ОПРЕДЕЛЕНИЕ №398
гр. Варна, 05.07.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 296/18г., намира следното:
Настоящото производство е
образувано по три въззивни жалби, насочени
против различни части от постановеното по гр.д. № 160/16г. на ОС-Разград
решение № 7/19.03.18г., както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 1508/11.04.18г., подадена от адв. С.Б. *** в
качеството ѝ особен представител на ответниците Й.А.Б. и А.И.К. ***,
срещу посоченото решение в частите му,
с които тези въззивници наред с ответниците А.
Йълмазов Б., С.И.С.,
И.С.С., М.А.М. и М. С.Б.,
са били осъдени да заплатят солидарно на И.А.К. *** сумата от 26 943.15 лв., от които 20 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от И.А.К. неимуществени вреди,
причинени му на 27.04.2013 г. в с. Езерче, обл. Разград, вследствие на нанесен побой
от А. Й. Б., С.И.С., И.С.С., и М.А.М., първият от
които – А. Й. Б. - като непълнолетен към момента на извършване на деянието и
живущ при своите родители Мeлихат
С.Б. и Й.А.Б., а вторият – С.И.С., също като непълнолетен към момента на
извършване на деянието и живущ при своя родител - А.И.К., изразяващи се в
претърпени болки и страдания - болки в областта на главата, постоянно тилно главоболие, причерняване пред
очите, понякога придружено от гадене и повръщане и неврологична симптоматика,
характерна за посттравматична церебрастения, и 6 943.15
лв., представляващи имуществени вреди в резултат на деянието, от които
6 745.73 лв., явяващи се разлика в изплатеното трудово възнаграждение за
временна нетрудоспособност и обичайното трудово възнаграждение и други социално
осигурителни плащания за периода от 27.04.2013г. – 04.04.2016г., и 197.42 лв.
представляващи доказани плащания за заплатени такси, медикаменти и др. свързани
с лечението на ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 27.04.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 446.02 лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение; и въззивниците са били осъдени
да заплатят и дължимата ДТ по делото съразмерно на така уважената част от
исковете на ищеца. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че първите четирима ответници са признати за виновни в нанасянето на
средна телесна повреда на ищеца, но същата не е била свързана със загуба на
съзнанието, а с краткотрайно замъгление – степенно помрачение на съзнанието.
Счита се, че по делото не са доказани твърдяните от ищеца неимуществени вреди,
търпени за период от около 3 години от инцидента, тъй като записаните в
медицинските документи диагнози са само въз основа на снетата от пациента
анамнеза и не се потвърждават от проведените медицински изследвания, вкл. и
чрез назначените по делото медицински експертизи. Сочи се, че промяната в теглото
на ищеца, повишаването на кръвното му налягане, за което не се е лекувал, не са
следствие на инцидента от 27.04.13г. Освен това ищецът е бил лекуван за
дигнози, от каквито болести не е страдал или те не са във връзка с инцидента от
посочената дата – ЦОНС, диабетна гангрена. Не са били доказани твърдяните вреди
като изпитване на чувство на срам и неудобство. Счита се и за противоречащ на
доказателствения материал извода на съда относно основателността на претенцията
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в уважения размер –
противоречащ на заключението на СИЕ и на писмените доказателства. Не е
доказано по делото, че именно по причина на отсъствията на ищеца поради болест,
е налице неначисляване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати –
има периоди, в които ищецът не е отсъствал и не му е начислявано ДМС, а има
периоди, в които е отсъствал и въпреки това му е начислявано такова ДМС. Тези
плащания възлизат на общо 3 092.77 лв. Също така се сочи, че е
неоснователна и претенцията за сумата от 197.42 лв. като медицински разходи,
тъй като същите са направени за лечението на диагноза ЦОНС, от каквото
заболяване ищецът се установило, че не страда. Оспорва се и извода на съда, че
не е налице съпричиняване на вредите от поведението на самия ищеца, който е
установено и в наказателното, и в настоящото производство, че първи е предприел
действия по нападението на ответника И.С., с което е бил предизвикан целия
инцидент. Не е било разгледано въобще направеното от тези ответници възражение
за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва за периода преди
22.06.13г. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части като
относно обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че сума в размер на
4 000 лв. е достатъчна за репариране на вредите, а за имуществените вреди
– че следва да се отхвърли в размер над сумата от 3 092.77 лв., както и
изцяло за сумата от 197.42 лв.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.А.К., подаден чрез адв. М.Р.М.
***. Счита се, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, тъй като
решението е обосновано при направен прецизен анализ на доказателствения
материал по делото. Счита се, че в някои от медицинските документи действително
е вписана диагноза ЦОНС, но това е станало, тъй като симптомите на ищеца са
покривали посттравматична церебрастения /следтравмена болест/, а клинична
пътека е имало само за заболяването ЦОНС. Сочи се, че симптомите на
следтравмената болест при ищеца и според заключението на последната комплексна
СМЕ не са отшумели, а вещите лица предвиждат един 3-годишен последващ период на
евентуално пълно отшумяване. Последното сочи, че ищецът най-малко в продължение
на 8 години ще търпи страданията от побоя и не е сигурно тяхното пълно
отшумяване. Гласните доказателства и заключенията на всички СМЕ сочат и на
преживените от ищеца значителен стрес, чувство на срам и страх. Имуществените
вреди пък се считат за изцяло доказани чрез експертното заключение по СИЕ, което
не е било оспорено от ответниците. Поддържа се становището за липсата на
съпричиняване на вредите. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и на въззиваемия да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски.
2. Въззивна жалба вх. № 1554/13.04.18г., подадена от адв. И.И. ***
качеството ѝ процесуален представител на ответниците И.С.С. и М.А.М.
срещу посоченото решение и в посочените
по-горе осъдителни части за солидарното им осъждане с посочените други
ответници да заплатят обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на И.А.К.
на посочените основания и в посочените размери. Като цяло са повторени всички
оплаквания, релевирани в обсъдената по-горе въззивна жалба със следните
допълнения: че обжалваното решение е недопустимо
в частта му за присъденото обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
неначислено допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Не е било
посочено от ищеца поотделно какъв е размера на тази разлика - между полученото
и евентуално това, което би получил ищеца като ДМС /ТВ за постигнати резултати
/ и отделно разликата между полученото обезщетение от НОИ и неполученото ТВ.
Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Счита се, че неполучено ТВ за
ползването на неплатен отпуск не е в причинна връзка с инцидента на 27.04.13г.,
поради което и неполучената от ищеца сума в размер на 1349.37 лв. не му се
дължи. Наведено е за първи път и твърдението, че ищецът е ходил на прегледи при
личния си лекар, но е отказвал хоспитализации и диспансеризиране, с което сам е
влошил здравето си, както и че по делото е установено, че непровеждането на
лечение от психиатър е спомогнало за задълбочаването на състоянието на
пострадалия. Освен това се изтъква, че заключението на вещото лице д-р Николова
е базирано основно на посоченото от самия ищеца, че при инцидента е загубил
съзнание, каквото обстоятелство в рамките на наказателното производство не е
било установено. Изложено е оплакването, че съдът не се е произнесъл по
релевираното от другите ответници - Й.А.Б.
и А.И.К. възражение за изтекла погасителна давност за законната лихва за
периода преди 22.06.13г., което е общо за всички ответници, и на което и тези
ответници са се позовали в писмените си
бележки. Изложено е още, че е налице непълнота на решението на съда, тъй
като липсва произнасяне по иска за присъждане на сумата от 900 лв. като
неполучено възнаграждение за дрехи за периода от 27.04.13г. до 04.04.16г.
Отправените до съда искания са: да
се обезсили решението за присъдено обезщетение за имуществени вреди като
недопустимо, алтернативно – същото да се отмени и иска да се отхвърли за сумата
от 3092.77 лв., представляваща неначислено допълнително ТВ за постигнати
резултати за месеците 10-12.14г., 07-09.15г.и 10-12.15г.; да се отмени
решението в частта, в която са присъдени имуществени вреди в размер на 1349.37
лв. като разлика между дължимото ТВ на ищеца и получените обезщетения за
временна неработоспособност за месеците 09-10.14г., 01.15г., 10-11.15г., тъй
като разликата е поради ползван неплатен отпуск; да се отмени изцяло решението
за присъдени медицински разходи в размер на 197.42 лв.; да се отмени решението
в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и да се намали това обезщетение съобразно правилата на чл. 51
от ЗЗД; да се отмени решението, в частта, с която са присъдени лихви за периода
преди 22.06.13г.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.А.К., подаден чрез адв. М.Р.М.
***. Като цяло са преповторени изложените съображения, с които е оспорена
основателността и на първата въззивна жалба като са допълнени съображения
относно оплакванията, които се различават. Посочено е, че имуществените вреди
са установени чрез заключението на СИЕ и на правилата за определяне на РЗ в ДФ
„Земеделие”. В подкрепа на изразените и в отговора на другата въззивна жалба
съображения, въззиваемият е посочил новосъздадено писмено доказателство
Амбулаторен лист № 1703/03.05.18г. за извършен преглед от невролога д-р П.
Тодоров, от което се черпи аргумента, че симптомите на следтравмената болест
продължават и понастоящем. Претендира се приемането на документа като доказателство
на осн. чл. 266, ал. 2 от ГПК. Претендира се въззивната жалба и на тези
ответници да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението в
обжалваните му части, ведно с присъждането на разноските.
3. Въззивна жалба вх. № 1561/16.04.18г., подадена от И.А.К. чрез адв. М.Р.М.
*** срещу посоченото решение в частта
му, с която е бил отхвърлен иска му за солидарното осъждане на ответниците А.
Й.Б., С.И.С., И.С.С., М.А.М., М. С.Б., Й.А.Б. и А.И.К.
за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 20 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.,
а като следствие на това - и в частта, с която е бил осъден да заплати на
ответника М.М. разноски за първата инстанция. Счита се, че в тази му част
решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи се на нарушение на материалните норми на чл. 52 и чл. 51 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от претърпените и продължаващи болки и
страдания в резултат на нанесените телесни увреждания от първите 4 ответници.
Навеждат се за първи път и твърдения за негативни вреди от това, че за
инцидента на 27.04.13г. е била изнесена информация в медиите, тъй като ищецът е
бил кандидат в кампанията за избор на кмет на Община Цар Калоян, което
допълнително е рефлекктирало върху неговата активност и самочувствие. Сочи се
от друга страна, че неправилно са били ценени показанията на част от
разпитаните свидетели, сочещи еднозначно на търпените от ищеца неимуществени
вреди, както и на заключенията на експертите, излагащи становище за евентуално
пълно отшумяване на вредите за период от 3 години насетне /а не както е приел
съда, че вредите са търпени само за период от 3 години от инцидента/. В подкрепа на така изразените съображения,
въззивникът е посочил новосъздадено писмено доказателство Амбулаторен лист №
000777/09.03.18г. за извършен преглед от невролога д-р П. Тодоров, от което се
черпи аргумента, че симптомите на следтравмената болест продължават и
понастоящем. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и
уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния
му предявен размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното ѝ изплащане, ведно с разноские за двете
инстанции.
В предвидения срок насрещните страни
по тази въззивна жалба - А. Й. Б., С.И.С.,
И.С.С., М.А.М., М. С.Б., Й.А.Б. и А.И.К.
не са депозирали отговор.
С оглед на горното следва да се
приеме, че поради необжалването му, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са били
отхвърлени изцяло предявените против ответника И.С.М. в качеството му на
баща на непълнолетния към датата на деликта Серкат И.С., искове за присъждане
на неимущестени и имуществени вреди в ретендираните от ищеца размери, на осн.
чл. 48, ал. 1 от ЗЗД.
Всички въззивни жалби са подадени в предвидения срок, от страни с правен
интерес от обжалване на решението в посочените в жалбите негови части.
На въззивниците Й.А.Б. и А.И.К.
чрез особения им представител адв. С.Б. *** следва да се даде възможност в срок
до първото с.з. да уточнят обжалваните размери на присъдените обезщетения: дали
се обжалва решението за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за целия
присъден размер от 20 000 лв. или само за разликата над 4 000 лв. и
до присъдения размер от 20 000 лв.; дали се обжалва решението за присъдени
имуществени вреди само за разликата над 3 092.77 лв. до целия присъден
размер от 6 943.15лв. или се обжалва за сума в размер на 3 092.77 лв.
и за сума в размер на 197.42 лв. и не се обжалва за разликата над техния сбор
до присъдения общ размер на това обезщетение. При неизпълнение в дадения срок,
съдът ще приеме, че се обжалва решението изцяло в осъдителните му части.
Въззивна жалба вх. №
1554/13.04.18г. следва да се остави без движение. На въззивниците И.С.С. и М.А.М. следва да се даде възможност в
1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да представят
доказателства за представителната власт на адв. И.И. ***, включващи правото ѝ да ги представлява и пред настоящата
инстанция и да подава въззивна жалба от тяхно име по делото /тъй като
представените пълномощни по първоинстанционното дело – т. І, л. 390 и л. 392 са
само за първата инстанция/, или да потвърдят извършените от тяхно име без
представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба по
делото. При неизпълнение в указания срок въззивната им жалба ще бъде върната и
въззивното производство по същата ще бъде прекратено.
Въззивна
жалба вх. № 1561/16.04.18г. следва да се остави без движение. На въззивника И.А.К. следва да се даде
възможност в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи доказателства за представителната власт на адв. М.Р.М. ***, включващи правото му да го представлява
пред първата и пред настоящата инстанция и да подава въззивна жалба от негово
име по делото /тъй като единственото представено по делото пълномощно за адв. М.
е това на л. 12 от в.ч.гр.д. № 360/16г. на ВАпС и същото е само за представителство
по това дело/, или да потвърди извършените от негово име без представителна
власт всички процесуални действия пред първата инстанция, както и по подаване
на въззивната жалба и отговорите на въззивните жалби на насрещните страни по
настоящото дело. При неизпълнение в указания срок проведените без
представителна власт процесуални действия няма да бъдат зачетени, а
производството по тази подадена въззивна жалба ще бъде прекратено като
недопустимо.
Освен това, съдът намира, че и исковото производство в частта на
предявения иск за присъждане на обезщетение на претърпени имуществени вреди,
също следва да се остави без движение, тъй като първоинстанционният съд при
допускане на изменението на иска за присъждане на обезщетение имуществени вреди
е допуснал процесуално нарушение /на което се позовават въззивниците И.С.С. и М.А.М. чрез релевираното
оплакване за недопустимост на решението в тази му част/. В тази връзка следва
да се има предвид, че в обстоятелствената част и в първоначалния петитум на
исковата молба /т. І, л. 5-6/ е посочено, че се претендира сумата от 3 000 лв. като разлика между
дължимото ТВ и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност, 900 лв. неизплатени пари за дрехи и 200 лв. – заплатени разходи за
медицинско обслужване и медикаменти – всичките за периода от 27.04.13г. до
04.04.16г. – общо 4 100 лв. С изменението на иска, предприето с молбата на
л. 666, т. ІІ, ищецът претендира общо 6 943.15лв., от които 6745.73 лв., представляващи разлика в
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност от една страна и от
друга страна - дължимото ТВ и другите социално-осигурителни плащания, както
и суми за облекло, и 197.42 лв.
- заплатени разходи за медицинско обслужване и медикаменти. Първоинстанционният
съд е следвало да поиска от ищеца да уточни дали с намаляването на размера на
претенцията за присъждане на заплатени разходи за медицинско обслужване и
медикаменти от 200 лв. на 197.42 лв. е налице десезиране на съда чрез оттегляне
или отказ за разликата в претендираната парична сума. Освен това съдът е
следвало да иска от ищеца и уточнение на размерите на претенциите, които се
увеличават или намаляват и по видове
– с колко се увеличава претенцията за обезщетение на имуществените вреди,
изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност от една страна и от друга страна – размера на дължимото, но
неизплатено трудово възнаграждение, ведно с допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати; дали се поддържа и в какъв размер и претенцията за
заплащане на обезщетение, съизмеримо с неполучени пари за дрехи. Тези
уточнения следва да се изискат от ищеца от въззивния съд, който съобразно
наведеното в тази насока оплакване,
е длъжен да отстрани допуснатото процесуално нарушение, вкл. чрез прекратяване
на производството по искове за частите им, в които съдът е десезиран – в тази
насока виж Решение № 114 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2016
г., II г. о., ГК.
По доказателствените
искания в отговора и във въззивната жалба на И.А.К. съдът ще се произнесе
след изпълнение на горните указания.
Макар и настоящото въззивно
производство по делото да е образувано и по частично допустима към настоящия
момент първа въззивна жалба вх. № 1508/11.04.18г., подадена от адв. С.Б. *** в
качеството ѝ особен представител на ответниците Й.А.Б. и А.И.К.,
насрочване на делото в открито с.з. следва да се извърши едва след отстраняване
нередовностите по другите въззивни жалби и по исковото производство, с което ще
бъде окончателно определен и предмета на въззивното производство.
Ответниците са
обикновени другари, поради което и на тези от тях, които не са обжалвали
първоинстанционното решение /А. Й. Б., С.И.С. и М. С.Б. /, на осн. чл. 265, ал. 1 от ГПК следва да се укаже, че в срок не по-късно от първото заседание пред
настоящата инстанция, могат да се присъединят към тези въззивни жалби, които са подадени от останалите ответници и
които са допустими, както и че присъединяването става с писмена молба с
преписи според броя на страните в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по настоящото дело и по исковата молба на И.А.К., като му дава възможност в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото определение:
-
да представи доказателства за представителната власт на адв.
М.Р.М. ***, включващи правото му да
го представлява пред първата и пред настоящата инстанция и да подава въззивна
жалба от негово име по делото, или да потвърди извършените от негово име без
представителна власт всички процесуални действия пред първата инстанция, както
и по подаване на въззивната жалба и отговорите на въззивните жалби на
насрещните страни по настоящото дело.
При неизпълнение в указания срок проведените
без представителна власт процесуални действия няма да бъдат зачетени, а
производството по тази подадена въззивна жалба ще бъде прекратено като
недопустимо.
-
да уточни (със съответен брой преписи за насрещните
страни) дали
с намаляването на размера на претенцията за присъждане на заплатени разходи за
медицинско обслужване и медикаменти от 200 лв. на 197.42 лв., е налице десезиране на
съда чрез оттегляне или отказ за разликата в претендираната парична сума;
-
да уточнят (със съответен брой преписи за насрещните
страни) размерите
на претенциите, които се увеличават или намаляват, и по видове – с колко се увеличава претенцията
за обезщетение на имуществените вреди, изразяващи се в разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност от една страна и от друга
страна – размера на дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение, ведно с
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати; дали се поддържа и в
какъв размер и претенцията за заплащане на обезщетение,
съизмеримо с
неполучени пари за дрехи.
При неизпълнение в срок
първоинстанционното решение в тази му част ще бъде обезсилено, а настоящия съд
ще се произнесе след преценка на размерите, с които надлежно е сезиран съда по
исковете за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по настоящото дело, образувано по въззивна жалба вх. №
1554/13.04.18г., КАТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците И.С.С. и М.А.М. в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представят доказателства за представителната
власт на адв. И.И. ***, включващи
правото ѝ да ги представлява и пред настоящата инстанция и да подава
въззивна жалба от тяхно име по делото, или да потвърдят извършените от тяхно
име без представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната
жалба по делото.
При неизпълнение в указания срок
въззивната им жалба ще бъде върната и въззивното производство по същата ще бъде
прекратено.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците Й.А.Б.
и А.И.К. чрез особения им представител адв. С.Б. ***, в срок до първото с.з. да уточнят с препис за насрещната страна,
обжалваните размери на присъдените обезщетения: дали се обжалва решението за
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за целия присъден размер от 20 000
лв. или само за разликата над 4 000 лв. и до присъдения размер от
20 000 лв.; дали се обжалва решението за присъдени имуществени вреди само
за разликата над 3 092.77 лв. до целия присъден размер от 6 943.15лв.
или се обжалва за сума в размер на
3 092.77 лв. и за сума в размер на 197.42 лв. и не се обжалва за разликата
над техния сбор до присъдения общ размер на това обезщетение.
При неизпълнение в дадения срок,
съдът ще приеме, че се обжалва решението изцяло в осъдителните му части.
След евентуално
отстраняване нередовностите на въззивните жалби, подадени от ответници в
исковото производство, на необжалвалите обикновени другари А.
Йълмазов Б., С.И.С. и Мeлихат
С.Б., следва да се укаже, че в срок не по-късно
от първото заседание пред настоящата инстанция, могат да се присъединят към
допустимите въззивни жалби, подадени от останалите ответници, както и че
присъединяването става с писмена молба с преписи според броя на страните в
настоящото производство, на осн. чл. 265, ал. 1 от ГПК.
По доказателствените искания в отговора и във въззивната жалба на И.А.К. съдът ще се произнесе след изпълнение на горните
указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: