№ 103
гр. Айтос, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100727 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК, вр. с чл. 321, ал. 5 ГПК.
Първоначално е предявен иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК от В. Т. П.
срещу Р. И. Т., но в хода на производството е постигнато споразумение по чл.
51 СК между страните за развод по взаимно съгласие. Страните искат от съда
да допусне развода по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото между тях
споразумение.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
Страните са сключили брак на 10.12.2022 г. в ***, за което е съставен Акт
за граждански брак № 0226/10.12.2022 г. от Община Айтос. При сключването
на брака съпругата е променила фамилията си от „П.“ на „П.“. Страните нямат
деца от брака си.
За да бъде допуснат разводът по взаимно съгласие е нужно да бъде
постигнато писмено споразумение, в което да бъдат уредени всички
релевантни въпроси по чл. 51 СК; съгласието на съпрузите да се разведат да е
сериозно и непоколебимо; споразумението да не противоречи на закона и
добрите нрави.
В случая пред съда е подписано споразумение, с което страните се
съгласяват да прекратят брака помежду си по взаимно съгласие; че не си
1
дължат издръжка след брака; че семейното жилище се предоставя за ползване
на съпругата; че съпругата ще възстанови предбрачното си име.
Съдът намира, че подписаното споразумение урежда всички релевантни
въпроси по чл. 51, ал. 1 СК.
На следващо място, в открито съдебно заседание пред съда страните
лично са заявили съгласието си да прекратят брака помежду си. Съдът
намира, че това съгласие е сериозно и непоколебимо.
На последно място, споразумението не противоречи на закона и добрите
нрави.
Въз основа на изложеното съдът счита, че бракът следва да бъде
прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото между
страните споразумение.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът определя
окончателна държавна такса по развода в размер на 40 лв. От тях 25 лв. вече са
внесени от съпругата, поради което е справедливо остатъкът да бъде внесен от
съпруга.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК чрез развод по взаимно съгласие
сключения на 10.12.2022 г. граждански брак между В. Т. П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
който е съставен Акт за граждански брак № 0226/10.12.2022 г. от Община
Айтос.
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнато споразумение
между В. Т. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р. И. Т., с ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва:
1. Страните не си дължат издръжка след развода.
2. Семейното жилище, което е собственост на ищцата, се предоставя за
ползване на нея след развода.
3. Съпругата възстановява предбрачната си фамилия – „П.“.
ОСЪЖДА Р. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка
на Районен съд – Айтос сумата от 15 лв. – окончателна държавна такса за
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3