Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 02.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Й. Петрова разгледа т.д. № 478 по описа за 2021 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ч.д.г.Л.“ ЕООД твърди, че е
преустановил своята търговска дейност, в резултат от което към настоящия момент
не разполага с активи, вкл. парични средства, за погасяване на изискуемите си
публични задължения в значителен размер (към НАП – 62 817,26 лв. и към ИА
„Главна инспекция по труда“ – 18 000 лв.). Ето защо молителят счита, че е
в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на това основание.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят е търговско дружество, което
съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на обучението
на деца в предучилищна възраст и в частност – като частна детска градина.
На 02.10.2018 г. е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на публичноправни задължения на
молителя в размер от 12 428,70 лв., (11 981,98 лв. главница и 446,72
лв. лихва) за събирането на които е образувано изп.д. № *********/2018 г. На 05.11.2019
г. от публичния изпълнител са наложени нови обезпечителни мерки за събиране на
задълженията, предмет на горепосоченото изпълнително дело, в общ размер от 55 397,91
лв. (52 782,01 лв. главница и 2 615,90 лв. лихва). Към 15.04.2021 г. –
датата на третото постановление за обезпечаване – размерът на дълга вече е
63 125,20 лв. (52 782,01 лв. главница и 10 343,19 лв. лихва). В
резултат от наложените обезпечителни мерки са запорирани вземанията на молителя
към търговски банки.
Според заключението на СИЕ към настоящия
момент общият размер на публичноправните задължения на молителя е 64 048,94
лв. (от които 27 493,04 лв. към НАП и 36 555,90 лв. към ИА „Главна
инспекция по труда). Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал.
1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са
погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това
състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
Установява се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими
имоти и МПС, както и че не разполага с парични средства по банкови сметки. Според
заключението на СИЕ след м. 12.2019 г. молителят е преустановил осъществяването
на търговска дейност. В резултат от това дружеството се е декапитализирало, а
коефициентите му за ликвидност спадат до нула през 2020 г. поради липсата на
активи.
При тези факти може да се заключи, че по
отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като
икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита,
че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят
не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на
съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ и от справката
относно публичноправните задължения се установява, че молителят е забавил
плащанията на данъчните и осигурителните задължения за периода след м. август
2018 г., първото от които е с падеж 27.08.2018 г. Впоследствие част от
задълженията за главница са погасени (без данни дали погасяването е било
доброволно или по пътя на принудителното изпълнение), но са останали задължения
за лихва за забава върху междувременно погасените главници, а най-старото
непогасено задължение за главница е с падеж 25.10.2018 г.
Според заключението на СИЕ към 2018 г., когато е и падежът
на първото забавено плащане, молителят не е отчитал дълготрайни активи, а
краткоктрайните активи са заемали дял от 100 % от всички активи. В структурата
им най-голям дял са имали паричните средства, които бележат увеличение от 228 %
спрямо предходната година. Това сочи, че независимо от наличието на непогасени
задължения към 2018 г. към този момент дружеството все още не е било в
състояние на неплатежоспособност, тъй като е разполагало с достатъчно
бързоликвидни активи.
Към 31.12.2019 г. структурата на краткотрайните
активи е напълно променена – най-голям дял в нея заемат вече не
паричните средства (едва 9 %), а вземанията от свързани лица. Вещото лице обаче
сочи, че няма данни относно характера и вида на тези вземания, за да се направи
категоричен извод за тяхното съществуване, поради което същите могат да се
приемат в коригиран баланс със стойност 0. Съдът възприема този експертен извод
и счита, че при отпадане на стойността на вземанията към свързани лица
коефициентът за обща ликвидност би спаднал значително към 31.12.2019 г. Това
обстоятелство, заедно с липсата на данни за продължаване на
търговската дейност след 31.12.2019 г. и наличието на трайност в тенденцията за
непогасяване на публичните задължения към този момент (забава в период,
по-голям от една година) води до извода, че състоянието на неплатежоспособност
е настъпило най-късно към 31.12.2019 г. Ето защо тази дата
следва да се определи за начална на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични
парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
което се установява от справката за открити банкови сметки. В указания с
определение от 23.06.2021 г. срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ч.д.г.Л.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ч.д.г.Л.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ч.д.г.Л.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ч.д.г.Л.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 478/2021 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Ч.д.г.Л.“ ЕООД,
ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса и
400 лв. депозит за вещо лице, които на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да
бъдат събрани от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: