Р Е Ш Е
Н И Е
Номер четиринадесети
юни Година 2019 С.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори
въззивен състав
На двадесет и пети март
Година
2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НEДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
Секретар Р. А.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Николова
В.ч.н.х. дело № 585 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318
и сл. НПК, образувано по жалба от повереника на частния тъжител А.Г.М. *** –
адв. Ал. Ч. от ПАК, срещу невлязлата в сила присъда № 108 от 04.07.2018 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 778/2017 г. по описа Районен съд – гр. И..
С атакуваната присъда
подсъдимият А.Т.М. е признат за невинен и оправдан по обвинението, повдигнато с
тъжба на пострадалия, за престъпленията по чл. 130, ал. 2 НК, по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК; отхвърлен е предявения
от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпленията, инкриминирани в тъжбата, претендирани в
размер на по 1 500 лв. за всяко едно от трите престъпления; тъжителят е
осъден да заплати на подсъдимия сумата в размер на 3 000 лв. за направени
разноски по наказателното производство.
Недоволен от присъдата е
останал частният тъжител, който чрез своя повереник, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба срещу присъдата.
Поискана е отмяната на
обжалвания съдебен акт, като вместо него се постанови нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението, повдигнато с
тъжбата и да се уважи изцяло предявения граждански иск. Това искане се поддържа
с довода, че събраните доказателства по делото убедително установяват
извършването на деянията, инкриминирани в тъжбата и авторството на подсъдимия,
като в тази насока се сочат показанията на свидетелите Р. Д. и Р. В.. Твърди
се, че първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал показанията на
посочените свидетели и същевременно е кредитирал показанията на свидетелите А. М.
и Р. Н. /съответно съпруга и зет на подсъдимия/, и на Е. К. /работничка на
подсъдимия/ без да е констатирал противоречията между тях /сочат се конкретно/,
вътрешната им противоречивост и непоследователност, и освен това е пренебрегнал
тяхната заинтересованост от изхода на делото.
В съдебно заседание пред
въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Н. С. поддържа жалбата с
доводите, изложени в нея. Излага детайлен анализ на събраните гласни
доказателствени източници, вкл. и на събраните такива в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, с който аргументира доводи за доказаност на
обвинението, повдигнато с частната тъжба. Повереникът счита, че частното
обвинение е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. и В.,
като изтъква тяхната вътрешна последователност, пълната кореспонденция помежду
им относно съществените за правилното решаване на делото обстоятелства, а
именно: че конфликтът между тъжителя и подсъдимия е възникнал пред входната
врата на сградата, където подсъдимият е отправил обидни думи към тъжителя,
заканил се на тъжителя с престъпление против неговата личност и му е нанесъл
лека телесна повреда. Като аргумент в подкрепа на доводите за кредитиране на
показанията на свидетелите Д. и В. се сочи и обстоятелството, че същите се
намират в по-малко степен на близост с тъжителя в сравнение със свидетелите,
доведени от подсъдимия, не са зависими от тъжителя и не са заинтересовани от
изхода на делото, поради което техните показания са по-обективни и верни и е
следвало да бъдат кредитирани. В сравнение се изтъкват противоречия между
показанията на свидетелите К. и М., водени от подсъдимия, относно
обстоятелството седели ли са на диванче във фоайето на сградата преди
инцидента, както и по отношение на нецензурно изявление на тъжителя към свид. Н..
Изтъква се и противоречие между показанията на свидетелите М. и Н. кои и колко
души са слезли в мазето на сградата да проверят дали токът е спрян. На следващо
място се твърди, че показанията на свидетелите Д. и В. се потвърждават и от
показанията на свидетелите М.М., А.Б. и И.С..
Повереникът адв. Ч. се
присъединява към доводите, изложени от другия повереник – адв. С..
Частният тъжител А.М.
поддържа доводите на своите повереници. Счита, че показанията на свид. К. относно
факта, че е живял в кантората, целят да омаловажат показанията на свид. Д..
Защитникът на подсъдимия
моли да се потвърди присъдата, обосновавайки се с недоказаност на обвинението.
В тази насока защитата сочи противоречия между показанията на свидетелите,
водени от частния тъжител, които според защитата внасят съмнение в тяхната
достоверност. Твърди се още обвързаност на свид. Д. и на свид. В. с тъжителя,
което също се изтъква като основание за дискредитиране на техните показания.
Подсъдимият поддържа
доводите на своя защитник.
Софийският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Съвкупният анализ на събраните
в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд
доказателства и тези, събрани в хода на съдебното следствие, проведено пред
въззивната инстанция, установява фактическата обстановка, изложена в мотивите
на обжалваната присъда. Първият съд е положил, според правомощията си,
необходимите усилия за пълното, всестранно и обективно изследване на всички
значими за разкриването на обективната истина обстоятелства по делото.
Откликнал е положително на сторените от страните доказателствени искания и е
събрал възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата
обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на
обжалваната присъда и тъй като настоящата инстанция я възприема изцяло, не се
налага да я преповтаря подробно.
Подсъдимият А.М. е
съдружник и управител на СД „Б.-М .“, гр. С., което е собственик на сграда в
централната част на гр. П., известна още като „Б. к.“. Част от дейността на
дружеството била свързана с отдаване под наем на помещения в сградата.
Частният тъжител А.М. е
адвокат, вписан в П. АК.
На 12.12.2015 г. тъжителят М. наел стая № . от
описаната по-горе сграда, находяща се на втория етаж. Съгласно условията на
сключения с дружеството, представлявано от подсъдимия, договор за наем, обектът
бил нает с условие да се използва за жилищни нужди и за срок от една година.
При сключването на договора за наем присъствал и свид. Р. В.. Тъжителят М.
предплатил наемната цена за една година и извършил редица подобрения в наетото
помещение. През лятото на 2016 г. тъжителят започнал да забавя плащането на
дължимите суми за консумативи.
През есента на 2016 г. подс. М. подготвил анекс
към договора за наем за продължаване на неговия срок, който тъжителят не
подписал. Тъй като срокът на договора за наем изтекъл, а тъжителят не заплащал
наем, през месец февруари 2017 г. се провела среща между него и подс. М. с цел
уреждане на финансовите им взаимоотношения, като страните се уговорили до две
седмици М. да направи равносметка на стойността на направените от него
подобрения в наетото помещение.
В телефонен разговор между тъжителя М. и свид. А. М.
– съпруга на подсъдимия – била уговорена среща между страните за уреждане на отношенията
им по повод наетото от тъжителя помещение, като срещата била уговорена за
03.03.2017 г.
На 03.03.2017 г. подс. Ал. М., заедно със
съпругата си - свид. А. М. и със зет си
– свид. Р. Р. - отишли в гр. П., за да се срещнат с тъжителя. Подсъдимият
предварително бил приготвил предизвестие за прекратяване на договора, в случай че
с тъжителя не се разберат за стойността на направените подобрения.
При пристигането си в гр. П. подсъдимият се обадил
по телефон на тъжителя и го уведомил за пристигането си. Подсъдимият, заедно
със съпругата си и зет си се настанили в ресторант, непосредствено до сградата,
в която се намира наетото от тъжителя помещение. При тях в ресторанта дошла и
свид. В. К., която помагала на М. при стопанисването на сградата – почиствала
общите части, плащала сметките и други. Тъжителят се забавил и се наложило да
го чакат. Свид. Ан. М. отишла до аптека, а през това време подсъдимият решил да
се качи до наетото помещение, за да провери дали тъжителят е там. Подсъдимият,
заедно със свидетелите Р. Р. и Е. К. се качили на втория етаж, подсъдимият
почукал на вратата на тъжителя и след известно време последният му отворил.
Подс. М. му връчил предизвестието за прекратяване на договора, тъжителят М. го
прочел, след което го прибрал във вътрешния джоб на сакото си, без да го
подпише. Подсъдимият и свидетелите Р. и К. се върнали обратно в ресторанта, за
да изчакат свид. М..
Няколко минути по-късно тъжителят отишъл в
ресторанта и на висок тон му заявил, че трябва да плати инвестициите, като го
обвинил, че му е спрял тока. Тогава подсъдимият, заедно със свидетелката М.,
която междувременно се върнала, и свидетелите Р. и К., както и тъжителят, се
върнали в сградата, където свид. Р. проверил електромера на тъжителя и
установил, че същият се върти /отчита потребление на електроенергия/, т.е. че
има електрозахранване. Във фоайето на сградата тъжителят продължил разправията
с подс. М., докато последният, заедно със съпругата си, зет си и свид. К.
излезли от сградата и си тръгнали.
Установената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата, събрани по делото, които първият съд, съблюдавайки разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в
съответствие с действителния им смисъл. Първият съд е констатирал и посочил
изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения материал, дал е
аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои отхвърля и защо, като
съображенията му в тази насока са споделени и от настоящата инстанция.
Събраните в хода на въззивното съдебно следствие
гласни доказателства не допринасят за изясняване на релевантните от гледна точка
на предмета на доказване факти – дали подсъдимият е осъществил деянията,
описани в тъжбата. Най-напред показанията на свидетелите М. /майка на тъжителя/,
Б. и С. относно главния факт, предмет на доказване, възпроизвеждат разказаното
им от тъжителя и свид. Д. /М. и Б./, и от свид. В. /С./, а не свои лични
възприятия, т.е. те не са очевидци на деянията, инкриминирани в тъжбата.
Техните показания по отношение главния факт, предмет на доказване, са от
категорията на производните източници на гласни доказателства, което ги прави
принципно недопустими, доколкото в случая първичният източник е достъпен.
Същите обаче могат да послужат за проверка достоверността на останалите гласни
доказателствени източници и в тази насока ще бъдат обсъдени по-нататък.
Неотносими към предмета на доказване са и показанията на свид. И.С. – баща на
подсъдимия, доколкото същият не е присъствал на инцидента. В обобщение
събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства по
никакъв начин не променят фактическите констатации и изводи на първия съд,
които са споделени и от въззивният съд.
Неоснователни са упреците в жалбата към дейността
на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен
материал. Първият съд не може да бъде
упрекнат за допуснати недостатъци в доказателствения анализ. Събраните
доказателства са анализирани
поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при
спазване на формалните процесуални
изисквания е формирано вътрешното убеждение на съда, обосновало решаващите му
изводи.
Първият съд правилно е констатирал и отграничил две
групи гласни доказателствени източници на преки доказателства, които дават
противоположни сведения относно главния факт, предмет на доказване, а именно
дали подсъдимият е извършил деянията, описани в тъжбата. Едната група свидетели
включва тези, доведени от тъжителя, а именно свидетелите Д. и В., а другата
група – свидетелите, доведени от подсъдимия, а именно свидетелите М., Р. и К..
По повод доводите, изложени в жалбата, въззивният
съд намира за необходимо да подчертае, че не степента на близост на свидетеля
със страната, която го е призовала да свидетелства, е решаваща при преценката
на достоверността на неговите показания и само на това основание показанията на
близки или родственици на страните не могат да бъдат игнорирани. Това
обстоятелство не следва да бъде пренебрегвано, но във всички случаи показанията
на заинтересованите свидетели следва да бъдат внимателно анализирани и съпоставени
с останалите доказателства и доказателствени източници, събрани по делото.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, изложена по-горе, споделена и от въззивната инстанция, се
установява от показанията на свидетелите М., Р. и К.. Първият съд, отчитайки
близките отношения на тази група свидетели с подсъдимия, внимателно е
анализирал техните показания и правилно им е дал вяра, като е изложил
убедителни аргументи в тази насока, които не се налага да бъдат преповтаряни.
По повод жалбата следва да се отбележи, че показанията на посочените свидетели
се характеризират с вътрешна последователност и логичност, напълно
кореспондират помежду си, без съществени противоречия. Изтъкнатото в жалбата
противоречие между показанията на свидетелите М. и К., изразяващо се в това
дали по време на инцидента, за който разказват, са седели на диванчето във
фоайето на сградата, не е налице, доколкото свид. К. по същество не е отрекла
този факт, а и дори да съществуваше такова противоречие, то не би било от
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Обстоятелството, че свид. К. не цитира нецензурни думи, отправени от тъжителя
към свид. Р., по никакъв начин не дискредитира показанията й, тъй като тази
свидетелка в показанията си принципно не е цитирала дословно нито една от
репликите, разменени между участниците в разправията във фоайето на сградата и
освен това е обяснимо с динамиката на ситуацията, поради което обективно е било
напълно възможно и да не е възприела тази реплика. Без съществено значение за
изясняване на фактическата обстановка от гледна точка на повдигнатото обвинение
е и обстоятелството кой или кои лица са слезли в мазето, за да проверят дали
работи електромера, обслужващ помещението, наето от тъжителя.
В кореспонденция на кредитираните свидетелски
показания са и обясненията на подсъдимия, поради което първият съд, отчитайки
двояката им природа, правилно ги е оценил като годен доказателствен източник и
ги е ползвал при изграждането на своите фактически констатации.
Правилно първият съд е оценил като недостатъчни,
за да обосноват обвинителната теза, показанията на свидетелите Д. и В.. В
случая изводът относно тяхната неубедителност следва от внимателния им анализ и
съпоставяне с останалите доказателствени източници, без да има съществено
значение степента на близост в отношенията на всеки от тях с тъжителя. В тази
насока първият съд е изложил убедителни аргументи, с които не се е доверил на
показанията на свид. Д. и свид. В., тъй като най-напред тяхното присъствие на
инцидента не се потвърждава от останалите очевидци – свидетелите М., Р. и К.. Освен
това техните показания се дискредитират и от наличието на известни, но
съществени противоречия помежду им. Така свид. Д. изнася сведения, че описаните
в тъжбата събития, при които се твърди подсъдимият да е нарекъл тъжителя
„нещастник“ и „смешник“, да се е заканил, че ще го пребие от бой и да му е ударил
шамар по бузата, са протекли във фоайето на сградата, до входната врата, а
свид. В. твърди, че това се е случило на стълбите пред входната врата, каквито
са и фактическите твърдения, изложени в тъжбата. Според показанията на свид. А.
М. тази врата се затваря автоматично, при което, ако конфликтът е протекъл
вътре във фоайето, до вратата, както твърди свид. Д., то свид. В. не би могъл
да чуе от мястото, където се е намирал /от другата страна на улицата/
разменените в този момент реплики между тъжителя и подсъдимия. В същото време свид. М. изнася сведения, че
входната врата на сградата е на равнището на терена, а свид. В. описва стълби
пред входната врата, където се е развил наблюдавания от него конфликт.
Тук следва да се отбележи, че предметът на
доказване се очертава от фактологията, изложена в тъжбата и в тежест на
тъжителя е да установи фактите така, както са изложени в тъжбата. Фактическите
твърдения в тъжбата, освен, че очертават фактическата рамка на обвинението и
правната квалификация на описаното деяние, предпоставят и рамките на защитата
на подсъдимия, която се изчерпва със защитата му именно по фактите, описани в
тъжбата. Съдът е задължен да се произнесе единствено и само в рамките на
фактическото обвинение, очертано в тъжбата, като в противен случай би се
стигнало до недопустимо ограничаване правото на защита на подсъдимия,
конституционно установено и закрепено в разпоредбата на чл. 15 НПК. В
конкретния случай в тъжбата се съдържа фактическо твърдение, че конфликтът е
протекъл на стълби пред входа на сградата, което не се доказва от показанията
на свид. Д.. Впрочем, за обстоятелството, че между тъжителя и подсъдимия е
възникнала конфликтна ситуация при описаните по-горе време и място, и че тази
ситуация се е развила вътре в сградата, във фоайето, са и показанията на
свидетелите М., Р. и К., както и обясненията на подсъдимия.
В подкрепа на изложената фактология в тъжбата
относно конкретното място на извършване на инкриминираните с нея деяния,
вменени на подсъдимия, са събрани единствено показанията на свид. В.. По
отношение на неговите показания следва да бъде споделен довода на първият съд,
че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като влизат в противоречие с
показанията на останалите свидетели относно мястото на конфликта от една
страна, от друга – няма събрани гласни или други доказателства, които по
несъмнен начин да потвърждават, че свид. В. действително е станал очевидец на
събитията, които разказва и най-сетне развитата от него теза бележи и известна
житейска неправдоподобност. Така според неговите показания, той е възприел
конфликта зрително и слухово, вървейки към сградата по отсрещния тротоар, след
инцидента тъжителят се прибрал, подсъдимият влязъл в ресторанта, а свид. В.
изчакал 2-3 минути, звъннал на тъжителя по телефона, установил, че е разстроен
и изплашен, след което си тръгнал. Такова поведение изглежда житейски нелогично
при положение, че тъжителят бил извикал свид. В. точно за да му окаже
съдействие при възникнала конфликтна ситуация, при което и при условие, че
свид. В. сам бил възприел, че тъжителят е изплашен и разстроен, вместо да се
поинтересува дали може да му помогне, си тръгнал. В същото време свид. М.
съобщава, че след като разговаряла по телефона със сина си /тъжителя/, което се
случило по време на конфликтната ситуация между подсъдимия и тъжителя, развила
се в ресторанта, веднага тя и съпругът й тръгнали с такси към „Б. к.“, а когато
пристигнали, заварили пред входа тъжителя и свид. Д., тя разговаряла с тях и те
й разказали какво се е случило, като свид. М. не е видяла никого другиго там,
вкл. и свид. В.. От друга страна свид. Д. въобще не споменава да е разговаряла
непосредствено след инцидента със свид. М..
При това положение се явява правилен извода на
съда за недоказаност на обвинението относно мястото на извършване на
инкриминираните в тъжбата деяния от една страна, а от друга – внася обосновано
съмнение в достоверността като цяло на показанията на двамата свидетели Д. и В.,
а оттам разколебава обвинението, повдигнато срещу подсъдимия с тъжбата.
При установената
фактическа обстановка, следва да бъде споделен решаващия извод на
първоинстанционния съд, че обвинението повдигнато срещу подсъдимия с тъжбата не
се доказва по категоричен и несъмнен начин според стандартите, поставени в
разпоредбата на чл. 303 НПК, поради което подсъдимият правилно е бил оправдан
по това обвинение.
Обжалваният
съдебен акт е правилен и в неговата гражданска част, с която са отхвърлени
предявените от частния тъжител срещу подсъдимия граждански искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от деянията, описани в
тъжбата, неимуществени вреди. При липса на доказателства, установяващи
причиняването на претендираните вреди, предявените искове за обезщетяването им
на основанието по чл. 45 ЗЗД се явяват недоказани и поради това правилно са
отхвърлени като неоснователни.
При
изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло
като правилен, а предявената жалба от частния тъжител се явява неоснователна.
В
пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение
или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 108 от
04.07.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 778/2017 г. по описа Районен съд – гр.
И..
Решението е окончателно.
Решението е подписано с особено мнение от съдия
Яника Бозаджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: /о.м./ 1.
2.