№ 2218
гр. Варна, 08.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100501106 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 9706/07.02.2023 г. при ВРС,
подадена от К. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение №
4142/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4571/2021 г. по описа на ВРС, 24-
ти състав, поправено с Решение № 1262/18.04.2023 г. по реда на чл. 247 от
ГПК, в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да заплати сума
в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност на подобрения от
засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с
която насрещните искове на въззивниците за осъждане на дружеството –
ищец да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях, представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са отхвърлени.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в
неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон,
нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като
е дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за
отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им
представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството,
че арендодателят Б. И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална
част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда
на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на
трайно ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва
именно по предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им,
че арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в
1
овощна градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от
ЗАЗ. Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна
градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е
обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по
предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля Костадинка Парашкевова, която е била
служител при ищеца и продължава да му помага в противоречие с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Настояват, че по делото не са събрани
доказателства за теглене на заем от страна на ищеца, с който свидетелят
твърди, че са закупени дръвчетата, както и не се установява дали и какви
приходи е давала овощната градина. Позовават се на показанията на св.
Георги Иванов и Алеко Костов, според които към момента на прекратяване на
договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние, респ. не биха могли
да плододават, което обстоятелство не е съобразено от съда. Считат за
неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени предявените
насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без съгласието
им е променил предназначението на имота с цел усвояване на евросредства.
Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват, че цените за
изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не кореспондират с
реалните такива, като излагат, че са били налице основание за отвод на
вещото лице. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилност
на решението. В заключение молят решението да бъде отменено в
обжалваните части, като бъдат уважени предявените насрещни искове. Молят
за допускане на ССАТЕ.
Становището на въззиваемата страна Потребителна кооперация
„СОТИР КОСТОВ“, изразено чрез пълномощника адв. Е. Е., е за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение.
Поддържа, че обжалваното решение е обосновано при обсъждане на всички
доказателства по делото, вкл. на всички твърдения и възражения на страните.
Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба за ограничаване
правото на насрещната страна да се яви в съдебно заседание с представител.
Счита за необоснован извода, че арендаторът е изменил без съгласието на
арендодателя предназначението за ползване на имота, като твърди, че
съгласно чл. 3 от договора страните изрично са се съгласили в същия да се
засаждат трайни насаждения, който факт е бил известен на насрещната
страна, доколкото е бил явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който
при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която
се е увеличила стойността на обекта следствие на извършените подобрения.
Излага, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите Костов и Иванов, като
е изложил защо не ги кредитира, противно на заявеното във въззивната
жалба. Счита, че решението е правилно и в частта, с която са отхвърлени
насрещните искове. Противопоставя се на искането за допускане на нова
ССАТЕ, като твърди, че по делото е допусната и изслушана тройна САТЕ,
което обстоятелство не е посочено във въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
2
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана е от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта
на ВРС, поради което следва да бъде приета за разглеждане.
По отправеното искане за допускане на КССАТЕ, съдът намира, че
същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото на първо място
твърденията са за предубеденост на експерт, участвал в първата комплексна
експертиза, а съдът е допуснал повторна тричленна и то по искане на
въззивната страна /ответник по главния иск в първата/ и на следващо място,
защото страната е имала възможност да възрази своевременно в първата
инстанция при разпита на вещото лице в ОСЗ на 17.05.2022 г. или евентуално
след изготвяне на протокола, т.е. налице е процесуална преклузия.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 9706/07.02.2023
г. при ВРС, подадена от К. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу
Решение № 4142/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4571/2021 г. по описа
на ВРС, 24-ти състав, поправено с Решение № 1262/18.04.2023 г. по реда на
чл. 247 от ГПК, в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да
заплати сума в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност на
подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета в имот,
представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр.
Долни Чифлик в местността „Али кочевото“ с кадастрален № 115066,
обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Долни Чифлик със съгласието на арендодателя Б. И. при
прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която
насрещните искове на въззивниците за осъждане на дружеството – ищец да
им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях, представляваща
обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са отхвърлени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.07.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
ОСТАВЯ без уважение отправеното доказателствено искане по мотиви,
изложени в настоящото определение.
3
На въззивниците да се връчи препис от отговора по въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4