Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.11.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

02.11

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

119

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Леском“ ЕООД ***, против Решение № 12/30.06.2022 г., постановено по АНД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2200065/20.04.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на„Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Ардино е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.  

Сочи, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин, което не било съобразено от съда. В тази връзка твърди, че контролните органи и въззивният съд стигнали до извода за извършено административно нарушение единствено въз основа на това, че лицето се намирало в обекта към датата на проверката, без да изследват обстоятелството дали реално е престирало труд.

Твърди, че от представените писмени доказателства, както и от показанията на всички разпитани свидетели включително и на пострадалото лице, ставало ясно че И. Б. не е бил работник или служител на „Леском“ ЕООД. Същият познавал работния процес и технологията на производство в „Леском“, тъй като е работил в дружеството и бил запознат с технологичния процес на производство. Прекратявайки трудовото му правоотношение, обаче работодателят нямал задължението да сключва за посоченото лице застраховка трудова злополука и именно поради това по повод проверката от ОИТ, същият е представил списък на застрахованите работници, в който не фигурирал Б.

На следващо място, сочи, че районният съд не е взел предвид и обстоятелството, че на „Леском“ ЕООД била ангажирана отговорността по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ за несключена застраховка, а било наложено наказание по чл. 413, ал. 2 от КТ, която норма регламентирала административно наказание за неосигуряване на безопасни условия на труд. Несъответствието между текста по който е ангажирана отговорността и текста на наложеното наказание, водело до невъзможност за отговорното лице да разбере какво е извършил, а от там дали правилно е ангажирана отговорността му, както и дали правилно е наложено наказанието. В тази връзка излага съображения че отговорността била ангажирана неправилно, тъй като органа издал НП не бил установил преди издаването му, че И. е работник в предприятието, а наложеното наказание било неотносимо към конкретния случай.

Отделно от горното твърди, че НП страдало от пороци в съдържанието си и при постановяването му били допуснати нарушения на административно производствените правила. В конкретния случай органът не бил изпълнил  задължението си да посочи фактическото и правното основание за издаването на постановлението, релевантната нормативна уредба и доказателствата които ги подкрепят. В НП липсвало правилно определено правно основание като отговорността била ангажирана по неотносим текст на закона, а и липсвали доказателства в подкрепа на соченото административно нарушение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 12/30.06.2022 г., постановено по АНД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 09-2200065/20.04.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание, пълномощникът адв. М.Ч., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. 

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Ардино да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200065/20.04.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на„Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение, състоящо се в това, че на 18.02.2022 г. е настъпила трудова злополука с работник на „Леском“ ЕООД - И. М. Б., който по време на злополуката не е бил застрахован за риска трудова злополука въпреки нормативно заложения висок трудов травматизъм в упражняваната от жалбоподателя икономическа дейност „Дърводобив“. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установявало, че към горецитераната дата между дружеството и лицето е възникнало трудовото правоотношение, респ. за работодателя е възникнало задължението за задължително застраховане на този работник като такъв, извършващ работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Посочил е, че тези обстоятелства се явявали доказани, респ. нарушението се установявало от еднопосочните, безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи си и подробни гласни доказателства на свидетелите Х. Ч. и И. С., които съдът изцяло кредитирал, както и подкрепени от писмената доказателствена съвкупност, приобщена по делото, установяваща престиране на работна сила чрез констатиране на мястото на злополуката в присъствието на двама работници-шофьор и тракторист, както и от данните в предоставеното писмено обяснение от пострадалото лице. В обжалваното решение са изложени мотиви, защо не се кредитирани показанията на св. И. Б. и св. С. К.

Приел е, че в конкретния случай АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Леском“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет – ал. 1. При определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки – ал. 2.

По силата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Със Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. на министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 24 от 6 февруари 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2007 г. и бр. 5 от 2010 г.; доп., бр. 19 от 2018 г.), е определен Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., съгласно приложението, съставляващо неразделна част от тази заповед. В т. 6 от приложението, за икономическа дейност „Горско стопанство“, КИД-2008.02, е определен коефициент на трудов травматизъм 1.91. За среден коефициент на трудов травматизъм за страната е определен – Ктт = 0.64.

В конкретния случай касаторът „Леском“ ЕООД *** е с икономическа дейност КИД-2008:02.20 – „Дърводобив“. Предвид това за дружеството е възникнало задължението да сключи застраховка „трудова злополука“, по отношение на своите работници/служители, чиято работа е в риск.  С други думи, от гореизложеното се налага изводът, че след като „Леском“ ЕООД *** извършва дейност, при която се превишава средния предвиден за страната коефициент за трудов травматизъм, то работодателят е следвало да застрахова служителите и работниците си за риска „трудова злополука“ за 2022 г.

В конкретния случай, в административно наказателната преписка са налични, представени от дружеството застрахователни полици, както следва: Издадена от ASSET Insurance Застрахователна полица за групова застраховка за риск трудова злополука № *** от 11.02.2021 г., в която е включен И. М. Б., със срок на действие от 00:00:00 часа на 12.02.2021 г. до 23:59:59 часа на 11.02.2022 г., т.е. срокът на застраховката е изтекъл преди релевантната по делото дата на трудовата злополука – 18.02.2022 г.; Издадена от ASSET Insurance Застрахователна полица за групова застраховка за риск трудова злополука № *** от 21.02.2022 г., в която не фигурира лицето И. М. Б., със срок на действие от 00:00 часа на 22.02.2022 г., до 23:59:59 часа на 21.02.2023 г.

Касационният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че доказателствата пред районния съд не установявали осъществяването на процесното административно нарушение, тъй като И. Б. не бил работник в дружеството, както и че не е осъществявал трудова дейност на датата, посочена в АУАН и в НП. Обстоятелството, че на 18.02.2022 г. горното лице е престирало труд в проверявания обект, в полза на дружеството-жалбоподател, се установява по категоричен начин както от писмените доказателства, така и от показанията на свидетелите Ч. и С., вкл. и от писменото обяснение на лицето Б., дадено в хода на административнонаказателното производство, в които същия е посочил, че на горепосочената дата, произвеждал пелети в цеха, стопанисван от касатора. Видно от съдържанието на цитираното обяснение,  И. Б. е заявил, че на 15.02.2022 г. е започнал работа в цех за производство на пелети в ***, в полза на фирма „Леском“ ЕООД. От 15.02.2022 г. до 17.02.2022 г. вкл. сушал материала (трици от дърво), а на 18.02.2022 г., когато настъпила злополуката, започнал да произвежда самите пелети. В обясненията е посочил също, че работното му време било от 08.00 до 17.00 часа, а трудовото възнаграждение - *** лв. за тон произведени пелети. Нямал сключен трудов договор и не му бил провеждан инструктаж за възложената работа. По делото е налично и постановление от 21.03.2022 г. на Д „ИТ“ – Кърджали, за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между „Леском“ ЕООД - работодател и работник - И. М. Б., изпълняващ за длъжността „***“, с дата на възникване на трудовото правоотношение – 18.02.2022 г. По делото липсват данни, както и твърдения, издаденото постановление, както и предписанието за сключване на трудов договор в писмена форма, да са били оспорени от работодателя.

С оглед горното и доколкото в производството е доказано, че на 18.02.2022 г. И. М. Б. е престирал труд в полза на работодателя „Леском“ ЕООД ***, като по отношение на работника Б. работодателят не е сключил застраховка „трудова злополука“, с период на   застраховката, обхващащ датата на настъпилата трудова злополука, то е налице осъществено нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, както правилно е приел съставът на Районен съд - Ардино.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на процесното административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. С. и Х. Ч., като логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка. Районният съд е изложил изискуемите по съдържание и обем мотиви, защо не е кредитирал показанията на св.И. Б. и св. С. К., които изцяло се споделят от касационния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В този смисъл изцяло неоснователни и напълно формално въведени са доводите в касационната жалба, че приложената санкционна норма не е относима към посоченото в НП административно нарушение.   

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Леском“ ЕООД ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 413, ал. 2 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН реквизити, респ. налице е подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В конкретния случай не са налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощникът на „Леском“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Ардино, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Леском“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/30.06.2022 г., постановено по АНД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Ардино.

ОСЪЖДА  „Леском“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.