Номер 9213.07.2020 г.Град гр.Перник
Окръжен съд – ПерникПърви наказателен състав
На 10.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
Член-съдия:МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20201700600122 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ВЧНД № 122 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII от НПК – чл. 341 и сл., във вр. с чл. 249, ал.3 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на П. Е. Д. срещу протоколно определение от 24.06.2020 г.,
постановено по НОХД № 390/2020г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена
без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде конституиран, като частен
обвинител по посоченото дело.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение по
подробно изложени съображения. Основното оплакване на жалбоподателя е, че не му е
осигурена възможност за упражни правата си, тъй като на първо място, не е бил
информиран от съда в провелото се съдебно заседание на коя дата му е връчено
съобщението за същото, което му е попречило да поиска отлагане на съдебното заседание, за
да реализира правата си по чл. 77 и чл. 84 НПК. Счита, че този пропуск на съда не се санира
от обстоятелството, че в залата е присъствал негов повереник. Отправеното до съда искане е
за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с
указания делото да започне от фазата на чл. 247б НПК.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид изложените в частната възззивна жалба
оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен
акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадената частна въззивна жалба е процесуално допустима – подадена е от лице, което
разполага с право на жалба и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдебното производство пред РС – Перник е образувано по внесен от РП - Перник
обвинителен акт срещу П. Л. С. с обвинение за извършени престъпления по чл. 131, ал.1, т.4,
т. 12, вр. чл. 130, ал.2 НК и чл. 216, ал.1 НК. С разпореждане от 02.03.2020 г. съдията
докладчик е насрочил делото за разглеждане в публично заседание на 22.04.2020 г., като е
разпоредил да се съобщи на пострадалите П. Е. Д. и А. И. А. за образуваното съдебно
производство и за датата на съдебното заседание, на което ще се поставят на обсъждане
въпросите по чл. 248, ал.1 НПК. С посочения съдебен акт е разпоредено също да се укаже на
лицата, имащи качеството пострадал, че имат право в седемдневен срок от връчването на
съобщението, но най-късно до започване на разпоредителното заседание, да направят
искания за конституиране като граждански ищци и/или частни обвинители. Разпоредено е
също да се уведоми за въпросите, които ще се обсъждат в съдебното заседание и за
възможността в седмодневен срок да изрази становище по тях и да напрани своите искания
и повереникът на пострадалия П. Д. - адв. С. С.
В изготвената призовка, изпратена до пострадалия П. Д., е посочено, че на основание
чл.76-79 и чл. 84-87 от НПК същият може да участват в образуваното съдебно производство
в качеството на частен обвинител и граждански ищец, като молба за конституиране като
страна може да подаде най-късно до започване на разпоредителното заседание. Призовката е
върната в цялост, поради обявено извънредно положение от 16.03.2020г., видно от
извършеното от призовкар отразяване на 13.05.2020г. С разпореждане от 15.04.2020 г. на
съдията–докладчик делото е отложено и насрочено от публично заседание на 24.06.2020г. в
публично заседание на 24.06.2020 г., като е указано за съдебното заседание да се призове
пострадалият П. Д. и повереникът му адв. С. С. като им се изпрати съобщение по чл. 247 б
НПК и се посочи причина за отлагането - обявена в страната епидемиологична обстановка.
Съобщението е връчено на адв. С. С.на 22.05.2020г., а на пострадалия П. Д. на 22.06.2020 г. /
л.23/ .
В протокола от проведено публично съдебно заседание на 24.06.2020г. е удостоверено, че
съдът е разяснил на страните правата им по
чл. 274, ал.1 и ал. 2 НПК. При извършена проверка за редовно призоваване на участниците в
разпоредителното заседание е констатирано, че съобщение по чл. 247б, ал.1 НПК е връчено
на пострадалия П. Д. по-малко от 7 дни преди заседанието, но същият изрично е заявил, че
не възразява срещу това и е запознат с правата си, указани му в него, предвид което съдът е
приел, че не е налице основание за отлагане на производството. Предоставена е възможност
на страните да изразят становище по хода на разпоредителното заседание, като такова са
изразили и пострадалото лице П. Д. и повереникът му. Съдът е дал ход на разпоредителното
заседание, снел е самоличност на подсъдимия и пострадалите лица и е поставил за
обсъждане въпросите по
чл. 248, ал.1 НПК, като е предоставил възможност становище по тях да изразят освен
прокурорът, подсъдимият и неговият защитник и пострадалите лица. В становището си
повереникът на П. Д. - адв. Стоев поддържа казаното от държавното обвинение, като прави
искане за конституиране на доверителя му като частен обвинител, към което се присъединил
и П. Д.. Съдът след като е предоставил възможност на прокурора, подсъдимия, защитника и
другия пострадал – А. А., да изразят становище по искането за конституиране /прокурорът и
защитникът са изразили становище за допустимост и основателност на искането/ е приел, че
същото изхожда от легитимирано лица, което има качеството на пострадал по смисъла на
чл. 74 НПК, но не е заявено своевременно – до започване на разпоредителното заседание.
Настоящият съдебен състав, намира обжалваното определение, с което е отказано
конституирането на П. Е. Д. , като частен обвинител в процеса, за неправилно по следните
съображения.
С оглед рамката на повдигнатите с обвинителния акт обвинения П. Е. Д. се легитимира като
лице, претърпяло вреди от престъпленията, в извършване на които е обвинен П. Л. С. и
съответно има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК. Съгласно чл. 76 НПК
пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се
преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен
обвинител. Това свое право съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.3 НПК той може да упражни
до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Действително
жалбоподателят е получил съобщение по чл. 247б НПК, в което му е разяснено това негово
право. Независимо, че съобщението е получено по-малко от 7 дни преди проведеното
съдебно заседание, изрично пострадалият е направил изявление, че не възразява срещу това
и разбира правата си. В протокола от съдебното заседание е отразено, че съдът е разяснил
на страните правата им съобразно изискването на чл. 275, ал.2 НПК, същевременно
пострадалото лице е представлявано и от повереник. Съдът обаче, не е осигурил
практически възможност на пострадалото лице да упражни правото си да поиска
конституиране като страна своевременно в провелото се съдебно заседание.
Конституирането на акцесорните страни в процеса следва да се извърши преди даване ход
на разпоредителното заседание и поставяне обсъждането на въпросите по чл. 248 НПК.
Съгласно чл. 253 НПК страни в съдебното производство са прокурорът; подсъдимият и
защитникът; частният тъжител и частният обвинител; гражданският ищец и гражданският
ответник. В случая, съдът е изискал становище от пострадалото лице относно хода на
разпоредителното заседание и въпросите по чл. 248 НПК, без то да е конституирано като
страна в процеса. Фигурата на пострадалото лице съществува само на досъдебното
производство. За да участва в съдебното производство и да взема отношение по поставени
на обсъждане въпроси това лице следва да се конституира като частен обвинител или
граждански ищец. Изисквайки становище от пострадалото лице, което не е конституирано
като страна, съдът е създал впечатление у същото, че момента, в който следва да заяви
искането си е при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК, а не в предходния процесуален
момент – преди даване ход на разпоредителното заседание. Очевидно, че пострадалото лице,
както и самото то е заявило в съдебно заседание е разбирало правата си, същевременно е
представлявано и от повереник. Формулирането на искането не предполага специална
предварителна подготовка, както при предявяване на граждански иск, и същото може
свободно да се заяви в съдебно заседание. В конкретния случай, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд практически не е предоставил в релевантния момент
възможност на лицето да направи своето искане, като видно от отразеното в протокола от
съдебното заседание не е запитал пострадалите лица дали правят искания за конституиране.
Наказателният процес е строго формален. Тази цел е подчинена на изискването за
обезпечаване в пълна степен на правата на участниците в него, но дисциплинирането на
страните, посредством високи изисквания за своевременност на действията им, е
предпоставено от задължението на съда да им осигури възможност да реализират правата
си, което в настоящия случай не е сторено. Принципът на равнопоставеност на страните в
наказателния процес изисква съдът да следи както за охраняване правото на защита на
подсъдимия, така и за осигуряване на правото на пострадалия да участва в процеса и да
получи защита на накърнените му от престъплението, за което е повдигнато обвинение,
права.
С оглед на тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за осигуряване на възможност на пострадалото лице да
заяви своето искане за конституиране като частен обвинител от фазата преди даване ход на
разпоредителното заседание.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал.3, вр. чл. 345, ал. 1 НПК, ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 24.06.2020 г., постановено по НОХД № 390/2020 г.
по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без уважение молбата на П. Е. Д. да
бъде конституиран като частен обвинител по посоченото дело. ВРЪЩА делото на Районен
съд – Перник за извършване на съдопроизводствени действия по осигуряване на възможност
на пострадалото лице да заяви своето искане за конституиране, като частен обвинител от
фазата преди даване ход на разпоредителното заседание. Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________