Р Е Ш
Е Н И Е № 92
гр. София, 14.07.2020год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, I-ви
състав, в закрито съдебно заседание на 26.юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ
ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №222 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Г.И.Д. с ЕГН с адрес гр.С.
ул.“Георги Раковски“ №21 е предявил иск срещу „Р“ АД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С.
ул.“Македония“ №34 за заплащане на общо
сумата 60 025,49лв. от които 52560,-лв. главница и 7465,49лв. лихва за забава
за периода от 11.10.2017г. до 01.03.1019г. както и лихва върху главницата от
завеждането на исковата молба 06.03.2019г. до изплащането на сумата.
В
исковата молба ищецът Г.И.Д. твърди, че на Общо събрание на акционерите на „Р“
АД на 04.12.2015г. е избран за член на съвета на директорите на „Р“ АД. На
25.07.2016г. това обстоятелство е вписано и в търговския регистър по партидата
на ответника. на заседание на СД на 13.04.2016г. е избран за заместник председател
на СД на „Р“ АД. И към момента на предявяване на иска е член на СД на ответното
дружество. ОСА е органът, който избира и освобождава членовете на СД и да
определя размера на възнаграждението им.
Месечното
брутно възнаграждение на членовете на съвета на директорите на дружеството е
определен в размер на три минимални работни заплати за страната определени с
Постановление на МС на РБ /съгласно Решение № 1, пункт 3 по Протокол от
заседание на Общо събрание на акционерите на „Р” АД, проведено на 28.06.2007г.
/виж стр.000528 от протокола//. Визираното решение на ОС на акционерите от
28.06.2007г., с което е определен размера на възнаграждението на членовете на
СД не е отменено, нито е изменено по надлежния ред от ОС на акционерите, и то е
запазило действието си при избора ми като член на СД, както и до настоящия момент.
Ответното
дружество, считано от датата на избирането му - 04.12.2015г., и до настоящия
момент не е заплатило на ищеца Г.И.Д. нито едно от дължимото му се месечно
възнаграждение в качеството му на член на СД на последното. Че това е така се
удостоверява и от годишните доклади за дейността на дружеството, включително и
този за 2018г., където на стр. ш, т.8, абз.1-ви се сочи: „През отчетния период
членовете на съвета на директорите не са получавали възнаграждения от
дружеството”.
В
качеството му на член на СД ответното дружество му дължи брутно възнаграждение
възлизащо в общ размер на сумата от 52
560 лв./петдесет и две хиляди петстотин и шестдесет лева/, за периода от
време от 01.07.2016г. до 01.07.2019г., за който период по месечно дружеството
му дължи сумите посочени по-долу, и представляващи дължимо и неизплатено брутно
месечно възнаграждение в качеството му на член на СД, както следва :
За
2016 г. - ответното дружество дължи сума в общ размер от 7560лв., или дължимите
от дружеството брутни възнаграждения по месеци, и за посочения по-долу период,
са както следва:
|
ПЕРИОД 2016г. |
ДЪЛЖИМО/брутно/ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ |
|
м.юли
/01.07. до 31.07./ |
1260
лв. |
|
м.август
/01.08.-31.08./ |
1260
лв. |
|
м.септември/01.09.-30.09./ |
1260
лв. |
|
м.октомври
/01.10.-31.10./ |
1260
лв. |
|
м.ноември
/01.11 -30.11./ |
1260
лв. |
|
м.декември
/01.12-31.12./ |
1260
лв. |
С
ПМС № 375 от 28 декември 2015 г. е определен, считано от 01.01.2016г. нов
размер на MP3 за страната от 420 лв., или месечния размер на дължимото ми се
брутно възнаграждение възлиза на сумата 1260 лв./420 лв. х 3 = 1260 лв./
За
2017 г.- ответното дружество дължи сума в общ размер от 16560 лв., или
дължимите от дружеството брутни възнаграждения по месеци, и за посочения
по-долу период, са както следва:
|
ПЕРИОД
- 2017г. |
ДЪЛЖИМО/брутно/ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ |
|
януари/01.01,-
31.01./ |
1380лв. |
|
февруари/01.02.
- 28.02./ |
1380лв. |
|
март/01.03.
до 31.03/ |
1380лв. |
|
април/01.04.
до 30.04./ |
1380лв. |
|
май/01.05.
до 31.05./ |
1380лв. |
|
юни/01.06.
до 30.06./ |
1380лв. |
|
юли/01.07.
до 31.07./ |
1380лв. |
|
август/01.08.
до 31.08./ |
1380лв. |
|
м.септември/01.09.
до 30.09./ |
1380лв. |
|
окгом
ври/01.10. до 31.10./ |
1380лв. |
|
ноември/01.11.
до 30.11./ |
1380лв. |
|
декември/01.12.
до 31.12./ |
1380лв. |
С
ПМС № 32 от 22 декември 2016г. е определен, считано от 01.01.2017г. нов размер
на MP3 за страната от 460 лв., или месечния размер на дължимото брутно
възнаграждение възлиза на сумата от 1380 лв./426 лв. х 3 = 1380 лв./
За
2018 г.- дължимата сума е в общ размер от 18360лв., или дължимите от
дружеството брутни възнаграждения по месеци, и за посочения по-долу период, са
както следва:
|
ПЕРИОД
- 2018г. |
ДЪЛЖИМО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ |
|
януари/01.01,-
31.01./ |
1530лв. |
|
февруари/01
02. -28.02./ |
1530лв. |
|
март/01.03.
до 31.03/ |
1530лв. |
|
април/01
.04. до 30.04./ |
1530лв. |
|
май/01.05.
до 31.05./ |
1530лв. |
|
юни/01.06.
до 30.06./ |
1530лв. |
|
юли/01.07.
до 31.07./ |
1530лв. |
|
август/01.08.
до 31.08./ |
1530лв. |
|
м.септември/01.09.
до 30.09./ |
1530лв. |
|
октомври/01.10.
до 31.10./ |
1530лв. |
|
ноември/01.11.
до 30.11./ |
1530лв. |
|
декември/01.12.
до 31.12./ |
1530лв. |
С
ПМС № 316 от 20 декември 2017г. е определен, считано от 01.01.2018г. нов размер
на MP3 за страната от 510 лв., или месечния размер на дължимото ми се брутно
възнаграждение възлиза на сумата от 1530 лв./510 лв. х 3 = 1530 лв./
За
2019 г,- сумата в общ размер от 10080 лв., за периода м.I-м.VI. включ.2019г., или дължимите от
дружеството брутни възнаграждения по месеци, и за посочения по-долу период, са
както следва:
|
ПЕРИОД
- 2019г. |
ДЪЛЖИМО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ |
|
януари/01.01.-
31.01./ |
1680лв. |
|
февруари/01.02.
- 28.02./ |
1680лв. |
|
март/01.03.
до 31.03/ |
1680лв. |
|
април/01.04.
до 30.04./ |
1680лв. |
|
май/01.05.
до 31.05./ |
1680лв. |
|
юни/01.06.
до 30.06./ |
1680лв. |
С
ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. е определен, считано от 01.01.2019г. нов
размер на MP3 за страната от 560 лв., или месечния размер на дължимото брутно
възнаграждение възлиза на сумата от 1680 лв./560 лв. х 3 = 1680 лв./
Тъй
като не е уговорено друго, то длъжникът следвало да заплаща месечното
възнаграждение за съответния календарен месец след неговото изтичане - на първо
число от следващия месец. Длъжникът обаче през целия процесен период не е
заплатил нито едно от посочените по-горе възнаграждения, нито на дата на
плащане-първо число от следващия календарен месец /за всяко едно от
възнагражденията, които претендирам и за целия период от време/, нито по-късно,
включително и към настоящия момент.
Поради
неизплащането на дължимото брутно възнаграждение за целия посочен по-горе
период от време, респ. за всеки един месец от визирания период /за м.юли 2016-
до м.юни включ.2019г./, то дружеството е изпаднало в забава, поради което дължи
на ищеца обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на
възнагражденията ми като член на СД, което обезщетение е дължимо в размер на
законоустановената лихва за забава изчислена върху всяка просрочена дължима
месечна сума за възнаграждение /главница/, за времето от възникването на
забавата за плащане на всяко месечно възнаграждение за процесния период, с
начален момент второ число на следващия календарен месец.
Дължимата
лихва за забава върху всяко едно от вземанията ми/върху всяка месечна
главница/, възлиза на сумата в общ размер от 7 465,49 лв., за общия период
от 02.08.2016г. до 08.07.2019г., а по месечно както следва:
За
вземането му за м.юли 2016г- върху главница от 1260 лв., дължимата лихва е в
размер на 375.20 лв., за периода 02.08.2016г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.август 2016г. - върху главница от 1260 лв., дължимата лихва е
в размер на 364.35 лв., за периода 02.09.2016г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.септември 2016г. - върху главница от 1260 лв., дължимата
лихва е в размер на 353.85 лв., за периода 02.10.2016г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.октомври 2016г. - върху главница от 1260 лв., дължимата лихва
е в размер на 343.00 лв., за периода 02.11.2016г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.ноември 2016г. - върху дължимата главница от 1260 лв.,
дължимата лихва е в размер на 332.50 лв., за периода 02.12.2016г. до 08.07.2019
За
вземането му за м.декември 2016г. - върху главница от 1260 лв., дължимата лихва
е в размер на 321.65 лв., за периода 02.01,2017г. до 01.08.2019г.
За
вземането му за м. януари 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва
е в размер на 340.39 лв., за периода от 02.02.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м. февруари 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата
лихва е в размер на 329.66 лв., за периода от 02.03.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м. март 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е
в размер на 317.77лв., за периода от 02.04.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м. април 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е
в размер на 304.27лв., за периода от 02.05.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.май 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е в
размер на 294.39лв., за периода от 02.06.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.юни 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е в
размер на 282.89лв., за периода от 02.07.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.юли 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е в
размер на 271.01лв., за периода от 02.08.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.август 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва е
в размер на 259.13лв., за периода от 02.09.2017г. до 09.07.2019г.
За
вземането му за м.септември 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата
лихва е в размер на 247.63лв., за периода от 02.10.2017г. до 08.07.2019г
За
вземането му за м.октомври 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва
е в размер на 235.74лв., за периода от 02.11.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.ноември 2017г. — върху главница от 1380 лв., дължимата лихва
е в размер на 224.24лв., за периода от 02.12.2017г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.декември 2017г. - върху главница от 1380 лв., дължимата лихва
е в размер на 212.36лв., за периода от 02.01.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.януари 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е
в размер на 222.28лв., за периода от 02.02.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.февруари 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва
е в размер на 210.38лв., за периода от 02.03.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.март 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е в
размер на 197.21лв., за периода от 02.04.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.април 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е
в размер на 184.46лв., за периода от 02.05.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.май 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е в
размер на 171.28лв., за периода от 02.06.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.юни 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е в
размер на 158.53лв., за периода от 02.07.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.юли 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е в
размер на 145.36лв., за периода от 02.08.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.август 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва е
в размер на 132.18лв., за периода от 02.09.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.септември 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата
лихва е в размер на 119.43лв., за периода от 02.10.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.октомври 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва
е в размер на 106.26лв., за периода от 02.11.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.ноември 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва
е в размер на 93.51лв., за периода от 02.12.2018г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.декември 2018г. - върху главница от 1530 лв., дължимата лихва
е в размер на 80.33лв., за периода от 02.01,2019г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.януари 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва е
в размер на 73.73лв., за периода от 02.02.2019г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.февруари 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва
е в размер на 60.66лв., за периода от 02.03.2019г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.март 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва е в
размер на 46.20лв., за периода от 02.04.2019г. до 08.07.2019г
За
вземането му за м.април 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва е
в размер на 32.20лв., за периода от 02.05.2019г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.май 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва е в
размер на 17.73лв., за периода от 02.06.2019г. до 08.07.2019г.
За
вземането му за м.юни 2019г. - върху главница от 1680 лв., дължимата лихва е в
размер на 3.73лв., за периода от 02.07.2019г. до 08.07.2019г.
Законоустановената
лихва за забава е изчислена върху всяко неизплатеното месечно брутно
възнаграждение за периода от датата следваща датата на падежа за съответното
месечно възнаграждение, с крайна дата 08.07.2019 г., видно от обобщената
справка за задълженията на ответното дружество за процесния период, заедно с
изчисления на законоустановената лихви за забава.
Налице
е пълно неизпълнение на задължението на ответното дружество да му изплаща
ежемесечно брутното възнаграждение в качеството му на член на СД, за посочения
период от време, и в определения от ОС на акционерите размер.
Ето
защо ищецът Г.И.Д. моли да бъде осъден ответника „Р“ АД да му заплати сума в
общ размер от 52560 лв. (петдесет и
две хиляди петстотин и шестдесет лева), представляваща сбор от незплатените му
брутни възнаграждения, за периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2019 г. , дължими в
качеството на член на СД на „Р” АД, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати сума в общ размер от 7465,49 лв.
(седем хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 49 ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното ми брутно възнаграждение
като член на СД на „Р” АД, дължимо в размер на законната лихва, начислена върху
всяка една от главниците /всяка отделна дължима сума за месечно брутно
възнаграждение/, за период с начални моменти от 02.08.2016г. до 02.07.2019г., с
общ краен момент- 08.07.2019г. /дължимо в размери по отделните главници,-Заедно
със законоустановената лихва за забава върху всяка една от главниците, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумите.
Ищецът
Г.И.Д. претендира и направените по делото деловодни разноски и адв. възнаграждение
в размери, и направените разноски в обезпечителното производство, респ. в изп. производство
по налагане на обезпечителната мярка в размери и съгласно приложените към
настоящата доказателства за извършените разходи, включително и адв.
възнаграждение.
Ответникът „Р“ АД в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.
Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е избран на посоченото ОСА и вписан като
член на СД.
За
„Р“ АД не е възниквало задължение и няма
основание да заплаща възнаграждение на Ищеца, в качеството му на член на Съвета
на директорите, тъй като Общото събрание на Дружеството никога не е вземало
решение да му бъде заплащано възнаграждение в качеството му на член Съвет на
директорите.
Доводите
на Ищеца за дължимост на възнаграждение на основание решение на Общото събрание
от 28.06.2007г. са изцяло несъстоятелни. С решението на Общото събрание от
2007г., на което неправилно Ищецът се позовава, е било определено
възнаграждение на конкретно избраните на 28.06.2007г. членове на Съвета на
директорите. Това категорично следва от текста на решението от 28.06.2007 г.
(стр. 5 и стр. 6 от протокола от Общото събрание от 28.06.2007 г.):
„ 1.
Освобождава от длъжност като членове на Съвета на директорите
следните
лица:
2.
Избира за членове на Съвета на директорите за срок от 5 години, считано от дата
на вписване на промяната в търговския регистър, следните лица:
3.
Определя месечно възнаграждение на всеки член на новоизбрания съвет на
директорите в размер на 3 /три/ минимални работни заплати за страната,
определени в Постановление на Министерски съвет на Република България“
По
отношение на избраните на Общото събрание на 04.12.2015г. членове на Съвета на
директорите, сред които е и Ищецът, Общото събрание не е вземало решение за
заплащане на възнаграждение и такова възнаграждение не се дължи от Дружеството.
По делото Ищецът нито твърди, нито представя доказателства за вземане на
решение от Общото събрание, с което да е определено възнаграждение на него като
член на Съвета на директорите. Вместо това, Ищецът неправилно се позовава на
решение на Общото събрание от 2007 г., с което Общото събрание е взело решение
за определяне на възнаграждение на други членове на Съвета на директорите, при
това 9 години преди избора на Ищеца за член на Съвета на директорите.
Твърденията
на Ищеца за приложимост на Решението на Общото събрание от 2007 г. по отношение
на него са не само неправилни, но и лишени от правна логика. В изключителната
компетентност на Общото събрание е да определи дали и какво възнаграждение да
получава всеки един от избраните от него членове на Съвета на директорите и
това е въпрос на целесъобразност, преценката за която се прави от Общото
събрание с оглед на конкретни задължения и дейности, очаквани от всеки един от
членовете на Съвета на директорите. Затова и да се твърди, че през 2007 г.
Общото събрание е взело решение за заплащане на възнаграждение на бъдещи
членове на Съвета на директорите и да е определило размер, който да се прилага
и 10 години след това, би противоречало на всякаква правна и икономическа
логика и такова решение Общото събрание на Дружеството никога не е взимало.
След
въпросното решение от 2007г. съставът на Съвета на директорите на Дружеството е
променян многократно през годините, членове на Съвета на директорите са
освобождавани и са назначавани нови, което е видно и от вписванията в
търговския регистър по партида на Дружеството, и на Ищеца е добре известно, че
нито един от вписаните към момента девет /9/ члена на Съвета на директорите на
Дружеството, а не само избраните на 04.12.2015 г., не получава възнаграждение
за дейността си като член на Съвета на директорите.
Нещо
повече, освен избраните на 04.12.2015 г. членове на Съвета на директорите от
квотата на Община С., а именно - Ищецът и Е.И.В. - ищец по идентичната
претенция по т.д. №221/2019, ТО, V с-в по описа на СОС, нито един от останалите
членове на Съвета на директорите, назначавани след 2007 г., не само не
получава, но и никога не е повдигал въпроса за това да бъде вземано решение от
Общото събрание на Дружеството да им се изплаща каквото и да било
възнаграждение в качеството им на членове на Съвета на директорите на
Дружеството.
Именно
обстоятелството, че Дружеството не изплаща възнаграждение на нито един от
членовете на Съвета на директорите, е и надлежно оповестено в съответствие
чл.247 от ТЗ и в приложената от Ищеца към исковата молба извадка от доклада за
дейността на Дружеството за 2018 г. И не само, че Дружеството няма основание да
заплаща възнаграждение на настоящите членове на Съвета на директорите, предвид
липсата на решение на Общото събрание за заплащане на възнаграждение, но и не е
имало разумна икономическа причина Общото събрание да взема такова решение и да
определя възнаграждение на членове на Съвета на директорите, избирани след 2007
г., което е изцяло съобразено е обема на дейността на Дружеството през
последните повече от 5 години.
Както
е добре известно на Ищеца като член на Съвета на директорите, от повече от 5
години Дружеството не извършва активна стопанска дейност - има едно наето лице
по трудов договор и при необходимост се използват външни консултанти. Ако
трябва да се обобщи дейността на Ищеца като член на Съвета на директорите на
Дружеството, за която твърди, че следвало да му се заплаща възнаграждение в
размер на три минимални работни заплати на месец, за целия период от 3 години
от вписването му като член на Съвета на директорите през 2016 г. до настоящия
момент, то тази „дейност" в качеството му на член на Съвета на
директорите, може да се сведе до изразяването на съгласие от Ищеца чрез
подписване на един протокол за неприсъствени решения на съвета на директорите
на Дружеството от 26.07.2017 г. (Приложение 1). За целия този период от 3
години, за който Ищецът неоснователно претендира заплащане на възнаграждение в
размер на 52 560 лв., позовавайки се на неотносимо решение на Общото събрание
от преди повече от 10 г., не са били провеждани никакви заседания на Съвета на
директорите на Дружеството и не са били вземани други решения от Съвета на
директорите, освен приложеното към настоящия отговор.
Ако
счете за целесъобразно, Общото събрание на „Р“ АД може във всеки един момент в бъдеще да вземе
решение за заплащане на възнаграждение на членове на Съвета на директорите,
съобразно обема на дейността и такова възнаграждение може да се определи и
дължи за бъдещ период. Към настоящия момент обаче такова решение не е вземано
от Общото събрание и Дружеството няма основание да заплаща възнаграждения на
членовете на Съвета на директорите.
Ето
защо, предвид липсата на решение на Общото събрание за определяне на
възнаграждение на Ищеца в качеството му на член на Съвета на директорите на
Дружеството, претенциите на Ищеца са изцяло неоснователни и за Дружеството
никога не е възниквало задължение да му заплаща такова възнаграждение. В този
смисъл може да се посочи и константната практика на ВКС, съгласно която
възнаграждение на член на съвет не се дължи дори и при наличие на сключен
договор за управление, в който да е посочено възнаграждение, ако съответният
компетентен орган - общо събрание при едностепенна система, или надзорен съвет
- при двустепенна система на управление, не е взело надлежно решение по чл.221
т. 5 от Търговския закон (ТЗ), съответно чл. 241, ал. 2 от ТЗ, за определяна на
възнаграждение на конкретния член на съвет (Решение № 646 от 28.04.2010 г. на
ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о., Решение № 1054/10.07.2007 г. по т. д. №
622/2006 г. на ВКС, ТК, II т. о„ , Решение № 222 от 03.05.2016 г. на ВКС по т.
д. № 3471/2014 г„ I т. о., ТК).
Дори
Решение № 108 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г. казва, че
„Мандатното правоотношение с членовете на СД по чл. 244, ал. 7 пр. 2 ТЗ
възниква от решението на ОСА по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ, с което се определя и
размера на възнаграждението“....и „определяне на възнаграждението не е
обусловено от мандата на СД по чл. 233, aл. 1 ТЗ, и изтичането на мандата на СД
не преустановява действието на решението на ОСА за определеното възнаграждение
на членовете на СД“. Съгласно това решение изтичането на мандата на конкретни
членове на съвет на директори не преустановява действие на решение на общото
събрание за определяне на възнаграждение, но само по отношение на тези
конкретни членове на съвет на директорите, чийто мандат е изтекъл, но не са
били освободени като такива от общо събрание. Решение на общо събрание за
определяне на възнаграждение на член на съвет има действие само за конкретни
членове на съвет на директорите, за които такова решение е вземано, и само по
отношение на тези конкретни членове решение на общото събрание за определяне на
възнаграждението им не преустановява действието си след изтичане на мандата им.
След освобождаване на такива членове на съвет на директорите обаче и след
назначаване на нови членове, решението на общо събрание за определяне на
възнаграждение на предходни членове на съвет на директорите не се прилага за
новите членове, нито „запазва" действие и за нови членове, както
неправилно твърди Ищецът, и нито един състав на ВКС не би приел подобно
положение.
„Р“
АД оспорва и твърденията на Ищеца в исковата молба за проведена с
„представител“ на Дружеството среща през м. август 2019 г. в гр. Самоков. Среща
между Ищеца и законен представител на Дружеството не е била провеждана, нито е
била провеждана среща е лица, упълномощени от законни представители на
Дружеството. В тази връзка уточняваме, че единствените лица, на които
Дружеството е издало пълномощни и на това основание имат право да представляват
Дружеството, са адвокати от Адвокатско дружеството Боянов и Ко (съгласно
приложените по делото пълномощни) и среща с адвокати от адвокатското дружество
също не е била провеждана. Следователно среща между „представител“ на
Дружеството и Ищеца не е имало. Ако пък е била проведена среща с лица без
представителна власт, то се противопоставяме на всякакви извършени на
твърдяната среща действия. Всъщност, Дружеството ясно е показало на Ищеца още на
12.08.2019 г., че оспорва претенциите му, като е подало частна жалба срещу
цитираното от Ищеца Определение 405/2019 г. по ч.т.д. № 200/2019 г. по описа на
СОС за налагане на предварителни обезпечителни мерки (Приложение 2).
Всъщност,
дори и срещи да се проведат между представители на Дружеството и Ищеца по повод
претенциите му за възнаграждение, дори и Общото събрание на Дружеството да
вземе решение за в бъдеще да му бъде изплащано някакво възнаграждение, това по
никакъв начин не може да рефлектира върху въпроса дали за Дружеството е
възниквало задължение да му плаща възнаграждение в претендирания от Ищеца
период от 2016 г. Нещо повече - каквото и да било изявление дори и от законен
представител на Дружеството по повод на възнаграждения на членове на съвета на
директорите, не може да бъде основание за възникване на задължение и за
заплащане на такива възнаграждения, тъй като въпросът за определяне на
възнаграждение е единствено в компетентността на Общото събрание на
Дружеството, а не на представителите на Дружеството. В този смисъл отново може
да се посочи практиката на ВКС, цитирана в т. 12 по-горе.
Относно претенцията за заплащане
на законна лихва за забава
За
„РИЛА-САМОКОВ 2004“ АД не е възниквало задължение за заплащане на
възнаграждение на Ищеца в качеството му на член на Съвета на директорите и
акцесорният иск за заплащане на лихви за забава следва да бъде отхвърлен на
това основание.
Дори
претенцията на Ищеца за заплащане на възнаграждение да беше основателна, което
категорично оспорваме по съображенията ни изложени по- горе, Дружеството не е
изпадало в забава за заплащане на твърдяното възнаграждение. И решението на
Общото събрание от 2007 г., на което неоснователно Ищецът основава претенцията
си, не сочи падеж на задължението за заплащане на възнаграждение на избраните с
това решение членове на Съвета на директорите, поради което на основание чл.
84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите Дружеството би могло да
изпадне в забава само след отправяне на покана.
По
делото Ищецът не твърди, нито представя доказателства за отправяне на покани до
Дружеството, които да дадат основание Дружеството да е изпаднало в забава на
сочените от Ищеца дати - от второ число на всеки месец. Всъщност Ищецът и
изрично признава в исковата молба, че за задълженията за заплащане на
възнаграждение на членовете на Съвета на директорите съгласно решението от 2007
г. не е „уговарян“ падеж, следователно не е определен ден за изпълнение и
изпадане в забава е възможно само след покана.
Относно претенцията за разноски.
Въпросът
за разноските ще бъде решен в зависимост от изхода на делото съобразно
правилата на чл. 78 от ГПК.
Независимо
от изхода на делото „Р“ АД възразява
срещу претенцията на Ищеца да му бъдат присъждани разноски за изпълнително
производството - сочените от Ищеца такса за образуване на изпълнително дело в
размер на 67 лв. и 63 лв. и адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. Съгласно практиката на ВКС разноски, направени в
обезпечително производство, са само тези по обезпечаване на бъдещи искове или в
хода на висящо исково производство, докато други разноски, включително разноски
по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, каквито са разноските по
изпълнителното дело, следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (Определение
№ 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о„ ТК.)
Ищецът
Г.И.Д. в срока по чл.372 ГПК е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа подадената искова молба и намира отговора на ответника „Р“ АД за
неосноветелен.
Досежно
твърдения в исковата молба възмезден характер на мандатното правоотношение:
Г.И.Д.
твърди, че мандатното правоотношение на ищеца като член на съвета на директорите
на „Р“ АД, е възникнало с избора му за член на СД по силата на решението на ОС
на акционерите от 04Л2.2015г., според правомощията на последното по чл.221, т.4
от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.221, т.5 от ТЗ в изключителната компетентност
на общото събрание на акционерите е определянето на възнаграждение на членовете
на СД, освен на изпълнителните членове, чието възнаграждение се определя от
съвета на директорите. Следователно, това правоотношение е дефинирано законово
като възмездно по своя характер.
ОС
на акционерите на заседанието си проведено на 28.06.2007г. е взело решение, с
което е определен размера на възнаграждението на членовете на СД. Вярно е, че
общото събрание на акционерите с това решение е определило възнаграждението на
един предходен състав на СД, и респ. им е изплащало възнаграждения. Това
решение на ОС на акционерите от 28.06.2007г. има сила не само за предходния СД,
то има силата и за следващите състави на СД, тъй като то не е отменено, нито е
изменено по надлежния ред от ОС на акционерите, и то е запазило действието си
при избора на ищеца като член на СД, от датата на избора му и до настоящия
момент.
Г.И.Д.
твърди, че между ищеца и ответното дружество не е сключван отделен писмен
договор за уреждане на отношенията между него като член на СД и лице,
оправомощено от ОС на акционерите според предвидената в чл.244, ал.7, предл.2
от ТЗ факултативна възможност, в който да е уговорена безвъзмездността на
мандатното отношение. При липсата на такъв изричен договор, то ответното
дружество по силата на закона дължи претендираното от ищеца възнаграждение.
Несъстоятелна
е тезата на ответника, че след като решение за определяне на възнаграждение на
новия състав на членовете на СД, избрани с решение на ОС на акционерите от
04.12.2015г. не е взето, то следва да се приеме, че възниква безвъзмездно
правоотношение. Тази теза е в пълно противоречие със нормата и духа на закона.
Несъстоятелна
е поддържаното от ответника твърдение, че за ответното дружество не е
възниквало задължение и няма основание да заплаща на ищеца възнаграждение в
качеството му на член на СД, тъй като ОС никога не е вземало решение да му бъде
заплащано възнаграждение. Несъстоятелността на това твърдение се опровергава от
данните по делото и законовата дефиниция за възмездност на това правоотношение.
Определянето на възнаграждението на членовете на СД не е въпрос на
целесъобразност, както неправилно поддържа ответника, нито зависи от обема на
дейността на дружеството.
Несъстоятелни
са твърденията, че ищецът не е извършвал никаква дейност в полза на дружеството
в периода за който претендира заплащане на възнаграждение. Това би могло да
бъде основание за предсрочно прекратяване на мандата му, но не и отказ да му
бъде заплатено дължимото му се възнаграждение.
Цитираната
от ответното дружество съдебна практика - не е относима в случая, тъй като
касае до случаи на договори за възлагане на управление на изпълнителни членове,
какъвто не е настоящия.
По
отношение на възникване на изискуемостта на претендираните вземания/главници и
лихви/:
В
посоченото решение на ОС на акционерите от 2007 г. - е определено месечно
възнаграждение. След изтичането на съответния месец, то месечното
възнаграждение става изискуемо. При неизплащането му, ответника изпада в
забава, поради което дължи и обезщетение в размер на законоустановената лихва
за съответния период.
Ответникът
„Р“ АД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор, с който
поддържа направените с отговора възражения.
Неправилни
са доводите на Ищеца, че мандатното правоотношение е дефинирано в закона като
възмездно. Да се твърди, че възнаграждението е задължителен елемент на мандатно
правоотношение, би означавало, че мандатно правоотношение с член на съвет не би
могло валидно да възникне без да бъде определено възнаграждение. Търговският
закон не поставя изискване за търговските дружества като предпоставка за
действителност на мандатно правоотношение, нито вменява задължение за заплащане
на възнаграждение.
Въпросът
дали и в какъв размер ще се заплаща възнаграждение на управителни органи на
търговско дружеството е въпрос на целесъобразност и по този въпрос е налице и
безпротиворечива съдебна практика на ВКС, включително цитираната от нас в
отговора на исковата молба практика, която е релевантна за конкретния казус и
потвърждава, че без решение на компетентен орган - в случая решение на Общото
събрание, за дружеството не възниква задължение за заплащане на възнаграждение
на член на съвет.
Всъщност,
исковата молба съдържа взаимоизключващи се доводи относно възмездността на
мандатното правоотношение - от една страна ищецът твърди, че мандатното
правоотношение било „дефинирано като възмездно в закона“, от друга страна, че
можело да бъде и безвъзмездно, но само ако „безвъзмездността“ била уговорена в
договор за управление. Всъщност логиката на закона е точно обратната. В своята
последователна практика ВКС приема, че правоотношението между членовете на
съвета и АД има мандатен характер и спрямо него се прилагат субсидиарно
правилата на ЗЗД за договора за мандат по отношение на всички неуредени
специално въпроси, какъвто въпрос е именно въпросът за дължимостта на
възнаграждението на членовете на съвета. Принципът, заложен в чл. 286 ЗЗД,
гласи, че доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако
е уговорено, т.е. мандатното правоотношение по принцип има безвъзмезден
характер и по него възнаграждение не се дължи, освен ако страните постигнат
изрично съгласие в обратен смисъл. В този смисъл е и разпоредбата на чл.288,
ал.1 ЗЗД - при оттеглянето на поръчката от доверителя довереникът има правото
да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.
И
по въпроса за договора за управление съдебната практика е безпротиворечива, че
сключването на такъв договор е факултативна възможност, а уговорки за
възнаграждение в договор за управление не съставляват основание за заплащане на
възнаграждение, без да е налице решение на компетентния орган на дружеството за
определяне на възнаграждението.
В
конкретния случай не се спори, че договор за управление не е бил сключван. Не
се спори и по въпроса, че Общото събрание на Дружеството не е вземало решение
за определяне на възнаграждение конкретно на ищеца като член на съвет нито с
решението за избирането му през 2015 г., нито с последващо решение.
С
допълнителната искова молба ищецът признава, че със соченото от него Решение на
Общото събрание от 2007 г. е било определено възнаграждение на предходен състав
на Съвета на директорите, но неправилно твърди, че решението на Общото събрание
от 2007 г. трябвало да бъде „отменено“ или „изменено“, за да спре да поражда
действие. Решението на Общото събрание от 2007 г. е било взето по отношение на
конкретни членове на съвета на директорите и е действало само по отношение на
тези конкретни членове на съвета за периода от назначаването им до дата на
освобождаването им. Както подробно обосновахме и в отговора на исковата молба,
с решението на Общото събрание от 2007 г. не е определяно възнаграждение на
бъдещи членове на съвета на директорите и това решение на Общото събрание от
2007 г. няма никакво действие по отношение на Ищеца, който е избран през 2015
г.
След
2007г. не е било вземано решение от Общото събрание на Дружеството за изплащане
на възнаграждения на новоизбрани членове на съвета на директорите, включително
никой от настоящите членове на съвета на директорите на Дружеството не получава
възнаграждение. Приложените от Ищеца към допълнителната искова молба документи
също подкрепят тези наши твърдение в отговора на исковата молба.
С
допълнителната искова молба ищецът е представил документи, от които е видно
изплащане на възнаграждение на двама от членовете на съвета на директорите на
Дружеството – Ю.М.Б. и Е.А.Р. – П., също членове на Съвета на директорите от
квотата на община С. Тези членове на съвета на директорите – Ю.М.Б. и Е.А.Р. -
Перфанова, са били избрани именно с решението на Общото събрание от 2007 г. -
въпросното решение, с което е определено и да им се изплаща възнаграждение. По
делото не се спори, напротив, и нашите твърдения и в отговора на исковата молба
и в настоящия отговор са, че с решението от 2007г. е определено възнаграждение
на конкретно избраните на това Общо събрание членове на съвета на директорите.
Ю.М.Б. и Е.А.Р. – П. са сред избраните на Общото събрание от 2007 г. членове на
Съвета на директорите, на това Общо събрание е било взето и решение да им се
изплаща възнаграждение в определен размер и тези членове са получавали
въпросното възнаграждение и по всички тези факти не се спори по делото.
От
приложените от ищеца към допълнителната искова молба документи освен това е
видно, че възнаграждението на въпросните членове на съвета на директорите Ю.М.Б.
и Е.А.Р. – П., е било изплащано веднъж годишно, а не ежемесечно, което също
подкрепя доводите в отговора на исковата молба, че падеж дори и на задължението
за заплащане на възнаграждение съгласно решението на Общото събрание от 2007
г., не е бил определен и Дружеството не може да изпадне в забава с изтичане на
съответен месец, а само след покана.
Предвид
горното, „Р“ АД счита, че претенциите на Ищеца за заплащане на възнаграждение в
качеството му на член на съвета на директорите и лихва за забава, са изцяло
неоснователни. Ищецът неправилно се позовава на решение на Общото събрание от
2007г., което не е приложимо в отношенията с него - с решението на Общото
събрание от 2007г. е определено възнаграждение на конкретни членове на съвета
на директорите, избрани на това Общо събрание. Решението на Общото събрание от
2007г. се е прилагало само за конкретно избраните на това Общо събрание членове
на съвета на директорите и е действало само по отношение на тях. Решението на
Общото събрание от 2007г. няма действие по отношение на Ищеца, който е избран с
решение на Общото събрание през 2015г. и Дружеството няма основание да заплаща
възнаграждение на ищеца.
Софийският окръжен съд след
преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Не
е спорно по делото обстоятелството, а и от представените към исковата молба
писмени доказателства – протокол от извънредно общо събрание на акционерите
/ОСА/ на ответника от 04.12.2015г. и протокол от 13.04.2016г. от заседание на Съвета
на директорите /СД/ на „Р“ АД се установява, че ищецът е избран съответно за
член на съвета на директорите на ответното търговско дружество, както и за заместник
председател на СД. Избирането на ищеца за член на СД на дружеството ответник е
вписано в Търговския регистър на 25.07.2016г., което обстоятелство съдът
служебно установи от справка по партидата на ответното дружество.
Видно
от протокол за проведено извънредно ОСА на ответника от 28.06.2007г. е, че на
това събрание са взети решения за освобождаване състава на СД на дружеството и
за избиране нови членове на СД. В същата точка от протокола е определено и
възнаграждението на „…всеки член на новоизбрания Съвет на директорите в размер на 3 /три/
минимални работни заплати за страната определени с Постановление на МС на
РБългария“.
Видно
от представеното по делото извлечение от Годишния доклад за дейността на „Р“ АД
за 2018г. е, че членовете на СД не са получавали възнаграждение от дружеството
през 2018г. – т.8 от доклада.
Установява
се от заключението на допусната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че евентуално дължимото брутно възнаграждение на ищецът, съобразно
приетото решение на ОСА на ответника от 28.06.2007г., за периода от
01.07.2016г. до 01.07.2019г., предвид размера на МРЗ за страната определен с
Постановления на МС за 2016, 2017, 2018
и 2019г. е в размер на 52 560,00 лева. Вещото лице сочи още, че законоустановената
лихва за забава върху брутното месечно претендирано възнаграждение от ищеца, за
периода от 2-ро число на месеца следващ месеца на възнаграждението до
08.07.2019г. вкл. е в общ размер от 7 452,96 лева.
По
делото са представени и доказателства, че ищецът е провел обезпечително
производство за допускане на обезпечение
на предявените в настоящото производство искове. Издадена му е обезпечителна
заповед, а след това е образувано изпълнително производство, като е наложен
запор на вземанията на ответника по банковата му сметка в „У“ АД. Тези обстоятелства
се установяват от представените по делото молба до РС-С.; две съдебни
определения на РС-С. и СОС; обезпечителна заповед; молба до ЧСИ; удостоверение
от ЧСИ и вносни бележки за заплатена д.т. за допускане на обезпечение за сумата
от 40 лева, както и за заплатена такса за образуване на изпълнително
производство. Видно от представените по делото адвокатски пълномощни и договори
за правна помощ и съдействие от 14.06.2019г. ищецът е упълномощил адвокат,
който да го представлява в обезпечителното производство, както и в
изпълнителното такова, за което е заплатил адвокатско възнаграждение съответно
в размер на 1450 лева за обезпечителното и 200 лева за изпълнителното
производство.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.244 ал.7 ТЗ ,
чл.233 ТЗ във връзка с чл.221 т.5 ТЗ и
чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.
Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест
на ответника.
Изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че между страните по
делото е възникнало правоотношение със строго личен характер. Това е така,
защото в основата на това правоотношение стои нравствен елемент – доверието.
Именно затова то е свързано с личността на съответния член от СД, който не може
поначало да възлага на друго лице изпълнението на задълженията си към
дружеството. Тази особеност на правоотношението между членовете на съветите и
дружеството го доближава до правното отношение, което възниква при договора за
поръчка /Решение № 108 от 08.10.2015г. по т.д. № 2263/2014г. на II т.о. на ВКС/.
Доколкото това сложно правоотношение е подобно на правоотношението, породено
от възмезден договор за поръчка, членовете на съвета на директорите на едно
акционерно дружество имат право на възнаграждение, освен ако страните изрично
уговорят друго.
Правната уредба на възнагражденията на членовете на СД е лаконична. Общите
нормативни правила по този въпрос се съдържат в разпоредите на чл.221, т.5,
чл.241, ал.2, чл.244, ал.4 и чл.247, ал.2, т.1 от ТЗ. Те касаят органа, който е
компетентен да определи възнагражденията, както и разкриването на общата сума
на възнагражденията в годишния доклад за дейността на дружеството, който се
представя пред редовното годишно общо събрание.
Теоретично оптимално структурираното възнаграждение е способ за уеднаквяване
на интереса на членовете на СД с този на дружеството, от където следва, че
възнаграждение на член на СД се дължи винаги ако изрично не е уговорено друго
/т.е. ако изрично членовете на СД са се съгласили да не получават
възнаграждение/, какъвто не е настоящия случай.
Всички правила относно възнагражденията на членовете на СД, които не са
изрично уредени в закона, включително възможността членовете на СД да не
получават такива, начинът на определянето им, техният размер, сроковете за
изплащане, възможността възнаграждението да се предоставя в акции, премии при
постигане на определени стопански резултати, като част от печалбата и т.н. са
предоставени на дружеството. В настоящия случай обаче не е налице друго решение
на дружеството, което да касае възнагражденията на членовете на СД на дружеството,
освен приетото през 2007г. относно размера на възнагражденията /три минимални
работни заплати за страната/ на новоизбраните членове на СД. Законът не
обвързва възнагражденията по основание и размер нито с насрещна престация, нито
с постигнат резултат. Тези въпроси могат да намерят отражение в устава на
дружеството, но видно от представения по делото устав на ответника, такива
въпроси не са третирани. Често възнагражденията на членовете на СД се уговарят
с всички съпътстващи ги детайли в договори за управление, но при липса на
уговорка дружеството следва да дължи възнаграждението, което обикновено се
дължи за подобен вид дейност – арг. от чл.37 от ТЗ.
Правото на възнаграждение отпада с прекратяването на договора за възлагане на
управление, със заличаване на дадено лице от ТРРЮЛНЦ като член на СД на акционерно
дружество или с приемане на решение относно възнаграждението от компетентния
орган на дружеството, като действието на решението за определяне на
възнаграждението не е обусловено от мандата по чл.233, ал.1 от ТЗ и изтичането
на мандата не преустановява действието на решението за определеното
възнаграждение - Решение № 108 от 08.10.2015г. по т.д. № 2263/2014г. на II т.о. на ВКС. В случая
следва да се приеме, че приетото от ОСА на ответника решение от 28.06.2007г., с
което се определя размера на възнаграждението на членовете на СД е запазило
своето действие до избора на ищецът за член на СД на „Р“ АД и съответно се
отнася и за нея, тъй като не е отменено или изменено /няма такива доказателства
по делото, а и не се твърди от ответника това обстоятелство/.
Независимо от изложеното, ако приемем, че решението на ОСА на „Р“ АД от
2007г. се отнася само за тогава избраните членове на СД и не касае ищеца, то на
последния не може да се отрече правото на възнаграждение в качеството му на
член на СД на ответника, тъй като мандатните правоотношения не са безвъзмездни
по правило, а само ако са изрично уговорени като такива. По делото не са
събрани обаче доказателства дейността на ищецът като член на СД на ответното
търговско дружество да е уговорена като безвъзмездна. В тази връзка и по арг.
от чл.37 от ТЗ, ако приемем, че липсва решение на ОСА на ответното дружество за
определяне размера на възнаграждението на членовете на СД му, то следва да се
приеме, че на ищеца се дължи възнаграждение в размер, който обикновено се дължи
за подобен вид дейност.
По настоящия правен спор са налице данни какъв размер на възнаграждения, за
дейността на ищеца е изплащало ответното дружество. Видно от решението на ОСА
от 2007г. за дейността на ищеца дружеството е приело, че следва да се заплаща месечно
възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за страната, определен
съгласно Постановление на МС на Република България. Именно поради тази причина
съдът намира, че в този размер се дължи възнаграждение и на ищеца, в качеството
му на член на СД на ответника, в случай, че приемем, че не е налице относимо за
него решение на ОСА на дружеството по чл.221, т.5 от ТЗ, досежно размера на
възнаграждението на членовете на СД.
В хода на настоящото съдебно производство се установи от заключението на
допусната ССчЕ, че за процесния период от 01.07.2016г. до 01.07.2019г.
изчисленият размер на брутното възнаграждение, което е следвало да се заплати
на ищеца, съобразно определеният размер в решението на ОСА на ответника от
2007г. е 52 560,00 лева. В този размер следва да бъде уважен и предявеният
от ищеца главен иск по чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.221, т.5 от ТЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от 52 560,00 лева, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното й заплащане.
Основателността на главния иск предпоставя и основателност на акцесорния
такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за забава на плащането на главниците /за всеки
месец от процесния период/ за период с начални моменти - второ число на всеки
месец от процесния период и общ краен момент 08.07.2019г., тъй като
възнаграждението на членовете на СД е месечно. В тази връзка следва да се
отбележи, че се явява неоснователно въведеното от ответника възражение за
недължимост на мораторна лихва в случая, поради липса на определен падеж на задължението
за заплащане на възнаграждение на членовете на СД в решението на ОСА от 2007г.
и отправена покана за заплащането му. Определянето на възнаграждението като
месечно предполага заплащането му всеки месец, след като не е посочено друго. В
този смисъл ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищецът мораторна
лихва върху дължимото й се възнаграждение в размер на 7 452,96 лева, а
предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца в направените по делото съдебни разноски в размер на 7 291,02
лева – заплатена д.т. – 2401,02 лева, възнаграждение за вещо лице – 500
лева, адвокатски хонорар – 2900 лева, заплатена д.т. в обезпечителното
производство – 40 лева, както и адвокатско възнаграждение за последното – 1450
лева. Отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка
е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението /Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Не следва
обаче на ищеца да се присъждат претендираните от него разноски направени в
изпълнително производство по налагане на обезпечителната мярка за обезпечаване
на настоящите искове, тъй като тези разноски ще бъдат събрани от него в
изпълнителното производство.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.244 ал.7 изр. посл. ТЗ , чл.233 ТЗ
във връзка с чл.221 т.5 ТЗ и чл.86 ЗЗД „Р“ АД с ЕИК да заплати на Г.И.Д. с ЕГН с адрес гр.С. ул.“Георги
Раковски“ №21 следните суми:
52560 лв. (петдесет и две хиляди петстотин
и шестдесет лева), представляваща сбор от неизплатените му брутни месечни възнаграждения,
за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. , дължими в качеството му на член
на съвета на директорите на „Р” АД;
7452,96 лв. (седем хиляди четиристотин петдесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху неизплатеното му брутно възнаграждение като член на СД
на „Р ” АД, дължимо в размер на законната лихва, от 02.08.2016г. до
02.07.2019г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска 22.08.2019г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.И.Д. с ЕГН с адрес гр.С. ул.“Георги
Раковски“ №21 против „Р“ АД с ЕИК иск
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 7 465,49
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Р“ АД с ЕИК да заплати на Г.И.Д. с ЕГНс адрес гр.Самоков
ул.“Георги Раковски“ №21 сумата в размер на 7 291,02 лева (седем хиляди двеста деветдесет и един лева и
две стотинки), представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: