Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр.Плевен, 9 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
При секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№20 по описа за 2023 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от И.К.Б.,
ЕГН **********, чрез
адв. А.Д., срещу Решение №2153-14-151/14.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му
вх.№1012-14-366/15.11.2022 г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като правилно
и законосъобразно.
В жалбата се сочи, че на 08.07.2022 г. И.Б. е подал заявление
№2113-14-1145 за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл.69б, ал.1
от КСО. Към заявлението са представени документи за трудов и осигурителен стаж.
Съгласно чл.69б, ал.1 от КСО - изискуемите условия за отпускане на пенсия за
ОСВ са: възраст: 53 г. и 10 мес. и 10
години осигурителен стаж при условията на първа категория труд.
В Разпореждането и в Решението е
посочено, че И.Б. отговаря на изискването за възраст, но „не отговаря на условието за 10 години
осигурителен стаж при условията на първа категория труд и общ сбор от
осигурителен стаж и възраст
– 100“, поради
което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, а разпореждането
е потвърдено с обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ
Счита, че постановеното Решение е
неправилно и незаконосъобразно на следните съображения:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ твърди, че неправилно е определен осигурителният стаж,
положен при условията на първа категория труд, за който е
прието, че е „9 години и 8 месеца“. От представената трудова книжка /която
съгласно закона е официален удостоверителен документ за вписаните в нея факти/
се установява, че е работил в „ПЛАМА“АД /“НОВА ПЛАМА“АД/ за периода 21.06.1987 г.
до 05.04.2004 г. в ТЕЦ при условията на първа категория труд.
В обжалваното Решение не са зачетени
като трудов и осигурителен стаж следните периоди:
1. 21.06.1987 - 20.07.1987 г. - 1 месец, като в административния акт липсват изложени мотиви защо
посоченият период не е зачетен за трудов и осигурителен стаж на лицето;
2. 07.04.1999 - 31.07.1999 г., като за този период от 3 м. и 24 дни е посочено, че
е налице престой по вина на работника на осн.чл. 267, ал.2 от КТ, няма внесени
осигуровки за лицето, поради което не е зачетен за осигурителен стаж.
Излагат се твърдения, че в случая
неправилно е приложен законът, а постановеното решение противоречи на
константната и непротиворечива съдебна практика на ВАС относно зачитането на
посочения период за трудов и осигурителен стаж на работниците/служители на
„Нова Плама“ АД. Счита, че по съдебен ред е безспорно установено, че за
посочения период престоят е бил по вина на работодателя, който факт е служебно
известен на съдилищата, и за който период съгласно КТ на работника се дължи
трудово възнаграждение. Твърди, че в този случай осигурителните вноски върху
трудовото възнаграждение са били дължими и на основание действащата за този
период редакция на чл. 9, ал. 1, т. 1 (изм. и доп.) от КСО (загл. изм. 2003 г.)
периодът следва да бъде признат за осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия. Твърди се, че периодът, който се зачита за трудов стаж, трябва да се
приравни на осигурителен стаж по кодекса, независимо дали са внасяни дължимите
от осигурителя вноски, това задължение произтича от приложението на § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО и се отнася до придобития от лицето трудов стаж преди 01.01.2000
г. (в случая периода 07.04.1999 г. до 31.07.1999 г.). Сочи, че съгласно
приложимата до 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 76 от ППЗП за трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано на работа по трудов
договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни
предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу
трудово възнаграждение, независимо от начина на заплащането му. Процесният
период 07.04.1999 г. - 31.07.1999 г., през който работодателят е оформил
престой по чл. 267 от КТ, според жалбоподателя представлява време, прекарано от
И.Б. на работа по трудов договор с предприятие, което на основание чл. 76, ал.
1 от ППЗП следва да му се зачита за трудов стаж. Твърди се, че по силата на § 9
от ПЗР на КСО зачетеният трудов стаж, съгласно действащите до 31.12.1999 г.
разпоредби, се признава за осигурителен стаж на лицето при пенсионирането му по
реда на КСО, че тази разпоредба е приложима за периода 07.04.1999 г. - 31.07.1999
г. и затова периодът, който се зачита за трудов стаж, следва да се приравни на
осигурителен стаж по кодекса при съответната категория труд, независимо дали са
внасяни дължимите от осигурителя вноски. Според жалбоподателя по отношение на
посочения по-горе период следва да се прилага разпоредбата на чл.149 от Дял III
от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г., съгласно която невнасянето
от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни
вноски, не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да
получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. Посочено е Решение №
1784 от 27.02.2004 г. по адм.д. № 8067/2003 г. на ВАС. Затова се
счита, че процесните два периода следва да бъдат зачетени за трудов и
осигурителен стаж на жалбоподателя при условията на първа категория труд, в
който случай ще бъде изпълнено второто условие от разпоредбата на чл. 69б, ал.1
от КСО за 10 години осигурителен стаж
при условията
на първа категория труд и съгласно визираната норма следва да му бъде
отпусната пенсия за ОСВ.
Моли
да се отмени Решение №2153-14-151/14.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане,
и да се върне преписката на ТП
на НОИ - гр.Плевен за произнасяне по молбата на И.Б. за отпускане на пенсия за
ОСВ. Правят се и доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят И.К.Б., редовно призован,
се явява лично и с адвокат А.Д. с пълномощно на л.17 от делото. Моли да се
постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното решение в частите,
които обжалва, и да се признаят посочените два периода за трудов стаж І
категория труд, респективно осигурителен стаж на жалбоподателя. Излагат се
доводи, че съгласно действащата тогава нормативна уредба, и съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВАС по идентични казуси, недобросъвестното в
случая поведение от страна на работодателя по непредставяне на документи,
касаещи трудовото правоотношение на работници и служители, не може се вмени в
тяхна вина и да ги ощети при пенсиониране. Моли жалбата да бъде уважена, като
се присъдят и направените по делото разноски, съобразно представен списък. Представя
и писмени бележки, в които сочи, че от показанията на свидетелите е видно, че
за посочените в жалбата два периода Б. е бил на работа, и същите периоди са
трудов стаж, който следва да бъде зачетен за осигурителен съгласно §9, ал.1 от
ПЗР на КСО.
ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, редовно
призован, не се представлява и не ангажира становище по делото в заседанието по
съществото на спора.
Административен съд - Плевен, десети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
Решение №2153-14-151/14.12.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено
на 16.12.2022 г. (л.12). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на
получаване му. Жалбата е подадена на 29.12.2022
г., видно от клеймото на копието на пощенски плик на л.7. Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието
на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен
акт, в законоустановения срок за обжалване пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2022 г. Б. е подал заявление
/л. 18 - 20/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) по
КСО, като е приложил и съответни документи. Постановено е Разпореждане №2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на Ръководител на “ПО” /л.13/, като в
същото е посочено, че към датата на подаване на заявлението Б. е на 53 години,
10 месеца и 00 дни и отговаря на изискването за навършена възраст. Придобитият
осигурителен стаж към 31.05.2022 г. от първа категория е 9 години, 08 месеца и
00 дни, от трета категория е 17 години, 06 месеца и 22 дни. Съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория целият стаж е 33 години, 02 месеца и 00 дни.
Посочено е, че на основание чл.69б от КСО сборът от продължителността на
осигурителния стаж 33 години 08 месеца и 02 дни и на възрастта 53 години 10
месеца и 00 дни е 87-06-02.
Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО
мъжете, които са работили най-малко 10 години при условията на първа категория
труд, могат да се пенсионират ако са навършили възраст 53 години и 10 месеца по
условията за 2022 г. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Направен е
извод, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена
възраст 53 години и 10 месеца за 2022 г. за мъжете, но не отговаря на условието
да има 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и общ сбор от
осигурителен стаж и възраст - 100.
Посочено е, че не е зачетен
осигурителен стаж за периода 01.06.2022 г. - 07.07.2022 г., тъй като към момента
не се визуализират подадени данни в регистъра на осигурените лица. Уточнението
на стажа за горепосочения период не е от значение за правото на пенсия.
Въз основа на гореизложеното е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно
чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 10 НПОС.
Срещу разпореждането е подадена жалба по
административен ред до Директора на ТП на НОИ /л.л.15-16/, като в същата се
сочи, че целият стаж в „Плама“ /“Нова Плама“/ АД от 21.06.1987 г. до 05.04.2004
г. е 16 години, 3 месеца и 4 дни, като същият е само първа категория труд. Осигуреното
лице не е съгласно и с изчислението при превръщането на стажа от първа в трета
категория труд, както и с незачитането на стажа от 01.06.2022 г. до 07.07.2022
г.
По жалбата е постановено процесното решение от
директор на Тп на НОИ - Плевен/л. 9-11/. Жалбата е била счетена за
неоснователна, като са изложени следните мотиви:
Зачетеният осигурителен стаж от
първа категория труд е в размер на 09 год. 08 мес. 00 дни, както следва:
20.07.1987 г. - 14.09.1987 г. -
„монтьор“ ТЕЦ в НХК „Плама“ АД – по трудова книжка №1997/20.07.1987 г. - 0 год.
01 мес. 24 дни;
01.03.1990 г. - 07.04.1999 г. -
„монтьор, машинист“ ТЕЦ в НХК „Плама“ АД - по трудова книжка №1997/20.07.1987
г. - 09 год. 01 мес. 06 дни;
01.08.1999 г. - 31.12.1999 г.
-„машинист“ ТЕЦ в „Нова Плама“ - по трудова книжка №1997/20.07.1987 г. - 0 год.
05 мес. 0 дни;
Съгласно вписванията в
представената от лицето трудова книжка г-н Б. е работил в „Плама“ АД („Нова
Плама“ АД) за периода 21.06.1987 г. - 05.04.2004 г. в ТЕЦ при условията на първа
категория труд, който стаж възлиза общо на 16 год. 03 мес. 04 дни. По отношение
на изложеното от лицето възражение е посочено следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец. В представената от лицето трудова книжка
№1997/20.07.1987 г. е отразен стаж за периода 21.06.1987 г. - 05.04.2004 г.,
през който лицето е работило като „монтьор, машинист ПТ“ в цех ТЕЦ в „Плама“
АД, гр. Плевен („Нова Плама“АД), като в заверката е посочено, че трудовият стаж
е 16 год. 03 мес. 04 дни. В рамките на посочения период обаче органът е
установил прекъсвания в стажа, поради което не е зачел общо целия стаж, а
конкретни подпериоди, както следва:
– От 20.07.1987 г. до 14.09.1987 г.
- 0 год. 01 мес. 24 дни - стажът за посочения период на длъжност ,„монтьор“ ТЕЦ
в НХК „Плама“ АД е зачетен от първа категория труд съгласно т.6ж, б. „б“ от
отм. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/.
– от 23.09.1987 г. до 27.12.1989 г.
- период на наборна служба в размер на
02 год. 03 мес. 04 дни, като същият стаж е отнесен към III категория труд. В
трудовата книжка е отразено прекъсване на осигурителния стаж на 14.09.1987 г. Представено
е удостоверение №186/27.12.1989 г. изд. от Централен военен архив (ЦВА), съгласно
което г-н Б. е бил на редовна военна служба от 23.09.1987 г. до 27.12.1989 г.
Съгласно чл. 134 от Закон за всеобщата военна служба (ЗВВС отм.), в сила към
момента на отбиване на военната служба от лицето, лицата, заемащи служби в
държавни учреждения, предприятия, обществени организации и кооперации,
постъпили във въоръжените сили за отбиване на редовната военна служба, се
считат в безплатен служебен отпуск до изслужване пълния срок на службата. Затова
периодът е зачетен от пенсионния орган като период на наборна служба в размер
на 02 год. 03 мес. 04 дни, отнесен към III категория труд.
-
от 01.03.1990 г. до 07.04.1999 г. -
09 год. 01 мес. 06 дни съгласно т. 6ж, б. „б“ от ПКТП на длъжност „монтьор,
машинист“ ТЕЦ към НХК „Плама“ АД, за периода стажът на г-н Б. е зачетен от първа
категория труд.
-
На стр. 26 от трудовата книжка, в колона „Ползван неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по кодекса
на труда“ (лист 33) обаче е отразен период от 07.04.1999 г. до 31.07.1999
г. (03 мес. и 24 дни), като под посочения период е цитиран чл. 267, ал. 2 от КТ
и заповеди съответно с №127 и №207/1999 г. Съгласно текста на разпоредбата от
КТ при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово
възнаграждение за времето на престоя. При така извършеното отбелязване според
административния орган няма основание времето от 07.04.1999 г. до 31.07.1999 г.
да бъде зачетено за осигурителен стаж на жалбоподателя, тъй като за този период
лицето не е било осигурено.
– За периода 01.08.1999 г. -
31.12.1999 г. - 00 год. 05 мес. 00 дни е зачетен трудов стаж на длъжност
„машинист“ ТЕЦ в „Нова Плама“ от първа категория, съгласно вписването в трудова
книжка №1997/20.07.1987 г. на основание т. 6ж, б. „б“ от отм. ПКТП.
Считано от 01.01.2000 г. обаче е
отменен Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и е в сила
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), която определя кой
труд към коя категория се отнася. Положеният от г-н Б. труд за периода от
01.01.2000 г. до 15.08.2001 г. - 01 год. 07 мес. 14 дни на длъжност „машинист“
ПТ ТЕЦ в „Нова Плама“ АД е зачетен от трета категория, тъй като от 01.01.2000
г. посочената длъжност не попада в категория труд съгласно раздел I или раздел II
от НКТП и по-конкретно в чл. 2, т. 10, б. „в“, която гласи следното: „От втора
категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически
специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително, заети
непосредствено в първична преработка на нефт; вторична преработка на горива;
органичен синтез на базата на химически продукти и нефтопродукти; получаване
на: парафини, масла, ароматни въглеводороди, каучук, латекс и синтетични влакна“.
В Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за посочения период подаваните от осигурителя
данни са за трета категория труд, а и на стр. 21 от трудовата книжка (лист 31) осигурителят
„Нова Плама“ АД изрично е уточнил и определил, че единствено стажът от 20.07.1987
г. - 31.12.1999 г. е първа категория труд съгласно т. 6ж, б. „б“ от ПКТП
(отм.).
За периода 15.08.2001 г. -
30.09.2001 г. (01 мес. и 17 дни) не е зачетен осигурителен стаж на г-н Б. в
„Нова Плама“ АД и това е така, тъй като в представената от лицето трудова
книжка на стр. 26 е отразен посоченият период, като при извършената проверка на
данните в РОЛ за същия период пенсионният орган е установил, че лицето е
ползвало неплатен отпуск над 30 работни дни в една календарна година. Съгласно
чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една
календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако
това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
В случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО сочи, че за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения
отпуск до 30 работни дни през една календарна година т. е. няма законово
основание посоченият период да бъде зачетен за осигурителен стаж. За същия
период обаче е зачетен осигурителен стаж в осигурител „Слънчев бряг“ по данни
от РОЛ.
За периода 01.10.2001 г. -
05.04.2004 г. - общо 02 год. 06 мес. 04 дни положеният от г-н Б. труд на
длъжност „машинист“ в „Нова Плама“ АД е зачетен от трета категория, тъй като от
01.01.2000 г. посочената длъжност не попада в категория труд съгласно раздел I
или раздел II от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
Направен е извод, че пенсионният
орган правилно е зачел и категоризирал осигурителния стаж на г-н Б., като е
определил, че от първа категория е стажа в размер на 09 год. 08 мес. 00 дни.
Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст
осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория. При съобразяване с цитираната разпоредба осигурителният стаж
на г-н Б. от първа категория е превърнат към трета, като в резултат същият от
09 год. 08 мес. 00 дни става 16 год. 01 мес. 10 дни. Зачетеният осигурителен
стаж от трета категория труд е 17 год. 06 мес. 22 дни и при сумиране на
осигурителния стаж от първа и трета категория общият стаж на г-н Б. става 33
год. 08 мес. 22 дни, поради което органът е приел, че изложените възражения в
жалбата относно неправилното превръщане на осигурителния стаж на лицето от
първа в трета категория са неоснователни.
Относно изложеното възражение, че
не е зачетен за осигурителен стаж периода 01.06.2022 г. - 07.07.2022 г. е
направено следното уточнение:
Посоченият период не е зачетен за
осигурителен стаж, тъй като към момента на постановяване на обжалваното
разпореждане в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) не е била налична информация
за осигуряване на лицето за посочения период. Към настоящия момент в РОЛ са
налични данни за осигуряване за посочените месеци, като следва да се отбележи,
че независимо от обстоятелството, че посоченият период не е включен към общия
осигурителен стаж на г-н Б., същият остава без значение за правото на пенсия.
При изложените по-горе
обстоятелства е установено, че г-н Б. не отговаря на всички изискуеми предпоставки
на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като няма изискуемия стаж от
първа категория труд най-малко 10 години, както и не отговаря на изискването за
сбор от осигурителен стаж и възраст 100 т., поради което постановеното
разпореждане №2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на ръководител ПО, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, е прието за правилно и законосъобразно
постановено и е потвърдено изцяло.
По делото са събрани и приети писмени
доказателства, изслушани са свидетелски показания, съдът е допуснал извършването
на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител.
Приобщено е извлечение от трудовите книжки на Б.,
обхващащо целия период на трудовата му дейност /л. 23-53/. Посоченият в тях
трудов стаж е подробно описан и от ВЛ в заключението му.
По делото са приобщени удостоверение
изх.№454/01.10.2001 г. от Слънчев бряг АД /л.22 от делото/, с трудов стаж от
20.07.2001 г. до 01.10.2001 г. – два месеца и 10 дни, както и и удостоверение
№186/27.12.1989 г. /л.21/, съгласно което Б. е бил на редовна военна служба в
периода 23.09.1987 г. до 27.12.1989 г. – 2 години, 3 месеца и 4 дни.
По делото са разпитани трима свидетели / л.72-73/, които
са работили при същия осигурител, видно от извлеченията от трудовите им книжки
на л.64-69, представени по делото от жалбоподателя.
При разпита пред съда
свидетелите са изложили следното:
Свидетелят Л.П.М. заявява,
че познава жалбоподателя. Работил е в „Плама“ АД, като започнал от 1986-87 г. Жалбоподателят
започнал работа след него, преди да влезе в казармата 1988-89 г., работил е на
смени, бил е и в ремонта. Последната му длъжност е като „машинист“ в ТЕЦ, който
обслужва „Плама“, и е работил на една машина. По това време свидетелят М. е бил
Началник цех и технолог в ТЕЦ. Свидетелят твърди, че по това време са имали
един период на „престой“, обаче автобусите с работници са пътували през това
време и са продължили да ходят на работа, имало е момент, в който са бавели изплащането
на заплатите и са получавали само по 120 лв. аванс. Разписвали са се във
ведомост за получените пари. През този период на „престой“ жалбоподателят И.
също е работил, били са им забранили да ползват отпуски през това време. Като
Началник на цеха, когато са искали отпуска, е казвал, че не се разрешава
ползването на отпуск. Смята, че в трудовите книжки не са вписвали „престоя“.
Осигуровки смята, че не са били превеждани към НОИ. Според свидетеля през 1999
г. по време на т.нар. „престой“, И. е ходил на работа и е бил през целия ден на
работа, на пълен работен ден. Никой не е престоявал вкъщи през този период. Всички
са работели и автобусите са пътували, за да ги извозват. Не се е знаело дали ще
платят заплатите тогава, бавели са ги. Разбирали са, че са в „престой“ по
забавата на заплатите.
Свидетелят И.В.В. твърди, че
познава жалбоподателя от 1986 г., от завод „Плама“. Василев е работел в този
завод от 1982 г. През 1986 г. е бил към самия завод „Плама“, а И. е бил в ТЕЦ към завода тогава и е
работил там. Свидетелят до 1999 г. е бил в лабораторията на завода, а И. в ТЕЦ.
От 1999 г. свидетелят В. е назначен за дежурен инженер в ТЕЦ. В последно време Б.
е работил като оперативен персонал, т.е. когато не работи нещо или някое
съоръжение се повреди, са го пращали да работи долу. Не знае какви „престои“ са
водили и какво са правили, но са работили през цялото време, имали са си
дейности и са работили. Не е имало такъв период, в който да не са идвали на
работа. Ако някое съоръжение не работи, се отива на друго и работата не се е прекъсвала.
Въобще не е имало „престой“ в работата на предприятието. Физически са работили.
В трудовата книжка на свидетеля няма отразен „престой“. Назначен е на 26 април
1999 г. в ТЕЦ-а и, когато е отишъл, ТЕЦ-ът си е работил нормално. Свидетелят
заявява, че няма как ТЕЦ-ът да е в престой, защото има съоръжения, които
работят непрекъснато и е опасно да се прекъсва работа. И. е работил там и не е
прекъсвал да работи. Тогава е работил в ТЕЦ към завода, на пълен работен ден. Постъпил
е на работа в „Плама“ 1987 г. и след това в казармата. И преди казармата и след
казармата е работил в „Плама“. В момента, в който свидетелят е назначен в
ТЕЦ-а, Б. е работил там. Не е имало случай, в който някой от работниците да
отказва да ходи на работа в момент на „престой“, хората са били много съвестни
и са ходели на работа. В. сочи, че който решавал да не ходи на работа, е
напускал, държало се много за тези неща по това време и ако Б. не е ходил на
работа, са щели да го уволнят.
Свидетелят М.Ц.С. сочи, че познава
жалбоподателя от 1986-87 г. В ТЕЦ на „Плама“АД са се запознали, св. е работил
там от 1977 г., като „турбинист-оператор“ на парна турбина, след това „поддръжка
и ремонт“. И. е бил отначало „поддръжка и ремонт“, след което е заминал в
казармата. След като се е върнал, е бил на работа в „Експлоатацията“ в ТЕЦ. Свидетелят
е работил до 2007 г. в „Плама“. Той през цялото време е работил в ТЕЦ - на тази
длъжност, както и като „шлосер“, и като „оператор“, винаги е работил в този
цех. Не помни да не са работили поради „престой“. Сочи, че ако спре ТЕЦ-ът, тогава
се прави ремонт, което значи, че винаги се работи, винаги е на работа персоналът
на отдел „Експлоатация“. Няма спомен И. да не е работил, да е отсъствал без
причина по своя воля. Винаги е идвал на работа. Не е имало период от три
месеца, в който И. да е отказвал да работи и да казва, че е в „престой“. Не
помни да е имало и случай на друг работник да отказва да работи. И. е работил в
„Плама“АД преди казармата, обучавал се е тогава. Идвал е по време на обучението
редовно, не е отсъствал от работа. Ако работник не дойде два дни на работа, ще
го уволнят, такава е била практиката тогава.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/, чието заключение е на л.л. 125-146. Съгласно същата, размерът на трудовия и осигурителния стаж на
жалбоподателя (независимо от категорията труд), определен съгласно данните за
начислените брутни трудови възнаграждения по месеци и години в
разчетно-платежните ведомости (Приложение I), Удостоверение № 186/27.12.1989 г.
за военна служба и документите в трудовото досие (Приложение 2), в периода 21.06.1987 г. - 31.12.1999 г.
е:
9 год. 8 мес. 9 дни в НХК
„Плама" АД /„Нова Плама"АД (считано
от 20.07.1987 г.) и
год. 3 мес. 4 дни отбиване на военна служба (по Удостоверение №186/27. 12.1987 г.).
Общо: 11 год. 11 мес. 13 дни.
В периода от 21.06.1987 г. до 20.07.1987 г., в трудовата книжка е отразена дата на постъпване на работа в НХК
21.06.1987 г.
В трудовото досие е намерена
Заповед № 459/14.4.1987 г. на директора на НХК Плевен за провеждане на
специализираща практика III-та степен на обучение на И.К.Б. за периода от
15.04.1987 г. до 20.06.1987 г.
Следващият по хронология документ
е Трудов договор 673/20.07.1987 г., съгласно който И.К.Б. е назначен на
длъжност Монтьор в цех ТЕЦ, считано от 20.07.1987 г. В Разчетно - платежната ведомост брутно трудово възнаграждение за м. юни
не е отразено. Първо отразено е брутното трудово възнаграждение за 7
р.дни от м.юли 1987 г.
В случай, че се вземе предвид
отразената в трудовата книжка дата на постъпване на работа 21.06.1997г.,
трудовият стаж би се определил с един
месец повече, или съответно
трудов стаж: 12 години и 13 дни.
В трудовата книжка на стр.26
(л.33 от д.) е отразено прекъсване на
трудовия стаж както следва:
Ползван неплатен отпуск, който не
се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда в периода 07.04-31.07.1999 г.: 3
месеца, 24 дни, след което са цитирани заповеди: №127 и №207/1999 г. (посочения
период е спорен по делото).
Тези заповеди не са намерени от
ВЛ като документ в трудовото досие.
От трудовата книжка и приложените
в досието трудови договори и допълнителни споразумения към тях, за длъжностите
на И.К.Б. до 31.12.1999 г. се установява: от 21.06.1987 г. Монтьор в ТЕЦ, от
03.05.1993 г. Машинист ПТ в ТЕЦ.
По данни от документите в
трудовото досие: от 20.07.1987 г. Монтьор в ТЕЦ, от 02.11.1990 г. Шлосер
монтьор, от 01.04.1993 г. Машинист ПТ в ТЕЦ.
От трудовото досие се установява,
че с Допълнително споразумение към Трудов договор 1729/2.11.1990 г. длъжността
на И.К.Б. се променя: от Монтьор в цех ТЕЦ на Шлосер-монтьор.
Със следващо Допълнително
споразумение към Трудов договор 112/17.5.1993 г. длъжността се променя: от
Шлосер-монтьор на Машинист ПТ за този период.
За всички длъжности в посочените
периоди, категорията за трудовия стаж е 1-ва категория труд.
В приложено в делото Удостоверение
№186/27.12.1989 г., се удостоверява, че И.К.Б. е бил на редовна военна служба
от 23.09.1987 г. до 27.12.1989 г. с прослужени 2 години, 3 месеца и 4 дни.
Съгласно чл. 134 от Закон за всеобщата военна служба (отм., но в сила към момента на отбиване на военната служба от
жалбоподателя), лицата, заемащи служби в държавни учреждения, предприятия, обществени организации и кооперации, постъпили във
въоръжените сили за отбиване на редовната военна служба, се считат в безплатен
служебен отпуск до изслужване пълния срок на службата. Освен това „За
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба....“ (чл.9, ал.1 от КСО) и „За осигурителен
стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба... “ (чл.44, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж).
В тази връзка правилно периодът от
23.09.1987 г. до 27.12.1989 г. е зачетен от пенсионния орган като период на
наборна служба: 2 год. 3 мес. 4 дни и стажът е отнесен към трета категория
труд.
Освен работната/основна заплата,
по разчетно-платежните ведомости са начислявани процент прослужено време и за:
вредни условия на труд, извънреден труд, нощен труд, домашно дежурство,
предпазна храна, работа в празнични дни, награди ФРЗ, допълнителни
възнаграждения, премии и ползван платен отпуск.
Всички начисления, включени в Брутното
трудово възнаграждение. подробно са представени в Приложение 1 на експертизата по години и по месеци. Посочен е и
кодът, под който те са отнесени от работодателя в Разчетно-платежните
ведомости. За кодовете отбелязани със знак „*“ няма информация за какво се
отнасят.
На стр.26 от Тр.кн.(л.33 от д.) е
посочено:
Ползван неплатен отпуск, който не
се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда по периоди с времетраене, както следва:
07.04-31.07.1999 г.: 3 месеца, 24
дни, след което е посочено основание чл.267, ал.2 от КТ и цитирани заповеди:
№127 и №207/1999 г. (посочения период е спорен по делото).
15.08-30.09.2000 г.: 1 месец, 17
дни.
За 1999 г. в Разчетно-платежната
ведомост, за м.април е отразено брутно трудово възнаграждения за 7 (седем) дни.
За останалата част от месец април
и месеците май, юни и до 31.07.1999 г. Разчетно-платежни ведомости на Нова
Плама АД няма.
В тази връзка, при проверката на вещото
лице на архивираните Разчетно-платежни ведомости на Нова Плама АД (в
несъстоятелност), на корицата на дело №886, за периода от 01.01.1999 г. до
31.08.1999 г. е отразено следното: „Разчетно-платежна ведомост.
Топлоелектрическа централа. Липсват м.май, м.юни и м.юли“.
На основание извършения анализ на
данните, отразени в разчетно - платежните ведомости и документите в трудовото
досие, както и изводите на експертизата, според вещото лице трудовият и
осигурителен стаж от 1-ва категория труд е ограничен в периода от 20.07.1987 г.
до 31.12.1999 г. (с прекъсването отразено в трудовата книжка като „Ползван
неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по КТ 3 мес. и 14 дни")
е в общ размер 9 години и 8 месеца (9 дни от общо 30 кал.дни - 21 р.дни средно
от 1 месец), в това число:
от 20.07.1987 г.до 14.09.1987 г.:
0 год. 1 мес. 24 дни;
от 01.03.1990 г.до 07.04.1999 г.:
9 год. 1 мес. 6 дни;
от 01.08.1999 г.до 31.12.1999 г.:
0 год. 5 мес. 0 дни.
Във времето, през което И.К.Б. е
бил на редовна военна служба: 2 год., 3 мес. и 4 дни, осигурителният стаж се
признава за трета категория.
В трудовата книжка е отразена
дата на постъпване на работа в НХК 21.06.1987 г. (лист 26). Тази дата е приета
и от административния орган – лист 9, гръб, ред 45. Въпреки това, за периода от
21.06.1987 г. до 20.07.1987 г. в Разчетно-платежната ведомост брутно трудово възнаграждение за м.юни не е
отразено. Първото отразено за 1987 г. е брутното трудово възнаграждение
за 7 р.дни от м.юли 1987 г.
За периода 07.04.1999 г. -
31.07.1999 г. няма данни за начислявани и изплащани трудови възнаграждения,
съответно и за осигурителен доход.
В о.с.з. ВЛ допълва, че Разчетно
– платежни ведомости за месеците май, юни и юли няма за никого, не само за
жалбоподателя, за същия период няма данни другите да са работили, а той да не
е. В документите в трудовото досие не се намират заповедите за прекъсване, няма
документ, в който да е отразено такова.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-151/14.12.2022
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че
оспореното решение е издадено от материално компетентен орган по чл.117, ал.3
от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
материя, време и място орган.
Оспореното Решение е писмено, издадено
в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, но изискуемата
писмена форма според съда не е спазена поради липсата на мотиви в една част. Относно
мотивите, съответствието с материалния закон и
административно-производствените правила, настоящият състав съобразява
следното:
Според чл. 40, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж
се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по
утвърден образец, издаден от осигурителя.
При произнасянето си с решение директорът на ТП на НОИ
не е изложил никакви мотиви по отношение на първия спорен период – от
21.06.1987 г. до 19.07.1987 г. Същият период попада в отразения трудов стаж в
трудовата книжка, както изрично посочва в решението си и органът, но не попада
в никой от посочените от него подпериоди. С оглед липсата на мотиви защо този
период от една страна е посочен като част от трудовия стаж, но е изключен от
осигурителния такъв, съдът не може да прецени спазването на материалния закон.
Във връзка с установеното от ВЛ следва да се посочи,
че нито съдът, нито СИЕ могат да допълват мотивите на административния акт. ВЛ
е изследвало трудовото досие на Б., като е съобразило трудовия му договор и
платежните ведомости за този период. Органът нито е изискал, нито е приобщил
досието по преписката, не е изследвал трудовия договор или разплащателните
ведомости, не е и изложил мотиви относно посочения период. Като не е събрал
необходимите и относими доказателства за този период, органът е допуснал и
съществено нарушение на административно производствените правила при
постановяване на тази част от решението.
По отношение на втория спорен период – 07.04.1997 г. –
31.07.1997 г., съдът съобразява следното: Отразеното в трудовата книжка следва
да бъде основано на първични документи, а именно въз основа на ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд –
в този смисъл е чл.40, ал.3 от НПОС. В случая ВЛ установява, че за периода
липсват платежни ведомости за всички работещи. Не са налице посочените като
основание за престой по вина на работника две заповеди. След като за този
период не са налице платежните ведомости на цялото предприятие, на всички
работещи, е допустимо със свидетелски показания да се доказва, че е полаган
труд, за който се дължи възнаграждение и са дължими осигурителни вноски. От
разпита на свидетелите – също работници в предприятието в същия период, което е
видно от приобщените по делото извлечения от техни трудови книжки, е доказано,
че предприятието е работело, включително ТЕЦ, която е част от него и в която е
полагал труд Б.. Работещите са били извозвани с автобуси, както обикновено, и
са разбрали от забавянето на заплатите и изплащането само на аванс, че има
престой. След като реално е полаган труд, същият период следва да се зачете за
трудов стаж съгласно чл.351, ал.1 от КТ. Следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно, че в посочения период и за други работещи е бил посочван
престой по тяхна вина, като с влезли в сила съдебни решения е било установено,
че същите са работели. В този смисъл са: Решение № 7777 от 23.07.2003 г. на ВАС
по адм. д. № 1575/2003 г., решение № 8802 от 29.10.2004 г. на ВАС по адм.д. №
4722/2004 г., решение № 12855 от 20.12.2006 г. на ВАС по адм.д.№ 7622/2006,
решение № 7834 от 24.07.2003 г. на ВАС по адм.д. № 1227/2003, решение № 1784 от
27.02.2004 г. на ВАС по адм.д. № 8067/2003, решение № 4703 от 11.05.2007 г. на
ВАС по адм.д. № 11818/2006, решение № 12121 от 05.12.2006 г. на ВАС по адм. д.
№ 5385/2006. Няма как да се приеме, че много работници в предприятието са били
в престой по едно и също време, и то все по тяхна вина.
Следва също да се посочи, че доколкото по твърдение на
жалбоподателя и съгласно свидетелските показания за периода е получавано, макар
и със закъснение, трудово възнаграждение, върху него са били дължими
осигурителни вноски, същият период неправилно не е бил зачетен за осигурителен
стаж от органите на ПО. Дори същите да не са внесени, това не се отразява на
осигурителните права на Б., съгласно чл.76 от ППЗП и чл.149 от Дял III от КТ от 1951 г. С оглед доказаното реално полагане
на труд, същият период следва да се зачете за трудов, а на основание §9, ал.1
от ПЗР на КСО – за осигурителен стаж. В тази му част – относно втория период, решението
противоречи на материалния закон.
След като за първия посочен период липсват мотиви, а
за втория неправилно е счетено, че не представлява осигурителен стаж, решението
и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и върнат на органа за
ново произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение. След като формира и мотивира изводи за процесните
два периода, органът следва да установи дали са налице изискваните предпоставки
за отпускане на пенсия за ОСВ, като се извършат съответните изчисления и се
постанови ново разпореждане.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Положеният от Б. труд е I категория само до 31.12.1999 г., като с оглед
влизането в сила от 01.01.2000 г. на НКТП полаганият от него труд от тази дата
насетне вече е III категория. Периодът 20.08.2001
г. – 30.09.2001 г. е зачетен като труд при друг осигурител, което се признава в
решението, и за което са представени доказателства по преписката и делото.
С оглед на изложеното, Решението на директора на ТП на
НОИ следва да се отмени като немотивирано, постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила, което не дава възможност да се съобрази спазването на
материалния закон /по отношение на първия спорен период/, и постановено в
нарушение на материалния закон /по отношение на втория спорен период/. Следва
да се отмени и потвърденото с него разпореждане. Доколкото делото не може да се
реши по същество, след връщането на пенсионния орган същият следа да изиска заверено
копие на трудовото досие на Б., което се намира в осигурителния архив на НОИ
гр.Тетевен. Въз основа на същото и на вече събраните доказателства, следва да изложи
мотиви по отношение на първия спорен период, независимо от това дали ще го
зачете за осигурителен стаж или не. По отношение на втория следва да се
съобрази със събраните доказателства, че в този период труд е реално полаган, Б.
е ходил на работа, престой реално не е имало, и да го зачете за осигурителен
стаж. След това следва да извърши
преценка дали са налице изискуемите по чл.69б, ал.1 от КСО предпоставки
за отпускане на пенсия за ОСВ. Новото разпореждане ще подлежи на оспорване по
административен и съдебен ред.
Дори и да приеме, че е бил налице престой, органът
следва да има предвид разпоредбата на чл. 160, ал.3 (предишна ал.2) от КТ.
Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за
произнасянето. Доколкото се налага събиране на доказателства, но по-голямата част
от доказателствата са вече събрани, съдът приема, че това произнасяне следва да
стане в двумесечен срок от получаване на делото като преписка, след влизане на
настоящото съдебно решение в сила.
С оглед благоприятния за жалбоподателя
изход на делото, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски.
Съгласно списъка на л.149 същите възлизат на 800 лева адвокатски хонорар и
498,60 лева депозити за ВЛ. Същите са и доказани, като адвокатският хонорар е
действително заплатен, видно от пълномощното на л.61, а депозитите за ВЛ са
внесени – л.89, л.151. Общо разноски в размер на 1298,60 лева.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-151/14.12.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му
вх.№1012-14-366/15.11.2022 г. и потвърденото с него Разпореждане
№2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на Ръководител на “ПО”, с което на И.К.Б., ЕГН **********
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, и
ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне по заявление № 2113-14-1145/08.07.2022
г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона, в
двумесечен срок от получаване на преписката след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Плевен да
заплати на И.К.Б., ЕГН
**********,***, сумата
1298,60 лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева и 60 ст./ представляваща
сторени разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: