РЕШЕНИЕ № 25

 

гр. Кнежа, 14.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 779 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ.

Образувано е по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., представляван от изпълнителните директори Б. М. и Ст. Ст. – заедно, със съд. адрес:***, адв. Б.К., против Е.К.М. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 871.76 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и 76 ст.), представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110279/ 25.03.2015 год. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски. Представени са писмени доказателства.

В молбата се твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б.“а от КЗ, ищецът е изплатил по щета № 110279/ 25.03.2015 год. обезщетение за имуществени вреди в размер на 871.76 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 17.03.2015 год. в гр. Б. Сл., л.а. Рено „Експрес“ с рег.№ ********, собственост на  Ст. Д. Д.. Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а. Рено „Лагуна“ с рег.№ ******, собственост на П. И. Ст., на кръстовище, образувано от ул. „Х. Д.“ и ул. „Ал. Ст.“ нарушил правилата за движение, отнел предимството на движещия се л.а. Рено „Експрес“ и го ударил, като причинил процесното ПТП. Твърди се, че ответникът е управлявал лекия автомобил в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 416 вр. чл. 483 от КЗ., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Излагат се твърдения, че с регресна покана № 871/ 16.10.2015 год. ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, но до датата на подаване на исковата молба същият не е погасил задължението си. 

С разпореждане на съда от 28.11.2019 год. на основание чл. 131, ал.1 от ГПК на ответника е изпратен препис от молбата и приложенията към нея, като му е даден едномесечен срок за подаване на писмен отговор с указания за задължителното съдържание на същия и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника Е.К.М..

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена защита поддържа ИМ, позовава се на писмени доказателства и моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като му присъди направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. не се явява и не се представлява. С молба с вх.№ 137/ 21.01.20202 год. представя разписка за платена в полза на ищеца сума в размер на 906.63 лв. – главница и д.т. по гр.д. № 779/ 2019 год. на РС Кн..  

Съдът като прецени доводите на ищеца и събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП № 1519624 от 17.03.2015 год.; писмо от Началника на РУ МВР – Б. Сл.; НП № 15-0248-000086 от 26.03.2015 год. на Началника на РУ Б. Сл.; справка от ИЦ ГФ, уведомление за имуществени вреди от 18.03.2015 год.; св-во за регистрация на МПС част І № *********; доклад по щета № 11 0279/ 25.03.2015 год.; заключителна техническа експертиза по щета № 110279/ 25.03.2015 год. и техн. експертиза по щета № 11 0279/ 25.03.2015 год.; опис на претенция № 780-01600-6/15/ 18.03.2015 год. заедно с 14 бр. снимки; преводно нареждане за платено обезщетение по щ. 110279/2015; регресна покана относно щета № ГФ – 11-0279/ 25.03.2015 год., ведно с известие за доставяне (обратна разписка), представената с молба с вх.№ 137/ 21.01.2020 год. от ответника разписка за платена в полза на ищеца сума в размер на 906.63 лв. и от становището на ищеца, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от съдържанието на представения протокол за ПТП № 1519624 от 17.03.2015 год. се установява, че на същата дата  ответникът Е.К.М. при управление на лек автомобил Рено „Лагуна“ с рег.№ ******, собственост на П. И. Ст., в гр. Б. Сл., на кръстовище образувано от улиците „Х. Д.“ и „Ал. Ст.“, регулирано с пътни знаци, е отнел предимството на л.а. Рено „Експрес“ с рег.№ ********, управляван от Ст. Д. Д. и е реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. В протокола изрично е отразено, че ответникът не представя застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и притежава материална доказателствена сила. Той установява по несъмнен начин факта на настъпване на произшествието, участниците в него и механизма му, като констатира и видимите щети.

С оглед горното, съдът приема за установен фактическия състав на деликта. В резултат на противоправното поведение на ответника, осъществено при управлението л.а. Рено „Лагуна“, са настъпили щети както по управлявания от него автомобил, така и по л.а. Рено „Експрес“, управляван от Ст. Д.. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива по делото не са представени, а и ответникът не оспорва вината си за настъпване на произшествието.

Няма спор, а видно и от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите за автомобила, причинил увреждането, няма данни за наличие на полица за застраховка „Гражданска отговорност“.

По уведомление за имуществени вреди от Ст. Д. Д., отправено до ищеца, била образувана преписка за обезщетяването му като собственик на увреденото МПС – л.а. Рено „Експрес“.

От приетите по делото – опис на претенция № 70-01600-6/15/ 18.03.2015 год. заедно с 14 бр. снимки на л.а. Рено Експрес рег.№ ********, техническа експертиза по щета № 11 0279/ 23.03.2015 год., заключителна техническа щета № 110279/ 25.03.2015 год. и доклад по щета № 11 0279/ 25.03.2015 год. на увредено МПС, се установяват вида на щетите по Рено Експрес с рег.№ ********, както и стойността на разходите, необходими за репарирането им в размер на 871.76 лв.

С преводно нареждане от 30.06.2015 год. ищецът е извършил плащане на сумата от 871.76 лв. на собственика на увреденото МПС Ст. Д..

Регресната претенция спрямо ответника възлиза на сумата от 871.76 лв.

След образуване на настоящото дело, с разписка № 0200010319207053 от 20.01.2020 год. ответникът е заплатил по банкова сметка ***.63 лв. – главница и д.т. по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следни правни изводи:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Видно от приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства, в случая по безспорен начин се установява обстоятелството, че на основание чл. 288а, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) с платежно нареждане от 30.06.2015 год. Гаранционен фонд – С. е превел на собственика на увреденото МПС сумата от 871.76 лв. – обезщетение по щета с номер 110279/2015.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Разпоредбата на  чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а“ КЗ (отм.). Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.

В тежест на ищеца в производството е да докаже правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.

В случая са налице всички кумулативни предпоставки на закона. Безспорно е, че е настъпило ПТП на 17.03.2015 год. в гр. Б. Сл., на кръстовище образувано от улиците „Х. Д.“ и „Ал. Ст.“.

Безспорно е, че ищецът ГФ – С. е изплатил по щета № 11 0279/ 25.03.2015 год. обезщетение за имуществени вреди в размер на 871.76 лв. Направените от ищеца разходи за ликвидация по щета са в размер на 37 лв. Общата сума по регресния иск е в размер на 908.76 лв., от които в настоящото производство се претендира сумата от 871.76 лв.  

Безспорно е, че управляваният от ответника Е.К.М. л.а. Рено Лагуна с рег.№ ******, собственост на лицето П. И. Ст., е бил към датата на ПТП – 17.03.2015 год., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото няма спор, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответникът.

Не е спорно, че ответникът е бил надлежно поканен от ищеца (с регресна покана с изх.№ ГФ – РП-871/ 16.10.2015 год.) да заплати сума в размер на 908.76 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени при ПТП имуществени вреди с л.а. Рено „Лагуна“ рег.№ ********.

До датата на предявяване на исковата молба ответникът не е заплатил претендираната сума.

След насрочване на първото по делото с.з. ответникът Е.К.М. е платил по банкова сметка ***.63 лв., като основание е посочено – главница и ДТ по гр.д. № 779 от 2019 год. на РС Кн.. 

Предвид изложеното, съдът стига до извода, че в случая ответникът следва да носи отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди. Наред с това, следва да бъде отчетен факта, че след завеждане на исковата молба, в хода на настоящото производство същият е платил по банкова сметка ***.63 лв. – главница и д.т. по образуваното дело. Очевидно, така заплатената сума може да покрие исковата претенция в размер на 871.76 лв., но се явява недостатъчна за покриване на направените до момента разноски по делото в размер на 50 лв. – платена държавна такса за образуването му. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15.13 лв., представляваща дължим остатък от платената д.т. в размер на 50 лв.

По изложените съображения, предявеният иск, макар и доказан по основание и размер, следва да бъде отхвърлен поради направено от ответника плащане в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция.

Ищецът е претендирал и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва за забава, изчислена с помощта на електронен калкулатор (в интернет) за изчисляване на лихва при неизпълнение на парично задължение по ЗЗД, считано от 28.11.2019 год. – датата на входиране на ИМ, до 20.01.2020 год. – датата на плащане на главницата, е в размер на 13.08 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 86 от ЗЗД.      

Несъмнено с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и при този изход на процеса следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. Игн.“ № *, ет. *, представляван от изпълнителните директори Б. М. и Ст. Ст. – заедно, чрез пълномощника – гл. юрк. Й. Ш., със съдебен адрес:***, адв. Б.К., против Е.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 871.76 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и 76 ст.), представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110279/ 25.03.2015 год. обезщетение, поради направено от ответника плащане в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД Е.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. Игн.“ № *, ет. *, представляван от изпълнителните директори Б. М. и Ст. Ст. – заедно, сумата от 13.08 лв. (тринадесет лева и 8 ст.), представляваща законна лихва върху главницата (871.76 лв.) за периода от 28.11.2019 год. (датата на завеждане на ИМ) до 20.01.2020 год. (датата на направеното плащане).

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Е.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. Игн.“ № *, ет. *, представляван от изпълнителните директори Б. М. и Ст. Ст. – заедно, деловодни разноски в размер на 115.13 лв. (сто и петнадесет лева и 13 ст.).

 

Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка:

***: ***,  BIC: *** – „УниКредит Булбанк“ АД,  титуляр на сметката ГФ.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: