РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д. № 16637/
2021г., съставът на Пловдивския районен съд, е отхвърлил предявения от Д.
В. Т., ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН **********, иск за отмяна на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на договор за дарение на недвижим имот,
сключен на 15.09.1993 г. с нотариален акт № ****, том 42, дело № *****/1993
г. по описа на Нотариус при ПРС, с предмет следния недвижим имот – 1/4
идеални части от жилище – апартамент, представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *****.*****.1209.1.2 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-48 от 03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с
административен адрес: гр. *****, с площ от 102 кв.м., ведно с избено
помещение № 6, с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от
общите части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване, като неоснователен.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
1
ищцата Д. В. Т., ЕГН ********** с подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционния акт, като постановен в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния
спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от
въззиваемия Я. К. Т., ЕГН **********, с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД, предявен от Д. В. Т. против Я. К. Т. за отмяна на сключен
между страните на 15.09.1993 г. договор за дарение на недвижим имот,
находящ се в гр.****, до размер на прехвърлената ¼ ид.ч. от имота.
Изложени са съображения за непризнателност от страна на дарения,
изразяваща се в непредоставяне на необходимата издръжка на дарителя. Сочи
се, че е връчена нотариална покана, с която ищцата е поискала от ответника
да й заплаща месечна издръжка, считано от 15.02.2012г., в размер на 100 лева,
на която последният не се отзовал, нито проявил загриженост относно
2
здравето и нуждите й.
Ответникът оспорва иска, като счита същия за недопустим, тъй като
срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД бил преклузивен и същият е изтекъл на 16.02.2013
г., поради което моли да се прекрати производството по делото. По същество
оспорва изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска и претендира направените разноски по делото.
С постановеното по спора решение № 3428/24.10.2022г. по гр. д. №
16637/ 2021г. ПРС е отхвърлил исковата претенция, като неоснователна и
недоказана.
С Решение № 147 от 08.02.2023 г.по в.гр.д. №3121/2022г. по описа на
ПОС въззивният съд е обезсилил решение № 3428/24.10.2022г., постановено
по гр. д. № 16637/ 2021г., по описа на РС-Пловдив, като процесуално
недопустимо и е прекратил производството по него. Мотивите са, че искът е
предявен извън едногодишния преклузивен срок, изтекъл на 15.02.2013г.
Върховният касационен съд е отменил крайния акт на въззивната
инстанция с Решение № 233/16.04.2024г. по гр.д. № 2263/2023г. и е върнал
делото за разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Пловдив.
Мотивите са, че неправилно в решението на ПОС е прието, че 1-годишният
срок има за начало 15.02.2012 г. – датата на връчена нотариална покана, с
която ищецът е поискал издръжка от ответника, и е изтекъл към 22.10.2021 г.
– датата на предявяване на иска. Посочва се, че въззивният съд е бил длъжен
да съобрази, че с исковата молба дарителят отново кани ответника за
издръжка и да се произнесе по възражението за погасителна давност с
решението по съществото на спора, след и ако установи, че потестативното
право по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е възникнало и съществува към момента на
приключване на съдебните прения. За преценката са от значение и
конкретните твърдения в отговора на исковата молба, с които ответникът
оспорва иска. Освен за срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД, той е възразил, че ищецът е
в добро здравословно състояние и не са нуждае друг да се грижи за него;
разполага с достатъчно доходи, които покриват нуждите му за храна, дрехи,
консумативни разноски и т.нат., включително защото ответникът му
предоставя необходимите парични средства и грижи при всяко искане от
ищеца. Според ВКС въззивният съд е бил длъжен да изясни какви са
конкретните нужди на ищеца според неговото здравословно състояние и
3
доходи, т.е. дали дарителят може сам да се издържа или трайно се нуждае от
издръжка. По възражението по чл. 227, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е бил длъжен
да съобрази, че срокът е давностен и не може да изтече, докато трае процесът
за упражненото с иска потестативно право (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно между страните е бил подписан Договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № ****, том 42, рег. № *****, дело № ***** от
15.09.1993 г. на Нотариус при ПРС, по силата на който, Д. В. Т., заедно с
покойния си съпруг, са дарили на децата си, в т.ч. на ответника Я. К. Т. /1/4
ид.ч./ от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****.*****.1209.1.2, находящ се в гр. *****, представляващо жилище,
апартамент, с площ от 102 2 кв.м., ведно с избено помещение № 6, с площ от
11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите части на сградата, при
запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Между страните няма спор, а и от приетото като писмено доказателство
по делото Удостоверение за наследници, се установява, че К. Т. Т. е починал
на *****.2009 г., като е оставил за свои законни наследници Д. В. Т. - съпруга
/ищец по делото/, С. К.а Т. - дъщеря и Я. К. Т. –син /ответник по делото/.
На 15.02.2012 г., е била връчена нотариална покана на ответника, с
която ищцата е поканила ответника да й заплаща месечна издръжка в размер
на 100 лева.
По делото като писмени доказателства са приети /л.61-63/ и Нотариална
покана, връчена от ответника на ищцата, на 25.05.2022 г., с искане да му
предостави удостоверение за банкова сметка, по която иска да превежда на
ищцата исканите суми, на място в кантората на адв. С., с посочен адрес, или
да го изпрати на посочена електронната поща; както и пощенски запис за
паричен превод от ответника на ищеца на сумата от 100 лева.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Д. В. Т., която на
зададените й от ответника въпроси - дали по повод връчена й нотариална
покана от 22.05.2022 г., е казала на адвокат С. /пълномощник на ответника/,
че не желае издръжка от Я. К. Т.; че няма необходимост от пари, а му е
казала, че единственото, което иска от Я. е целият имот да бъде даден на
дъщеря й – е отговорила, че е вярно, че не е искала издръжка от сина й;
4
казала, че преди 13 години, когато за пръв път помолила, след смъртта на
баща му, когато му поискала такава помощ, той отказал да й я даде. Сега не
била споменавала изобщо, че иска издръжка, а просто, че иска да развали
дарението. Отрича, да е казвала на пълномощника на ответника, че
единственото, което иска от Я. е целият имот да бъде даден на дъщеря й.
Ищцата обяснява още, че когато внесла документите в съда за разваляне на
дарение, ответникът й се обадил и му казала, че тя не иска издръжка, а че
подава молба за разваляне на дарението, защото не й бил помагал с нищо.
По делото като писмени доказателства е прието и Разпореждане от
01.07.2021 г. от НОИ – ТД - **** /л.9/, от което се установява, че пенсията на
ищцата е в размер на 429.42 лева.
Като писмени доказателства са приети документи относно
здравословното състояние на ищцата Д. В. Т. /л.64 - 76/ – Епикриза, издадена
от „Специализирани болници за рехабилатация – Национален комплекс ЕАД
Филиал ****“ от 03.07.2019 г. с диагноза „лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури; първична *****“; с посочени придружаващи
заболявания – ***** сърце без (застойна) ***** недостатъчност, изписана с
подобрение и препоръки да спазва щадящ двигателен режим; Епикриза,
издадена от „Специализирана болница за рехабилатация – Медицински
център Месемврия“ от 02.10.2017 г. с диагноза „лечение, включващо други
видове рехабилитационни процедури; първична *****“, изписана с
подобрение и препоръки да спазва двигателен режим с умерено физическо
натоварване в домашни условия; Епикриза, издадена от МБАЛ - ****, Очно
отделение, от 19.05.2017 г., с диагноза „Първична ***** с отворен ъгъл“,
изписана с подобрение и препоръки за медикаментозно лечение;
Амбулаторен лист от 29.03.2022 г. с основна диагноза „състояние след
прекаран *****“, с анамнеза, че преди 10 дни е преболедувала ***** и се
оплаква от замайване, с посочено обективно състояние: задоволително общо
състояние, без назначена терапия; както и рецептурна книжка за изписани
лекарства на ищцата от 01.02.2019 г., за диагнози: ***** без (застойна) *****
недостатъчност и първична ***** с отворен ъгъл.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
изготвена съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите възможности
на ищеца и неговото семейство.
5
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита
на свидетелите М. И. Х., Е. С. К., Г. И. Т. и Д. А. Т..
Свидетелят М. Х. твърди, че нейният мъж е братовчед на ищцата,
поради което я познава от 43 години, живеят на не повече от 200 метра от
дома на ищцата, както и, че се виждат почти всеки ден. Сочи също, че
дъщерята на ищцата се грижи за нея, когато е в България, тъй като живее в
Англия със сина си, а като си дойдат отсядат при майка им. Водели я на
почивка, на море. Свидетелката твърди също, че преди да почине съпругът на
Д., дъщеря й С. живеела при тях по принцип, която винаги била там.
Свидетелката много рядко виждала Я., виждала го, когато съпругът на Д. бил
жив. Свидетелката твърди, че не била виждала ответника Я. от 13 години,
като след смъртта на баща му въобще не го е виждала, нито бил идвал.
Твърди, че на ищцата й било мъчно, че синът й не я търси. Не знае ищцата да
го е търсила, тъй като не са говорили по този въпрос. Свидетелката твърди, че
си общува с Д., като последната не й е споделяла, че има нужда от пари. Не си
били говорили, че има нужда от нещо, освен нещо в домакинството и освен,
когато била болна от *****, когато ищцата й се обадила. Сочи, че при нужда,
понеже ищцата била болна от *****, тя и комшийка на свидетелката, й
пазарували. Свидетелката твърди, че Д. работи - чисти два входа, които и към
настоящия момент продължава да чисти. Според свидетелката, ищцата, за
възрастта си, е в сравнително добро здравословно състояние.
Свидетелят Е. К. /племенница на ищцата/ твърди, че ищцата й се
обаждала винаги, когато има нужда от мъжка помощ, като с мъжа й ходили да
й помагат. Свидетелката твърди, че синът й Я. от смъртта на баща му не го е
виждала, както и, че не е питала леля си за него. Не знае дали ищцата го е
търсила, както и дали му се е обаждала. Доколкото знае, той не й се обаждал,
поради което и на ищцата й било мъчно, че не я търси. Споделила й била, че
ответникът не й помагал, не ходил да я види, не отивал да я види по рождени
дни, празници.
Свидетелят Г. Т. /съпруга на ответника/ твърди, че познава ищцата от
1992 г., когато се запознали със съпруга й. Свидетелката твърди, че имала
едно дете от преди да се запознае с Я. и едно след това. Сочи, че още от
началото, винаги са се опитвали да имат такива отношения, каквито трябва да
има между деца и родители. Сочи, че никога не са отказвали да се виждат с
6
тях, преди да почине свекър й. Тогава контактите им били много повече.
Свидетелката твърди, че винаги е имала усещане, че ищцата има
пренебрежение към тях, към нея, към децата й, към сина й, който носи
имената на свекър й. Винаги, искали да поддържат добри отношения.
Свидетелката твърди, че е ставала свидетел на обаждания от Я. на майка му.
Дори били ходили там. Тъй като нямали ключ за там, ако ги пуснат - ще
влязат. Сочи, че на съпруга й, му тежали тези неща - отношението спрямо
него, което било различно от това спрямо сестра му. Твърди още, че съпругът
й много обича да ходи в Б., където бил отраснал. Впоследствие свекърва й, й
била казала, че чужди деца не могат да се гледат там, защото свидетелката
имала едно дете преди брака с ответника. Когато са ходили там, отсядали в
къщата на сестрата на свекърва й, която 2013 г. се оказало, че била
прехвърлена. Свидетелката твърди, че ако свекърва й някога е поискала нещо
от тях, никога не са отказвали, каквато и да било помощ, да направят каквото
и да е. Тъй като ищцата нямала кола, не са й отказвали да ги закарат някъде.
Свидетелката твърди, че откакто свекър й починал, нещата се променили -
имало случаи, когато не могат да се обадят на ищцата, защото е сменила
номера, искали са от племенника, номера й. Твърди, че са ходили до тях. Ако
звъннеш на входа и не се отвори, няма как да влезеш, когато не са я намирали.
Твърди, че не ги е пъдила, защото са ходили един вид премерено, в годините
им е показвала, че не могат да ходят без повод, без питане. Имало е моменти,
когато са говорили през терасата, защото Д. не ги е канила да влизат.
Свидетелката твърди, че след като починал свекъра й, съпругът й е помагал
на майка си, каквото и да е поискала от тях, никога не е оставала на заден
план. Дори, когато е трябвало да я закара някъде. Майка му се била обаждала
на Я. да закара С. в С. или да я вземе, което било преди повече от 10 години, а
в Б. от пет години. Свидетелката твърди, че никога ищцата не им е искала
пари. Според свидетелката, съпругът й, поне веднъж месечно звъни по
телефона на майка си, като последната не му била споделяла нещо тревожно,
защото съпругът й щял да й сподели. Свидетелката не помни случай, през
последните години, ищцата да се е обаждала на Я., дори да пита за внуците,
даже и за правнука й. Според свидетелката, първият човек, на когото се
обадил съпруга й, когато се родил внука им, била майка му. Твърди още, че
колкото пъти я е виждала, всеки път й канила на гости - имало много
празници в годините, винаги ги канили, заедно с дъщеря й С. и сина на
7
последната. Свидетелката твърди още, че миналата година ходили в Б., като
Д. била там, за което те не знаели. Свидетелката и дъщеря й се зарадвали, че
ще я видят, дори с внука на свидетелката се качили по стълбите и нейната
дъщеря казала на детето си: „Ела да се запознаеш с моята баба.“. Ищцата
лежала на леглото, махнала с ръка, направила жест да не я притесняват,
защото говорила по телефона и те излезнали. Отишли да налеят вода и след
като се върнали било заключено, а ищцата я нямало. Преспали при
братовчедка на Я., при леля му. Свидетелката твърди още, че ходили във
вилата в Б.. Тъй като нямали ключ, отивали при братовчедка на мъжа й.
Никога не били ходили, без тя да е там, защото трябвало да им даде ключ, за
да отидат. Ходили били там, когато ищцата и съпругът й са били там.
Свидетелят Д. Т. /племенница на ищцата/ твърди, че живее в Б., както
и, че на гости са й ходили Я. и съпругата му с децата. Твърди, че поддържа
контакт с всички - и с леля й /ищцата/, и с дъщеря й, и със сина й /ответника/.
Свидетелката твърди, че от контактите й с леля й, никога не й е споделяла да
има финансови или други проблеми, затруднения и здравословен проблем.
Сочи, че са се виждали заедно на общи тържества, на бал – 2013 г. и 2014 г.,
след като е починал калеко й /2009 г./. Свидетелката, никога не била имала
някакви съмнения или мисъл, че имат лоши отношения, че Я. има лошо
отношение към майка си, дори ищцата никога не й се била оплаквала да има
Я. лошо отношение към нея. Свидетелката твърди, че Я. винаги й е помагал с
каквото може. Твърди, че майка й, която е сестра на Д., делят една къща в Б.,
разделена на две, като племенника й ги потърсил да прехвърлят тази част на
С., на дъщеря си. Сочи, че леля й не й е споделяла да иска издръжка или да
има нужда. Свидетелката сочи, че дори не можела да повярва, че леля й има
нужда от издръжка. В 5 разговорите с ищцата, говорили повече за внука й
/сина на дъщеря й/. Сочи, че къщата в Б. я посещават лятото, защото е по-
прохладно. Твърди, че Я., след смъртта на баща му, го е виждала да помага с
колата, да пренася багажи - компоти, сладка, друг багаж, такива неща, от Б.
към П. Свидетелката заявява, че не знае Д. да е била болна от *****, не й се е
обаждала леля й, нито някой друг по този въпрос. Никога не е виждала да има
конфликти или караници между страните по делото, но сочи, че ищцата имала
повече контакти с дъщеря й и сина й, което си го обяснява, че се дължи на
това, че са живели заедно, защото се е грижила повече за сина й. Твърди, че
Д. е гледала внука си – сина на С., но не е гледала децата на Я.. Когато Я. са
8
били там, са си тръгвали с децата.
В открито заседание от 12.06.2024г. пред настоящата инстанция е
представен и приет непотърсен пощенски запис, от който се установява, че
ответникът по делото е направил нов опит да предостави издръжка в размер
на 100 лева на Д. Т. след завеждане на исковата претенция.
Първият спорен въпрос е дали давностният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е
изтекъл. В тази връзка ПОС намира следното:
В чл.227, ал.1 ЗЗД са предвидени три хипотези, при които дарителят
може да отмени извършеното дарение, сред които е и б.в): дареният отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Фактическият състав
на това основание изисква наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки – дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал
издръжка от дарения, дареният да е отказал престирането й. От момента на
възникване на необходимостта от издръжка, моралното задължение за
нейното даване се трансформира в правно такова. При първият елемент от
фактическия състав (дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за
своето съществуване) нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има
траен характер. Тя трябва да съществува към датата на поканата или поне към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото, като е възможно
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е
възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има
значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да
е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал
необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е
трайно това състояние. Силата на присъдено нещо се формира към датата на
приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Нуждата
от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. "в" ЗЗД се установява при
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна
сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди
/Решение № 172 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г., г. к., іv г. о. на ВКС/.
Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б.
“в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се
нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства
9
(писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил
покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на
поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и
писмена. Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката
на дарителя или само отделни негови нужди. Предявеният иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД съдържа искане за издръжка от дарения,
което следва да се вземе предвид съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от
действащия ГПК. В случай, че ответникът по иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД
предложи плащане на издръжка, този нов правопогасяващ факт ще следва да
се съобрази при преценката за основателността на предявения иск. Не е
необходимо в исковата молба да бъде посочена конкретна сума за
претендираната издръжка.
Третият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в”
ЗЗД е дареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е
налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е
изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на
дарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.
Следва да се отбележи, че съгласно ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГК на ВКС при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае,
ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случай, че е налице
отказ на самия дарител от предоставяната му от надарения издръжка, т.е.
когато отказът не е продиктуван от липсата на грижи от последния,
недаването на издръжка след заявения отказ от нея не съставлява
неизпълнение на моралното задължение, което да се санкционира по реда на
чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД (Решение № 67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г.,
на IV г.о.). Според Решение № 586/24.06.2009 г., по гр.д. № 1949/2008 г., на
III г.о., когато дарителят е прекъснал сам предоставяните грижи и подкрепа от
дарения и е предявил впоследствие иск за разваляне на договора, същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът сам се е
поставил в състояние на нужда от издръжка, пречейки на дарения да
изпълнява задължението си.
10
Съгласно чл.227, ал.3 ЗЗД искът за отмяна на дарение може да се
предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяване на дарението, което не се отнася до обичайните и
възнаградителните дарове. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД,
доколкото преценката за признателност на надарения е строго лична, в
случай, че надарените са повече от един, дарителят може свободно да избира
от кого от тях да иска издръжка, респективно недаването на такава ще е
основание за отмяна на дарението само на това лице. По отношение на вида
на този срок – дали е преклузивен, или давностен, настоящата инстанция
следва да съобрази указанията и мотивите на отменително Решение №
233/16.04.2024 по гр.д. №2263/2023г., приложено по делото, в което ВКС
сочи, че срокът е давностен и не може да изтече, докато трае процесът за
упражненото с иска потестативно право (чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД). Отказът на
дарения да дава поисканата от него издръжка на дарителя не е пречка
последният да я поиска наново, като новият отказ е основание за отмяната на
дарението, независимо от това, колко време е изтекло от извършването му, от
предшестващите откази и независимо дали е правено друго такова искане.
Ето защо едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато
съществува нуждата от издръжка. Касае се до продължено състояние на
трайна нужда от издръжка, поради което давността ще тече от момента,
докогато трае това състояние. Следователно въззивният съд трябва да
изследва нуждата от издръжка на Д. Т. от датата на поканата – в случая
22.10.2021г., когато е депозирана исковата молба, до приключване на устните
състезания във въззивното производство.
По делото се установява, че ищцата-дарител е родена през 1943 г.,
която страда от ***** сърце без (застойна) ***** недостатъчност, има
първична ***** с отворен ъгъл, както и първична двустранна *****. Приема
лекарствени медикаменти и извършва лечение, чрез рехабилитационни
процедури, чиято стойност се заплаща от НЗОК, което се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – епикризи и рецептурна
книжка на ищцата.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че съгласно данните на НСИ, средномесечният паричен разход
за едно лице за трето тримесечие на 2021 г. е 495.58 лева, за четвърто
11
тримесечие на 2021 г. е 517.36 лева, за първо тримесечие на 2022 г. е 495.82
лева, а второто тримесечие на 2022 г. е 538.77 лева. Размерът на месечния
доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, с добавка, е
общо 429.42 лева, като недостигът на парични средства на ищцата е от 66.16
лева за третото тримесечие на 2021 г.; за четвъртото тримесечие на 2021 г. –
87.94 лева; за първото тримесечие на 2022 г. – 66.40 лева; за второто
тримесечие на 2022 г. – 109.35 лева.
От събраните по делото свидетелски показания на св.М.Х., се
установява, че ищцата чисти два входа, във връзка с което получава
допълнителни доходи. Сочи, че Д. Т. е в добро здравословно състояние. Не е
споделяла на свидетелката, че има нужда от пари, но й било мъчно, че синът
й не я търси. Свидетелят Г.Т. (съпруга на Я. Т.) твърди, че никога ищцата не е
искала пари, а ако е искала нещо друго, тя и съпругът й са помагали. Винаги
се опитвали да поддържат отношения с нея, но било налице пренебрежение
от нейна страна. Според показанията на св. Д.Т. (племенница на ищцата;
майка й е сестра на ищцата) Д. Т. не е споделяла да има финансови
затруднения или здравословни проблеми, а синът й Я. винаги й помагал с
каквото може. Свидетелят заявява, че ищцата е направила предложение на
майка й, да закупи нейната част от наследствената им къща в гр. Б., но майка
й – отказала.
Преценени в светлината на чл. 172 ГПК, настоящата инстанция също
кредитира показанията на свидетелките, като ясни, последователни и
подробни. Въпреки близките отношения, същите се припокриват в множество
детайли и създават представа за бита и поведението на ищцата.
В открито съдебно заседание от 02.06.2022г. районният съд е
задължил на основание чл.190 ГПК в следващо заседание ищцата да
представи нот.акт от ****.2013г., с който е дарила на дъщеря си С. Т.
недвижим имот в гр.Б.. Макар същият да не е представен по делото, в
заседание от 27.09.2022г. страната признава неизгодния за нея факт, че
действително е дарила на дъщеря си ½ ид.ч. от наследствената си къща в гр.
Б., чрез което би могла да реализира доход, в случай, че беше извършила
продажба.
Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, водят към еднозначен извод за липса на първия елемент
12
от фактическия състав на настоящия иск- трайна нужда на ищцата от
издръжка. Вярно е, че според изготвената експертиза се установява известна
недостатъчност на парични средства, които Д. Т. получава от пенсия и
добавка. В същото време тя получава допълнителен доход от чистене на
входове на сгради, предложила е изкупуване на част от наследствена къща в
гр. Б. – собственост на сестра й, и е извършила дарение на ½ ид.ч. от същата
къща в полза на дъщеря си. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни,
както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми
или цена на друго имущество /Решение № 145 от 01.11.2017 г. по гр. д. №
786/2017 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/. Няма данни и не се установява наличие на
конкретни битови или особени здравословни нужди за ищцата.
На следващо място, видно от материалите по делото, дареният е
манифестирал готовност да предостави поисканата от дарителя издръжка и са
налице доказателства за такива опити – непотърсени пощенски записи за
паричен превод на сумата от 100 лева., както в хода на първоинстанционното,
така и в хода на въззивното производство. Поискана е банкова сметка с
нотариална покана от 25.02.2022г., по която да се осъществяват паричните
преводи. Въпреки това, ищцата не е оказала необходимото съдействие.
Поведението на Я. Т.н не може да се определи като липса на грижи, респ.
неизпълнение на моралното задължение, което да се санкционира по реда на
чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД. Самата ищца при изслушването й по реда на чл. 176
ГПК е заявила на адвокат С. /пълномощник на ответника/, че не желае
издръжка от Я. К. Т., както и че няма необходимост от пари.
Предвид съвпадението с изводите на районния съд, въззивната жалба
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна в общ размер на 2 000 лв., от
които: 1 000 лв. по гр.д. № 2263/2023г. по описа на ВКС; 1 000 лв. по в.гр.д.
№ 1088/2024г. по описа на ПОС.
13
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д.
№ 16637/ 2021г., по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН ********** да заплати на Я. К. Т., ЕГН
********** разноски по делото в общ размер от 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14