Решение по дело №12/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба от С. И. М. от гр. Габрово против Решение № 48 от 19.12.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Оспорващият развива доводи за незаконосъобразно незачитане на осигурителен стаж от втора категория за периодите 05.01.1989-07.03.1991 година в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево и 18.03.1991-02.05.2011 година в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево, като се позовава на разпоредбата на т. 20 във връзка с т. 67 от ПКТП /отм./, извършвани функции по ел. заваряване на метали, която дейност е осъществявана в ремонтно-механични цехове, представляващи самостоятелни обособени звена в структурата на предприятията, като работата е била свързана с вредни условия на труд, за което е била предоставяна специална храна и допълнителен платен годишен отпуск; намира за неоснователни съображенията на пенсионните органи, свързани с икономическата дейност на предприятията, в които е бил положен трудът, заетостта на основната част от работниците в тях и липсата на направено от осигурителя предложение за категоризиране, като се позовава на т. 67 от ПКТП /отм./. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново разглеждане, съгласно дадените указания. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък /л. 279/.

В открито съдебно заседание жалбоподателят С. И. М. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна Директор на ТП на НОИ – Габрово не се явява, представлява се в открито съдебно заседание от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на оспорването, като съображения развива в писмени бележки /л. 285-286/, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят С. И. М. е подал до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № 2113-07-528 от 05.07.2024 година /л. 39-43/, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане [номер] от 15.10.2024 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово на М. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на изискването за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат, административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 05 години, 03 месеца и 01 дни. Отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано поради липса на изискуемата възраст.

Недоволен от разпореждането, заявителят М. обжалва горепосоченото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба на л. 76-77/.

Директорът на ТП на НОИ - Габрово е постановил Решение № 48 от 19.12.2024 година /л. 79-82/, с което като краен резултат е отхвърлил жалбата като неоснователна предвид подробно развити съображения в мотивите на решението, като основният мотив е, че трудът не е положен в отрасъл металургия, металообработване и машиностроене; нормата на т. 20 от ПКТП /отм./ е неотносима за случаи, в които трудовата функция на заварчика обслужва предприятието и е с характер на спомагателна дейност /като в тази връзка органът се позовава на неидентифицирано тълкуване, дадено от МТСГ и указания на НОИ/, като не е налице идентичност по отношение вредност и тежест на условията на труд в металургичния отрасъл и в предприятия от други отрасли, в които дейността на заварчиците при необходимост обслужва основното производство; за стажа, положен след 01.01.2000 година е приложима Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като съгласно чл. 9, ал. 37-38 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 година от втора категория е трудът само на заварчиците, работещи в затворени съдове и по корпусите на корабите.

По редовно заявено оспорване на горепосоченото решение е образувано настоящото съдебно производство.

Изложеното обуславя извода относно основния спорен момент в производството в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат трудът, положен от жалбоподателя, в периода 05.01.1989-07.03.1991 година в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево и в периода 18.03.1991-02.05.2011 година в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево.

Съгласно представените трудови книжки /л. 66-74/ жалбоподателят М. в периода 05.01.1989-07.03.1991 година е работил на длъжност ел. заварчик в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево, а в периода 18.03.1991-02.05.2011 година е работил в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево, като за периода 18.03.1991-31.05.2006 година е посочена длъжност заварчик, а от 01.06.2006 до 02.05.2011 година е посочена длъжност шлосер-монтьор. Записите в трудовите книжки относно положения труд в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево кореспондират и с приетите по делото трудови договори и допълнителни споразумения, представени от вещото лице като приложения към заключението по допуснатата съдебна експертиза /л. 134-182/, представени и от бившия работодател, в отговор на искане по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК /л. 208-277/.

За изясняване на спора, съдът е допуснал до разпит свидетелите И. И. и И. С., работили заедно с жалбоподателя М. през спорните периоди, от чиито показания да се съберат сведения за условията, при които е полаган трудът.

Според свидетеля И., жалбоподателят М. е работил единствено и само като заварчик в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево в периода 1989 до напускането му през 1991 година, като се е водил в ремонтна работилница, давано му било кисело мляко, каквото се полагало на заварчиците. Свидетелят С., работил с жалбоподателя в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево от 1991 до 2000 година, свидетелства, че през посочения по-горе период М., притежаващ документ за квалификация, е работил като заварчик към ремонтната работилница на предприятието, известно като Хлебозавода; участвал е при реконструкцията на предприятието, при направата на нови пещи, като е бил командирован в гр. Лом във връзка с изграждането на нова пещ, където М. работил също като заварчик; за вредни условия на труд на работниците се давала по 1 кофичка кисело мляко на ден.

Съгласно практиката на ВАС, формирана преди допълнението на чл. 104, ал. 10 от КСО /доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се доказват мястото и естеството на изпълняваната работа, както и да се установяват факти и обстоятелствата във връзка с условията на полагане на труд /така решение № 15517 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 8391/2014 г., VІ отд. на ВАС, решение № 12526 от 23.11.2015 г. по адм. д. № 4754/2015 г., VІ отд. на ВАС, решение № 10282 от 04.08.2017 г. по адм. д. № 8915/2016 г., VІ отд. на ВАС и др./. След допълнението на разпоредбата на ал. 10 на чл. 104 е създадено изречение второ, в което изрично е предвидено, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В процесния случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО, която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че свидетелските показания са допустими, обективни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

По искане на оспорващата страна е допусната съдебна експертиза, според заключението по която функциите и задачите за изпълняваните от С. И. М. длъжности са регламентирани във връчените му длъжностни характеристики от „Нектар“ АД - гр. Севлиево и „Н.И.Н- ТЕК“ ЕООД - гр. Севлиево, където е работил последно, приложени към експертизата; за функциите на длъжностите „ел. заварчик“ и „заварчик“, изпълнявани в ДП „Митко Палаузов“ - с. Батошево, вещото лице сочи, че не е в състояние да даде заключение. Вещото лице дава отговор, че заваряването е процес, чрез който се получава монолитно съединение от заварявани части; между заваряваните части се получават атомно-молекулни връзки, осигуряващи непрекъснатост на структурата в зоната на заваръчния шев; заваряването се извършва с източници на електроенергия или газ, подавани от специализирано работно оборудване и метални спомагателни материали /електроди или тел/, като заваряването е свързано с фактори, които оказват вредно въздействие върху работника по време на заваръчния процес, и които се установяват посредством измервания и оценка на риска на работното място. Въздействието върху здравето на работника при извършване на заваряване на метали е едно и също и не зависи от отрасъла на предприятието, а от времето на експозиция на вредните фактори, на които е подложен заварчикът. Работодателят има задължение да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея по препоръка на обслужващата го служба по трудова медицина в условията на чл. 2 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея /ДВ, бр. 1/2006 г./, според резултатите от измерване на факторите на работната среда и оценката на риска на работното място. Правото на получаване на безплатна храна е регламентирано в разпоредбите на чл. 4 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея /ДВ, бр. 1/2006 г./. Вещото лице дава заключение, че за жалбоподателя М. има данни, че е работил на длъжност „шлосер - монтьор“ в ХВК „Нектар“ ООД и „Нектар“ АД - гр. Севлиево и „Н.И.Н - ТЕК“ ЕООД - гр. Севлиево, като „ел. заварчик“ и „заварчик“, не са му били основни длъжности, а допълнителна дейност към трудовите му задължения, а полаганият от него труд като заварчик не е извършван в обособен специално за тази цел цех, участък или звено, а в различни цехове и производства, където се е налагало да извършва монтажни или ремонтни работи в качеството си на шлосер монтьор. За труда на „ел. заварчик“ и „заварчик“ в ДП „Митко Палаузов“ - с. Батошево за периода. от 05. 01. 1989 г. до 07. 03. 1991 г., вещото лице не може да даде заключение дали трудът е полаган в обособен цех или звено, поради липса на данни.

Съгласно разпоредбата на т. 20 от ПКТП /отм./, намираща се в Раздел втори „Втора категория труд“, подраздел „Металургия, металообработване и машиностроене“, трудът е от втора категория, когато е положен от електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена; Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена; Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че в случая не следва да се прилага както разпоредбата на т. 20, така и разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм./ Съгласно последната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на Правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. От представените по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че оспорващият в периода 05.01.1989-07.03.1991 година в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево е бил на длъжност „заварчик“ в обособено звено на посоченото предприятие – ремонтна работилница, а в периода 18.03.1991-02.05.2011 година е работил в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево също в обособено звено – енерго-механичен отдел, който е бил създаден от 01.09.1991 година /писмо от работодателя на л. 208 и сл. от делото/.

При тези данни и предвид заключението на вещото лице, че въздействието върху здравето на работника при извършване на заваряване на метали е едно и също и не зависи от отрасъла на предприятието, а от времето на експозиция на вредните фактори, на които е подложен заварчикът, в която част съдът намира заключението за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие, следва да намери приложение разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм./. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП /отм./ е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Приемането на положения труд на длъжността „заварчик“ от втора категория за първия спорен период – 05.01.1989-07.03.1991 година, а по отношение на втория спорен период - 18.03.1991-02.05.2011 година, до 31.12.2000 година, до която дата е приложим ПКТП /отм./, се основава на факта на полагане на процесния труд в обособено звено съгласно ПКТП /отм./, в която връзка е и обвързаността с т. 20 на ПКТП /отм./, след като трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. Тук следва да се отбележи, че съгласно Указания, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 година относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 1.01.2000 година, трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП /отм./; от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под „обособени цехове и звена“ следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган очевидно не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. В горния смисъл са мотивите на Решение № 15371 от 13.11.2019 година на ВАС по адм. д. № 12687/2018 година, VI отделение и Решение № 11953 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2024 година, VI отделение.

Относно стажа на жалбоподателя в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево след 01.01.2000 година на длъжност „заварчик“ /каквато е заемал за периода 18.03.1991-31.05.2006 година и „шлосер-монтьор“ от 01.06.2006 до 02.05.2011 година, следва да се приеме, че положеният труд след 01.01.2000 година е от трета категория, при липса на нормативно основание по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и Инструкция № 13 от 13.10.2000 година за зачитането на втора категория труд. Съгласно чл. 2, точка 12 от НКТП от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 /работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала/. Съгласно Указания № 23-34-1 от 11.07.2005 година на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения, са лицата, назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент „йонизиращи лъчения“, съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд, или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13/31.10.2000 година за прилагане на НКТП. Както е посочено и в решението на Директора на ТП на НОИ – Габрово, съгласно чл. 9, ал. 37-38 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 година от втора категория е трудът само на заварчиците, работещи в затворени съдове и по корпусите на корабите. В настоящия случай липсват данни и не може да се приеме, че жалбоподателят, осъществявайки своите трудови функции след 01.01.2000 година, е бил подложен на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични с тези на постоянно работещите в йонизираща среда, или е работил в затворени съдове и по корпусите на кораби, каквито доводи не се и навеждат в хода на производството, нито такива факти се установяват от събраните по делото доказателства.

Независимо от приетото досежно стажа на М. след 01.01.2000 година, стажът за периода 05.01.1989-07.03.1991 година в Дървопреработващо предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево, равняващ се на 2 години и 2 месеца, както е посочено и в решението на Директора на ТП на НОИ – Габрово, и периода 18.03.1991-31.12.1999 година в ХВК „Нектар“ – гр. Севлиево, възлизащ на над 8 години и 9 месеца, прибавен към установения при издаване на разпореждане [номер] от 15.10.2024 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово осигурителен стаж от втора категория труд от 05 години, 03 месеца и 01 дни, дава обща продължителност над изискуемите по чл. 69, ал. 2 от КСО 15 години труд при условията на втора категория, което сочи на незаконосъобразност на оспореното в настоящото производство решение на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита подадената жалба за основателна, а Решение № 48 от 19.12.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № на разпореждане [номер] от 15.10.2024 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово за издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, представената Заповед № 4472 от 25.11.2024 година на Подуправителя на НОИ /л. 83/ и в изискуемата писмена форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 500 /петстотин/ лева уговорено и внесено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 280/, който размер не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, както и 1399.90 лева депозит за възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 48 от 19.12.2024 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № на разпореждане [номер] от 15.10.2024 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на С. И. М. от гр. Габрово с [ЕГН] сумата от 1899.90 /хиляда осемстотин деветдесет и девет цяло и 90 ст./ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.