Присъда по дело №231/2023 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 46 от 12.09.2023 г.
по НОХД № 231/2023 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу С. С. Е. от *** за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, извършено в периода 11.08.2014 г. - 12.08.2014 г. в гр.К.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че същият признал вината си, признал
и всички доказателства, които са събрани на досъдебното производство.
Моли съдът да признае С. Е. за виновен в извършване на престъплението
измама по чл.209, ал.1 от НК, както и да му наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година с 3-годишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактите описани в
обвинителния акт, както и дадената правна квалификация на деянието.
Твърди, че подсъдимият дълбоко съжалявал за стореното и затова признал
всички факти и обстоятелства. Моли за постановяване на справедлива
присъда.
Подсъдимият С. С. Е. в съдебно заседание се признава за виновен по
повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното. Моли съда за
условно наказание.
Съдът като взе предвид всички доказателства, събрани по делото,
отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. С. Е. е роден на ****** г. в с.С., общ.К., обл.К.,
живущ в ***, български гражданин, разведен, с висше образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран е по право/, с ЕГН **********. Не се
ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
На 08.08.2014 г. в гр.К. от Р.Г. дошли свидетелите Х. Х. и Е. Х.
заедно със семейството си, в това число и баща им М. Х.. Същият ден М. Х.
бил задържан от органите на МВР за извършена кражба от магазин и спрямо
него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На 11.08.2014 г. свидетелите Х. Х. и Е. Х. отново дошли в гр.К. за
среща със служебно назначения защитник /адвокат/ на баща им - свидетелката
В. На същата дата били до сградата на ОД МВР-Кърджали, когато случайно
се срещнали с подсъдимия С. Е.. Започнали разговор с него като му разказали,
че баща им е задържан в полицията и има служебен адвокат. По време на
разговора подсъдимият се представил, че е адвокат и предложил услугите си.
1

Тримата - подсъдимият С. Е., свидетелят Х. Х. и свидетелят Е. Х., седнали в
заведение „Б.“, близо до ОД МВР-Кърджали, където разговорът продължил. В
хода на разговора С. Е. продължил да ги убеждава, че е адвокат, обещавал им,
че процедурата спрямо баща им ще бъде по-бърза и ще може да излезе на
свобода по-бързо. Той поискал от двамата братя сумата от 2 800 евро, за да
направи това, което е обещал спрямо баща им. Подсъдимият С. Е. допълнил,
че само 500 евро от тази сума са за него, а останалите пари щял да ги дава на
различни хора. В хода на разговора те си разменили телефонните номера.
На 12.08.2014 г. С. Е. се обадил по телефона на свидетеля Е. Х. и се
уговорили да се срещнат в гр.К. В 11.00 часа се срещнали пред заведение „П.
п.“ на ул.„Р.“. В лекия автомобил на подсъдимия, свидетелят Е. Х. дал на С. Е.
сумата от 2 800 евро, равняващи се на 5 476.32 лева. Дадените от свидетеля Е.
Х. пари били негова собственост. След като дал парите, Е. Х. заедно с брат си
Х. Х. се прибрали в Г. В следващите дни те разговаряли по телефона, като
подсъдимият казвал, че движи нещата.
На 25.08.2014 г. свидетелите Х. Х. и Е. Х. дошли в гр.К. с цел да се
срещнат с баща им. При срещата със свидетелката В. /служебен защитник на
бащата/, те й разказали, че са давали пари на подсъдимия С. Е.. От нея
разбрали, че няма такъв адвокат в гр.К., при което се почувствали измамени.
В хода на досъдебното производство свидетелите Х. Х. и Е. Х.
разпознали подсъдимия С. Е..
Пострадал от деянието е Е. Х. с размер на вредата 5 476.32 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите Х. Х., Е. Х., Р. Р., Ю. С. и Д. В., които съдът кредитира като
логични, последователни и взаимно допълващи се; заключение по назначена
на досъдебното производство оценителна експертиза; Протокол от 28.08.2014
г. за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум-2 бр.; справки от мобилен
оператор; Справка за съдимост на подсъдимия; Справка от 14.12.2017 г. на РС
ИН-К. за изтърпяно наказание; Писмо от 08.01.2018 г. на РП-Кърджали
относно изтърпяно наказание; Характеристична справка на подсъдимия;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети в хода на
досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства се
подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание,
одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
На подсъдимия С. С. Е. е повдигнато обвинение за измама по чл.209,
ал.1 от НК. Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост.
Специфичното за измамата е, че засяга правото на разпореждане с имущество
2

въз основа на съзнателно взето решение. Субект може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две форми -
възбуждане или поддържане на заблуждение у измаменото лице.
Възбуждането в заблуждение е въздействие върху съзнанието на измамения,
което формира у него неправилни представи за определени факти от
действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства,
свързани с основанието или условията, при което се осъществява
имущественото разпореждане. При поддържането на заблуждение деецът
проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението. Престъплението е резултатно,
увреждащо такова, а резултатът му е налице с причиняването на имотна вреда
на измамения или на другиго. Следва да е налице и пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на имотната вреда и извършения акт
на фактическо или юридическо разпореждане от страна на лицето, върху
което е било оказано въздействие от дееца. Характерно за измамата от
субективна страна е наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца - да
набави за себе си или за другиго имотна облага.
Съдът намира, че по делото се съдържат достатъчно доказателства,
от които да се направи обоснован извод, че С. С. Е. е осъществил състав на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като в периода 11.08.2014 г. - 12.08.2014
г. в гр.К., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
Е. М. Х. от ****, и Х. М. Х. от ****, заблуждение, че е адвокат и че баща им
М. Х. ще излезе по-бързо от ареста и с това причинил имотна вреда на Е. М.
Х. от **** в размер на 5 476.32 лева /2 800 евро/. Установи се, че подсъдимият
още при първоначалната среща на 11.08.2014 г. е създал неверни представи у
свидетелите Е. Х. и Х. Х., като казал, че е адвокат и в качеството си на такъв,
ще направи така, че процедурата спрямо баща им да бъде по-бърза и той по-
бързо да бъде освободен. Целта на С. Е. с представянето на неверните
обстоятелства била да получи от свидетеля пари /исканите 2 800 евро/,
съответно да набави за себе си имотна облага. В хода на разговорите,
подсъдимият поддържал формираното заблуждение, че е адвокат и в
качеството си на такъв ще ускори решаването на проблема с бащата на
двамата братя. От самото начало той действал с измамлива цел, водена от
стремежа да се облагодетелства неправомерно. В резултат на поведението на
С. Е., пострадалият Е. Х. се разпоредил с процесната сума, а с това имотната
вреда за него е настъпила и престъплението измама е довършено. Налице е и
причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. Именно
заради измамливото поведение на подсъдимия, свидетелят Е. Х. е предприел
имуществено разпореждане, като му предал сумата от 2 800 евро.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл
– подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и неговите последици, и е искал
настъпването им. Той е действал с ясното съзнание, че в резултат на
3

поведението му за пострадалия ще настъпи имотна вреда. С извършеното от
него, С. Е. е обективирал и специалната користна цел, която е другият
субективен елемент от престъпния състав - деецът да набави за себе си
имотна облага.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С. С. Е. за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от НК,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението,
както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в
случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от
НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид:
степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението
измама; степента на обществена опасност на дееца – средна, с оглед
наличието и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за
извършване на деянието – стремежа за облагодетелстване по неправомерен
начин; смекчаващите отговорността обстоятелства – необремененото съдебно
минало на дееца, както и изминалия дълъг период от извършване на деянието,
като причините за забавеното разследване не се дължат на поведението на
подсъдимия; отегчаващите отговорността обстоятелства – недобрите
характеристични данни на подсъдимия. Тъй като подсъдимият се съгласи
съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009 г. по
т.д.№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК/. Проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и предвидената в чл.373, ал.2 от
НПК вр. чл.58а от НК привилегия. Освен това, самопризнанието на дееца е
направено само в рамките на реализираната процедура по гл.27 от НПК, не е
проява на негово процесуално поведение още в хода на разследването и до
предаването му на съд, поради което не може да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая съдът
прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от
НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. Предвид обуславящите отговорността
обстоятелства и най-вече заради изминалия дълъг период, в който е
продължило разследването, на подсъдимия бе определено наказание в
минималния предвиден размер от 12 месеца „лишаване от свобода”. След
редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца наказание „лишаване от свобода” за
срок от 8 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, С. Е. не е осъждан /реабилитиран е по право/, а срокът на
наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.
4

Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и по-
специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи
реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено с
изпитателен срок от 3 години. Така определеното по вид и размер наказание
се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди С. С. Е. да заплати по сметка на ОД МВР-
Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на 30
лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	46
Дата:	12 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия:	Вергиния Еланчева

Дело:	20235140200231
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2023 г.

Присъда по дело №231/2023 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите