014 г. е възникнало и данъчно задължение по ЗКПО за 2014 г. в размер на 776,58 лева.

Установява се плащане от страна на ищеца на ½ от задължението за главница (388,29 лева) и за лихва до 29.01.2018 г. – 164,46 лева и лихва до 30.06.2018 г. – 8,41 лева, поради което и за тези суми, като вреда в резултат на виновното противоправно поведение на служителите на ответника Б.9. ООД искът е основателен.

Както бе посочено, установи се, че в рамките на ревизионното производство ДЗЗД Б.А.е представлявано от Х.Х., въпреки, че същият вече не е бил управител на Б.9. ООД. Следователно, същият е допринесъл за настъпване на посочената вреда за ищеца – чрез извършване на действия от името на гражданското дружество, без да е надлежно упълномощен, и представяне на привидни договори, фактури пред данъчните органи, в резултат на което е възникнало данъчно задължение за ищеца.

Не се установи допринасяне за настъпване на вредите на ответника Р.М., доколкото се установява, че след 2007 г. същият вече не е представлявал Б.9. ООД, тъй като е продал дружествените си дялове. Не се установява да е участвал в съставянето на посочените документи, обосноващи възникване на данъчни задължения за ДЗЗД Б.А., и съответно за ищеца. Установи се, че представените договори от 30.08.2013 г. не са подписани от този ответник. Поради това и исковете срещу Р.М. следва да се отхвърлят.

Доводите, свързани с несвоевременното отразяване в регистъра БУЛСТАТ на промените в управителните органи на водещия съдружник Б.9. ООД – освобождаването на Р.М. и назначаването за управител на Х.Х. през 2007 година, като обосноваващи отговорността на ответника Р.М. са неоснователни.

За пълнота, с оглед твърденията, че посочените анекси не са отразени своевременно в регистъра БУЛСТАТ, следва да се отбележи следното:

Редът и начинът за регистрация в регистъра БУЛСТАТ и обхвата на информация, който той съдържа, както и взаимодействията му с другите регистри и информационни системи са уредени в Закон за регистър БУЛСТАТ. Този регистър се води и поддържа от Агенцията по вписвания към министъра на правосъдието. На задължителна регистрация подлежат неперсонифицираните дружества по ЗЗД - чл. 3, т. 6 от ЗРБУЛСТАТ, включително и по чл.7, ал.1, т. 17 - съдружниците, но вписването и регистрацията по Булстат има определена цел - участие с уникален единен идентификационен код в стопанския оборот. В ЗРБУЛСТАТ не е предвидено, че вписването има правопораждащо действие и/или оповестително действие спрямо третите лица, за разлика от вписването в Търговския регистър, което е регламентирано с чл. 7 от ЗТР. Ако законодателят е целял да придаде оповестително действие спрямо третите лица на вписванията на данни в Регистър БУЛСТАТ, това щеше да е предвидено изрично в закона, който е специален.

От друга страна, заявяването на вписване на промени в регистъра БУЛСТАТ е от надлежно упълномощено лице. Т.е след заличаване на Р.М. като представащ водещия съдружник Б.9. ООД в ТРРЮЛНЦ, същият не може сам да заяви заличаването си като представляващ ДЗЗД Б.А..

Поради това искът, насочен срещу ответника Р.М. следва да се отхвърли като неоснователен.

Невписването обаче на промените следва да се разглежда като противоправно поведение от страна на ответника Х.Х., доколкото създава неправилни впечатления, вкл. пред органите на НАП кое лице представлява гражданското дружество в отношенията му с трети лица, с което се води до настъпване и до неблагоприятния резултат за ищеца – възникване на данъчни задължения за ДЗЗД, въз основа на привидни договори.

 

Относно иска за обезщетение за вреди поради заплатени суми за възникнали данъчни и осигурителни задължения по ЗОДФЛ, ЗЗО  - за периода 2014 – 2015 г., въз основа на декларации, образец 6, Съдът намира следното:

Доколкото се установява, че лицата, назначени по трудов/граждански договор с ДЗЗД Б.А., реално не са осъществявали дейност за това дружество, както и, че дори и когато са подписали договори с консорциума, са били наясно, че няма да полагат труд за него/да осъществят предвидената дейност в гражданските договори, Съдът намира, че така сключените трудови/граждански договор са привидни. Ищецът А.А ООД е трето лице по отношение на трудовите договори, поради което за него не се прилага ограничението на чл. 74, ал.5 от КТ.  Установи се по делото, че не е полаган труд, не са предоставяни и извършвани услуги от физическите лица.

Поради това и не са били налице основания за възникване на данъчни задължения по ЗОДФЛ и ЗЗО, но такива са възникнали въз основа на декларации, образец 6, подавани за периода от упълномощен от ответника Х.Х. (в качеството му на представляващ ДЗЗД Б.А.) представител на ДЗЗД – Ю.Д..

Ответникът Х.Х. в молба до съда, в отговор на разпореждане на Съда да се яви и да отговори на постановени въпроси по чл. 176 от ГПК, които включват и въпроси дали е подписвал представените по ревизионната преписка документи заявява, че е подписвал всички документи, част от ревизионната преписка, поради което следва да се приеме, че в резултат на неговото виновно противоправно поведение (сключване от името на ДЗЗД, което няма право да представлява на привидни трудови/граждански договори и предоставянето им на данъчните органи, чрез подадени декларации образец 6) е възникнало данъчно задължение за ДЗЗД Б.А.по ЗОДФЛ и ЗЗО, съответно за ищеца за заплащане на данъчни и осигурителни задължения по декларации, образец 6.

Установи се и заплащане от ищеца на посочените данъчни задължения, т.е настъпване на вредите (възраженията на ответника Х. за липса на плащане, с оглед представените платежни документи и справката от НАП за постъпили плащания е неоснователно).

Не се установява обаче този вредоносен резултат за ищеца да е в резултат и на действия на ответника Б.**ЕООД.

Не се установява посочените лица да са работили за Б.**ЕООД през периода, за който са начислени посочените данъчни и осигурителни задължения  за ДЗЗД Б.А.. Действително, установява се, че и ДЗЗД Б.А.и Б.**ЕООД са ползвали услугите на едно и също дружество, което е осъществявало счетоводното им обслужване и в известен период А.С. е действала като представител пред НАП и на ДЗЗД и на ответника - юридическо лице. Това обаче не сочи на категоричен извод, че ответникът Б.9. ООД е свързан с назначаването на трудов/граждански договор на посочените лица по привидни договори С ДЗЗД Б.А., съответно с подаване на декларации образец 6.

Доказването на този факт бе в тежест на ищеца, поради което следваше да бъде направено при условията на пълно, главно доказване, което не бе сторено.

Поради това относно тези задължения – в размер на сумата от 5 147,92 лева (30495,21 лева - 388,29 лева (данък по ЗКПО)- 24959 лева  (ДДС за внасяне)) – главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, и лихвата за забава в размер на  2180,73 лева до 29.01.2018 година (изчислени на основание чл. 162 от ГПК от съда, вкл. и с помощта на компютърна програма), искът срещу ответника Б.**ЕООД следва да се отхвърли като недоказан. Като недоказан следва да се отхвърли и иска срещу Б.**ЕООД за сумата от 121.66 лева – лихва за забава  върху претенцията за 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, за периода 29.01.2018 г. – 30.06.2018 година.

 

Неоснователно е възражението на ответниците Х.Х. и Б.**ЕООД, че ищецът не се е позовал на изтекла погасителна давност пред данъчните органи, поради което и е платил недължими суми. Това възражение следва да се квалифицира като възражение за съпричиняване от увреденото лице. От разпореждане от 20.06.2018 г. на И.П.– публичен изпълнител при ТД на НАП (стр. 133-134 по делото), се установява, че ищецът А.А ООД е отправил искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност, но същото е оставено без уважение.

 

С оглед частичното отхвърляне на исковете – в частта относно исковете, предявени срещу Р.М. – изцяло, и срещу  Б.**ЕООД за сумата от 5 147,92 лева – главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, лихвата за забава в размер на 2180,73 лева до 29.01.2018 година и 111,57 лева – лихва за забава  върху претенцията за 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, за периода 29.01.2018 г. – 30.06.2018 година, Съдът следва да се произнесе по предявените срещу тези ответници при условията на евентуалност искове по чл. 59 от ЗЗД

 

Именно така следва да се прецизира правната квалификация на предявените евентуални искове, с оглед уточненията във фактическите твърдения, посочени по-горе.

 

Както е посочено в решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия) разместването на благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации. При гестията също се разместват блага, но отношенията между страните се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези отношения са приложими и чужди правила - тези на договора за мандат (когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е гестията - само приложимите правила са различни. При деликта обикновено няма разместване на блага, в тези случаи обезщетението се дължи поради противоправното увреждане на чужда имуществена или лична сфера.

Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съдът намира, че така предявените искове са неоснователни.

Съгласно т. 4 от ППВС № 1/1979 г., при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка) (така решение по гр. д. № 4147/2015 г. на ІV ГО, гр. д. № 2688/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС).

 

Относно ответника Р.М. – не се установява никакво поведение на този ответник, в резултат на която и същият да се е обогатил.

 

Относно иска срещу Б.**ЕООД за сумата от 5 147,92 лева – главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, лихвата за забава в размер на 2180,73 лева до 29.01.2018 година и 111,57 лева – лихва за забава  върху претенцията за 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, за периода 29.01.2018 г. – 30.06.2018 година, Съдът намира, че не се доказаха общи факти (т.е конкретно поведение на ответника), от които да произтича твърдяното обогатяване за този ответник и обедняването на ищеца (изразяващо се в заплатени суми като осигурителни задължения на основание чл.9, ал.2 от ДОПК от посочения вид). Няма и конкретни твърдения относно обогатяването на този ответник (за разлика от евентуалната претенция по чл. 59 от ЗЗД, свързана с упражненото право на данъчен кредит по четири броя фактури, която обаче засяга начислени задължения за ищеца по реда на ЗДДС).

 

Относно разноските

С оглед този изход на спора, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от исковете срещу ответниците Х.Х. и Б.**ЕООД.

На ответника Р.М. се дължат направените разноски, предвид отхвърляне на исковете срещу този ответник.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI- 10 състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.**” ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. София, бул.А. Ляпчев 1, ет.4 и Х.Ж.Х., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** да заплатят СОЛИДАРНО на „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 броя привидни договори от 30.08.2013 г., представянето им пред органите на НАП в рамките на производството по издаване на РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ********, сключване на договорите от името на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ******** без надлежна представителна власт, подаване на декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД „Б.-А.” за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са резултат от дейността на ДЗЗД, подавани неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от „Б.-А.” ДЗЗД, в размер на сумата от 36 625,90 лева  - представляващи заплатени от „А.” ООД, ЕИК: ********данъчни задължения на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ********, както следва -  24 959 лева  - главница – внесен ДДС за месец 08.2013 г. по РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ********, лихва в размер на 10571,13 лева към 29.01.2018 година, лихва към 30.06.2018 г. – 540,69 лева,  сумата от 388,21  лева – дължим данък по ЗКПО по ГДД за 2014 г., лихва в размер на 164,46 лева към 29.01.2018 година, лихва към 30.06.2018 г. – 8,41 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2018 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Х.Ж.Х., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** да заплати на „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за вреди в размер на сумата от 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, лихвата за забава в размер на 2180,73 лева до 29.01.2018 година, сумата от 121,66 лева – лихва за забава  върху претенцията за 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, за периода 29.01.2018 г. – 30.06.2018 година, заплатени по ИД *********/2018 г. при ТД на НАП,  настъпили в резултат на сключвани в периода 04.2013 г. – 04.2015 г. привидни граждански и трудови договори, във връзка с които за ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ******** са възникнали осигурителни задължения по декларация, образец 6, заедно със законната лихва върху тези суми за периода 31.07.2018 г. до окончателното има заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за солидарно осъждане на  „Б.**” ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. София, бул.А. Ляпчев 1, ет.4, като неоснователен.

  ОТХВЪ РЛЯ предявените „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******срещу Р.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, адв. К. искове по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 44 076,19 лева – обезщетение за вреди в резултат на сключени 4 броя привидни договори от 30.08.2013 г., представянето им пред органите на НАП в рамките на производството по издаване на РА № Р-2215-1404389-091-01/31.10.2014 г. на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ********, сключване на договорите от името на ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ******** без надлежна представителна власт, подаване на декларация по ЗДДС и ДДС-дневници по ЗДДС от името на ДЗЗД „Б.-А.” за данъчен период 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., в които са отразени несъществуващи сделки, които не са резултат от дейността на ДЗЗД, подавани неверни данни към НАП под формата на декларации и други документи относно стопанските операции и относно субектите и предмета им, а също и относно осъществяването на дейност от „Б.-А.” ДЗЗД, както и в резултат на сключвани в периода 04.2013 г. – 04.2015 г. привидни граждански и трудови договори и възникнали осигурителни задължения по декларация, образец 6 за ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ********, както и иска по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 44 076,19 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване от подадени декларации и представени документи пред НАП, в резултат на които за ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ******** са възникнали данъчни и осигурителни задължения за периода 08.2013 г. – 04.2015 година.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******срещу „Б.**” ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. София, бул.А. Ляпчев 1, ет.4 иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, лихвата за забава в размер на 2180,73 лева до 29.01.2018 година, сумата от 121,66 лева – лихва за забава  върху претенцията за 5 147,92 лева– главница – задължения по декларация, образец 6 за периода 01.2013 – 04.2015 година, за периода 29.01.2018 г. – 30.06.2018 година – обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на подадени декларации и представени документи пред НАП, в резултат на които за ДЗЗД Б.А., БУЛСТАТ ******** са възникнали осигурителни задължения за периода 08.2013 г. – 04.2015 г. по декларация, образец 6.

ОСЪЖДА „Б.**” ЕООД, ЕИК: ******, адрес: гр. София, бул.А. Ляпчев 1, ет.4 и Х.Ж.Х., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** да заплатят СОЛИДАРНО на „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 8 560,34 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА Х.Ж.Х., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** да заплати на „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 320 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска срещу този ответник.

 ОСЪЖДА „А.” ООД, ЕИК: ******, съдебен адрес: адв. Р. А.-К., гр. София, ул. *******да заплати на Р.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, адв. К., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК  4400 лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: