Решение по дело №341/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 445
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20194400500341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр.Плевен, 24.10.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

            ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли,  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                          Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                                Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря    Евгения Луканова……………. и в присъствието на

прокурора    ……………………..……. като разгледа докладваното от

съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело №   341 по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

          С решение   на Плевенски районен съд от 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6635/2018 г., е признато за установено на основание чл. 415, вр. с чл. 124 от ГПК, че  В.М.И.,***, дължи на  „***“ АД, със седалище гр. С., по договор за потребителски кредит №  *** г. следните суми:  171,51 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 817/2018 г. на ПлРС, като за разликата до претендираните 442,54 лв. отхвърля иска като недоказан и частично погасен чрез плащане в хода на делото /за сумата от 47,93 лв./. С решението са отхвърлени предявените от „***“ АД  против В.М.И. искове за признаване за установена дължимостта на следните суми по договор за потребителски кредит                       № *** г., а именно: 49,67 лв. – административни разноски, 79,45 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 20.03.2016 г. – като недоказани, както и за сумата 55,60 лв. – наказателна лихва за периода от 21.07.2015 г. до 24.01.2018 г. – като недоказан и частично погасен чрез плащане в хода на делото /за сумата от 12,07 лв./.

          Подадена е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част от „***“ ЕАД гр. С.,  чрез пълномощника  юрк. В. Г.. С жалбата се поддържа довод, че в отхвърлителната му част първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото е неправилно. Изложени са подробни съображения в подкрепа на този довод. Претендира се отмяната на  решението на районния съд в обжалваната му част и уважаване на предявения установителен иск, като бъде установена дължимостта на всички присъдени със заповедта за изпълнение суми в полза на дружеството.

             Ответникът по въззивната жалба В.М.И. не ангажира становище.

            Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

           Видно е от данните по делото, че  в полза на  „***” АД    гр. С., като заявител в заповедно производство,  е била издадена  заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 531  от  05.02.2018 г.  по ч.гр.д. №  817/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, срещу длъжника  В.М.  И.,***, за претендираните със заявлението суми.  Заповедта е била надлежно връчена на длъжника и същият е депозирал  възражение по чл. 414 от ГПК в указания му срок, с оглед на което първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, което е сторено.

           По делото е безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 12.02.2015 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер на 600 лв.

            С исковата молба са представени писмен договор и приложение № 1 към същия, съдържащо условията по кредита и погасителен план, които документи не съдържат подпис на кредитополучателя.

           Ищецът навежда твърдения, че договорът е сключен във форма на електронен документ и се позовава на попълнено от ответника, в качеството му на кредитополучател, заявление, приложено по делото като извлечение от електронната система на дружеството.

            В исковата молба се съдържа признание от страна на ищеца за внесени от ответника суми във връзка с погасяването на опуснатия му кредит, като се описани датите и размера на всяка една вноска. Общият размер на погасеното задължение е 640,60 лв.

          Съгласно приложения към исковата молба погасителен план кредитът е отпуснат за срок от една година, с краен падеж  20.03.2016 г., като погасяването следва да се извърши на равни месечни вноски от по 58 лв. Всяка погасителна вноска включва главница и лихва /възнаградителна/  в различни съотношения. Общият размер на задължението по погасителния план е  754 лв., от които 600 лв. главница и 154 лв. възнаградителна лихва.

            В представеното по делото заявление от кредитополучателя обаче е отразен друг размер на погасителна вноска – 105,53 лв. и не става ясно какъв е броят на вноските.

            С оглед признанието на ищеца за извършени плащания от страна на ответника във връзка с погасяването на кредита и съобразно посочените дати и суми на направени вноски, може да се направи извод, че до настъпване на крайния срок за издължаване на кредита – 20.03.2016 г. ответникът е изплатил общо сумата от  430,60 лв. Тази сума е платена на четири вноски, както е посочено в исковата молба, а именно: на 20.03.2015 г – 105,60 лв., на 20.04.2015 г. – 107 лв., на 24.05.2015 г. – 106 лв. и на 08.07.2015 г. – 112 лв.

            При констатираното различие в размера на погасителните вноски, посочени в заявлението на кредитополучателя и в изготвения от кредитора погасителен план, и при липсата на доказателства по делото относно фактически извършеното от ищеца погасяване на задължението по кредита с внесените от ответника суми, не може да се направи извод, че до крайния падеж на вземането е имало просрочени вноски по главницата, а оттам и дължимостта на лихва за забава върху тях. Въззивният съд приема, че  предвиденото с разпоредбата на Раздел X т. 2 от представените Общи условия за предоставяне на кредити на ищцовото дружество,  обезщетение за забава в размер на законната лихва е допустимо да се начислява само върху просрочена главница, но не и върху цялата просрочена погасителна вноска, която освен главница съдържа и възнаградителна лихва.  В този смисъл, с внесената от ответника сума в общ размер от 430,60 лв. следва да се счита погасена изцяло дължимата до падежа на цялото вземане възнаградителна лихва в размер на   154 лв. и част от главницата в размер на 276,60 лв.

             Въззивният съд счита, че доколкото по делото не са събрани други доказателства за направени от ищеца разходи по събиране на вземането по кредита, освен представения от него протокол, който е частен документа, издаден от страната и не се ползва с материална доказателствена сила, дължимостта на такива разходи не е установена по делото.

             При това положение всички извършени от ответника плащания след 20.03.2016 г. – 7 вноски от по 30 лв., описани в исковата молба и сумата от общо 60 лв., заплатени след образуването на заповедното производство,  следва да се отнесат на първо място за погасяване на лихвата забава, начислена за периода  от тази дата  до  подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и след това за  остатъка от  дължимата главница по кредита. Изчислена с помощта на  online  калкулатор за законна лихва  лихвата за забава върху цялата остатъчна главница след падежа е в размер на 52,57 лв.,  а дължимата главница е в размер на 276,60 лв.  При това положение с общо внесената от ответника сума в размер на 270 лв. следва да се счита погасена изцяло дължимата мораторна лихва и част от главницата в размер на 217,43 лв. В този смисъл  дължимата главница се определя в размер на 59,17 лв., т.е. в по-нисък размер от установения с първоинстанционното решение в необжалваната му част.

          Неоснователно е наведеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил направено от длъжника признание за размера на главницата с възражението му по чл. 414 от ГПК. В депозираното от длъжника възражение не е посочено изрично и недвусмислено, че той възразява само срещу част от присъденото със заповедта вземане, респективно в какъв размер е това вземане, поради което и заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на цялото вземане по заповедта.

          С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд приема, че  първоинстанционното решение е правилно в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде потвърдено.

          Въззиваемият не е претендирал разноски и при този изход на процеса разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

            Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд 

         

                                               Р    Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  274  от 08.02.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. №  6635/2018 г., в обжалваната му част.

            Решението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: