РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330115777 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът И. А. Т., ЕГН: **********, от
*******************************************************, чрез пълномощник адв. С.
П., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, по което бил оправдан, както сумата от 600 лева-
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
22.02.2022 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 14.01.2021 г. ищецът бил привлечен като
обвиняем по ДП № 576/ 2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив, за
престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК- за това, че отнел от Н.Д. от гр. ***** сумата от 190
лева с намерение противозаконно да ги присвои. По обвинителния акт било образувано н. о.
х. дело № 2453/ 2021 г. на ПРС, XVII нак. с-в, като с присъда от 17.09.2021 г. той бил
оправдан. След протест на присъдата от страна на прокуратурата било образувано В. н. о. х.
дело № 2321/ 2021 г., по което с решение от 22.02.2022 г. била потвърдена присъдата на
районния съд. Обвинението било за тежко умишлено престъпление, като прокуратурата
искала ефективно осъждане. За защита срещу обвинението бил ангажирал адвокат, на който
1
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В следствие на повдигнатото
обвинение бил претърпял изключителни неимуществени вреди- затворил се в себе си, спрял
да излиза с приятели, не можел да работи пълноценно, останал без доходи, вземал пари на
заем. Не се хранел нормално, не можел да спи, бил потиснат и неспокоен, изпитвал страх и
притеснения, че може да бъде несправедливо осъден, изживявал стрес, страхувал се от
наказателната репресия. Приятелите му започнали да го отбягват, страдал от тяхното
пренебрежение, както и от това на роднините му, негативно били засегнати имиджа и
доброто му име в обществото. Определя справедлив размер на обезщетението си от 6 000
лева. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно със
законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание страната се явява лично и
поддържа исковете. Пълномощникът му представя допълнително писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Твърди се, че в тежест на ищеца било да докаже
твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк
и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Недоказани били твърденията за
преживян стрес и страх, като следвало да се има предвид, че преди повдигнатото обвинение
ищецът бил осъден на три пъти, което правело невъзможно да се определи от кое точно
обвинение той бил претърпял вреди. Извършените спрямо него действия от прокуратурата
били правно регламентирани, а за обвинението нямало разгласена от ответника информация,
която да накърни доброто име на ищеца в обществото. Размерът на вредите бил прекомерно
завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на
справедливостта и установената съдебна практика. В случая не били претърпени
необичайни неудобства, наказателното преследване приключило в разумен срок- за около
една година, нямало взета мярка за неотклонение, не се установявали и трайни вреди върху
неговото физическо и психическо здраве. Предвид миналата съдимост на ищеца
интензитетът на уврежданията му бил значително по- нисък от този на лица без никакъв
досег с наказателната репресия. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, в която
връзка липсвали доказателства за направени разноски. Моли за отхвърляне на исковете. В
с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 576/ 2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 8240/ 2020 г. на РП- Пловдив, като по обвинителния акт е образувано н.
о. х. дело № 2453/ 2021 г. на ПРС, XVII нак. с-в, по което с присъда от 17.09.2021 г. ищецът
е бил оправдан, а след протест по В. н. о. х. дело № 2321/ 2021 г., с решение от 22.02.2022 г.
е била потвърдена присъдата на районния съд.
Като писмени доказателства са приети справка за съдимост на ищеца, както и
справка за водени срещу лицето досъдебни производства.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от
ищеца (протокол от с.з. от 16.12.2022 г.). Св. М.И.М.- приятел на ищеца, посочва, че
2
обвинението за откраднатото портмоне се отразило негативно на ищеца- притеснявал се да
не влезе в затвора, защото имал условна присъда, не излизал с приятелите си, изолирал се,
някои дори го подигравали и се отдръпнали от него, а като се събирали, той говорел само за
обвинението и ги натоварвал с това. Дори бил ходил на психиатър, защото получавал паник
атаки. След оправдаването му се успокоил и му олекнало, но не всички околни разбрали, че
е невинен. Като ученик правел пакости, дребни нарушения, нищо сериозно. Св. П.И.Т.-
майка на ищеца, заявява, че в следствие на обвинението синът й изпаднал в силно
депресивно състояние, спрял да контактува, много се притеснявал да не влезе в затвора
поради условната си присъда. Из малкия град говорело, че е крадец, разделил се с
приятелката си, напуснал работа. Наложило се да посещават и психиатър, който му изписал
силни успокоителни лекарства. След оправдателната присъда се поуспокоил, но някои от
приятелите му се били отдръпнали. Сега вече работел на по- добра работа. Като ученик имал
дребни провинения.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице първата хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан. При това
положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за
дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази
отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били
извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени
вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
3
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- приятел и родител на ищеца, които описват
емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснения, безпокойство, стрес,
страх от ефективна присъда. Макар и показанията на майката да се преценяват с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото тя се явява заинтересована в определена степен от
изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират
или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за
изживени негативни емоции, притеснения, напрежение, страх, социална изолация. За да е
основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи,
че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу
него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно
свидетелските показания са в тази насока.
Следва обаче да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва
да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на
поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в
себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението
може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява
чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат
да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на
лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.
За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), като според свидетелите е имало негативно отношение от страна на
околните, обвинението е накърнило авторитета на лицето, а част от неговите приятели са се
отдръпнали от него. Личните притеснения на ищеца да не влезе в затвора поради
привеждане в изпълнение на предходното му условно осъждане и изпитваните от него
негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не
могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие
на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с
личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за един не толкова дълъг
период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от
тях са били предизвикани от обвинението. Няма доказателства за влошаване на
здравословното му състояние, както твърдят свидетелите, доколкото за предписаните
лекарства и посещения при психолог липсват каквито и да е писмени данни. Налице са
обичайни страдания, свързани със стрес и притеснения, които лицето е преживяло, като те
не са били нито толкова продължителни, нито пък с голям и силен интензитет, че да
мотивират присъждане на пълния размер на обезщетението.
Следва да се има предвид, че за ищецът вече е бил осъждан, т.е. имал е не само досег
4
с органите на реда, какъвто признават и свидетелите, че той е имал още през ученическите
си години за дребни провинения, но от справката за съдимост се установява и реално
осъждане за извършено престъпление. Оттук- той е бил обект и на други предходни
разследвания от органите на реда, които обстоятелства също са от естество да създадат
отрицателна обществена нагласа спрямо лицето, както и да настроят общественото мнение
на хората за него в отрицателна насока. Притесненията на ищеца, пресъздадени от
свидетелите- да не бъде несправедливо осъден и да не влезе в затвора, представляват
субективни усещания на лицето за бъдещи събития, които не са се сбъднали, поради което
от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното
настъпване на тези несигурни събития.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но
в процеса не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с
оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на
възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като
обвиняем на 04.09.2020 г., а въззивната инстанция е потвърдила оправдателната присъда на
22.02.2022 г., т.е. лицето е имало качеството на подсъдим за период по- малко от една
година и половина. Ищецът е дал обяснения, предявявано му е разследването, като е бил и
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, но после му е била наложената най- леката
мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е
ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване
в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от около шест месеца, а съдебната фаза (на
две инстанции)- за около десет месеца, като продължителността на процеса не се е дължала
на неоснователното бездействие на служителите на ответника/ съда, а изцяло на обективни
причини, свързани със събиране на доказателства (писмени, гласни, експертизи), с цел
разкрИ.е на обективната истина. Макар обвинението да е било повдигнато за тежко
умишлено престъпление, не се установява конкретният случай да е придобил какъвто и да е
масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично
компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните
действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
5
досъдебното и съдебното производство не може да се направи извод за наличието на
виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укрИ.е от
властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Оттук следва, че не може да
се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се
мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки
вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването и страх, трябва
да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия
критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на
събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни
дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира,
че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на
2 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 6 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. В случая началният момент на законната лихва следва да бъде
присъден от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- постановяване на
решението на въззивната инстанция- 22.02.2022 г.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното
обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на
наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и
чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим.
Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е
защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ, няма пречка тези разноски
да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на
служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното
обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По ДП е наличен договор за правна
защита и съдействие (лист 66), според който е упълномощен адвокат П. да защитава
обвиняемия по ДП, при договорено възнаграждение от 600 лева. По настоящото дело се
представя като писмено доказателство разписка за тази сума, с отбелязване, че същата е била
заплатена в брой. Оттук следва, че въпросната сума е била реално направена за защита на
лицето и тя е действително платена, поради което следва да се присъди в негова полза.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират, а за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 10 лева
за държавна такса следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско
6
възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част
от претенцията, като според представения договор за правна защита и съдействие
заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 000 лева, но от тази сума обаче по съразмерност
на ищеца следва да се присъдят само 393, 93 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И. А. Т., ЕГН: **********, от
*******************************************************, сумата от 2 000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за извършено
престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, по което е оправдан по н. о. х. дело № 2453/ 2021 г. на
ПРС, XVII нак. с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в
сила на присъдата- 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 2 000
лева до пълния й предявен размер от 6 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И. А. Т., ЕГН: **********, от
*******************************************************, сумата от 600 (шестстотин)
лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по незаконното обвинение по ДП № 576/ 2020 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И. А. Т., ЕГН: **********, от
*******************************************************, направените разноски по
делото в размер на сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и в размер на 393,
93 (триста деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) лева- за платено адвокатско
възнаграждение, но изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7