Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 14.05.2018 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 23.04.2018
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1897 по описа за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Гражданско дело № 1897/2016г. по описа на Районен съд-
К. е образувано по предявен иск от “Д.С.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК 20372446,
представлявано от управителя Д. Н. Н.., чрез пълномощника си адвокат Я.Ж.И.,
със съдебен адрес:*** против „В.В.– С. и СИЕ“ СД, със седалище и адрес със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от В. С. С. с правно основание в чл. 228 и сл. ЗЗД с цена
на иска 5 320 лева.
В исковата си молба ищецът твърди, че на *****.2007г.
между „Б.Б.К.“ ООД и ответника "В.В.-
С. и Сие“ СД бил сключен договор за наем, по силата на който „Б.Б.К.“
ООД, в качеството на наемодател предоставя на „В.В.- С. и Сие“ СД, в качеството на наемател, за временно и
възмездно ползване собствените си три помещения /апаратна, ведно с ТВ студио н
една стая - офис/ на четвъртия етаж на страда, находяща се в гр. К., ул. „********************“
№**, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 300,00лв. В договора фигурирала като дата на
сключване и датата ****.2007г., но договорът бил подписан от страните на *****.2007г.
Сочи, че договорът за наем бил сключен за срок от 3
години. Съгласно клаузата на чл.4 от Раздел I от Договора за наем, в случай, че
след неговото изтичане /на дата *****.2010г./, нито една от страните по
Договора не пожелае неговото прекратяване, се считало, че Договорът е продължен
за срок от следващите три календарни години, договорът бил подновен за три
години и на *****.20**г. и след тази дата, договорът се считал за продължен за
неопределен срок.
Договорът за наем от *****.2007г. бил прекратен на ****.2015г.,
тъй като имотите, предмет на този договор, били
продадени на трето лице - *****************.
Сочи, че наемателят е освободил имотите на 25.**.2015г.
Съгласно чл.5 от Договора за наем от *****.2007г.,
наемателят дължал на Наемодателя заплащане на наемна месечна
вноска в размер на 300 лв., считано от датата на сключване на Договора, а
именно *****.2007г., до датата на продажба на имотите на трето лице и
прекратяване на Договора - до ****.2015г.
Твърди, че ответното дружество било заплатило част от дължимите наемни вноски по
Договора за наем в общ размер на 10 203лв., но останалата част от дължимите
наемни вноски в размер на ****лв. не били
заплатени от наемателя. Посочва незаплатената част по месеци и години,
както следва:
- за 2012г. за месеците август, м.септември,
м.октомври, м.ноември, м.декември -по 300 лева наемна цена за всеки месец, или
общо сума в размер на 1 500лв.;
-за 2013г. за месеците януари, м.февруари, м.март,
м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август, м.септември, м.октомври, м.ноември,
м.декември - по 300 лева наемна цена за всеки месец, или общо сума в размер на
3 600 лв.;
-за 2014г. за месеците януари, м.февруари, м.март,
м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август - по 300 лева наемна цена за всеки
месец, или общо сума в размер на 2 400лв.;
-за 2015г. за месеците май, м.юни, м.юли и м.август -
по 300 лева наемна цена за всеки месец, или общо сума в размер на 1 200 лева.;
-за месец септември 2015г. /до ****.2015г./ - 220лв.
наемна цена.
Сочи, че на ****.2015г. с Договор за цесия „Б.Б.К.“
ЕООД прехвърлило вземането си от „В.В.- С.
и сие“ СД в общ размер на ****лв., произтичащо от Договор за наем от *****.2007г.
на цесионера „Д.С.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Н.
Н... Вземането било прехвърлено заедно с всички принадлежности към него -
лихви, неустойки, разноски и др.
На 15.**.2015г. с Нотариална покана-съобщение по реда
на чл.99, ал.З ЗЗД с нотариална заверка на подписа с рег. №*********.**.2015г.
по описа на Нотариус Д.Н., с рег. №*** на НК, изпратена чрез Нотариус Д.К., с
рег. №*** на НК, с рег. №****, том 1, акт *** от 05.**.2015г. по описа на
Нотариус Д.К., с рег. №*** на НК, цедентът „Б.Б.К." ЕООД бил уведомил
длъжника „В.В.- С. и сие" СД за извършеното прехвърляне на вземането,
както и че занапред дължи сумата ****лв. на цесионера „Д.С." ЕООД. Твърди,
че Нотариалната покана-съобщение била връчена лично на управителя - В. С. на
09.**.2015г. от нотариус Д.К., с рег. №*** на НК срещу разписка с рег. №****/09.**.2015г.
Сочи, че на 05.**.2015г.
цесионерът „Д.С." ЕООД изпратил
Нотариална покана за плащане до длъжника "В.В.- С. и сие"
СД с рег. №****, том 1, акт *** по описа
на Нотариус Д.К., с рег. №*** на НК, с която поканил длъжника в еднодневен срок
от получаване на поканата да заплати всички дължими суми, прехвърлени му по
силата на Договор за цесия от ****.2015г. Било указано, че дължимата сума е
платима в брой на адреса на управление на „Д.С." ЕООД ***, чрез управителя
Добромир Николов.Нотариалната покана за плащане била връчена лично на
управителя на длъжника В. С. на 09.**.2015г. от нотариус Д.К., с рег. №*** на
НК срещу разписка с рег. №****/09.**.2015г.
В отговор на Нотариалната покана, управителят на
ответното дружество с Писмо с изх №154/10.**.2015г. признал задълженията си до
размера на 1420лв., произтичащи от Договор за наем от *****.2007г. В тази
връзка "В.В.- С. и сие" СД чрез управителя си, потвърдила част от
задълженията си към „Б.Б.К." ЕООД и отправил писмено обещание, че ще
заплати на цесионера сумата в размер на 1420лв, но до този момент не били
извършени плащания.
Твърди, че към
датата на сключване на Договора за цесия от ****.2015г., "В.В.- С. и сие"
СД е ползвал имота и дължи наемна цена в
размер на 300 лв. месечно, т.е. обща сума в размер на ****лв., представляваща
дължима наемна цена по Договор за наем от *****.2007г.
Сочи, че към датата на сключване на Договора за цесия
от ****.2015г. общият размер на задълженията на "В.В.- С. и сие" СД
към „Б.Б.К." ЕООД били в размер на ****лв.
От това следвало, че общият размер на задълженията на "В.В.- С. и
сие" СД към „Д.с." ЕООД към датата на подаване на настоящата молба
възлизал на ****лв., прехвърлени вземания по Договор за цесия от ****.2015г.,
представляващи неизплатена наемна цена по Договор за наем от *****.2007г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
"В.В.- С. и сие" СД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. С.
С., да заплати на „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.
Н. Н.., сумата 5 320лв., представляваща част от прехвърлени вземания по Договор
за цесия от ****.2015г., представляващи част от неизплатена наемна цена по
Договор за наем от *****.2007г., както следва:
-за 2013г. за месеците август, м.септември,
м.октомври, м.ноември, м.декември - по 300 лева наемна цена за всеки месец, или
общо сума в размер на 1500лв.
-за 2014г. за месеците януари, м.февруари, м.март,
м.април, м.май, м.юни, м.юли, м август - по 300 лева наемна цена за всеки
месец, или общо сума в размер на 2 400 лв.
-за 2015г. за месеците май, м.юни, м.юли и м.август -
по 300 лева наемна цена за всеки месец, или общо сума в размер на 1200 лева.
-за месец септември 2015г. - 220лв. наемна цена
Моли съда да осъди ответника да заплати и законната
лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 30.09.2016г., до окончателно изплащане
на сумата.
Претендира за разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който прави възражение за неподведомственост на спора пред РС-К.. Твърди, че с исковата молба ищецът заявил, че
черпи правата си от приложения договор за цесия от ****.2015 г. Посочва, че в
раздел VII - „ Допълнителни и заключителни разпоредби“ от
договора за наем, с вписани две дати: *****.2007 и ****.2007 г., в чл. 18,
страните били договорили арбитражна
клауза, а именно: „Всички спорове свързани с тълкуването, изменението,
изпълнението, неизпълнението или прекратяването на договора вкл. и на всички
анекси към него се разглеждат и разрешават от Търговския арбитражен съд при
Националната юридическа фондация гр. София, съгласно неговия Правилник". С
оглед на това, счита, че Районен съд К. не е компетентен да разгледа настоящия
спор и на основание чл. 8 , ал. 1 ЗМТД
вр. с чл. 15, ал. 1 от ГПК, следвало да се прекрати за разглеждане
производството от Районен съд - К..
Ответната страна възразява по редовността на исковата
молба и моли същата да остане без движение. Сочи, че исковата молба не отговаря
на изискванията на чл. 127 ал. 2 от ГПК, тъй като в нея ищецът излагал
обстоятелства, свързани с цедираното вземане по договор за наем от *****.2007г.
Представено било копие от този договор, но без Опис – приложение № 1,
неразделна част от договора по силата на чл. 9 от същия. Сочи, че съгласно чл.
4,2 от приложения договор за цесия, задължение на цесионера било да предаде
намиращите се у него документи, включително
и счетоводни такива във връзка с цедираното вземане.
Заявява, че предявеният иск
е недопустим. Ответникът не
притежавал пасивна процесуална легитимация по така предявеният иск, което било
процесуална предпоставка при упражняването на правото на иск, от категорията на
абсолютните. Нейната липса обуславяло
недопустимостта на иска и отхвърлянето му.
Моли на това
основание искът да се отхвърли като недопустим.
Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства за
перманентните подновявания на договора за наем по смисълът на чл. 4. от същия и
превръщането му от срочен в договор с неопределен срок са несъстоятелни, и не
следвало да се приемат. От датата на сключване на договора за наем *****.2007
г., 3 годишният срок изтичал на *****.2010 г., а не както е отразено в исковата
молба *****.20** г. и следователно продължаването на този договор за нови 3
год. било до *****.2013 г.
Сочи, че претендираните суми като периодични плащания
се погасяват в три годишен давностен
срок. Възразява за погасяване по давност за тази част от
евентуално доказано вземане.
Сочи, че във връзка с изпълнението на задължението на
ответника по Права и задължения на наемателят в т. 10.6. от договора за наем от
*****.2007 г. ответното дружество е изпълнявало безплатно излъчване на всичко,
което ръководството на наемодателя е преценило за уместно и е пожелало.
Ответникът е извършвал и всичко необходимо за изработване на пиар и рекламните
видеопродукти на наемодателя-цедент, отразени в приложения опис, на обща стойност ** 445 лева. Изработката
включвала различни компоненти: 1. Видео заснемане, 2. Монтаж, 3.
Озвучаване-глас, 4.Графично оформление и други, които били оценени по официална
тарифа на П.***, публично оповестена, и за които били извършени дейности от
ответника, предишният кредитор, сега
цедента, не бил платил тази сума на обща стойност от ** 445лева. Уточнява, че
така заявената сума била частична, не
включвала всички извършени от ответника и незаплатени услуги, а била само за
част от извършваните дейности в полза на „Б.Б.К.“ ООД / сега ЕООД/ -цедента по
договора за цесия, неплатени.
Отправя искане за прихващане под условие, ако
предявеното вземане бъде уважено, да се извърши прихващане с вземането на
ответника, произтичащо от изпълнението на задължението му по чл. 10.6. от
договора за наем във връзка с изработването на излъчваните пиар и рекламни
видеопродукти на „Б.Б.К.,, ООД, а към настоящият момент „Б.Б.К.„ ЕООД
ЕИК-*********, в размер на ** 445 лева.
По делото са приети като писмени
доказателства заверени преписи от следните документи: Договор за наем от *****.2007г.;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №192, том 5, рег. №2945
нотариално дело №705/2015г. от ****.2015г. по описа на нотариус М. П.;
Нотариален акт за поправка на нотариален акт №**от ***.2015г., том 6, рег. №****,
нотариално дело №********. по описа на нотариус М. П.; Договор за цесия от ****.2015г.;
Съобщение по чл.99, ал.З ЗЗД, изпратено с Нотариална покана-съобщение по реда
на чл.99, ал.З ЗЗД с нотариална заверка на подписа с рег. №************.**.2015г.
по описа на Нотариус Д.Н. по описа на Нотариус Д.К. с рег.№*** на НК;
Нотариална покана за плащане с рег.№****, том 1, акт *** по описа на Нотариус Д.К.
с рег.№*** на НК; Писмо с изх. №**********10.**.2015г.; Извлечение от ТР за
актуално правно състояние на „Д.С." ЕООД; Извлечение от ТР за актуално
правно състояние на „Б.Б.К." ЕООД; Извлечение от ТР за актуално правно
състояние на "В.В.- С. и С-ИЕ" СД; Справка задължения от
18.10.2015г.; Опис на изработени пиар и рекламни продукти от *****.2016г.; фактура
№********************., фактура №*********************.; фактура №******************г.;
фактура №***************.; фактура №*************. с платежно нареждане;
фактура №******************. с платежно нареждане; фактура №***************. с
платежно нареждане; фактура №****************г. с платежно нареждане; фактура №***********.
с платежно нареждане; фактура №***************. с платежно нареждане; фактура №******************.
с платежно нареждане; фактура №*************. с платежно нареждане; фактура №****************.
с фискален бон; фактура №*******************. с фискален бон; фактура №*********************.
с фискален бон; фактура №*******************. с фискален бон; фактура №*****************г. с фискален бон; фактура №*****************г. с фискален бон; фактура
№*****************г. с фискален бон; фактура №*******************г. с фискален бон; фактура №*******************г. с фискален бон; фактура №************************г. с фискален бон; фактура №********************г. с фискален бон; фактура №********************г. с фискален бон; фактура №**********************г. с фискален бон; фактура №*********************г. с фискален бон; фактура №*********************г. с фискален бон; отчет по сметка №***2015г.; отчет по сметка №************2015г;
отчет по сметка №*********2015г.; отчет по сметка №**********.; отчет по сметка
№**/***2014г.; отчет по сметка №**********.2014г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чиито заключения съдът кредитира като истинни и компетентни.
По делото са
допуснати обяснения от управителя на ответното дружество по чл. 176 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, ведно със становищата на страните и приложимото
право, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно между страните сключването на Договор за наем от август 2007г. между
цедента „Б.Б.К.“ ООД / към настоящия момент „Б.Б.К.“ ЕООД/ със срок на действие
три години, както и обстоятелството, че ответникът е имал с „Б.Б.К.“ ЕООД облигационни
отношения съгласно посочения договор. По делото не е спорно и това, че съгласно
чл.4, от договора същия е продължил действието си за следващите три години т. е
до месец август 2013г.
Предвид направеното възражение от
страна на ответника относно недействителност на извършената цесия с Договор за
цесия от ****.2015г. между „Б.Б.К.“ ООД като цедент и „Д.С.“ ЕООД като цесионер
следва да се произнесе първо по това възражение на ответника, което съда намира
за изцяло неоснователно.
На първо място с подаването на
исковата молба от страна на ищеца е представено Съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД,
изпратено с Нотариална покана-съобщение по описа на Нотариус Д.Н. с рег.№*** на
НК, изпратено чрез Нотариус Д.К. с рег.№*** на НК с рег.№****, том 1, акт ***
от 05.**.2015г., приложение №5 от исковата молба на ищеца. Безспорно е, че по
делото с исковата молба е представено съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД, изпратено с
Нотариална покана-съобщение по описа на Нотариус Д.Н. с рег.№*** на НК, при
което обаче липсва валидно връчване на управителя на ответното дружество.
Съобразно правилото на чл.99,ал.3,вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било
съобщено на последния от предишния кредитор.По делото са представени безспорни
доказателства, обективиращи изявление на цедента по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника- ответник преди завеждане на
исковата молба от ищеца. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена
с документи,обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна форма на
предявяване на цесията спрямо длъжника. /така А.К,Облигационно право-кн.2, “Съобщаване на цесията“/. Акцентирането
в закона на изискването съобщението за
прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от цедента не
означава, че валидно е само извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е
валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато
е направено от цесионерът с подаване на исковата молба. Не може да се игнорира
института на упълномощаването като способ и начин да се постигне в крайна
сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно длъжника
към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане.
Получаването на уведомлението за
цесията обаче в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с
връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие
спрямо длъжника. Решение № **4 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Въпреки, че това уведомление не е
надлежно връчено на ответника, тъй като не е получено от него преди завеждане
на исковата молба, следва да се приеме, че ответникът е валидно уведомен с
получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и договора за цесия и подписано
уведомление от стария кредитор. Доколкото към исковата молба са приложени
всички документи, касаещи цедиране на вземането, от които е видно, че Цедента
потвърждава настъпилото прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника е настъпило
в хода на процеса, което съгласно чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено
от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред
съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното
материално право. /В този смисъл Решение № 3/16.04.2014г.на ВКС по т.д.№ 17**/2013г./
Дори и да се приеме, че релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента, в какъвто смисъл е Решение № 123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№
12/2009г.,II т.о.,ТК, то отново липсва опора за извод, че в настоящия случай не
е налице валидно уведомяване. Това е така, защото към исковата молба е
приложено уведомление от цедента до ответника "В.В.- С. И С-ИЕ" СД, с
което последният се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането на Б.Б.К.”
ООД /към настоящия момент „Б.Б.К.” ЕООД
в полза на "Д.С." ЕООД. Макар, че това уведомление не е получено
преди завеждане на исковата молба, същото е получено от ответника като
приложение към исковата молба в хода на производството по делото, а съгласно
Решение № 123/24.06.2009г.на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о.,ТК, не може да бъде
споделено становището, че не следва да бъде съобразен настъпилият в хода на
процеса факт на получаване на отправеното
от цедента до длъжника уведомление за цесията. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаване
на същото в рамките на съдебното производство не може да се игнорира, а следва
да се съобрази с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е с
получаване в хода на процеса на уведомление и от цедента ответникът се счита за
редовно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
Извън гореизложеното, длъжникът може
да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.След като
бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС; Определение №
987/18.07.20**г.по гр.д.№ 867/20**г.на ВКС/.
След като съда обсъди възраженията
на ответника за недействителност на извършената цесия следва да се произнесе по
същество на предявените искове в настоящото съдебно производство.
През месец август 2007г. между
"В.В.- С. И С-ИЕ" СД като наемател и
„Б.Б.К.“ ООД като наемодател е сключен Договор за наем по силата на
който наемодателя предоставя на наемателя за временно ползване три помещения,
от сграда находяща се в гр. К., бул.“23- *****************“ №23. Съгласно чл.5
от договора, Наемателят "В.В.- С. И С-ИЕ" СД дължи на Наемодателя „Б.Б.К.“
ООД заплащане на наемна месечна вноска в размер на 300лв. Съгласно разпоредбата
на чл.7, сумите се заплащат в брой от 20-то до 30-то число на месеца, който
следва при касиера на наемодателя. В чл. 3 е уредено, че договора е сключен за
срок от 3 години. Съгласно чл.4 от договора, след изтичане на договора в
случай, че нито една от страните не пожелае неговото прекратяване, се счита, че
Договорът е продължен за срок от следващите три календарни години. Предвид
което, съобразно клаузата на чл.4,
Договорът е подновен за три години т. е до август 2013г.
Спорното между страните е продължено ли е действието на
договора между страните след август 2013г и на какво основание.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Договора за наем се прекратява с изтичането на срока
по чл.4 от Договора, а именно с изтичането на три годишен срок. Съгласно чл.4
от Раздел I от договора за наем, след изтичане на договора в случай, че нито
една от страните не пожелае неговото прекратяване, се счита, че Договорът е
продължен за срок от следващите три календарни години. Съобразно клаузата на
чл.4, Договорът е подновен за три години
т. е до август 2013г. Не съществува противоречие в съдебната практика за това,
че договорът за наем е срочен и с изтичането му същият се прекратява. Той може
да се превърне в безсрочен само със знанието и без противопоставянето на
наемодателя за това. / Решение № 660 от 22.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2006
г., докладчик съдията Панайот Генков/. Ако
обаче ползването на вещта продължи и след срока със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за
неопределен срок, съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.238 ЗЗД всяка от страните може да прекрати договора за наем без определен срок,
като предизвести другата страна. Такива доказателства обаче не се представиха
от ответника. Тъй като по делото не се направиха твърдения и не се събраха
доказателства в противното, че наемодателя не е знаел и се е противопоставил на
ползването на имота, след изтичане на договора, съда намира за безспорно, че
след август 2013г. договор за наем от 2007г. се е превърнал безсрочен. От друга страна няма и
доказателства и не се ангажираха такива, че ответника е предал държанието на
имотите предмет на договора за наем. Нещо повече, сам управителя на ответното
дружество признава, че е продължил да ползва помещенията, предмет на Договор за
наем от 2007г. до октомври 2015г. докато не са били изведени от имота от новия
собственик, а според приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, фактура
№***************./ предмет на настоящия процес/ същата е осчетоводена в
счетоводството на ответника и платена на наемодателя цедент, което представлява
доказателство, че между страните са били налице облигационни отношения.
Отделно от това е без значение за спора е и
обстоятелството дали ответникът е ползвал вещите или не, след като не е предал
държането им своевременно след прекратяването на договора. Без значение е и
дали тези вещи са били годни за употреба, съобразно предназначението им, тъй
като в производството по чл.236 ал.2 ЗЗД предмет на изследване е само факта на
държането на отпаднало основание и по отношение на задължението за плащане на
цената за държането им се простира клаузата на прекратения договор за наем./
Решение № 48 от 22.07.2016 г. по т. д. № 480 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во тър. отделение/. При прекратяване на договора за наем тежестта за
доказване, че държането на имота е върнато на наемодателя се носи от наемателя,
а такова доказване в съдебното прозиводство не беше направено. /Определение №
47 от 01.02.2010г. по т. д. № 848/2009г. на Върховен касационен съд, ТК, II
ТO/.
Съда не споделя и възраженията на ответника, че след
август 2013г. ответникът е ползвал помещенията предмет на договора за наем от
2007г. на друго основание. Не бяха представени и ангажирани доказателства в
тази насока. Обясненията по чл.176 ГПК съда не кредитира като достоверни, тъй като, същите се преценяват от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а други доказателства в тази
насока не бяха представени и ангажирани.
Обясненията на управителя на ответното дружество не се
подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Тези обяснения
представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл.
154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за
това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено
средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти. От
обясненията на управителя на ответното дружество може безпротиворечиво да се
приеме само това, че ответника е ползвал помещенията предмет на настоящия
договор до октомври 2015г., тъй като липсва каквото и да е доказателство
/писмен документ, договор/ във връзка с твърденията на ответника, че след
2013г. помещенията са ползвани на друго основание съда приема за безспорно, че
помещенията са ползвани от ответника на основание сключения Договор за наем от
2007г.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че за
периода 2013г. до 2015г. цедентът и ответникът са били в други отношения, и
същите са ползвали помещенията предмет на Договора за наем от 2007г., на друго
основание, различно от процесния договор. Не бяха представени и ангажирани
доказателства в тази насока. Обясненията по чл.176 ГПК съда не кредитира
като достоверни, тъй като, същите се
преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, а други доказателства
в тази насока не бяха събрани и ангажирани. При наличие между цедентът и
ответника единствено на Договор за наем от 2007г. /при липсата на друг такъв
или какъвто и да е/ съда приема за безспорно, че плащанията, респ. задълженията
от ответника към цедентът за периода 2013г. до 2015г. са били именно по Договор
за наем от август 2007.
Предвид това съда приема, че е безспорно установено че
Договор за наем от 2007г. след август 2013г. същият е продължил действието си
между страните като безсрочен.
От неоспореното заключение по съдебно –икономическата
експертиза се установява, че размерът на дължимите суми – наемна цена, съгласно
Договор за наем за периода януари 2012г. до септември 2105г. е в размер на ****лв.,
което заключение съда приема изцяло като правилно и компетентно изготвено.
Ответникът не доказа плащане на задължението си към наемодателя цедент, която
тежест на доказване изрично му бе указана от съда. Отделно от това следва да се
отбележи, че съгласно т.II – „Наемна цена и разноски“ от договор за наем от 2007г.
Наемoдателят – цедент няма задължение да издава фактура за месечния наем, и
издаването на фактури не е предпоставка за заплащане на наемната цена. Такова
задължение нa наемодателя липсва и в т.IV – „Права и задължения на
наемодателя“. Следователно липсата на издадени фактури е в случая е ирелевантна
за наличието на задължение за заплащане на наемната цена.
Предвид изложеното, съда приема за безспорно, че
неплатеното задължение към наемодателя цедент е в размер на ****лв.
Относно възраженията на ответника за липсата на
осчетоводяване на неплатено вземане към ответника в счетоводството на „Б.Б.К.“
ЕООД, съда излага следните изводи и намира за установено следното:
Съгласно съдебно икономическата експертиза през 2012г.
и 2013г. при осчетоводяване на плащанията не е използвана счетоводна сметка 4**
– „Клиенти в лева“, а сумите са отнасяни директно в счетоводна сметка 703-
„Приходи от продажба на услуги“
В счетоводните архиви на „Б.Б.К.“ ЕООД за периода
2012г. – 2015г. са налични счетоводни статии, отразяващи взаимоотношенията на
дружеството с ответника СД „В.В.– С. и сие“, както и че в счетоводството на „Б.Б.К.“
ЕООД има осчетоводени неплатени вземания дължими от ответника в размер на
1200лв. и включва фактури за месеците май, юни, юли и август 2015г.
Съда не споделя становището на ответника, а именно, че
неосчетоводени задължения от цедента не следва да се дължат от ответника, тъй
като както бе посочено от съда и по – горе фактура №**********/01.10.2015г. –
издадена от цедента „Б.Б.К.“ ЕООД е включена в счетоводството на ответника СД „В.В.–
С. и сие“ и нещо повече същата е платена от ответника на цедента, който факт не
се оспорва от ответника, напротив от същия е направено признание, от страна на
управителя на ответното дружество, за задължения към цедента в размер на
1 420лв., отправено чрез писмо с изх.№154/10.**.2015г., което писмо е
прието като доказателство по делото и неоспорено от ответника в хода на
производството.
Що се касае до въпроса за редовността на водене на
счетоводството на цедента „Б.Б.К.“ ЕООД, този въпрос не следва да се изследва
от съда, тъй като не е в неговата компетентност и няма отношения към изясняване
на делото от фактическа и правна страна, както и за решаване спора на делото.
Следва да се отбележи, че гореизложените мотиви се
отнасят и за възражението на ответника, че не било доказано че кредиторът-
цедент е предал всички документи касаещи
цесията поради което се навяват оплаквания за недействителност на извършената
цесия. Правото на цесионера да иска от
цедента установяващите вземането документи, ако такива последният има в свое
държане, е помощно, а не основно. Това право не е условие за пораждане на
правните последици на извършената цесия, както по отношение на договарящите
страни, така и на третите лица, сред които и цедирания длъжник след получаване
на съобщението, а е конкретно проявление на дължимата в облигациите
добросъвестност на страните (допълнителен аргумент в тази насока е сравнението
на цитираната разпоредба с общата такава на чл. 63 ЗЗД). От друга страна следва
да се отбележи, че това помощно право за улесняване на новия кредитор при
събиране на вземането е продължение на правилото, възприето от законодателя,
регламентиращо института на цесията, че цедентът отговаря по отношение на
цесионера за съществуването на прехвърленото вземане, не и за
платежоспособността на длъжника. / Решение № 1279 от 12.**.1996 г. по гр. д. №
29/1996 г., V г. о., докладчик съдията Никола Хитров/.
Предвид горното съда прави извода, че тези отношения
касаят единствено Цедентът и Цесионера по сключения договор за цесия, нямат
отношение към валидността и действителността на сключения договор за цесия и
правните последици, които договора поражда за длъжника.
Относно възражението на ответника за погасяване на
задълженията му по давност, съда намира това възражение за частично
основателно. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че
задължението му било изцяло погасено по давност.
С Исковата молба са предявени претенции за неплащане
на месечен наем за периода за 2013г. за месеците август, м.септември,
м.октомври, м.ноември, м.декември
-за 2014г. за месеците януари, м.февруари, м.март,
м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август
-за 2015г. за месеците май, м.юни, м.юли и м.август
-за месец септември 2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.**1 ЗЗД погасителната
давност за задълженията за 2013г., настъпва през август 2016. Исковата молба е
подадена с вх.№10258/30.09.2016г. Предвид това погасени по давност се явяват
само задълженията за месец август 2013г. в размер на 300лв.
По отправеното от ответника искане
за прихващане под условие, ако предявеното вземане бъде уважено, да се извърши
прихващане с вземането на ответника, произтичащо от изпълнението на
задължението му по чл. 10.6. от договора за наем във връзка с изработването на
излъчваните пиар и рекламни видеопродукти на „Б.Б.К.,, ООД, а към настоящият
момент „Б.Б.К.„ ЕООД ЕИК-*********, в размер на ** 445 лева, съда намира за
установено следното:
По отношение на сумата от ** 445 лв.
предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства не може да се
приеме, че е доказано облигационното отношение, за да бъде сумата дължима от
цедента „Б.Б.К.“ ЕООД на ответника.
Представения опис от 16.12.2016г. не
се ползва от съда с доказателствена сила за съществуването на облигационни
правоотношения между ответника и цедента. Каузалните правоотношения не бяха
доказани.
В хода на съдебното производство
ответникът не установи по делото да са възникнали посочените от него в отговора му и чрез
дадените от управителя на ответното дружество
други отношения между страните във връзка с ползването на помещенията на
цедента, като не се събраха и не се ангажираха доказателства какви точно са
били и в какво са се изразявали тези отношения. Съда не кредитира като
безспорно доказателствено средство представената справка Опис на изработени
пиар и рекламни продукти от 16.12.2016г., тъй като от същата не може да се
направи обоснован извод, че тези продукти са били излъчвани именно по нареждане
на цедента „Б.Б.К.“ ЕООД
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно чл.10.6 от Договора Наемателят е длъжен да излъчва
безплатно до 3 минути дневно всичко което ръководството на Наемодателя прецени
за уместно и пожелае Не се ангажираха доказателства от ответника, че тези
излъчвания не са били именно съгласно уговорката на чл,10.6 от договора.
Следователно, първото необходимо
условие, за да възникване право на ответника да извърши прихващане е сумата да
е дължима и изискуема, каквито доказателства безспорно липсват.
Предвид изложеното съда отхвърля
направеното искане за прихващане със сумата от ** 445 лв., като намира същото
за неоснователно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1 332,27 лева.
Предвид изхода на делото с оглед на отхвърлената част от иска на основание
чл.78, ал.3 ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направени
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 77,09
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
"В.В.- С. И С-ИЕ" СД, със
седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********,
представлявано от управителя В. С. С., да заплати на „Д.С.” ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано
от управителя Д. Н. Н.., сумата 5 020,00 лв. /пет хиляди и двадесет лева/, представляваща част прехвърлени
вземания по Договор за цесия от ****.2015г., представляващи част от неизплатена наемна цена по Договор за наем от
*****.2007г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както следва:
-за 2013г.
за месеците септември, м.октомври, м.ноември, м.декември - по 300 лева наемна
цена за всеки месец, или общо сума в размер на 1 200лв.
-за 2014г.
за месеците януари, м.февруари, м.март, м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август
- по 300 лева наемна цена за всеки месец, или общо сума в размер на 2 400лв.
-за 2015г.
за месеците май, м.юни, м.юли и м.август – по 300 лева наемна цена за всеки
месец, или общо сума в размер на 1 200 лева.
-за месец септември 2015г. – 220лв. наемна цена, като отхвърля иска до
първоначално предявения размер от 5320,00 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 ГПК „В.В.- С. И
С-ИЕ" СД, със седалище
и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано
от управителя В. С. С. да заплати
на „Д.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в
ТР при АВ с ЕИК ********* направените по делото съдебни разноски съобразно
уважената част на иска в размер на 1 332,27 лева /хиляда триста тридесет
и два лева и двадесет и седем ст./
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК „Д.С.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, представлявано от управителя Д. Н. Н.. да заплати на „В.В.- С. И
С-ИЕ" СД, със седалище и адрес на управление ***, вписано
в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя В. С. С. направени по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от иска в общ размер на 77,09 лева
/седемдесет и седем лева и девет ст./.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: