РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. В. , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
в присъствието на прокурора Мирослав Валентинов Георгиев (РП-В.)
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110111102 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. Н. К., с ЕГН ********** с
адрес гр.В., ул. „П. К.“ №15 срещу Прокуратурата на Република Б., с която е предявен иск с
правно основание чл.2б, ал.1, ЗОДОВ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
веди – болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени
заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателното
производство срещу него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2020г. до окончателно изплащане на присъдената сума.
Ищеца основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че на 31.01.2008г. е привлечен в качеството на обвинемо лице по ДП№775/2006г. по
описа на ОД на МВР- В., пр.пр.№916/2005г. поописа на ВРП за престъпление по чл.290 ал.1
вр. чл.20 ал.2 НК, което продължило 1година, 9м. и 4дни. След внасяне на ОА в съда било
образувано нак.производство, което продължило 9години, 7м. и 18дни, първоначално
водено като НОХД№2882/2010г. по описа на ВРС и впоследствие продължило, като
НОХД4369/2010г. Нак. производство приключило с определение на съда по
НОХД4369/2010г., влязло в сила на 22.02.2020г., с което производството по делото било
прекратено. Общо нак. прозиводство срещу ищеца продължило 11години, 6месеца и 22дни,
срок, явяващ се прекомерен по смисъл на чл.6 пр.1 от КЗПЧОС. Неразумният срок за водене
на нак. производство довел до причиняване на неимуществени вреди за ищеца, изразяващи
се в болки, страдание, стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, усещане за
1
безизходица и безпомощност, несигурност, липса на спокойствие през продължителен
период от време. През целия период на продължилото нак. производство ищецът и пр. му
представител са упражнявали добросъвестно пр. си права и не били ставали причина за
отлагане или забавяне на производството по тяхна вина. Твърди се, че в същия този период
ищецът получил редица заболявания, вследствие на повдигнатото обвинение и воденото
срещу него нак. производство, а именно – бронхиална астма, ХБ III ст., сърдечна форма,
хипертония, бронхиектазна болест, ДПХ, холецистектомия. На 09.03.2020г. ищецът подал
заявление пред инспектората към ВСС за обезщетение във връзка с продължителността на
наказателното производство по НОХД№4369/2010г. След извършената проверка и на
31.07.2020г. ищецът получил предложение от Министерство на правосъдието на РБ за
сключване на споразумение с определено обезщетение в размер на 2200лева. Предвид
ниския размер, споразумението било отказано от ищеца. С настоящия иск ищецът
претендира за заплащане на обезщетение в размер на 15000лева за провеждане на
нак.производство извън разумните срокове по чл.6 ЕКЗПЧОС. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Твърди се, че спрямо ищеца не са били налагани МНО или др. мерки за пр. принуда.
Следвало да се вземе под внимание периода от привличането му в качеството на обв. лице –
от 31.07.2008г. до внасяне на ОА в съда – 03.06.2010г. и последващия – от 15.07.2010г. до
16.08.2010г., когато с разпореждане на съда делото е било върнато на ВРП за допуснато
отстранимо пр. нарушение. След отстраняване на последното ищецът отново е бил предаден
на съд, като воденото срещу него производство в досъдебнта му фаза е продължило до
16.08.2010г. Сочи, че подадената молба е неоснователна, доколкото нормата на чл.2б
ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и няма обратно действие, а нак. производство в
досъдебната фаза е водено в периода 15.07.2010г.-16.08.2020г., когато е внесен ОА в съда и
е образувано НОХД 4369/2010г. Твърди се, че ПРБ след този период не носи отговорност за
действията на трети лица, респ. за продължителността на съдебната фаза в процеса. ПРБ не
била ставала причина за отлагане на процеса. Сочи, че Инспектората към ВСС също не е
констатирал виновно бездействие, довело до необосновано забавяне на разследването.
Претендирало се обезщетение за неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че са
пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от конкретна дейност на
прокуратурата, свързана с воденото срещу ищеца наказателно производство. Размерът на
претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал на принципа за
справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител,
който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, като доказан по основание и
размер. Ответникът оспорва иска и моли за отхвърляне на същия, а в условията на
евентуалност да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз
основа на това стигна до следните правни изводи:
От приетите като доказателство по делото ДП №775/2006 по описа на ОД на МВР –
В., НОХД 2882/2010г. и НОХД 4369/2010г. по описа на ВРС се установява следното: На
22.11.2006г. с постановление на Прокурор при ВРП е образувано досъдебно производство
срещу Виновно лице, за това, че през месец юли, 2004г. в гр. В., с цел да набави за себе си
имотна облага възбудило и поддържало заблуждение у нотариус А. А. и с това причинило
другиму – на Валентин Г. Вачков, имотна вреда -престъпление по чл.209, ал.1 от НК. На
31.07.2008г. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че на 20.07.2004 г. пред нотариус
А. А., с peг. № 3-16, с район на действие Варненски районен съд, в съучастие, като
съизвършител с Й. П. и Е. Т., умишлено станал причина да се внесат неверни изявления в
официален документ - ПРОТОКОЛ от 20.07.2004г. на нотариус А. А., съставен във връзка с
проверка за констатиране правото на собственост на В. Т. О., и съставен съгласно
установения ред - чл.483 от ГПК - престъпление по чл.314, вр. чл.20, ал.2 от НК и за това, че
на 20.07.2004 г. в гр. В., пред надлежен орган на властта - нотариус А. А., peг. №316, с
район на действие Варненски районен съд, устно съзнателно потвърдил неистина, като
извършител, след като умишлено бил склонен за това от В. Т. О. -престъпление по чл.290,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Постановлението му било предявено на същата дата, като бил
разпитан в качеството на обвиняемо лице. Взетата МНО е подписка. На 03.06.2010г. бил
внесен във ВРС ОА по обвинението на В. О., Й. П., Е. К. и на ищеца - С. К. за престъпление
по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Образувано било НОХД 2882/2010г., като с
разпореждане №1275/07.06.2010г. съдия – докладчикът прекратил съдебното производство и
върнал делото на ВРП със задължителни указания. На 16.08.2010г. делото, с изготвения ОА
било отново внесено във ВРС, за което било образувано НОХД№4369/2010г. По
новообразуваното НОХД били проведени следните заседания: 1/. 22.12.2010г. – подс. С. К.
е представляван от пр. представител, ход на делото не е даден, поради данни за настъпила
смърт на една от подсъдимите; 2/. 26.01.2011г. - подс. С. К. е представляван от пр.
представител, ход на делото не е даден, производството е прекратено по отношение на подс.
Й. П. поради настъпилата й смърт, като на осн. чл.29 ал.1, т.1б. в НПК, съдия – докладчикът
се отвел от разглеждане на делото. 3./18.05.2011г. - подс. С. К. е представляван от пр.
представител, ход на делото не е даден, поради неявяване на подсъдимите; 4./29.06.2011г. -
подс. С. К. е представляван от пр. представител, делото е отложено за изготвяне на СМЕ по
отношение на подс. К., за да се установи дали същата може да участва в нак.производство;
5./12.10.2011г. подс. С. К. е представляван от пр. представител, даден е ход на делото и
същото е спряно поради заболяване на подс. О.; 6./21.03.2012г. подс. С. К. е представляван
от пр. представител, даден е ход на делото и същото е спряно поради заболяване на подс. О.;
7./24.10.2012г. - подс. С. К. е представляван от пр. представител, делото е отложено за
изготвяне на съдебно мед. експертиза; 8./28.11.2012г. – подс. С. К. или негов пр.
представител не са се явили, делото е отложено с оглед нередовното призоваване на подс.
3
О.; 9./ 05.12.2012г. - подс. С. К. или негов пр. представител не са се явили; даден е ход, като
нак. производство по отношение на подс. О. е прекратено, респ. докладчикът по делото се е
самоотвел от разглеждане на делото; 10./13.03.2013г. - подс. С. К. или негов пр.
представител не са се явили, назначена е мед. експертиза и делото е отложено с друга дата;
11./10.04.2013г. - подс. С. К. или негов пр. представител не са се явили, делото е отложено
за изготвяне на СМЕ; 12./05.06.2013г. - подс. С. К. или негов пр. представител не са се
явили, делото е спряно поради заболяване на подс. О. и невъзможността й да участва в
нак.производство; 13./29.04.2014г. - подс. С. К. или негов пр. представител не са се явили,
даден е ход, като нак. производство по отношение на подс. К. е прекратено, респ.
докладчикът по делото се е самоотвел от разглеждане на делото; 14./ 19.06.2014г. - подс. С.
К. редовно приован не се явил поради което ход на делото не бил даден, изпратено е искане
до АК- В. за определяне на служебен защитник на подс. и е постановено принудителното му
довеждане; 15./25.09.2014г. – подс. С. К. се е явил и се е представлявал от сл. назначен
защитник, делото е отложено за изготвяне на СМЕ; 16./11.12.2014г. - подс. С. К. се е явил и
се е представлявал от сл. назначен защитник, делото е спряно за срок от шест месеца с оглед
констатирано заболяване на подс. О.;
С определение от 08.10.2019г. нак. производство е възобновено и насрочено за
31.10.2019г., като с разпореждане от 15.10.2019г. по молба на пр. представител съдът е
отложил делото за 28.11.2019г. С разпореждане от 27.09.2019г. делото е отложено от Зам.
Председателя на НО поради отпуск по болест на дете. Впоследствие делото е насрочено за
06.02.2020г., като на тази дата се е явил пр. представител на ищеца и производството спрямо
него е прекратено на осн. чл.289ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК. Определението на съда
влязло в сила на 22.02.2020г.
С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство по делото бе разпитана
свидетелката К. К.а, съпруга на ищеца, като показанията й се ценят от съда с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Същата свидетелства, че воденото срещу съпруга й
наказателно производство се е отразило негативно върху здравословното му състояние,
което се влошило поради заболяванията които ищецът имал – язва, сърдечна
недостатъчност, високо кръвно. Ищецът бил неспокоен, изпитвал страх, няколко пъти лежал
и в болница. Близо дванадесетте години през които се водило делото се отразили зле и на
психичното му състояние, получавал аритмия и през този период се увеличил и приема на
лекарствата му, като имал и задух. Твърди, че към настоящия момент ищецът е малко по –
спокоен, но вследствие на воденото дело здравето му било значително увредено.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно -
медицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост, като компетентно
изготвено и обосновано. В него експертът посочва, че ищецът е боледувал от туберкулоза,
хипертонична болест, исхимична болест на сърцето, хронична сърдечна недостатъчност, бил
е опериран за камъни в жлъчния мехур, като всички тези заболявания са с давност преди
4
заведеното досъдебно производство срещу него. През 2010г. е установено, че ищецът
боледува от язвена болест на стомаха и дванадесетопръсника, а през 2019г – гастрит. През
2018г. е установен облитериращ тромбангит. Според вещото лице туберкулозната болест,
хипертоничната болест, исхимичната болест и усложненията им могат да предизвикат
редица състояния опасни за живота. Според разясненията направени от експерта вкл. и в
о.с.з., по отношение на хипертоничната, исхимичната и язвена болест може да се приеме, че
същите могат да доведат до влошаване на здравословното състояние поради психически
натоварвания и отрицателни емоции, които неизбежно съпътстват воденото срещу него нак.
производство. В същото време влошаването на здравословното състояние при този вид
заболявания е характерно въпреки провеждането на системно лечение, независимо от
неблагоприятни психически въздействия.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените
от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по
делото, броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на
международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от
ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на
доказателствата и пр.
От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението
на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от
страната поради злоупотреба с право от нейна страна.
В случая наказателното производство срещу ищеца и в двете му фази е продължило
общо 11години, 6м. и 22дни, от които: близо две години в неговата досъдбена фаза и 9г.,
6м. и 6дни в неговата съдебна фаза, като приблизително 7г. делото е било спряно в съдебна
фаза поради тежко заболяване на подс. О.. Делото се отличава с фактическа и правна
сложност предвид броя на лицата подведени под отговорност – общо четирима обвиняеми,
респ. подсъдими, както и поради значителния брой проведени о.с.з Макар и делото да е
било спирано няколкократно в съдебната му фаза поради обективни причини, независещи от
компетентните органи – поради заболяване на една от подсъдимите, то съдът намира, че е
налице нарушение на правото по чл. 6, § 1 от Европейската конвенцията за защита правата
на човека на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. На обезщетение по чл. 2б
5
ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., като за
база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата;
обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането
(признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект
за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да
бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението
по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане
обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над
„разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус: ангажираността на страната в
съдебното производство – брой участия в съдебни заседания, повлияло ли е и как воденото
производство върху начина на живот на ищеца; значението на делото за страната (в този
смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната), вкл. видът и размерът
на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на
увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, няма как
предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на
окончателния размер на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ. С оглед данните в настоящето
производство, съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобрази следното: ищецът е привлечен, като обвиняем в производството с взета най-
леката МНО – „подписка“, която по никакъв начин не е ограничила негови конституционно
гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Същият е станал
причина за неоснователно отлагане на делото един единствен път видно от протокола за
проведеното на 19.06.2014г. о.с.з – поради което делото е било отложено и разпредено
принудителното му довеждане за следващото заседание. Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства налага извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди във вид на
негативни психически изживявания. В този смисъл съобразени бяха събраните гласни
доказателства. Същите биват кредитирани от съда относно релевантните за спора факти,
доколкото свидетелят разказва за лично възприето от него здравословно и емоционално
състояние на ищеца в този период и доколкото не са налице доказателства опровергаващи
изложеното, то няма повод за поставянето им под съмнение, ценени и с резервите на чл. 172
ГПК. По делото от назначената СМЕ се установи, че заболяванията които има ищецът могат
да претърпят изключителна динамика вследствие психично натоварване и да предизвикат
редица състояния опасни за живота. При отчитане на тези обстоятелства и при преценка
обема и интензитета на претърпените от ищеца негативни емоции съдът намира, че
справедливия размер на дължимото в полза на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е 5000лева, до който размер исковата претенция следва да бъде
уважена, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 15000 лева да бъде
6
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от исковите претенции. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лева. Направено е възражение за прекомерност, което
съдът приема за основателно, съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, с проведените общо 2бр. о.с.з. и
процесуалната активност на защитника, поради което същото следва да бъде редуцирано до
700лева. Така съразмерно на ищеца следва да бъдат присъдени 233,33лева.
На основание чл.10, ал.3 , изр.1 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Предвид, че ищецът е бил освободен от заплащане на ДТ,
разноските от 10лева за държавна такса следва да бъдат присъдени в полза на ВРС,
доколкото поемането им в цялост се дължи от ответника. По отношение на разноските за
депозит на ВЛ в размер на 200лева, същите следва да бъдат присъдени в полза на ВРС,
съразмерно уважената част на исковата претенция, а именно в размер на 66,67лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Н. К., ЕГН
********** с адрес гр.В., ул. „П. К.“ №15 сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди – болки и страдания,
страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени заболявания, вследствие на
необосновано дългия период на водене на нак. производство срещу него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2020г. до окончателно изплащане на
присъдената сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 5000 лева до
пълния претендиран размер от 15000 лева, на осн.
чл.2б, ал.1, ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Н. К., ЕГН
********** с адрес гр.В., ул. „П. К.“ №15 сумата от 233,33лева, представляваща направени
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, сумата
от 76,67лева, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8