№ 1501
гр. ****, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430102878 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.
И. П. от гр.**** бл.319 вх.Д ап.13 против „**** , с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С**** №28 ап.40-46, представлявано от ****. Ищцата
твърди, че на 19.01.2018г. сключила договор за паричен заем № 3132250 с
„****, по силата на който получила сума в размер на 500.00 лева с месечна
вноска, без посочен месечен лихвен процент. Твърди, че в чл.4 от процесния
договор страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант -
две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, а поръчителите да отговарят на следните
условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е
в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не
е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. Твърди, че в чл.4 ал.2 уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 250 лв., която следвало да се заплаща от
Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. На ищцата
била начислена неустойка в общ размер на 250 лева, тъй като същата не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
1
посочени в процесния договор. Ищцата твърди, че погасила изцяло сумата по
сключения договор преди завеждането на исковата молба. Сочи, че съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност, а последиците й са възникват при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Твърди, че е
налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 ЗПК
клаузата, с която е уговорена неустойката е нищожна и поради противоречие
с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на
обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви
точно вреди на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК,
отразени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. №
1/2009г., ОСТК. Ищцата твърди, че кредиторът не включва сумата на
неустойка към ГПР, с което цели да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че чл.4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна клауза на
основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. В заключение моли съда да признае
за установено в отношенията между страните Д. И. П. и „****, с ЕИК: ***, че
клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем 3132250 е нищожна, и на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД да осъди ответника „****, с ЕИК: ***, да заплати на Д. И. П.,
сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем 3132250, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане. Моли съда да задължи ответника да представи
кредитното досие по сключен договор за паричен заем № 3132250,
включително справка от счетоводството си за всички извършени плащания в
това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за
поръчителство, разписки, извадка от счетоводните книги с ищцата Д. И. П.,
включително да предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ.
Прави искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.
2
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете. Прави искане за присъединяване на делото с друго дело в
СРС.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът не се представлява.
С определение в съдебно заседание съдът е допуснал изменение в
предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 252,28 лева
вместо 50 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното: От събраните по делото доказателства се установява, че
между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем
№3132250 от 19.01.2018г., по силата на който ответникът предоставил на
ищцата сумата от 500 лева. С договора ищцата се задължила да я върне на 4
месечни вноски всяка в размер на по 135,59 лева при договорен ГЛП 40 % и
ГПР 49,04 %.
Ответникът в качеството си на кредитодател поел задължение да
предостави на ищеца кредит в размер на 500,00 лева, срещу насрещното
задължение на ищеца - кредитополучател, да го ползва и върне съгласно
условията на договора. Страните са се договорили, че с подписване на
договора се рефинансира текущ заем на заемателя, като заемателят желае да
погаси изцяло задължението по договор за паричен заем с № *********,
което към датата на подписване е в размер на 214 лева. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения като след прихващането заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума по договора. Според чл.4, ал.1 от Договора,
заемателят в срок до три дни от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : Две физически
лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания : да
предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на
1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****,; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в
ЦКР към *** една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“;
Поръчителят подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за цялата дължима сума по договора със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
В чл.4, ал.2 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 252,28 лева, като уговорката е
3
тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай към дължимата вноска 135,59 лева се добавя и
сумата от 63,07 лева.
По искането за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 ал.2
от Договора за кредит. Съдът приема, че клаузата на чл.4 ал.2, с която е
въведена неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни
последици. Процесната неустойка по чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на
договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят
поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място, на заемателя е отпуснат кредит в
размер на 500,00 лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 252,28 лева,
който размер – половината от отпуснатата сума - съдът приема, че е
прекомерен сравнен с размера на кредита. Освен това неустойката се
начислява еднократно като се дължи при неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/. Така уговорена в процесния договор,
неустойката не е уговорена за забава при плащане на вноските по кредита, и е
уговорено да се дължи без за кредитодателя да са настъпили реални вреди.
Т.е. тази неустойка се дължи дори и в случай, че заемателят изпълнява точно
и в срок задължението за внасяне на договорените вноски. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски заем е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и
сл. от ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на кредитополучателя последиците от неизпълнението на това свое
задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция,
4
тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на
поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване
на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.4,
ал.2 от процесния договор за заем, на която ответникът основава претенцията
си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Както се посочи по- горе,
клаузата на чл.4 ал.2 за неустойка в процесния договор за паричен заем е
недействителна, а нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание. От приетото по делото заключение се установи, че ищцата е
погасила изцяло начислената по договора неустойка в размер на 252,28 лева.
С оглед на това платени без основание се явява внесената от ищцата суми за
неустойка в размер на 252,28 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 100,50 лева,
както и разноски за вещо лице в размер на 250 лева.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер общо на 960 лв. с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузата на чл.4 ал.2 от договор за
5
паричен заем № 3132250/ 19.01.2018г., сключен между „**** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.**** №28, **** 40-46 като кредитодател
и Д. И. П. с ЕГН **********, от гр.**** като кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „**** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.**** №28, **** 40-46 да заплати на Д. И. П. с ЕГН
**********, от гр.****, сумата от 252,28 лв., представляваща получена без
основание сума по договор за паричен заем № 3132250/ 19.01.2018г. сключен
между „**** ЕИК *** и Д. И. П. с ЕГН **********, от гр.****, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****
№28, **** 40-46 да заплати на Д. И. П. с ЕГН **********, от гр.****
разноски в размер на 350,50 лв.
ОСЪЖДА **** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****
№28, **** 40-46, да заплати на **** „Д. М.“ вписано в регистър Булстат
№****, представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА в размер на 960 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ****ския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6