№ 339
гр. Плевен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Ц.
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Ц. Административно наказателно
дело № 20214430202001 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №20-0940-000722 от 04.02.2021г *** на РУ-
Пордим при ОД на МВР-Плевен, е наложил на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.
чл.461 т.1 от КЗ на КР. СТ. М. от гр.София административно наказание глоба
в размер на 2000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят КР. СТ. М., който го обжалва в срок и моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на
жалбоподателя - адв. С.М. не се явява в съдебно заседание, но в депозирано
становище твърди, че при съставяне на акта за установяване на нарушението
и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не
са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено
процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. Навежда доводи, че неправилно е описано нарушението,
1
неправилно е посочена виновно причинената норма и неправилно е
определена санкционната норма.
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №333519 от 12.12.2020г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на 12.12.2020г. в 16:38 часа в гр.Пордим, ул.
„Иван Божинов“ при следните обстоятелства: На 20.07.2020г. около 10:34
часа, като *** на фирма „***“ ЕООД гр. София с Булстат *** и собственик на
лек автомобил БМВ 730 Д с peг. № ***, към посочената дата и час, при
проверка не е сключил действащ договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите в Република България.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител ХР. ИЛ. ИЛ., чийто показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
Актосъставителят И. е категоричен, че при извършената проверка на
управлявания от жалбоподателя К.М. л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, не е
имал валидна на територията на РБългария застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя И., тъй като неговите показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от него управление от страна на жалбоподателя на МПС
без сключена застраховка Гражданска отговорност. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да
набеди жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил. От приобщената
като писмено доказателство по делото справка от Информационния център на
Гаранционен фонд се установява, че л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № *** е имал
валидна на територията на РБългария застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите от ЗК“***“АД със срок на валидност от 12,30 часа на
2
20.07.2020г. до 23,59 часа на 20.07.20121г. Следователно към 20.07.2020г.
около 10,34 часа л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № *** не е имал валидна на
територията на РБългария застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят КР. СТ. М., е извършил нарушение
по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и незаконосъобразно му е наложил административно
наказание на основание
чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Съгласно даденото в § 1 т.33 от КЗ
легално определение на понятието „автомобилист” – това собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с
притежаването му или използването му може да причини вреди на трети
лица. Разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ гласи, че : „На лице по чл. 483,
ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:
2. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или търговец.".
Жалбоподателят М. не е нито юридическо лице, нито е действал в качеството
си на ЕТ към 20.07.2020 г., за да бъде наказан на такова основание - по чл.638
ал.1 т.2 от КЗ, нито пък попада в кръга на лицата по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, че
пък изобщо да може да бъде наказан на основание чл.638 ал.1 от КЗ. Това
нарушаване на приложимия закон с атакуваното наказателно постановление е
основание за отмяна на последното като незаконосъобразно.
Налице е нарушение и на чл.34, ал.1, предложение 2 от ЗАНН, тъй като
процесният АУАН е съставен след изтичане на тримесечният срок от
откриване на сочения за извършител на нарушението. Следва да се посочи, че
по отношение срока за установяване на процесното нарушение важи общата
разпоредба на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН: не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Не са налице изключенията от
същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на
административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови,
екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния,
3
съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и
изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЗП. Дори
и за тези специални състави, обаче, срокът от три месеца, считано от
откриване на дееца, остава същият, променя се само срокът за съставяне на
акт, считано от извършване на деянието. Неприложима е и специалната
разпоредба досежно сроковете за образуване на производство по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото
лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение. Това е станало още при проверката на 20.07.2020 г., приключила
със съставянето на АУАН серия GA №273909 от същата дата, поради което
именно от тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл. 34, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН /в т.см. са и Решение № 202 от 30.06.2015 г. по КНАХД
№ 10193/2015 г. на АдмС - Велико Търново; Решение № 262 от 5.06.2015 г. по
КНАХД № 243/2015 г. на АдмС - Плевен; Решение № 147 от 2.04.2014 г. по
КАНД № 62/2014 г. на АдмС - Шумен.; Решение № 764 от 18.03.2014 г. по
КАНД № 104/2014 г. на АдмС - Пловдив; Решение от 2.07.2014 г. по КАНД
№ 131/2014 г. на АдмС – Габрово/.
Към посочената дата е станал известен и извършителят на
нарушението. Към датата на проверката е установено, че автомобилът е
собственост на „***" ЕООД с представляващ КР. СТ. М..Това означава, че
преклузивният срок за издаване на акт за установяване на административно
нарушение, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е започнал да тече
на 21.07.2020 г., респективно е изтекъл на 21.10.2020 г., като с неговото
изтичане се погасява възможността за отпочване на
административнонаказателно производство за установеното на 20.07.2020 г.
неизпълнение на административно задължение. АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление, е с дата 12.12.2020 г.,
тоест същият е издаден след изтичане на тримесечният срок по чл.34, ал.1,
предл. второ от ЗАНН. Следователно, в случая изначално не са били налице
основанията за образуване на административнонаказателно производство
спрямо жалбоподателката.
За пълнота следва да се отбележи, че е налице противоречие между
АУАН и обжалваното наказателно постановление относно датата на
4
извършване на нарушението – в АУАН е посочена 20.07.2020г., а в НП -
12.12.2020г., поради което не може да се установи действителната воля на
административнонаказващия орган. С обжалваното наказателно
постановление жалбоподателката М. е санкционирана за извършено
нарушение на 12.12.2020г., а както бе посочено по-горе към тази дата л.а.
„БМВ 730 Д“ с рег. № *** е имал валидна на територията на РБългария
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от ЗК“***“АД.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административно наказание по чл.638
ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0940-000722 от 04.02.2021г,
с което *** на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, е наложил на
основание чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на КР. СТ. М. от гр.София
административно наказание глоба в размер на 2000лв, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5